РЕШЕНИЕ
№ 3444
17.10.2018г.
Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски
районен съд
ХV граждански състав
На седемнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година
В
открито заседание на двадесет и
пети септември 2018 г. в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА
КАЦАРОВА
Секретар:Катя Янева
Като разгледа докладваното
от СЪДИЯТА гражданско дело № 6270 по описа за
2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Обективно
и субективно съединени искове с правно основание чл.59, ал.1 във връзка с
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба ищците А.Й.Б. – П., ЕГН ********** ***,
П.Й.Б., ЕГН **********,***, Д.Й.Б., ЕГН **********,***, Л.С.Б., ЕГН **********,***,
Д.С.Г., ЕГН **********,***, Е.С.Г., ЕГН **********,***, заявяват, че са
собственици при равни права на недвижим имот, а
именно поземлен имот с идентификатор ************** гр. П., по кадастралната
карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед №****** г. на *** на АГКК, последно
изменен със Заповед № ******
г. на *** на СГКК – П., с адрес на поземления имот: град *********, с площ 1430
кв.м /хиляда четиристотин и тридесет квадратни метра/, трайно
предназначение на територията-урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, със стар
идентификатор ********, с номер по предходен
план: ******************, при съответни граници. Твърдят, че той им е възстановен ex lege на основание ЗВСОНИ през
1992 г. като незастроената
част от одържавен по ЗОЕГПНС недвижим имот. Заявява се, че въпреки възстановяването и отписването на имота от актовите книги със Заповед № ***** г. на *** на Област
П., владението върху имота не е предадено на ищците, като Община П. е упражнявала фактическа власт върху този
имот. Заявява се, че през 2014 г. Общината е съставила Акт за частна общинска собственост № ***** г., вписан в Служба по вписванията за целия поземлен имот с идентификатор ******, в който
попада и процесният имот. Заявяват, че са завели установителен иск за собственост срещу Общината, като по силата на влязло в сила Решение № 1881/03.12.2015 г. по гр. д. №
2978/2014 г. по описа на Окръжен
съд – Пловдив, е признато правото им на собственост по
наследство и реституция на частта от отчуждения от
наследодателя им Л. И. П. незастроен имот. След проведена процедура пред АГКК описаният имот е нанесен в кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. П. С нотариален
акт № ***, том. ***, дело ****
г., вх. Рег. № **** г. на Агенцията
по вписване, ищците са продали процесния имот на трето лице, което съответно е влязло във владение на имота след изповядване на сделката. Заявява се, че през последните 5 години
преди влизане в сила на съдебното решение, а именно периода 19.03.2013 г. до 06.12.2017 г. единствено ответната община е упражнявала фактическата власт върху имота,
а ищците не са имали възможност да упражняват в пълен обем правото си на собственост.
Ето защо,
от съда се иска да постанови съдебно
решение, по силата на което
да осъди Община Пловдив, да им заплати обезщетение за лишаване от ползването на имота в размер на пазарния наем, дължим за такъв вид имот, за периода от
01.04.2013 г. до 01.12.2017 г., в размер на по 686лв. месечно
за всеки от ищците, разпределена съобразно правата им в собствеността или за
всеки от тях в размер на по
6402,66 лв.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендират разноски.
Своевременно е постъпил отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват. Твърди се, че Заповед № *******
г. на *** на област П. е издадена
на основание чл. 78 от Закона за държавната собственост, като *** е наредил да се отпише от актовите книги за недвижими имоти – държавна собственост 2/7 ид.ч. от *** в размер
на
4800 кв.м, представляващи част от бивш имот пл. № ***********. По действащия КРП на ***************
и улици при съответно описани граници. Твърди се, че този имот по никакъв начин не се идентифицира с процесния с площ от 1430 кв.м. Не ставало ясно от това твърдение защо Община Пловдив следва да предава владението на имот, който се твърди да е бил държавна собственост от ***. Горното е извън логиката и не е скрепено с нормативно задължение.
За подобно действие липсвало нормативно задължение, а такива задължения не са предвидени в заповедта на ***. Заявява се също така, че *** повторно е издал заповед
за деактуване на имота по
повод съставяне на акт за общинска
собственост № ******** г., а именно Заповед № ****** г., в която също липсва
нареждане да се предаде владението на имота на Община
Пловдив. Твърди се, че тази
заповед и обективирано в нея и в нотариален акт № **** г. са отхвърлени като доказателства за собственост с влязлото в сила решение по гр.д.
№2888/2008 г. по описа на Пловдивски
районен съд. Заявява се, че в решението на Окръжния съд, посочено
в исковата молба, въпросът за упражняване на фактическата власт по силата на съставения акт за общинска собственост е отхвърлен като твърдение. Едновременно с
документа за собственост на Община Пловдив за имот с площ и конфигурация, различни от този поземлен имот, ищците също са
се снабдили с документ за собственост, а именно нотариален акт №******** г., който
е издаден при условията на
чл. 587 от ГПК. В кадастралната карта Общината е отразена като съсобственик едва на
07.01.2014 г. В този смисъл
се оспорва твърдението на ищците, че Общината е упражнявала фактическа власт върху имота.
Заявява се, че самите ищци твърдят в исковата молба, че новият собственик
"Макао" ООД е влязъл във
владение на имота, но всъщност
се премълчава фактът, че
именно те са предали това
владение.
Оспорва се и размера на претенцията,
като се твърди, че не е
ясно дали при определянето на размера й са взети предвид
показателите на процесния
недвижим имот, а именно, че същият
не е урегулиран, липсва застрояване. По данни на св., разпитани в производството пред Пловдивския окръжен съд, същият не се стопанисва и достъпът до него е
абсолютно свободен.
С Решение № 2367/05.10.2009 г. по описа на Пловдивския районен съд е прието, че независимо, че
Община Пловдив признава иска, всъщност
искът за делба е отхвърлен с основния мотив, че ищците не доказват да са собственици на процесния имот по подробно изложени съображения.
Коментирано е и решение по гр.д. №
2978/2014 г. на Пловдивския окръжен
съд.
Заявява се, че имотът се идентифицира като граници, конфигурация и площ едва
на 30.03.2017 г., когато влиза
в сила съдебното решение на ПОС, а впоследствие бил нанесен по инициатива на ищците в кадастралната карта със Заповед № ***** г. Видно от събраните св.
показания върху имота има ******, стопанисван от трето лице, а към момента на разпита на св. е нерегламентирано
празно място със свободен достъп.
С оглед изложеното, от съда се иска да отхвърли предявените искове, тъй като не са
осъществени елементите, визирани в състава на чл.59 от ЗЗД. Счита се, че искът е
недопустим, а дори да се приеме, че е допустим, е
неясен начинът, по който ищецът е определил процесната
сума и началния момент, от който
се дължи обезщетението, което не е и категорично обяснено,
както е посочено в отговора
на исковата молба. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност и като взе предвид доводите и възраженията на страните, намира за
установено следното:
Не се спори между страните, а и от
приложеното по делото доказателство -
съдебно решение № 1881/ 03.12.2015 г., постановено по гр.д. № 2978/ 2014 г. по
описа на ПдОС, ХХІІ гр.с., влязло в сила на
30.03.2017 г., се установява, че е уважен иск на ищците срещу ответната община
по чл.124, ал.1 от ГПК, с който е признато за установено в отношенията между
страните, че ищците са собственици по силата на наследство и реституция на
частта от отчуждения по ЗОЕГПНС от наследодателката
им Л. И. П., по мъж Г., незастроен имот, очертана с контура по точки 1-2-3-4-5-6-7-8-9-10-1
в скица, приложение 1 към допълнителното заключение на в. л. С. от ******* г.,
която се счита за неразделна част от решението, попадаща в **********, одобрен
със Заповед № ********* г. В този смисъл съдът не възприема възражението на
ответника, че не се установява идентичност между възстановения по ЗВСОНИ и процесния недвижим имот, тъй като такава идентичност е
налице и тя е установена по силата на влязлото в сила съдебно решение.
Не се възприема възражението на
ответника, че имотът е индивидуализиран в реални граници едва след влизане на
съдебното решение на ПдОС в сила. Със същото е
признато правото на собственост на ищците спрямо ответната община именно върху
посочения индивидуализиран имот по реституция на ищците, считано от влизане в
сила на ЗВСОНИ / предвид настъпване на реституционния ефект ex lege/ до датата на приключване на съдебното дирене в
последната инстанция. Следователно реституцията е настъпила именно в посочените
площ, местонахождение и граници на имота, а не по силата на съдебното решение,
което няма конститутивен ефект.
При иск с правно основание чл.59 от ЗЗД следва да се установи от съда, че е налице имуществено разместване между
ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на
ищеца, наличието на връзка между обедняването и обогатяването, както и липса на
основание за това имуществено разместване.
Основният спорен въпрос по делото се
явява този за осъществяване на фактическа власт от ответника върху процесния недвижим имот за периода, посочен в исковата
молба. Ищците твърдят, че ответникът е направил признание на този факт в
производството по гр.д. № 2978/ 2014 г.
по описа на ПдОС, ХХІІ гр.с., където заявил, че
непрекъснато, необезпокоявано и явно е владял имота в продължение на 10 години,
като е направил възражение за придобиването на собствеността върху него по
давност. Съдът намира, че заявеното от ответника Община Пловдив в посоченото
производство възражение за придобиване на имота въз основа на давностно владение, по своя процесуален характер
представлява защита срещу предявения от ищците в производството установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК, а не представлява
съдебно признание на юридически факт /факт с правно
значение/. Пред последната хипотеза бихме били изправени в случай на признание
на неизгоден за страната - ответник факт в другото съдебно производство при
твърдение на ищците за наличие на такова обстоятелство. В производството пред ПдОС ответникът е провел защита, като е твърдял изгодни за
себе си факти – придобиване на право на собственост по давност, които не могат
да се приемат като признание на неизгоден факт в настоящото производство.
При лежаща върху ищците доказателствена тежест да установят ползването на имота в процесния период от ответника, същите не ангажираха
доказателства в тази насока. Представеният Акт за частна общинска собственост №
********* г., вписан в СВ – П. като акт под № **, том *** г. за целия ПИ с
идентификатор ***** по КККР на гр.П., в който е включен и процесният
поземлен имот, не установява държане или ползване на имота от ответника. Ето
защо, в доказателствена тежест на ищците, при
условията на пълно и главно доказване, се явява установяване на ползването на
имота от ответника в процесния период. Доказателства
обаче в тази насока не са ангажирани, въпреки разпределената доказателствена тежест в производството. Ето защо съдът
намира, че липсва елемент от фактическия състав на нормата на чл.59, ал.1 от ЗЗД, поради което и предявените главни искове следва да се отхвърлят. С оглед
отхвърлянето им, следва да се отхвърли и акцесорната
претенция за присъждане на обезщетение за забава.
При този изход на делото на ищците
не следва да се присъждат разноски. Ответникът претендира разноски в размер на
300лв.- юрк. възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ обективно
и субективно съединените искове с правно основание чл.59, ал.1 във връзка с
чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от А.Й.Б. – П., ЕГН ********** ***, П.Й.Б., ЕГН **********,***,
Д.Й.Б., ЕГН **********,***, Л.С.Б., ЕГН **********,***, Д.С.Г., ЕГН **********,***,
Е.С.Г., ЕГН **********,***, *****, с адрес гр.************, за заплащане на обезщетение за лишаване
от ползването на собствения
на ищците поземлен имот с идентификатор
********** в гр. П., по кадастралната
карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № ********г. на *** на АГКК, последно
изменен със Заповед № ********
г. на *** на СГКК – П., с адрес на поземления имот: ***************, трайно
предназначение на територията-урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, със стар
идентификатор *****************, в размер на пазарния
наем, дължим за такъв вид имот, за периода от 01.04.2013 г. до 01.12.2017 г., в
размер на по 686лв. месечно за всеки
от ищците, разпределена съобразно правата им в собствеността или за всеки от тях в размер на по 6402,66 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и за заплащане на разноски, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА А.Й.Б. – П., ЕГН ********** ***, П.Й.Б., ЕГН **********,***,
Д.Й.Б., ЕГН **********,***, Л.С.Б., ЕГН **********,***, Д.С.Г., ЕГН **********,***,
Е.С.Г., ЕГН **********,***, да заплатят на Община Пловдив, ****,
с адрес гр.Пловдив, пл.”Стефан Стамболов” № 1, сумата от 300лв./триста лева/ - разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен
срок от датата на връчване на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Десислава Кацарова
Вярно с оригинала!
КЯ