№ 128
гр. Варна, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
Ивелина Владова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20223100502224 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Електроразпределение Север“ АД, със
седалище гр. Варна, подадена чрез процесуален представител, срещу
Решение № 262499/07.09.2021 год., постановено по гр. дело № 14447/2020
год. по описа на РС- Варна, в частта му с която дружеството – въззивник е
осъдено да заплати на „Центромес“ ООД с ЕИК *********, със седалище гр.
Велико Търново, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД, сумата от 7 945,
91 лева (седем хиляди деветстотин четиридесет и пет лева и 91 ст.) –
получена без основание сума, представляваща разликата между платената от
ищеца цена за услуга „пренос ниско напрежение” (погрешно изписана в
решението като услуга „достъп ниско напрежение) за периода 01.12.2015 г. –
30.06.2016 г. и дължимата от ищеца цена за услугата „пренос средно
напрежение” за същия период, за обект на потребление, находящ се в с.
Момин сбор, общ. Велико Търново – колбасарски цех, с абонатен номер
05262066, по партида с клиентски номер **********, ведно със законната
лихва върху присъдената сума, считано от подаване на исковата молба в РС –
Велико Търново – 26.05.2020 г. до окончателното и изплащане.
́
В жалбата са наведени оплаквания, че решението в атакуваната от
въззивника част е неправилно и незаконосъобразно, постановено в разрез с
процесуалните правила и събраните в хода на процеса доказателства.
Не са обсъдени наведените от въззивника в производството пред
1
първата инстанция съображения и доводи относно реално предоставените от
него и получени и консумирани от ищцовото дружество, настоящ въззиваем,
услуги по електрозахранването на процесния обект на потребление –
месопреработвателен цех, както и доводите, че през процесния период
(01.12.2015 год. – 30.06.2016 год.) отношенията между страните са се
уреждали в условията на заявена от клиента (ищец) доставка и закупуване на
ел. енергия по свободно договорени цени на свободния пазар на електрическа
енергия.
Не са обсъдени също така и двата договора – за достъп до
електроразпределителната мрежа и за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа, сключени между страните на 23.10.2013
год., от които е видно, че чрез насрещните си престации по цитираните два
договора за мрежови услуги „достъп" и „пренос", всяка от страните е
реализирала изпълнение на свое валидно облигационно задължение.
Ответникът, настоящ въззивник, е осигурил и пренесъл чрез собствената си
електроразпределителна мрежа до обекта на ищеца закупуваните от него на
свободния пазар количества ел. енергия със съответната заявена от ищеца
мощност на ниско напрежение, а ищецът на свой ред е получил и заплатил
предоставените мрежови услуги за доставка на закупуваната от него ел.
енергия. Счита, че процесните суми, които ищцовото дружество претендира
като получени без основание, са били заплатени от ищеца на ответника на
валидно правно основание, поради което и по отношение на тези суми не е
налице хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, съответно и исковете са
неоснователни.
Твърди се също, че съдът не е приложил относимия към настоящия
спор материален закон, в резултат на което и решението е необосновано и
неправилно. Приложените от първоинстанционния съд нормативни актове,
въз основа на които е основал изводите си, не са действали към момента на
присъединяването на обекта на ищеца към електроразпределителната мрежа и
поставянето (монтирането) на средството за търговско измерване на обекта на
ищеца – 1999 год., при което и неправилно е прието, че мястото на
монтирането на СТИ на обекта на ищеца е в нарушение на чл. 120, ал. 1 и ал.
2 от ЗЕ и чл. 30, ал. 4 от Наредба № 6/24.02.2014 год., които норми са приети
по–късно. Не е съобразено също, че от заключението на СТЕ е установено, че
към датата на монтажа на СТИ на обекта на ищцовото дружество през 1999
година мястото на монтжа на СТИ е било в съответствие с действалите към
онзи момент нормативни актове – Закона за електростопанството и
Правилника за прилагането му.
Неправилни са и изводите на първоинстанционния съд, че ищцовото
дружество е собственик на трафопост „ТП 3 Центромерс“, както и на
електропроводното отклонение 20 киловолта, тъй като в подкрепа на тези
твърдения на ищеца не са ангажирани никакви доказателства.
Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваната част и за
постановяване на друго, с което искът в частта му за сумата от 7 945, 91 лева,
съставляваща получена без основание сума, представляваща разликата между
платената от ищеца цена за услуга „пренос на ниско напрежение” за периода
2
01.12.2015 г. – 30.06.2016 г. и дължимата от ищеца цена за услугата „пренос
на средно напрежение” за същия период, за обект на потребление, находящ се
в с. Момин сбор, общ. Велико Търново – колбасарски цех, с абонатен номер
05262066, по партида с клиентски номер **********, ведно със законната
лихва върху претендираната сума, считано от подаване на исковата молба в
РС – Велико Търново – 26.05.2020 г. до окончателното и изплащане, да бъде
́
отхвърлен.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК писмен отговор на жалбата не е подаден.
В съдебно заседание въззивникът, чрез процесуален представител,
поддържа жалбата си; въззиваемото дружество, чрез процесуален
представител, оспорва жарлбата, счита, че е неоснователна, а решението в
обжалваната част – правилно и настоява да бъде потвърдено в тази част,
ведно с присъждане на разноски.
Първоинстанционното решение, в частта му, с която искът на
„Центромес“ ООД с ЕИК *********, със седалище гр. Велико Търново
против „Електроразпределение Север“ АД, със седалище гр. Варна по чл. 55,
ал. 1 ЗЗД е отхвърлен за разликата над присъдените 7 945, 91 лева до
претендираните 13635, 84 лева, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба – 26.05.2020 год. до
окончателното и изплащане, не е обжалвано, в тази част е влязло в сила и не е
́
предмет на въззивната проверка.
Съдът съобрази следното:
Предявен е иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
В исковата си молба ищецът „Центромес" ООД, с ЕИК *********, със
седалище гр. Велико Търново навежда следните твърдения: В периода
01.12.2015 г. – 30.06.2016 г. с ответника „Електроразпределение Север“ АД –
Варна са в договорни отношения за доставка на електрическа енергия и
мрежови услуги по повод собствен на ищцовото дружество обект -
месопреработвателно предприятие, находящ се на адрес с. Момин сбор, общ.
Велико Търново. Излага, че обектът, както и присъединителните съоръжения
(външно ел. захранване, трафопост и инсталация ниско напрежение) са
изградени изцяло от него, в качеството му на инвеститор и собственик.
Външното ел. захранване представлява изградено въздушно електропроводно
отклонение (ЕПО) на електропровод (ЕП) 20kV „Пушево". Мястото на
прикачване на електропроводното отклонение за трансформаторния пост
(ТП) било към електропроводното отклонение с. Момин сбор на ЕП
„Пушево" 20 kV. Ищцовото дружество е собственик на следните
електрически уредби и съоръжения: ТП /трафопост/ тип „Б" - 1x400 kVA;
електропроводно отклонение 20 kV и кабелно захранване НН /ниско
напрежение/ - 1 киловолт. Електрическата енергия, консумирана от обекта на
ищеца, се пренася чрез кабелна линия средно напрежение 20 кV, която е
собственост на ищеца, по която кабелна линия се транспортира
електроенергията до трансформаторен пост (ТП) № 3 – също собственост на
ищеца, изграден в неговия имот, който ТП намалява напрежението – от
средно в ниско напрежение посредством трансформаторна машина, поради
3
което обективно липсва енергия, която да се транспортира през
разпределителната мрежа на електроразпределителното дружество. Поради
това ищецът счита, че не дължи цена за услугата „достъп средно/ниско
напрежение“, тъй като такава мрежова услуга той не получава. Твърди също,
че през 1999 г. и 2000г. правилно е била определена границата на собственост,
но неправилно е определено мястото на измерване на доставяната до обекта
на ищцовото дружество електрическа енергия. Твърди, че средството за
търговско измерване (СТИ) е трябвало да бъде монтирано на мястото за
прикачване на въздушното електропроводно отклонение за „ВТП",
собственост на ищеца към електропроводното отклонение с. Момин сбор" за
Електропровод 20 kV „Пушево". Вместо това СТИ неправилно е монтирано в
ТП № 3 „Центромес", който съобразно изложеното по – горе, е собственост на
ищеца. Твърди, че извършваното от ответника по описания начин измерване
на потребените количества електрическа енергия в периода 01.12.2015 год. –
30.06.2016 год. е неправомерно и ищецът не е имал задължение да заплаща
начислените му от ответника цена за мрежови услуги „пренос ниско
напрежение“ и „достъп средно/ниско напрежение“, тъй като такива мрежови
услуги не е получавал. Твърди, че ответникът не е предоставял, респ.,
извършвал услугата „Пренос по електроразпределителната мрежа Ниско
напрежение“, тъй като процесният обект се захранва чрез собствена на
ищцовото дружество ел. мрежа средно/ниско напрежение, както и че
измерването на потребяваната от обекта на ищеца ел. енергия е от погрешната
страна, т. е., от страната на ниво ниско напрежение (след трансформирането
на напрежението от средно в ниско чрез собствения на ищеца
трансформатор), поради което ищецът счита, че не дължи на ответника
“Електроразпределение Север“ АД- Варна заплатените от него суми по 7 броя
фактури, издадени в периода 08.01.2016 год. – 08.07.2016 год., в общ размер
на 13635, 84 лева, от които – 2919, 93 лева – стойност на мрежовата услуга
„достъп средно/ниско напрежение“ /СрН/НН/ и 10715, 91 лева – стойност на
мрежова услуга „пренос ниско напрежение“ /НН/, при което и тези суми са
заплатени без основание по смисъла на чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
В съответствие с наведените твърдения е и отправеното искане – за
осъждането на ответника да му заплати сумата от 13 635, 84 лева, от които –
2919, 93 лева – стойност на мрежовата услуга „достъп средно/ниско
напрежение“ и 10715, 91 лева – стойност на мрежова услуга „пренос ниско
напрежение“ за периода 01.12.2015 год. – 30.06.2026 год., получени от
ответника без основание, ведно със законната лихва върху горната сума,
считано от подаването на исковата молба – 26.05.2020 год. до окончателното
и изплащане.
́
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответникът
“Електроразпределение Север“ АД – Варна, чрез процесуален представител,
оспорва иска, счита, че е недопустим поради липса на правен интерес, тъй
като в случая имущественото разместване е било осъществено на годно
правно основание – въз основа на закона и облигационната връзка между
страните. В евентуалност оспорва иска като неоснователен. Не оспорва, че в
процесния период, както и понастоящем, между страните е налице
4
облигационна връзка по два договора – договор за достъп до
еклектроразпределителната мрежа на ответника и договор за пренос на
електрическа енергия, и двата сключени на 06.11.2013 год. Не оспорва също,
че обектът на ищеца е присъединен към електроразпределителната мрежа на
ответника. Твърди се, че количествата електрическа енергия, начислени в
представените от ищеца 7 бр. фактури, са доставени и консумирани от обекта
на ищеца. Сочи се, че през процесния период цената за достъп е една и съща
за всички присъединени към електроразпределителната мрежа на ответника
клиенти, независимо от напрежението – ниско или средно. Твърди се, че
обектът на ищеца се захранва с ел. енергия от подстанция (ПС) „Дълга лъка"
през въздушен електропровод (ВЕЛ) „Пушево" 20 кV (средно напрежение) и
трафопост (ТП) № 3 Центромес. Клон на ВЕЛ „Пушево" преминава в близост
до „ТП № 3 Центромес", за да захрани точките, чрез които достига ел. енергия
до клиентите в с. Момин сбор. Към ВЕЛ „Пушево" 20 кV в тази част и по-
точно в точката на стълб № 10 от неговата линия било свързано друго
електропроводно отклонение, чрез което ел. енергията от ВЕЛ „Пушево" 20
кV достигала до „ТП № 3 Центромес“, а оттам – до обекта на ищеца. Твърди
се, че подстанция „Дълга лъка" е собственост на ответното дружество, както и
ВЕЛ „Пушево". С оглед на изложеното сочи, че обектът на ищеца е
присъединен и получава ел. захранване от ел. разпределителната мрежа на
ответника. Поради това и ищецът дължи цената за предоставените му от
ответното дружество в периода 01.12.2015 год. – 30.06.2016 год. мрежови
услуги, начислена в представените от ищеца 7 броя фактури. Оспорва
твърденията на ищеца за неправилно извършвано мерене на доставяваната и
консумирана от обекта му ел. енергия, поради неправилно определено място
на монтиране на СТИ. Сочи, че мястото, където е монтирано СТИ е
определено още със становището на НЕК от 1999 год., а именно на трафопост
„ТП № 3 Центромес“. Оспорва, че измерването на доставяната до обекта на
ищеца ел. енергия е неправомерно, като твърди, че СТИ е разположено
(монтирано) до или на границата на имота на клиента. Оспорва и
твърденията, че ищецът е собственик на трафопост „ТП 3 Центромес“, както и
на електропроводно отклонение 20 кV. Настоява за отхвърляне на иска. В
условията на евентуалност – в случай, че се установи, че ищецът е ползвал
само мрежовата услуга „пренос средно напрежение“ – ответникът претендира
да бъде запазено дължимото плащане за него, като на ищеца се присъди само
сумата, представляваща разликата между заплатената цена за услугата
„пренос ниско напрежение“ и цената за услугата „пренос средно
напрежение“, съгласно одобрените цени за посочените мрежови услуги с
решенията на КЕВР за процесния период.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител,
поддържа иска и настоява да бъде уважен; ответникът, чрез процесуален
представител, оспорва иска, поддържа подадения писмен отговор. И двете
страни претендират присъждане на разноски.
Пред настоящата инстанция искът е висящ до размера на сумата от
7 945, 91 лева, представляваща получена без основание сума, съставляваща
разликата между платената от ищеца цена за мрежовата услуга „пренос ниско
5
напрежение” за периода 01.12.2015 г. – 30.06.2016 г. и дължимата от ищеца
цена за мрежовата услуга „пренос средно напрежение” за същия период, за
обекта на потребление на ищеца, описан по – горе, ведно със законната лихва
върху горната сума, считано от подаване на исковата молба в съда –
26.05.2020 г. до окончателното и изплащане.
́
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните, прие за установено следното от
фактическа страна:
Не е спорно между страните, че ищцовото дружество е потребител на
електроенергия за обект, находящ се в с. Момин сбор, община Велико
Търново – месопреработвателбен цех, с аб. № 05262066.
От писмо от 30.06.1999г., издадено от „Електроснабдяване“ – район
Велико Търново се установява, че е разрешено ел. захранване на обекта на
ищеца „Кланичен пункт и колбасарски цех“ в с. Момин сбор, общ. Велико
Търново, като ищецът е уведомен, че за целта следва за негова сметка да
проектира, изгради и експлоатира мачтов трафопост 20/04 kV. В същото
писмо е посочено, че въздушното захранване на предвидения за изграждане
ВТП следва да стане посредством въздушно електропроводно отклонение от
електропроводното отклонение за с. Момин сбор на електропровод 20 kV
„Пушево“. В същото писмо /разрешение/ е вписано за граница на
собствеността да се счита мястото на прикачването на ел. проводното
отклонение за „ВТП“ към ел. проводното отклонение с. Момин сбор на
електропровод 20 kV „Пушево“.
В становище от 03.10.2000 г. за условията за присъединяване на обект
към ел. мрежа, издадено от управителя на „Електроразпределение – Горна
Оряховица“ ЕАД е посочено, че инвеститор за изграждане на съоръженията
за присъединяване е потребителят „Центромес“ ООД - Велико Търново, а за
граница на собствеността да се счита мястото на прикачането на ел.
проводното отклонение за „ВТП“ към ел. проводното отклонение с. Момин
сбор на електропровод 20 KV „Пушево“.
Със становище за условията за присъединяване на обект към ел.мрежа
№ 356/03.10.2000 г. на управителя на „ЕРП Горна Оряховица“ ЕАД е
разрешено изграждането на трафопост 20/04 квт, тип „Б“ с местоположение в
района на с. Момин сбор, кв. 50 при посочените в становището условия.
Инвеститор е „Центромес“ ООД, със седалище гр. Велико Търново.
С разрешение за ползване № 49/19.02.2003 год. на Началника на
РДНСК – Велико Търново е разрешено на инвеститора “Центромес“ ООД, със
седалище гр. Велико Търново, ползването на строеж “Външно ел. захранване
– Монтаж на ТП (трафопост); Електроповодно отклонение от 20 kV; кабели
ниско напрежение – 1 kV, към строеж “Кланица и колбасарски цех“. Видно от
разрешението за ползване, горният строеж е изграден въз основа на
разрешение за строеж № 63/21.02.2000 год., издадено от Главния архитект на
община Велико Търново.
С нот. акт № 60/11.03.2004 год. на нотариус с № 347 с район на
действие района на РС-Велико Търново, издаден въз основа на писмени
доказателства, ищцовото дружество е признато за собственик на парцел IХ от
масив 50 по парцеларния план на стопанския двор на с. Момин сбор,
6
община Велико Търново, район “Овцеферма“, ведно с изградените в парцела
производствен обект – месопреработвателно предприятие със застроена площ
от 1250 кв. м., състоящо се от подробно описани в акта сгради и помещения,
както и изграден в парцела трафопост със застроена площ от 9 кв. метра.
На 06.11.2013 год. (т. е., при действието на ППТЕ, обн. ДВ, бр.
66/26.07.2013 год., в сила от датата на обнародването им в ДВ – 26.07.2013
год.) между ищеца и ответника са сключени два договора – Договор за достъп
до електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север“ АД,
със седалище гр. Варна (с предходно наименование „ЕнергоПро Мрежи“ АД,
със седалище гр. Варна) и Договор за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север“ АД, със
седалище гр. Варна (с предходно наименование „Енерго – Про Мрежи“ АД,
със седалище гр. Варна).
Предмет на втория цитиран договор е възмездното предоставяне от
страна на ответното дружество на мрежовата услуга „пренос на ел. енергия
през собствената му разпределителна мрежа – Раздел Първи, т. 1.1, като
ищецът срещу предоставянето на тази услуга е поел задължение да заплаща
цената за нея. Съгласно Раздел II, т. 2.1 от договора за пренос на ел. енергия,
за дейността по раздел Първи от договора, консумираната активна ел. енергия
се измерва със средства за търговско измерване, разположени в местата за
измерване, определени в съответствие с действащото законодателство. Съгл.
Раздел Втори, т. 3.4 от договора за пренос, „Електроразпределение Север“ АД
определя вида, броя, и мястото на монтиране на измервателните уреди и
съоръжения и на управляващите и на комуникационните устройства към тях.
От анализа на клаузите на т. 2.1 и т. 3.4 от договора за пренос следват
няколко извода: Първо – че мястото на измерването на потребяваната от
клиента (ищеца) ел. енергия (което количество потребена ел. енергия е база за
определянето на цената на мрежовата услуга „достъп“) е това, което е
предвидено в нормативните актове, уреждащи тази материя, които действат
към момента на сключването на договора – 06.11.2013 год. Второ – че
задължение на „Електроразпределение Север“ АД (а не на клиента –
потребител) е да определи мястото на монтиране на измервателните уреди и
съоръжения, да определи точката на измерване на доставяните до обекта на
клиента количества ел. енергия, в съответствие с нормативните актове,
действали към момента на сключването на договора.
Съгл. Раздел Пети, т. 5.5 от договора за пренос, цената за опренос на
електрическа енергия през разпределителната мрежа е действащата,
утвърдена от ДКЕВР (сега КЕВР) цена.
От констативен протокол № *********/23.07.2020 год., съставен от
служители на „Електроразпреленение Север“ АД-Варна, е видно, че на
посочената дата в обекта на ищцовото дружество е променена схемата на
мерене на доставяните до обекта количества ел. енергия – от съществуващата
измервателна група (схема на мерене) на „ниско напрежение“ абонатът е
преминал на измервателна група (схема на мерене) на „средно напрежение“.
Видно от издадени от „Електроразпреленение Север“ АД-Варна седем
7
броя фактури, за периода 01.12.2015 год. – 30.06.2016 год. на ищцовото
дружество е начислена сума за мрежови услуги в общ размер на 13 635, 84
лева (без вкл. ДДС), от които: 2919, 93 лева – за услугата “достъп
средно/ниско напрежение“ и 10 715, 91 лева за услугата “пренос ниско
напрежение“.
Не е спорно по делото, че ищецът е заплатил на ответника сумите по
горните седем фактури.
От заключението на съдебно – счетоводната експертиза от 05.07.2021
год., изслушано в първата инстанция и от извленията на вещото лице в
съдебно заседание се установява следното: общият размер на фактурираната
от ответното дружество за периода от 01.12.2015 год. до 30.06.2016 год. цена
на услугата „пренос ниско напрежение“ е в размер на 10715, 91 лева без ДДС,
съответно – 12 859, 09 лева с вкл. ДДС. За същия период общата стойност на
услугата „пренос средно напрежение“, съобразно утвърдените от КЕВР цени
за този период е 4094, 32 лева без ДДС, съответно 4913, 18 лева с вкл. ДДС.
Разликата между стойността на мрежовата услуга „пренос ниско напрежение“
и стойността на мрежовата услуга „пренос средно напрежение“ е в размер на
6621, 59 лева без ДДС, съответно 7945, 91 лева, с вкл. ДДС.
От заключението на съдебно-техническата експертиза от 01.07.2021
год., изслушано в първата инстанция и от изявленията на вещото лице в
съдебно заседание, се установява следното:
Обектът на ищцовото дружество – месопреработвателно предприятие,
находящо се в с. Момин сбор, община Велико Търново се захранва с
електрическа енергия посредством следните съоръжения: Подстанция 110/20
kV „Дълга лъка“; въздушен електропровод средно напрежение (20 kV) с
наименование „Пушево“; въздушно отклонение от стълб № 105 на ВЕЛ
„Пушево“ 20 kV до стълб № 10; въздушно отклонение 20 kV от стълб № 3 с
дължина 80 м., като единият край на проводниците на въздушното отклонение
са присъединени към проводниците на електроразпределителната мрежа
(средно напрежение), а другият край – към стъклените изолатори на
трафопост “ТП № 3 Центромес“; силова трансформаторна машина 20/04 kV
(преобразуваща средното напрежение в ниско), която се намира в сградата на
трафопоста и получава захранване през разединител тип РОМ 20 kV и
електроинсталации ниско напрежение, захранващи ел. мощности в
производствените цехове на абоната. От стълб № 10, освен отклонение до
„ТП № 3 Центромес“ има отклонение, което минава през стълб № 11 и
захранва понижаващия трансформатор МТП 20/0,4 kV (средно/ниско
напрежение), монтиран на стълб № 12. От понижаващия трансформатор -
МТП 20/0,4 kV – се захранва земеделска кооперация в с. Момин сбор. При
извършения от вещото лице през месец юни 2021 год. оглед на място, е
констатирано, че СТИ е поставено на стълб № 10 и измерва доставяната до
обекта на ищеца ел. енергия на ниво „средно напрежение“. Измерването на
доставяната до обекта на ищеца ел. енергия на ниво „средно напрежение“ е
започнало от 23.07.2020 год. (съгласно отразеното в констативния протокол
№ *********/23.07.2020 год., обсъден по–горе), като до 23.07.2020 год., вкл. и
в периода 01.12.2015 год. – 30.06.2016 год., измерването на доставяната до
8
обекта на ищцовото дружество ел. енергия е било на ниво „ниско
напрежение“ – електромерът е бил монтиран в трафопоста на ищцовото
дружество – „ТП № 3 „Центромес“, който преобразува (понижава) средното
напрежение в ниско. Според заключението до момента на промяната на
мястото на измерване на доставяната до обекта на ищеца ел. енергия, а и след
това, границата на собственост между ел. съоръженията на потребителя
„Центромес“ ООД и „ЕРП-Север“ АД е стълб № 10, където понастоящем е
разположен електромера. До 23.07.2020 год. мястото на присъединяване на
обекта и мястото на измерване на потребяваната ел. енергия от обекта на
ищеца на ищеца са определени съгласно писмото на НЕК АД, клон
„Електроснабдяване“, гр.Горна Оряховица от 30.06.1999 г.
Според заключението, в процесния период (01.12.2015 год. –
30.06.2016 год.) мястото на измерване е било съобразено с чл. 120 на
действащия към датата на присъединяването Закон за енергетиката. Съдът не
кредитира заключението на вещото лице инж. Върбанов в последната му част,
в която е посочено, че в периода 01.12.2015 год. – 30.06.2016 год. мястото на
измерване е било съобразено с чл. 120 на действащия към датата на
присъединяването Закон за енергетиката, тъй като присъединяването на
обекта на ищеца към електроразпределителната мрежа на ответното
дружество е било осъществено в периода 1999-2000 год., а Законът за
енергетиката е обнародван в ДВ, бр. 107/09.12.2003 год. и е в сила от
13.12.2003 год., т. е., три години след присъединяването на обекта на ищеца
към ел.разпределителната мрежа.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, с правен интерес
от обжалване на решението в посочената част, като неизгодно за нея и е
процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В
обхвата на така посочените предели на въззивното производство настоящият
състав намира че решението в обжалваната част е валидно и допустимо.
Доводите на ответника, настоящ въззивник, за недопустимост на иска,
съответно и за недопустимост на решението в обжалваната част поради липса
на правен интерес, според които имущественото разместване било
осъществено на годно правно основание – въз основа на закона и
облигационната връзка между страните, съдът намира за неоснователни. Тези
доводи имат отношение към основателността на иска, а не към процесуалната
му допустимост.
По основателността на иска съдът намира следното:
Съгласно чл. 55, ал. 1 ЗЗД, който е получил нещо без основание или с
оглед на неосъществено или отпаднало основание е длъжен да го върне.
Искът по чл. 55, ал. 1 ЗЗД е кондикционен, урежда три самостоятелни
фактически състава („кондикции“) като общото между тях е даването на нещо
(в смисъл имуществена облага) от един правен субект на друг, получаването
9
от последния на тази имуществена облага и отсъствието на основание за това
получаване.
От наведените в исковата молба твърдения следва, че предявеният иск е
по чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД.
Характерно за този фактически състав е първичната (начална) липса на
основание, като тази хипотеза е налице не само когато основанието е
липсвало по време на получаване на съответната имуществена облага, но и
когато първоначално основанието е било налице, но е отпаднало преди да се
извърши даването, респ. получаването на облагата.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, в тежест на ищеца е да докаже
заплащане в полза на ответника на претендираните суми, а на ответника - да
докаже наличието на основание за получаване на сумите, в конкретния случай
– да докаже наличието на основание за фактуриране на цената на пренос
„ниско напрежение“ по разпределителната мрежа.
Установено е по делото, че ищцовото дружество е собственик на
изградения изградения в имота му трансформаторен трафопост, с кабелно
захранване 20 кV, установено е също, че ищецът има разрешение за ползване
на същия.
Не е спорно между страните обстоятелството, че ищцовото дружество е
потребител на електрическа енергия за процесния обект, както и че за
процесния период от ответника са му начислени суми мрежови услуги, вкл. и
за услугата „пренос ниско напрежение“. Не е спорно също, че начислените
суми са заплатени от ищеца на ответника.
В случая действащи в процесния период са Правилата за търговия с
електрическа енергия, обн. ДВ. бр. 66/2013 год., а по отношение на отделните
компоненти, от които се формира от цената на доставяната от ответника ел.
енергия и начинът на формирането на тази цена в рамките на исковия период
– приложение намират Правилата за измерване на количеството
елелектрическа енергия, обн. ДВ бр. 98/12.11.2013 г., в сила от 16.11.2013
год., понастоящем отменени.
Съгласно чл. 28, ал. 1 от ПТЕЕ в приложимата редакция на нормата
ДВ, бр. 66/2013 год. битовите и небитовите крайни клиенти на крайните
снабдители, които използват разпределителните мрежи при публично
известни общи условия, заплащат всички мрежови услуги за съответния
ценови период на крайния снабдител. Според ал. 2 крайният
снабдител/доставчикът от последна инстанция събира и заплаща
на оператора на електроразпределителна мрежа суми за пренос, достъп, други
мрежови услуги за съответния ценови период за цялото фактурирано от
крайния снабдител/доставчик от последна инстанция количество
електрическа енергия.
В чл. 29, ал. 1 от ПТЕЕ е предвидено, че мрежовите услуги се заплащат
върху използваната ел. енергия, съгласно показанията на средствата за
търговско измерване в местата на измерване, определени в съответствие с
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите
10
по чл. 11, т. 1, 2 и 3 (за достъп до електропреносната мрежа и предоставяне на
системни услуги, за пренос на електрическа енергия през електропреносната
мрежа, за достъп и пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа) по утвърдените от КЕВР цени. Анализът на
последната цитирана норма обосновава извода, че дължимостта на цената за
пренос на ел. енергия е обвързана от спазване на въведеното нормативно
изискване консумираната от потребителя ел. енергия да е измерена именно в
местата, установени в цитираните ПТЕЕ или уговорени от страните с
договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 от ПТЕЕ.
В случая с договора по чл. 11, ал. 1, т. 3 от ПТЕЕ, сключен между
ищеца и електроразпределителното предприятие, страните са уговорили, че
консумираната от обекта на ищеца активна ел. енергия ще се измерва със
средства за търговско измерване, разположени в местата за измерване, които
места са определени в съответствие с действащото законодателство – Раздел
II, т. 2.1 от договора за пренос на ел. енергия, обсъден по – горе.
При това положение от значение за разрешаване на спора е въпросът
дали в процесният период СТИ е било поставено на мястото на измерване
съобразно изискванията на нормативната уредба, действала към момента на
сключването на договора за пренос – 06.11.2013 год.
Съгласно чл. 14, ал. 1 от ПИКЕЕ – 2013 год. (отм.), действали през
процесния период, при отдаване на електрическа енергия от
електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа към
клиент, мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на
понижаващия трансформатор на клиента (ако има такава трансформация) или
в мястото на присъединяване на клиента към електропреносната, съответно
електроразпределителната мрежа. С идентично съдържание е и нормата на
чл. 14 от ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр. 38 от 11.05.2007 г., отм., бр. 98 от 12.11.2013 г.,
които Правила са действали към датата на сключването на договора за пренос
(06.11.2013 год.) – отменени седмица по – късно.
Съгласно Наредба № 6/09.06.2004г. за присъединяване на
производителите и потребители на ел. енергия към преносната и
разпределителните ел. мрежи границата на собственост на електрическите
съоръжения е мястото на присъединяване на кабелните накрайници средно
напражение (СрН) към електропровода.
Установено е по делото, че в случая е налице присъединяване на
електропровод, собственост на електроразпределителното предприятие към
електрическата уредба на потребител. От своя страна мястото на монтиране
на СТИ не е в съответствие с изискванията на ПИКЕЕ (2013 г.) тъй като
електромерът е монтиран на ниво ниско напрежение (НН) на понижаващия
трансформатор, който трансформтор е собственост на клиента-ищец. При
положение, че съоръженията за преобразуване от средно напрежение (20 kV)
в ниско напрежение (0, 4 kV) са собственост на ищеца, дейността, респ.
мрежовата услуга „пренос ниско напрежение“ в процесния период се е
осъществявала именно от съоръженията на клиента – ищец. Съгласно
правилата на чл. 14 от ПИКЕЕ (2013 г.) електромерът е трябвало да бъде
11
монтиран на страната с по-високо напрежение на понижаващия
трансформатор на клиента, т. е., на ниво “средно напрежение“. При това
положение извършваното от разпределителното дружество измерване през
процесния период е неправомерно. А след като това е така, то и ищецът не е
имал задължение да заплаща начислената му от ответното дружество цена за
мрежова услуга „пренос през разпределителната мрежа на ниво ниско
напрежение“, тъй като тази услуга не е извършвана от
електроразпределителното дружество, а се е осъществявала чрез собствените
на ищцовото дружество съоръжения, изградени и поддържани от него. За
процесния период ищецът дължи цена за предоставената му мрежова услуга
“пренос през разпределителната мрежа на ниво средно напрежение“.
Установено е също, че за процесния период разликата между
стойността на мрежовата услуга „пренос ниско напрежение“ и стойността на
мрежовата услуга „пренос средно напрежение“ е в размер на 6621, 59 лева без
ДДС, съответно 7945, 91 лева, с вкл. ДДС, която сума следва да бъде
възстановена на ищеца, тъй като е платена на ответника без основание (при
начална липса на основание) по смисъла на чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
По тези съображения искът е основателен до посочения размер и
следва да бъде уважен.
Доводите на въззивника, че извършваното от него измерване на
доставяните до обекта на ищеца количества ел. енергия на страна „ниско
напрежение“ (НН) в трафопоста, не е неправомерно, тъй като средството за
търговско измерване е било монтирано в обекта на ищеца при друга
нормативна уредба, много преди влизане в сила на ПИКЕЕ (2013 год.), също
са неоснователни. В самите ПИКЕЕ - 2013 год. (отм.) липсват разпоредби,
които да уреждат заварените до влизането им сила положения, а от
изслушаната съдебнотехническа експертиза е установено, че точката на
мерене на доставяната до обекта на ищеца ел. енергия е в нарушение на чл.
14 от ПИКЕЕ – 2013 (отм.). Освен това със сключването на договора за
пренос на дата 06.11.2013 год. страните изрично са предвидили мястото на
измерване на доставяната до обекта на ищеца ел. енергия да е това, което е
определено от действащото законодателство – Раздел II, т. 2.1 от договора за
пренос на ел. енергия, обсъден по – горе, а съгласно същия този договор
задължение на ответника е било да определи мястото на измерване, която
място, както се посочи по – горе, трябва да е съобразено с действащата към
момента на сключването на договора нормативна уредба, която урежда тези
отношения. Както бе изтъкнато по–горе, нормата на чл. 14 от ПИКЕЕ - 2007
год., при действието на които Правила е бил сключен договорът за пренос, и
нормата на чл. 14 от ПИКЕЕ – 2013 год., които са действали през процесния
период и които според настоящия състав следва да намерят приложение в
случая, са идентични и предвиждат, че средството за търговско измерване се
монтира на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор
на клиента, т. е., в случая измерването на доставяната до обекта на ищеца ел.
енергия през процесния период (01.12.2015 год. – 30.06.2016 год.) е трябвало
да се осъществява на ниво “средно напрежение“.
В обобщение първоинстанционното решение в обжалваната част е
12
правилно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото разноски на въззивника не се присъждат.
Съобразно изхода от делото, отправеното искане и представените
доказателства, в полза на въззиваемия следва да се присъдят разноски за
настоящата инстанция в размер на 420 лева – за заплатено адвокатско
възнаграждение за един адвокат.
Възражението на въззивника за прекомерност на заплатеното от
въззиваемия адвокатско възнаграждение за производството пред настоящата
инстанция в размер на сумата от 420 лева е неоснователно, доколкото
възнаграждението е значително под установения в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба
№ 1/2004 год. на ВАдвС минимален размер от 1114 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 262499/07.09.2021 год., постановено по
гр. дело № 14447/2020 год. по описа на РС- Варна, В ЧАСТТА МУ, с която
„Електроразпределение Север“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Варна, бул. Владислав Варненчик № 258, Варна Тауърс,
Кула Е, е осъдено да заплати на „Центромес“ ООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, ул. Васил Левски № 6,
на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД, сумата от 7 945, 91 лева (седем
хиляди деветстотин четиридесет и пет лева и 91 ст.) – получена без основание
сума, представляваща разликата между платената от ищеца цена за услуга
„пренос ниско напрежение” (погрешно изписана в решението като услуга
„достъп ниско напрежение) за периода 01.12.2015 г. – 30.06.2016 г. и
дължимата от ищеца цена за услугата „пренос средно напрежение” за същия
период, за обект на потребление, находящ се в с. Момин сбор, общ. Велико
Търново – колбасарски цех, с абонатен номер 05262066, по партида с
клиентски номер **********, ведно със законната лихва върху присъдената
сума, считано от подаване на исковата молба в РС – Велико Търново –
26.05.2020 г. до окончателното и изплащане;
́
ОСЪЖДА „Електроразпределение Север“ АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. Владислав Варненчик № 258,
Варна Тауърс, Кула Е да заплати на „Центромес“ ООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, ул. Васил Левски № 6,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 420 лева (четиристотин и двадесет
13
лева) – разноски за настоящата инстанция, съставляващи заплатено
адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14