Присъда по дело №277/2015 на Окръжен съд - Враца

    МОТИВИ по НОХ дело № 277/15год. на ВОС

     Подсъдимият Т.М.В. *** е предаден на съд, въз основа на обвинителен акт, внесен от Врачанска окръжна прокуратура за извършено престъпление по чл. 255, ал.3, вр. ал.1, т.1 и т.2, пр.1, вр. чл. 26, ал.1 НК, затова, че при условията на продължавано престъпление, за времето от 17.04.2012год. до 01.04.2013год. в гр. Монтана и гр. Враца, в качеството си на собственик и управител на "АНИЕМ" ЕООД със седалище с. Охрид, общ. Бойчиновци, а впоследствие в гр. Враца, е избегнал плащане на данъчни задължения в особено големи размери по смисъла на чл. 93, т.14 НК - 52 447,82лв., от които 41 652,64лв. дължими по ЗКПО и 10 795,18лв. дължими по ЗДДС както следва:

     На 17.04.2012год. в гр. Монтана  е избегнал плащане на данъчни задължения по ЗДДС в размер на 10795,18лв., като потвърдил неистина в подадена по реда на чл. 125, ал.1 ЗДДС Справка-декларация №12001008216/17.04.2012год., като е посочил нулеви стойности на покупки и на продажби, респ. нулеви стойности на дължимия данък за данъчния период от 01.03-31.03.2012год., при наличие на подлежащи на облагане сделки по чл. 2, т.1 от ЗДДС, за които са издадени фактури от "АНИЕМ" ЕООД с. Охрид на "Агро Сантия" ЕООД гр. София както следва: фактура № 9/01.03.2012год. с облагаема стойност от 44 986,70 лв. и ДДС от 20% в размер на 8997,04лв. и фактура № 11/30.03.2012гоз. с облагаема стойност от 8989,20лв. и ДДС  от 20% в размер на 1797,84лв.;

     На 01.04.2013год. в гр. Враца е избегнал плащане на данъчни задължения по ЗКПО в размер на 41 652,64лв., като до 31.03.2013год. не е подал годишна данъчна декларация /ГДД/ за 2012год. в ТД на НАП Велико Търново, офис Враца по реда на чл. 92, ал.1 и ал.2 от ЗКПО при наличие на подлежащ на облагане финансов резултат за 2012год. в размер на 416 526,41лв., от който следва задължение в размер на 41 652,64лв.

     Участващият в съдебното производство прокурор от ВОП поддържа повдигнатото обвинение, като в хода на производството прави изменение на същото в следните насоки:

Подс.Т.М.В. при условията на продължавано престъпление за времето от 17.04.2012г. до 01.04.2013г. в гр.Монтана и гр.Враца в качеството си на собственик и управител на "АНИЕМ" ЕООД, със седалище с.Охрид, общ.Бойчиновци и впоследствие гр.Враца, е избегнал плащане на данъчни задължения в особено големи размери по смисъла на чл.93, т.14 НК в размер общо на 34258.82лв., от които 23463.64 лв., дължими по закона за ЗКПО и 10795.18лв. дължими по ЗДДС, както следва:

На 17.04.2012г. в гр.Монтана в качеството си на собственик и управител на "АНИЕМ" ЕООД със седалище с.Охрид, общ.Бойчиновци е избегнал плащане на данъчни задължения по ЗДДС в размер на 10795.18лв., като чрез посредственото извършителство на служител - неустановено лице от Счетоводно-консултантска къща "ТАИС" ЕООД гр.Монтана с управител свид.Г.Л., упълномощен от подс.В. да представлява "АНИЕМ" ЕООД пред ТД на НАП, като използва своя активен квалифициран електронен подпис, подавайки документи по електронен път пред органите на НАП, в т.ч. и справки-декларации по ЗДДС е потвърдил неистина в подадената по реда на чл.125, ал.1 ЗДДС справка-декларация №12001008216/17.04. 2012год., за данъчния период от 01.03.2012год. до 31.03.2012год.

и на 01.04.2013г. е избегнал плащане на данъчни задължения по ЗКПО, като не е декларирал приходи от суми по фактури, подробно посочени в диспозитива на обвинителния акт, като вместо посоченият размер на дължимия данък по ЗКПО от 41652.64лв., същият да се счита в размер на 23463.64лв.

Направеното от представителя на обвинението изменение на същото е допуснато от съдебния състав при условията и по реда на чл. 287, ал.3, вр. ал.1 НПК.

Подсъдимият не се признава за виновен, като дава подробни обяснения, с които навежда доводи, че не е извършил вмененото му престъпление, а с изготвените заключения по допуснатите счетоводни експертизи не са изчислени правилно разходите, които същият е направил за инкриминирания период. Твърди, че направените от неговата фирма разходи през 2012год. са значително по-високи от приходите, поради което не дължи корпоративен данък. По отношение обвинението за укриване на данък по ЗДДС, същият навежда доводи, че е носил фактурите за продажби на служителите от СКК "ТАИ" ЕООД, но същите са му били върнати, което е причината тези продажби да не бъдат отразени в Справката-декларация.

Неговият договорен защитник също оспорва обвинението и по двата му пункта, като изразява становище, че подсъдимият не е реализирал нито едно от вменените му престъпни деяния. Навеждат се доводи, че подсъдимият е носил в СКК фактурите за извършените през м. март 2012год. продажби, но същите не са били приети от св. Л., което е причината да не бъдат отразени при изготвената справка-декларация от 17.04.2012год. По тази причина се твърди, че при това деяние подсъдимият не е действал умишлено, а неплащането на този данък по ЗДДС се дължи на виновно поведение на служител от СКК. Оспорва се и второто деяние от продължаваната престъпна дейност, със становище, че и то не е извършено от подсъдимия умишлено. Твърди се, че подсъдимият няма вина затова, че разходнооправдателните документи през 2011год., които касаят стопанската 2011год.-2012год. не са водени по съответния ред от предишните собственици на фирмата, поради което не могат да се установят по документален път направените от фирмата разходи за инкриминирания период. Оспорва се и заключението на вещото лице по последната допълнителна ССЕ, с което са изчислени разходите на фирмата по реда на чл. 122 ДОПК, като се набляга, че за правилното определяне на дължимите разходи е необходимо да бъде изслушана агрономическа експертиза. В тази връзка се излагат съображения, че е налице неустановеност на данъчните задължения за 2012год., а оттам и облагаемата за този период сума и дължимия корпоративен данък.

Производството по делото протече по реда на чл. 371, т.1 НПК, с приобщаване на част от гласните доказателства по реда на чл. 283 НПК. По делото са събрани многобройни писмени и гласни доказателства, изслушани са заключенията по една основна и четири допълнителни съдебно-счетоводни експертизи, които са приобщени по делото по реда на чл. 282, ал.1 НПК, които доказателства анализирани поотделно и в тяхната съвкупност, дават основание съда да приеме за установена следната фактическа обстановка:

През 2011год. св. Г.П. бил собственик на фирма "АНИЕМ" ЕООД с.Мадан, общ. Бойчиновци, която на 26.10.2011год. прехвърлил на св. В.П.К.. Дружеството било регистрирано по ДОПК на 17.12.2004год. и по ДДС на 30.12.2004год.

На 05.01.2012год. св. В.К. прехвърлил с договор за продажба всички дружествени дялове на "АНИЕМ" ЕООД с. Мадан на подсъдимия Т.В., което прехвърляне било отразено в Агенцията по вписванията на 28.01.2012год. От този момент подсъдимият станал изключителен собственик на дружеството с всички произтичащи от това права и задължения.

След придобиване на собствеността, на 22.02.2012год. подсъдимият вписал промяна в седалището на фирмата от с. Мадан в с. Охрид, а на 12.06.2012год. отново променил седалището на фирмата вече в гр. Враца.

На 09.02.2012год. подсъдимият упълномощил Счетоводно- консултанска къща "ТАИС" ЕООД гр. Монтана, с представител св. Г.Л. да извършва всякакви действия, включително разпоредителни като представлява фирма "АНИЕМ" ЕООД пред всички лица, организации и институции в страната включително: подаване на декларации, заявления, искания, справки, молби, жалби, получаване на удостоверения и други документи; подаване на справки, декларации, уведомления по електронен път и приемане на електронни изявления от НАП; да представлява фирмата пред РУСО, Агенцията по вписвания и НСИ във връзка с взаимоотношенията й с тези институции. Пълномощното е нотариално заверено под № 1069/09.02.2012год. от нотариус Алинка Паралюзова с район на действие РС Монтана. Счетоводна документация на фирмата, включително и удостоверение за актуално състояние  на същата не били представени в счетоводната къща. Не бил сключен и договор за счетоводно обслужване на фирмата от счетоводната къща, не било уговорено и възнаграждение за извършваното обслужване. Единствените действия, които СКК извършвала били подаваните от нея Справки-декларации по ДДС с електронния подпис на представителя на СКК - св. Г.Л..

Тъй като за предходни периоди /преди инкриминирания такъв и преди придобиване на фирмата от подсъдимия/ въз основа на извършени Ревизионни актове и проверки били установени данъчни задължения фирмата, на 20.01.2012год. сметките на фирмата били запорирани по искане на НАП. Това наложило подсъдимия В. да открие нови сметки - лични на негово име и на името на неговата съпруга Н. Г. В. в "Уникредит Булбанк" и в ТБ"Алианц", които да използва при извършваните от него сделки на фирмата.

През първият месец от придобиване на фирмата - януари 2012год. липсват данни за извършвани от подсъдимия В., като управител на фирма "АНИЕМ" ЕООД сделки, включително и такива по ЗДДС, поради което пред ТД на НАП Велико Търново - офис Монтана била подадена нулева справка-декларация по чл. 125, ал.1 ЗДДС. Същата била изготвена и подадена на 14.02.2012год. за облагаемия период м. януари от неустановен по категоричен начин служител от СКК"ТАИС" ЕООД Монтана с електронния подпис на св. Г.Л.. До изготвяне на тази справка-декларация в счетоводната къща не били представени от подсъдимия никакви първични документи - фактури, разписки и др. за извършени сделки и реализирани покупки или продажби през м. януари. Въз основа обаче на издаденото й пълномощно от подсъдимия, счетоводната къща "ТАИС" в срок изготвила и  подала нулева Справка-декларация по ЗДДС.

Такава нулева Справка-декларация била изготвена и подадена от СКК"Таис" и на 14.03.2012год. за облагаемия период м. февруари 2012год. - също от неустановен по категоричен начин служител от счетоводната къща с електронния подпис отново на св. Л.. За този период също не били представени в счетоводната къща никакви първични документи, въпреки, че фирмата, представлявана от подсъдимия имала реализирана една сделка с фирма "АГРО САНТИЯ" ЕООД гр. София. Договорът с "АГРО САНТИЯ" ЕООД гр. София бил сключен на 27.02.2012год. за преарендуване на 1503,540дка и по него подсъдимият получил сумата 74 890,76лв. авансово. Документите за тази сделка /договор за преарендуване и фактура № 8/27.02.2012год./ не били предадени на СКК"Таис" ЕООД и същата не била отразена в дневниците за продажби нито в Справката декларация по ЗДДС, подадена за м. февруари 2012год.

На 17.04.2012год. пред ТД на НАП Велико Търново, офис Монтана била подадена отново нулева Справка-декларация по  ЗДДС за облагаемия период м. март.2012год. Справката била изготвена от неустановен служител от счетоводната къща и подадена в НАП чрез електронния подпис на св. Г.Л.. През този период обаче подсъдимият бил реализирал три сделки, за които не представил първични документи в счетоводната къща и същите не били отразени нито в дневниците за продажби, нито в подадената Справка-декларация:

На 01.03.2012год. между "АНИЕМ" ЕООД с. Охрид и "АГРО САНТИЯ" ЕООД гр. София бил сключен договор за продажба на незавършено производство, представляващо 1321дка засята пшеница в землището на с. Якимово, обл. Монтана. За тази сделка била издадена фактура № 9/01.03.2012год. за сумата 44 986,70лв. от подсъдимия, въз основа на която се извършило плащането на сумата по сметка на подсъдимия в "Алианц Банк България" АД. Тази сделка е облагаема по реда на чл. 2, т.1 ЗДДС и за нея е дължим данък добавена стойност в размер на 8997,34лв.

На 05.03.2012год. подсъдимият като представител на фирма "АНИЕМ" ЕООД с. Охрид сключил друга сделка с "АГРО САНТИЯ" ЕООД гр. София отново за преарендуване на земеделски земи общо в размер на 2767,37дка, находящи се в землището на с. Мадан, за което била издадена фактура № 10/05.03.2012год. за сумата 13 836,85лв., която сума била преведена на подсъдимия отново  В ТБ"АЛИАНЦ България" АД.

На 30.03.2012год. между "АНИЕМ" ЕООД с. Охрид и "АГРО САНТИЯ" ЕООД гр. София бил сключен отново договор за продажба на незавършено производство, представляващо засята пшеница на площ от 396дка в землището на с. Черни връх, обл. Монтана. За тази сделка била издадена фактура № 11/30.03.2012год. за сумата 8989,20лв., която била преведена по сметка на подсъдимия в ТБ"АЛИАНЦ България" АД. Тази сделка също е облагаема по ЗДДС и за нея е дължим данък добавена стойност в размер на 1797,84лв.

Именно за тези три сделки подсъдимият не представил в обслужващата го СКК"ТАИС" ЕООД Монтана никакви първични документи и същите не били отразени нито в дневниците за продажби, нито в Справката-декларация по ЗДДС от 17.04.2012год.

След подаването на тази Справка-декларация по ЗДДС, отношенията между подсъдимия В. и св. Г.Л. се влошили поради скандал между подсъдимия и св. А.Л.. Последната отказала начисляване на исканите от подсъдимия осигуровки върху максималната сума от 2000лв. Именно този скандал довел и до преустановяване на взаимоотношенията между фирмата, представлявана от подсъдимия В. и СКК, представлявана от св. Г.Л..

С Акт за дерегистрация по ЗДДС №120991200003635/ 12.04.2012год. на инспектор по приходите в ТД на НАП Велико Търново, офис Монтана била прекратена регистрацията на "АНИЕМ" ЕООД с. Охрид, считано от 09.05.2012год., когато актът бил връчен на подсъдимия като представител на фирмата. От този момент задължението за подаване на Справки-декларации по чл. 125, ал.1 ЗДДС за фирма "АНИЕМ" ЕООД с. Охрид отпаднало. Подсъдимият обжалвал този акт по реда на чл. 152, ал.1 от ДОПК, но същият бил потвърден с решение № 399/26.07.2012год. В края на 2012год. подсъдимият В. подал заявление до ТД на НАП Велико Търново, офис Враца за повторна регистрация по ЗДДС, но получил отказ, тъй като дружеството имало задължения към бюджета.

През 2012год., освен описаните по-горе сделки с фирма "АГРО САНТИЯ" ЕООД гр. София за преарендуване на  земеделски земи и за продажба на незавършено производство, подсъдимият сключил още  три сделки за продаване на готова продукция с фирма "ПИ ЕЛ СИ Маркетинг Фейшън" ООД гр. София, за които са издадени фактури и получени плащания както следва: По фактура № 14/01.07.2012год. за продажба на 377.080тона пшеница, реколта 2012год на стойност 137 037,20лв. АД; по фактура № 13/01.07.2012год. за продажба на 139.880тона ечемик реколта 2012год. на стойност 46 859,80лв. и по фактура № 20/28.08. 2012год. за продажба на 53 тона слъчоглед, реколта 2012год. на стойност  47 676,00лв. Плащането по първите две  фактури било извършено по личната сметка на подсъдимия в "Уни Кредит Бул Банк", а по третата в ТБ"Алианц България" АД. И трите договора, сключени между "АНИЕМ" ЕООД и "ПИ ЕЛ СИ Маркетинг Фейшън" ООД гр. София са придружени от приемо-предавателни протоколи и декларации за добра земеделска практика.

Освен гореописаните договори и плащания по тях, на 25.09.2012год. подсъдимият сключил два договора с "АГР САНТИЯ" ЕООД гр. София за преарендуване на земеделски земи в размер на 1014,860дка по първия и 305.005дка по втория договор, за което била издадена една фактура №21/18.10.2012год. на обща стойност 42 089,90лв. Плащането на тази сума е извършено по личната сметка на подсъдимия В. в ТБ"Алианц България" АД.

През инкриминирания период, за извършваната от него дейност подсъдимият извършил и изплатил разходи както следва: На ЕТ"Н.Н. - ТУРБО НАДИ" за транспорт на пшеница в размер на 1200,02лв., за което е издадена фактура № 265/18.07.2012год; на С.А.М. за жътва в размер на 4000лв. въз основа на граждански договор № 1/20.05.2012год. и на А.Я.Г. въз основа на Договор за охрана на недвижим имот сумата 4800лв. с РКО № 7/21.08.2012год. или общо сумата от 10 000.02лв.

Освен това, за 2012год. въз основа на сключени арендни договори за 7587,768дка земеделска земя, подсъдимият дължал рента на стойност 169 640лв. Тези суми не са включени от обвинението като разход, тъй като няма заведено счетоводство във фирмата.

До 01.04.2013год. подсъдимият В. не е изготвил и подал Годишна данъчна декларация за 2012год. в ТД на НАП Велико Търново - офис Враца, като по този начин същият не заплатил в установения срок дължимия корпоративен данък по ЗКПО.

Изложената по-горе фактическа обстановка се установява на първо място, от приложените на ДП писмени доказателства: Договорите за реализираните продажби и преарендувания и издадените за тях фактури от "АНИЕМ" ЕООД с. Охрид и гр. Враца на фирма "АГРО САНТИЯ" ЕООД гр. София №8/27.02.2012год. за сумата 74 890,76лв., №9/01.03.2012год. за сумата 44 986,70лв., №10/05.03.2012год. на стойност 13996,18лв., №11/30.03.2012год. за сумата 8989,20лв. и фактура № 21/18.102012год. за сумата 42 089,90лв. /всички приложени в черна папка в том І от ДП л.от 59-97/; Договорите за продажби и издадените въз основа на тях фактури  от фирма "АНИЕМ"ЕООД на "ПИ ЕЛ СИ Маркетинг Фейшън" ООД гр. София № 14/01.07.2012год. на стойност 137 037,20лв., № 13/01.07.2012год. за сумата 46 859,80лв. и фактура № 20/28.08.2012год. на стойност 47 676,00лв. /т.ІІ л.6-15 вкл. и л.42-46/; Справката-декларация по ЗДДС от 17.04.2012год. /приложена в т.І л.223/; Акт за дерегистрация по ЗДДС / т.ІІ л.14/, Заявление за регистрация и отказ / т.ІІ л.143-145/; банкови извлечения за преведените суми /т.ІІ л. 16-41/; Справка за издаденото пълномощно на "ТАИС" ЕООД Монтана /т.ІІІ л.71/. Всички тези приложени на ДП писмени доказателства и установени с тях факти не се оспорват от страните в процеса.

На следващо място, възприетите за установени фактически констатации се подкрепят и от гласните доказателства - показанията на разпитаните по делото свидетели А.Г., Р.Р., Г.Л., С.М., А.Л., от приобщените по реда на чл. 283 НПК показания от ДП на свидетелите Г.П., Г.Т., Н.Н., Л.С., Е.О. и В.К.. Свидетелите Г., М. и Н. установяват обстоятелствата, свързани с направените от фирма "АНИЕМ" ЕООД разходи за 2012год., обстоятелства които също не се оспорват в процеса. Свидетелите Л. С. и Е.О. потвърждават фактите за сключените от двете фирми "АГРО САНТИЯ" ЕООД гр. София и "ПИ СИ ЕЛ Маркетинг Фейшън" ООД гр. София договори с фирмата, представлявана от подсъдимия и преведените по тях суми, които обстоятелства също не се оспорват от подсъдимия в наказателното производство.  Свидетелите Г.П. и В.К. подкрепят с показанията си писмените доказателства, относими към собствеността на фирма "АНИЕМ" ЕООД преди придобиването й от подсъдимия. През 2011год. същата е била собственост на св. П., който впоследствие я е прехвърлил на св. К.. Именно от последния подсъдимият я е придобил на 05.01.2012год. чрез договор за покупко-продажба на дружествени дялове. Обстоятелството дали фирмата е придобита от подсъдимия чрез измама е ирелевантно в настоящето производство, тъй като няма такова обвинение. Освен това, показанията на св. К. в тази насока са изолирани, неподкрепени от никакви други доказателства, поради което не са налице основания за прекратяване на образуваното съдебно производство и връщане на делото за разследване на още едно престъпление. С показанията си свидетелката Р.Р. установява, че същата е обслужвала фирма "АНИЕМ"ЕООД счетоводно преди придобиването й от подсъдимия - до края на 2011год. и цялата счетоводна документация за тази година е била при нея. След узнаване за промяна в собствеността на фирмата, св. Р. се е свързала с подсъдимия В. и му е предложила среща, на която да се разберат дали ще продължава да води счетоводството на фирмата или ще му предостави намиращите се при нея документи. Двамата се разбрали св. Р. да приключи документално 2011год., след което отново ще се срещнат и разберат за евентуална бъдеща работа. Втора среща между тях обаче не се провела, тъй като междувременно подсъдимият упълномощил СКК"Таис" да извършва счетоводно обслужване на водената от него фирма. Единствените контакти между подсъдимия и св. Р. били по електронната поща, по която подсъдимия изисквал намиращите се при нея документи на фирмата. Въпреки отправеното предложение от св. Р. - също по ел. поща да отиде и да си ги получи по съответния ред, същият не се явил и не получил исканите от него документи.  Същите бяха предоставени по делото едва в хода на съдебното производство по искане на съда. В обобщение, с показанията на тази свидетелка и приложените по делото електронни съобщения между нея и подсъдимият се потвърждават обясненията на подсъдимия в частта, с която същият твърди, че не е разполагал с първичната счетоводна документация на фирмата за 2011год.

По съществени противоречия се срещат в обясненията на подсъдимия с показанията на двамата свидетели Г.Л. и А.Л., относно начина и времето на счетоводно обслужване на фирмата, представлявана от подсъдимия, както и относно причината за прекратяване на отношенията между тях, обстоятелства, които са значими за изясняване на факти от предмета на доказване. Както свидетелите Г. Л. и Ал. Л., така и подсъдимият потвърждават обстоятелството, че СКК"Таис" ЕООД Монтана, с представител Г. Л. е била упълномощена да води счетоводната документация на фирмата, представлявана от подсъдимия. По категоричен начин се установява, както от показанията на двамата свидетели, така и от приложените на ДП Справки-декларации, че единствените действия, които тази счетоводна къща е извършвала за фирмата на подсъдимия е било подаването на Справки-декларации по ЗДДС за месеците януари, февруари и март. Други счетоводни операции не са извършвани. Не се установи по категоричен начин кой точно служител от счетоводната къща е подал тези справки-декларации, но безспорно е, че същите са подадени с електронния подпис на св. Г.Л.. С показанията си както св. Л., така и неговата сестра Ал. Л. -служителка в счетоводната къща установяват, че и през трите месеца, през които са подавали справките-декларации по ЗДДС, подсъдимият не е представял при тях никакви първични счетоводни документи - договори за покупки или продажби, фактури, складови разписки или др. В обясненията си подсъдимият твърди, че е носил за м.март първични документи, но същите не са приети от св. Л.. Тези негови обяснения се опровергават както от показанията на св. Ал. Л., която е категорична, че такива документи не са й предоставяни от подсъдимия, така и от показанията на св. Л.. Последният също по категоричен начин установява, че подсъдимият не е носил в счетоводната къща първични документи или дневници за покупки и продажби и нито на него, нито на някой от неговите служители е предоставял такива и не му се е оплаквал, че някой от неговите служители отказва да приеме такива документи. Логично е, ако някой от служителите в счетоводната къща е отказал да приеме документи за извършени покупки или продажби, подсъдимият да се обърне към управителя на тази къща. При липсата на представени каквито и да са първични документи за извършени покупки или продажби, служителите от СКК са подали нулевите справки-декларации за тези три месеца, тъй като за тях е било важно да спазят сроковете за тяхното подаване, за да се избегне евентуална глоба за фирмата. Свидетелят Л. установява, че практиката в неговата счетоводна къща е била, че дори да е пропуснато тези първични документи да бъдат представени в срок за съответния месец, същите след като се представят могат да бъдат включени в справката-декларация за следващия месец и да бъдат сторнирани записванията от предходния. Независимо от това обаче, подсъдимият не е представил в счетоводната къща такива първични документи и на по-късен етап. Безспорно се установява от показанията на св. Л., че след влошаване на отношенията между подсъдимия и св. Л., СКК не е извършвала повече никакви действия от името и за сметка на фирма"АНИЕМ" ЕООД, което говори, че отношенията между тях са преустановени след 17.04.2012год. - след подаване на последната справка-декларация по ЗДДС за 2012год.

На следващо място, възприетите за установени фактически констатации се подкрепят и от заключенията на вещото лице по ССЕ. На ДП са допуснати една първоначална и две допълнителни ССЧ, а в хода на съдебното производство са допуснати още две допълнителни ССЕ. Както с първоначалното, така и с всички допълнителни заключения по ССЕ се установява, че две са сделките, реализирани от подсъдимия В. в качеството му на управител на фирма "АНИЕМ"ЕООД, които подлежат на облагане с ДДС и които не са отразени в справката -декларация за м. март 2012год. Това са договорите за покупко-продажби на незавършено производство, сключени с "АГРО САНТИЯ" ЕООД София, за които са издадени фактури № 9/01.03.2012год. с облагаема стойност 44 986,70лв. върху които 20% ДДС се равнява на 8997,34лв. и фактура № 11/30.03.2012год. /неправилно в заключението си на л. 69,т.ІІ от ДП вещото лице е посочило за тази фактура, че също е от 01.03.2012год./, с облагаема стойност от 8989,20лв. с 20% ДДС на стойност 1797,84лв. Всички останали сделки, реализирани от подсъдимия от началото на 2012год. до дерегистрация на неговата фирма по ДДС- 09.05.2012год. касаят преарендуване на земеделски земи, които сделки са необлагаеми по ДДС, поради което и неподлежат на включване в справките-декларации.  В тази си част заключенията на вещото лице по всички допълнителни експертизи е непроменена, като заключението на експерта е, че дължимия данък по ДДС за двете сделки през м. март 2012год., които не са отразени нито в дневниците за продажби, нито в справката-декларация от 17.04.2012год. с облагаема стойност общо 53975,90лв.  възлиза на сумата 10 795,18лв., която сума не е посочена и не е заплатена като ДДС за м. март 2012год.

По съществени са разликите в заключенията на вещото лице по основното и допълнителните експертизи, свързани с изчисляване размера на дължимия данък по ЗКПО. Съгласно първото, основно заключение на вещото лице по тази експертиза, реализираните от фирмата на подсъдимия приходи за 2012год. са на стойност 416 526,41лв., изчислени на база приложените по делото договори и фактури за преарендуване на земеделска земя, за продажба на незавършено производство и за продажба на готова продукция. В тези приходи са включени получените по сметка на подсъдимия суми по: Договорите за реализираните продажби и преарендувания и издадените за тях фактури от "АНИЕМ" ЕООД с. Охрид /гр. Враца/ на фирма "АГРО САНТИЯ" ЕООД гр. София №8/27.02.2012год. за сумата 74 890,76лв., №9/01.03.2012год. за сумата 44 986,70лв., №10/05.03.2012год. на стойност 13996,18лв., №11/30.03.2012год. за сумата 8989,20лв. и фактура № 21/18.102012год. за сумата 42 089,90лв.; Договорите за продажби и издадените въз основа на тях фактури  от фирма "АНИЕМ"ЕООД на "ПИ ЕЛ СИ Маркетинг Фейшън" ООД гр. София № 14/01.07.2012год. на стойност 137 037,20лв., № 13/01.07.2012год. за сумата 46 859,80лв. и фактура № 20/28.08.2012год. на стойност 47 676,00лв.  Всички тези приходи възлизат на сумата 416 526,41лв. По това заключение липсват данни за начислени разходи, поради което дължимия корпоративен данък от 10% е изчислен само на база приходите на сумата 416 652,64лв. В първата допълнителна ССЕ е изчислен дължимия данък добавена стойност /ДДС/ за 2011год., което касае период извън инкриминирания такъв. Втората допълнителна ССЕ също касае обстоятелства, които са извън предмета на доказване и по-конкретно финансовия резултат на фирма "АНИЕМ"ЕООД за 2011год., съответно дължимия данък печалба за този период. За 2011год. няма повдигнати обвинения за укриване на данъци, поради което настоящият състав намира, че тези две допълнителни заключения по ССЕ, изготвени на ДП не са относими към изясняване на обстоятелствата от предмета на доказаване и в конкретност дължимите данъци за инкриминирания период, поради което не подлежат на обсъждане. По съществено значение за изясняване на фактите по делото имат последните две допълнителни заключения по ССЕ, възложени в хода на съдебното производство. С първото заключение на вещото лице, депозирано на л. 133 от съдебното производство и приобщено по реда на чл. 282, ал.1 НПК в съдебно заседание от 09.12.2015год. няма промяна в изчисления ДДС за м. март 2012год., като постъпилите приходи през този месец, неотразени в Справката-декларация от 17.04.2012год. са същите, както и в първоначалното заключение, а именно 53975,90лв.  и дължимия ДДС върху тази сума е в размер на 10 795,18лв. По различно е положението с корпоративния данък печалба за 2012год. Въз основа на поставената задача и събраните по делото доказателства, както и след проверка в документацията на фирма "АНИЕМ"ЕООД вещото лице е изчислило направените от фирмата разходи за 2012лв. общо на сумата 181890,02лв. от които 169 640,00лв. е дължимата от собственика на фирма "АНИЕМ"ЕООД рента за 2012год. по сключените договори за аренда към собствениците на земеделските имоти. Тази сума, макар, че не е изплатена изцяло от подсъдимия на арендодателите, а от нея е изплатена само сумата 13 846,00лв., тя се дължи в рамките на 5 години и се отчита като разход за фирмата за съответната година. Другият разход, включен в горната сума е 2250лв., представляващи адвокатско възнаграждение и такса по изпълнително дело. Останалата част до пълния размер от 181890,02лв. е сумата от 10 000,02лв., в която са включени разходи за транспорт, за жътва и за охрана, за които по делото има категорични данни, че са изплатени от подсъдимия като управител на фирма "АНИЕМ"ЕООД на лицата, оказали тези услуги. След приспадане на всички тези разходи от приходите, за които има данни по делото, посочени по-горе в размер на 416 526,41лв., съгласно това заключение на вещото лице по ССЕ, остава облагаема сума за 2012год. в размер на 234 636,39лв. Корпоративният данък върху тази сума е в размер на 23 463,64 лв. Последното допълнително заключение на вещото лице по ССЕ, също приобщено по реда на чл. 282, ал.1 НПК в съдебно заседание на 23.02.2016год. е по възложена задача за определяне разходите на фирмата, представлявана от подсъдимия В. по реда на чл. 122, ал.2, вр. ал.1, т.4 ДОПК. По това заключение приходите на фирма "АНИЕМ" ЕООД отново възлизат на сумата 416526,41лв., изчислени на база приложените документи за реализираните от дружеството продажби през 2012год. Изчислените по реда на чл. 122, ал.2, вр. ал.1, т.4 ДОПК разходи на фирмата за 2012год. възлизат на сумата 271 640 лв. Като база за определяне на тези разходи вещото лице е използвало статистическите данни за Северозападна България, в които са включени всички критерии, с приблизителна стойност. По това заключение, облагаемата стойност, която остава след приспадане на разходите е 144 886,21лв., а дължимия по ЗКПО данък от 10% възлиза на сумата 14 488,62лв.

Анализирайки всички тези допълнителни заключения, съдът прие за най-обективно заключението на вещото лице по първата допълнителна задача, възложена в хода на съдебното производство, съгласно което на база съществуващите по делото и във фирмата документи приходите на същата възлизат на сумата 416526,41лв., а разходите възлизат на сумата 181 890,02лв. при което облагаемата стойност остава в размер на 234636,39лв., а дължимия корпоративен данък, който подсъдимият е следвало да заплати за 2012год. възлиза на сумата 23463,64лв. Това е така, тъй като това заключение е изготвено на база съществуващи документи за всички приходи и разходи. Подсъдимият не установи по никакъв начин да е извършвал конкретни действия, свързани с обработка на земята която е арендувал, за да могат да бъдат изчислени като разход на фирмата. Не се установи същият да е извършвал оран, пръскане или други действия, свързани с прибиране на реколта, с които да е направил разход. Непосредствено след закупуване на фирмата в началото на м. януари 2012год., същият е преарендувал голяма част от арендуваната от него земя, продал е незавършено производство  от друга част от земята и е продал готова продукция.

Съдът не възприе последното заключение по ССЕ, при което разходите са изчислени по реда на чл. 122, ал.2, вр. ал.1, т.4 ДОПК като такова, установяващо обективните разходи на фирмата, тъй като този начин на изчисление се използва само когато липсват каквито и да са документи във фирмата за извършени разходи. А в конкретния случай както по делото, така и в счетоводството на фирмата се установяват доказателства за извършени разходи, изчислени на сумата  181 890,02лв. Освен това, редът за изчисляване на разходи е приложим по скоро в ревизионните производства, а не в наказателно производство, в което се изискват конкретно установени приходи и разходи.

В тази връзка и съдебният състав не възприе становището на защитата на подсъдимия, за назначаване на нова агрономическа експертиза, която да изчислява разходи за извършени дейности, без да има данни за направени такива.

Въз основа на възприетите за установени фактически констатации, могат да се направят следните правни изводи: Подсъдимият Т.В., в качеството си на собственик и управител на фирма "АНИЕМ" ЕООД с. Охид и гр. Враца, при условията на продължавано престъпление за времето от 17.04.2012год. до 01.04.2013год. е избегнал плащане на  данъчни задължения в особено големи размери по смисъла на чл.93, т.14 НК в размер на общо 34 258.82лв., от които 23463.64лв., дължими по закона за ЗКПО и 10795.18лв. дължими по ЗДДС, с което от обективна и субективна страна е осъществил престъпния състав на чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.1 и т.2, пр.1, вр. чл. 26, ал.1 НК. От обективна страна, подсъдимият, като данъчно задължено лице е осъществил престъплението с две изпълнителни деяния, включени в продължаваната престъпна дейност, а именно: На 17.04.2012г. в гр.Монтана в качеството си на собственик и управител на "АНИЕМ" ЕООД със седалище с.Охрид, общ.Бойчиновци е избегнал плащане на данъчно задължение по ЗДДС в размер на 10795.18лв., като чрез посредствено извършителство на служител - неустановено лице от Счетоводно-консултантска къща "ТАИС" ЕООД гр.Монтана с управител свид.Г.Л., упълномощен от подс.В. да представлява "АНИЕМ" ЕООД пред ТД на НАП, като използва своя активен квалифициран електронен подпис, е подал документ по електронен път пред органите на НАП - справка-декларация № 12001008216/17.04.2012год. изискуема чл.125, ал.1 ЗДДС, за данъчния период от 01.03.2012год. до 31.03.2012год., в която е потвърдил неистина. Безспорно, че именно подсъдимият е извършител на това деяние, макар и чрез посредственото извършителство на неустановено лице от счетоводната къща, тъй като същият е бил задължен да представи на това лице и в тази СКК първични счетоводни документи за извършени покупки или продажби, които да бъдат отразени в подаваната по пълномощие справка-декларация. Същият не е представил нито сключените договори, нито фактурите с които са остойностени сделките с фирма "АГРО САНТИЯ" ЕООД гр. София на  обща стойност 53975,90 лв. Именно поради непредставяне на тези документи, което е негово задължение, неустановен служител от СКК е подал нулева справка- декларация за м. март 2012год., при положение, че през този месец фирмата е имала реализирани продажби. Несъмнено тези две сделки за продажба на незавършено производство, извършени на 01.03.2012год. и на 30.03.2012год. са подлежали на облагане с ДДС съгласно разпоредбата на чл.2, т.1 ЗДДС. Безспорно е и обстоятелството, че именно непредставянето на документите за реализираните продажби от подсъдимия на служителя от СКК, осъществяващ фактическо изпълнение на задълженията на подсъдимия като търговец, въз основа на изготвеното пълномощно, са причина приходите от тези продажби да не бъдат отразени в подадената от счетоводната къща Справка-декларация, т.е да бъде подадена невярна информация пред ТД на НАП Монтана. Това фактическо действие е осъществено чрез действие - чрез подаване на Справка-декларация пред компетентния орган по реда на чл. 125, ал.1 ЗДДС, в която е отразена невярна информация. С това си поведение подсъдимият е реализирал обективния състав на чл. 255, ал.1 т.2, пр.1 НК - като е избегнал плащане на ДДС за м. март 2012год., подавайки Справка-декларация № 12001008216/ 17.04.2012год.  

Второто деяние, включено в продължаваната престъпна дейност от обективна страна се изразява в това, че до 01.04.2013г. подсъдимият е избегнал плащане на данъчни задължения по ЗКПО за 2012год., като не е подал Годишна данъчна декларация по реда на чл. 92, ал.1 и ал.2 от ЗКПО и не е декларирал подлежащ на облагане финансов резултат. Както беше посочено по-горе, отчитайки приходите и разходите на фирмата за 2012год., подсъдимият е следвало да подаде ГДД, в която да отрази финансовия резултат за 2012год., представляващ разликата между тях. От данните по делото се установи, че тази разлика възлиза на сумата 234636,39лв., което представлява финансовия резултат за 2012год. Именно този резултат подсъдимият е следвало да отрази, подавайки ГДД, върху който е следвало да му бъде начислен корпоративен данък от 10% в размер на 23 463,64лв. Същият обаче не е подал в указания от чл. 92, ал.2 ЗКПО срок до 31.03. на следващата /2013/год., с което е реализирал обективния състав на чл.255, ал.1,т.1 НК. Това е така, тъй като задължението за плащане на данъци възниква с настъпването на определения в съответния данъчен закон падеж - в конкретния случай в ЗКПО. Фактическото действие на това деяние е реализирано чрез бездействие - неподаване на дължима по закон декларация.

Двете деяния са извършени при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал.1 НК. Налице са две нарушения на фиска, чрез два от начините, посочени в чл. 255, ал.1 НК, през непродължителен период от време, които осъществяват един и същ престъпен състав и с тях е постигнат един и същ престъпен резултат - избягване плащането на данъци. Обекта на посегателство е един и същ - защитени от закона обществени отношения и психическото отношение на подсъдимия към последиците от двете деяние не е нищо друго освен еднородност на вината. Ето защо, избягвайки плащането на данъчни задължения чрез две от посочените в нормата на чл. 255, ал.1 НК действие и бездействие, подсъдимия В. е извършил продължавано престъпление, което следва да се преценява с оглед причинения общ престъпен резултат. В този смисъл е и ТР № 1/2009год. на ОСНК.

Престъплението е довършено в района на гр. Враца, тъй като при извършване на второто деяние, с краен срок 01.04.2013год. подсъдимият е бил променил седалището на представляваната от него фирма в гр. Враца. Това определя компетентността на ВрОС за разглеждане на внесеното обвинение.

Отчитайки размера на дължимите данъци за двете деяния, общо в размер на 34 258,82, съдът намира, че от обективна страна е установено по несъмнен начин и квалифициращото обстоятелство - особено големи размери. Съгласно разпоредбата на чл.93, т.14 НК, като данъци в особено големи размери са определени тези, надхвърлящи сумата 12 000лв. В конкретния случай, макар и за първото деяние укритите данъци да са под тази сума, налице е продължавана престъпна дейност, при която общата сума на укритите с двете деяния данъци значително надхвърля тази сума. Това е така, тъй като обективната даденост на единното продължавано престъпление по чл. 255 от НК не се нарушава и когато някои или всички отделни данъчни задължения са под установения в чл. 93,т.14 НК размери, ако причиненият общ престъпен резултат изпълва изискванията на тази норма от закона.  Именно това квалифициращо обстоятелство определя правната квалификация на престъплението, извършено от подсъдимия като такова по чл. 255, ал.3, вр. ал.1, т.1 и т.2,пр.1, вр. чл. 26, ал.1 НК.

От субективна страна и двете деяния са извършени от подсъдимия умишлено - при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал.2, пр.1 НК, като същият е съзнавал общественоопасния характер на деянията, разбирал е противоправността на последиците, които ще настъпят и е желаел тяхното настъпване. Подсъдимият, като собственик и управляващ фирма "АНИЕМ"ЕООД с. Охрид и гр. Враца е бил наясно както с изискванията на чл. 125, ал.1 ЗДДС, така и с разпоредбата на чл. 92, ал.1 и ал.2 ЗКПО. Същият е бил наясно, че следва да декларира всички подлежащи на облагане с ДДС или с корпоративен данък суми и въпреки това, с цел да не заплати дължимите данъци е подал справка-декларация по ДДС с невярно съдържание и не е подал ГДД. Действително, първото деяние е извършено чрез посредственото извършителство на неустановен служител от СКК "ТАИС" ЕООД Монтана, чрез електронния подпис на св. Г.Л. въз основа на надлежно изготвено пълномощно, но отразяването на неверните данни в тази справка-декларация се дължи на умишленото поведение на подсъдимия - непредставянето, равнозначно на укриване от негова страна на документи за реализираните продажби. Същият е бил наясно, че след като не предостави на тези служители никакви документи за извършени покупки или продажби, същите ще изготвят и подадат нулева справка-декларация, като ще спазят установения в закона срок за  нейното подаване. Не може да се приеме, че същият поради небрежност е пропуснал да представи тези документи, тъй като ако беше така същият е имал възможност в следващия месец да ги представи и да се извърши сторно на подадената за м. март декларация. Освен това, същият е имал възможност и сам да изготви и подаде дължимата по ЗДДС Справка-декларация, в която да отрази извършените покупки или продажби, на база на което да бъде установен и дължимия за плащане ДДС. Безспорно умишлени са действията на подсъдимия и при второто деяние - същият е бил наясно, че в качеството си на търговец  следва да  подаде ГДД за 2012год. до края на м. март 2013год., в която да посочи получените приходи и направените разходи, от което да бъде установена облагаемата сума, а оттам и дължимия корпоративен данък. Въпреки това обаче нито в указания от закона срок, нито до приключване на делото пред първоинстанционния съд такава декларация е подадена, като по този начин същият не само е избегнал плащане на данъчното задължение, но и установяване на неговия размер.

Тук следва да бъде отбелязано, че освен формата на изпълнителното деяние по чл. 255 НК "избегнал плащане", подсъдимият е реализирал и другата форма на това деяние - "избегнал установяване" размера на дължимия данък, но тъй като нито за първото, нито за второто деяние от продължаваната престъпна дейност тази реализирана от подсъдимия форма не е включена в обвинението, същата не следва да се обсъжда. В действителност обаче и при двете деяния подсъдимият е реализирал и двете форми на деянието укриване на данъци по чл. 255 НК.

 Подсъдимият е съзнавал, че неподавайки в указания от чл. 92, ал.2 ЗКПО срок на ГДД, същият няма да плати дължимия корпоративен данък, но с поведението е целял именно това. Несериозно е твърдението му, че същият не е подал ГДД, тъй като е смятал, че направените от него разходи са много по-високи от получените приходи и при това положение не е имало облагаема сума, която да бъде декларирана. След като е закупил фирмата в началото на 2012год., подсъдимият е знаел както какви приходи е получил от реализираните сделки, така и какви разходи е имал през данъчния период, за които е разполагал с необходимите документи. Липсата на документите на фирмата, които са се намирали при св. Р. по никакъв начин не са му попречили да изчисли и декларира облагаемата сума, тъй като тези разходи са направени в и за предходен период - за 2011год. и подлежат на деклариране именно за тази година. Както беше установено и от първото допълнително заключение на в.л. по ССЕ, допуснато в хода на съдебното производство, изисканите и приложени документи от св. Р. са неотносими за инкриминирания период. Всичко изложено по-горе по несъмнен начин установява умисъла на подсъдимия да избегне плащане както на дължимия по ЗДДС данък за м.март 2012год., така и на дължимия по ЗКПО корпоративен данък за 2012год.

При горните съображения, съдът с присъдата си призна подсъдимия Т.М.В. за виновен в извършено продължавано престъпление против данъчната система по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.1 и т.2,пр.1, вр. чл. 26, ал.1 НК, по който текст му наложи наказание.

При определяне вида и размера на наложеното наказание, което съдът определи на подсъдимия Т.В. взе предвид от една страна смекчаващите отговорността му обстоятелства, изразяващи се в неговото чисто съдебно минало - същият е неосъждан, семейното му положение и най-вече влошеното му здравословно състояние. От приложената на ДП медицинска документация /л.72-74, т. ІІ от ДП/ е видно, че същият страда от Исхемична болест на сърцето, а през 2015год. е претърпял и Исхемичен мозъчен инсулт. От друга страна съдът отчете като отегчаващо вината обстоятелство факта, че се касае до продължавана престъпна дейност, макар и само от две деяния, поради което определи наказанието му при условията на чл. 54 НК - при изключителен превес на смекчаващите вината обстоятелства на три години лишаване от свобода. Отчитайки факта, че подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер, както и обстоятелството, че за постигане целите на закона и за неговото поправяне не е необходимо ефективно изтърпяване на определеното наказание, съдът прие, че не е необходимо изолиране на подсъдимия в пенитенциарно заведение, поради което с присъдата си приложи разпоредбата на чл. 66, ал.1 НК, като отложи изтърпяването на наказанието за срок от пет години от влизане на присъдата в сила. С така определеното наказание и начин на изпълнение на същото съдът намира, че ще бъдат постигнати целите на закона, както личната, така и генералната превенция, залегнали в разпоредбата на чл. 36 НК.

В наказателната норма на чл. 255, ал.3, вр. ал.1, т.1 и 2 НК, по която подсъдимият беше санкциониран е предвидена като кумулативна санкция и конфискация на цялото или част от имуществото. С оглед обаче декларираното такова от подсъдимия /1/4 ид. част от къща в с. Стубел, обл. Монтана и 1/4 ид. част от 9 дка ливади/, съдът прие, че не са налице основания за прилагане и на това наказание. Касае се до идеални части от недвижими имоти, като нито един от тези имоти не е конкретизиран като местоположение, размери и номерация, а единият от тях и представлява ид. част от жилище, което с оглед липсата на друго такова се явява единствено.

С оглед осъдителната присъда и съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.3 НПК, съдът възложи в тежест на подсъдимия В. направените по делото разноски, като го осъди да заплати 300лв. в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР гр. Враца и сумата 242,46лв. в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВрОС.

При горните съображения съдът постанови присъдата си.

 

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: