РЕШЕНИЕ
№ 714
Хасково, 03.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Хасково - XI тричленен състав, в съдебно заседание на двадесети септември две хиляди и двадесет и трета година в състав:
|
Председател: |
ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА |
|
Членове: |
ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА |
При секретар АНГЕЛИНА ЛАТУНОВА и с участието на прокурора ДЕЛЧО СТОЯНОВ ЛАВЧЕВ като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА канд № 245 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Касационното производство е по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Р. П. Г.,
подадена чрез пълномощник, против Решение №27 от 23.01.2023г., постановено по
а.н.д. №20225630200447/2022г. на Районен съд – Харманли.
В касационната жалба се твърди, че съдебното
решение е неправилно, тъй като било постановено в нарушение на закона.
Неправилно съдът приел, че при съставяне на акта и издаване на наказателното
постановление не били допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи
отмяната му. В двата акта липсвалоа яснота в какъв час е било извършено
нарушението, дали в 16.04 часа, когато е посочено, че на 11.04.2022г. Р. Г. е
била водач на лек автомобил или в 14.10 часа, когато й е бил издаден талон за
медицинско изследван е и тя е отказала да даде кръв и урина за химическа
експертиза. Точното време било съществен реквизит на АУАН и НП, тъй като с едно
и също МПС, макар и на еднаква дата и място можело да се извършат неопределен
брой нарушения, щом те били осъществени в различни часове. В касационната жалба
се излагат и подробни съображения за това, че качество на касатора като „водач“
на м.п.с. в 16.04ч. не е доказано. Сочи се, че така допуснатите съществени
нарушения били основание за отмяна на НП от районния съд, като не сторил това
последния постановил незаконосъобразно решение.
Иска се отмяна на съдебното решение и вместо
това отмяна на издаденото по отношение касационния жалбоподател наказателно
постановление. Претендират се разноски за две съдебни инстанции.
Ответникът – Началник група в РУ - Харманли при
ОДМВР - Хасково, не изразява становище по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково
предлага обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила.
Административен съд – Хасково, след проверка на
контролираното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по
реда на чл.218 ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е депозирана в
законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който подлежи на
оспорване, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество
е неоснователна.
С атакуваното решение Районен съд – Харманли е
потвърдил обжалваното пред него Наказателно постановление №
22-0271-000406/19.04.2022г. на Началник група в ОДМВР – Хасково, РУ - Харманли,
с което за извършеното нарушение на чл.174, ал.3 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП), на основание чл.174, ал.3, предл. второ от ЗДвП, на Р. П. Г. е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2 000 лева и „лишаване
от право да управлява моторно превозно средство за срок 24 месеца“.
За потвърди наказателното постановление
районният съд е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са
допуснати съществени процесуални нарушения, нарушението се явява доказано, а
наказанието е правилно определено и индивидуализирано.
Настоящата инстанция намира решението за валидно
и допустимо. Разгледано по същество, решението е правилно, съответно
касационната жалба е неоснователна.
Оспореният съдебен акт е постановен при напълно
изяснена фактическа обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз основа
на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред.
Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните
по делото доказателства.
При правилно установената от районния съд
фактическа обстановка, настоящата инстанция приема изводите във въззивното
решение относно обстоятелството, че от събраните по делото доказателства от
обективна и субективна страна се установява по несъмнен начин извършването на
визираното в АУАН и НП деяние, както и че в хода на АНП не са допуснати
съществени процесуални нарушения.
Твърденията на касатора за допуснати съществени
нарушения в хода на АНП са излагани и пред въззивният съд. Последният прецизно
е мотивирал доводите си защо не приема, че такива са налице. Тези изводи изцяло
се възприемат от настоящата инстанция, поради което и на основание чл.221,
ал.2, изр.2-ро от АПК касационната инстанция препраща към същите. В допълнение
единствено следва да се посочи, че в описанието на нарушението ясно се
установява, че отказът оспорващата да бъде тествана за употреба на наркотични
вещества или техни аналози с техническо средство е осъществен в 14.10ч. Това
обстоятелство несъмнено се доказва от обективираното в Протокола за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози с амб.№ 15530 от 11.04.2022г. и талон на
изследване с № 110155.
Неоснователно се твърди, че качеството „водач“
не е било безспорно установено. Мотивите на районния съд е в тази насока са
изчерпателни и се основават на доказателствата по делото.
Разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП предвижда,
че водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който
откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за
изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане
на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни
аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв. В случая
със санкционния акт е прието наличие именно на втората хипотеза.
Безспорно от писмените и гласни доказателства,
дадени от преки свидетели – очевидци на поведението на санкционираното лице
полицейските служители Я. и К., които правилно са кредитирани от въззивната
инстанция, се установява извършването на нарушението. Свидетелските показания
са били правилно преценени от въззивния съд, който е извършил внимателен анализ
и съпоставка на същите, като предвид съдържанието им е стигнал до правилен
правен извод, относно невъзприемане с доверие на показанията на св.Т. и св.З..
Мотивите на въззивния съд в тази насока са ясни, подробни и изчерпателни,
поради което не е нужно да бъдат преповтаряни.
Предвид гореизложеното, като е потвърдил
наказателното постановление районният съд правилно е приложил закона, поради
което обжалваното решение като валидно, допустимо и съответстващо на
материалния закон и следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното и на основание чл.221 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №27 от 23.01.2023г., постановено по а.н.д.
№20225630200447/2022г. на Районен съд – Харманли.
Решението не подлежи на обжалване.
|
Председател: |
||
|
Членове: |