Р Е Ш Е Н И Е
по
№3256/16.7.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Варна 16.07.2019.
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи състав в открито съдебно заседание проведено на осемнадесети
юни
две
хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов
при секретаря Мария Минкова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№18387/2018г. и за да се произнесе
взе предвид следното:
В исковата молба
ищецът „А.з.с.н.в.“ ЕАД твърди, че на 24.08.2015г. между „И****“ АД и ответницата Е**** Т**** е сключен договор за паричен заем №****, като с подписване на договора, заемодателя се е
задължил да предостави на заемателя парична сума в
размер на 700лева, представляваща главница на кредита, а заемателят
се е задължил да заплаща на заемодателя погасителни вноски, съставляващи
изплащане на главницата по кредита , ведно с надбавка , покриваща разноските на
заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка,
съставляваща печалбата на заемодателя, като общата стойност на плащанията по
кредита е договорена в размер на 777,87лв. Твърди, че съгласно разпоредбите на
договора за паричен заем, заемателят се е задължил да
върне кредита в срок до 01.03.2016г. на 27 равни седмични погасителни вноски в
размер на 28,81лв. всяка, като падежът на първата вноска е 01.09.2015г., а на
последната погасителна вноска е 01.03.2016г. Ищецът твърди, че в случай, че заемателя забави заплащането на падежа на погасителната
вноска включваща главницата и договорната лихва по заема повече от 30
календарни дни, дължи на заемодателя заплащане на такса разходи, която е
начислена на длъжника в размер на 45лева. Ищецът твърди, че съгласно клаузите
на договора, заемателя се е задължил в тридневен срок
от подписване на договора за заем да предостави на заемодателя обезпечение на
задълженията му по договора и тъй като
същият не е предоставил на заемодателя договореното обезпечение му е начислена
неустойка за неизпълнение в размер на 447,93лв., която страните са постигнали
споразумение да бъде разсрочена на 27 равни вноски всяка в размер на 16,59лв. ,
платими на съответните падежни дати на погасителните вноски на договора за
заем, като погасителната вноска, която следва да заплаща заемателя
е в размер на 45,4лв. Ищецът твърди, че
на основание Закона за потребителския кредит и в съответствие с разпоредбите на
сключения договор на длъжника е начислена лихва за забава в размер на
действащата законна лихва за периода от 14.10.2015г. до датата на подаване на
заявлението в съда, в общ размер на 120,97лв. , която е съвкупност от лихвите
за забава, изчислени за всяка отделна падежирала,
неплатена погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва. Твърди, че
длъжника не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към дружеството, като
срокът на договора е изтекъл с падежа на последната погасителна вноска
01.03.2016г. и не е обявяван за предсрочно изискуем . Твърди, че на
01.07.2016г. е подписано Приложение № 1 към рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 16.11.2010г. между „И**** М****“ АД и ищцовото
дружество, по силата на което вземането
произтичащо от договора за паричен заем № 2373124/24.08.2015г. е
прехвърлено в собственост на ищеца, ведно с всички привилегии и обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви. Твърди, че длъжника е уведомен по
реда на чл. 99, ал.3 от ЗЗД за станалата продажба на вземането с уведомително
писмо от страна на „И****“ АД изпратено с известие за доставяне с отбелязване , че пратката не е
потърсена от получателя. Твърди, че ищеца е изрично упълномощен от името на цедента да уведоми длъжника за сключения договор за цесия ,
поради което моли уведомлението за извършена цесия с № УПЦ-П*** да бъде връчено на
длъжника, ведно с исковата молба и приложенията към нея. Обосновава правния си интерес от предявяване
на настоящия установителен иск след подадено
възражение от ответника против издадена заповед за парично изплънение
по образувано от ищеца ч.гр.д.№ ***по описа на Районен съд гр.П*** за издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Предявява искане, съдът да постанови решение , с което да признае за установено, че М.С.И.
дължи н. „А****“ ЕАД , сума в общ размер на 1060,57лв., от които главница 536,78лв.,
договорна лихва 44,02лв., от
13.10.2015г. до 01.03.2016г., ведно със законната лихва за забава от датата на входиране на заявлението в съда до окончателното изплащане
на задължението, такса разходи 27лв., неустойка за неизпълнение 331,80лв. за
периода от 20.10.2015г. до 01.03.2016г.,
обезщетение за забава в размер на 120,97лв. за периода от 14.10.2015г. до
датата на подаване на заявлението в съда, както и разноските направени в
заповедното производство. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответника не е подал писмен отговор.
Съдът приема, че предявените
искове намират правното си основание
чл.422 от ГПК вр.чл.415
от ГПК.
Решаващия състав, след като се запозна с исковата молба и представените доказателства, ценейки ги при условията на чл.235, ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Процесуалния представител на
ищеца е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът, като взе предвид че ответника е бил уведомен за последиците от личното му
неявяване по надлежния ред, че не е подал възражение в
законовия срок и не се е представлявал в съдебно заседание без да са на лице
данни за наличие на обективни причини за отсъствие на представител и
представените доказателства намира, че би следвало да се постанови
неприсъствено решение по делото, като се уважи предявения главен иск, като се
присъдят и сторените по делото разноски в размер на 75лв. разноски по
заповедното производство и 665лв. разноски в исковото производство.
Ето защо,
съдът
Р Е Ш И
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между „А****“ ЕАД, ЕИК*** със седалище и адрес на управление ***, офис
сграда Л****, ет.**** като ищец и М.С.И. ЕГН********** *** като
ответник, че ответникът дължи на ищцовото дружество
сумите:
536,78лв. главница по договор за заем от 24.08.2015г. заедно със
законната лихва върху нея от датата на сезиране на съда 6.03.2018г. до
окончателното й изплащане, 44.02лв. договорна лихва за времето от 13.10.2015г.
до 01.03.2016г., ведно със законната лихва за забава от датата на входиране на заявлението в съда до окончателното изплащане
на задължението, 27лв. такса разходи, 331.80лв. неустойка за неизпълнение за
периода от 20.10.2015г. до 01.03.2016г.,
120.97лв. обезщетение за забава за периода от 14.10.2015г. до 5.03.2018г. присъдени
в рамките на ч.гр.д.№3564/2018г. на РС Пловдив, ХХІ състав, на осн. чл.415 от ГПК.
ОСЪЖДА М.С.И. ЕГН********** *** да заплати н. „А*****“ ЕАД, ЕИК**** със седалище и адрес на управление ***, офис
сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 сумата от 75лв. разноски по заповедното
производство и 665лв. разноски по исковото производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Страната срещу която е
постановено решението може да поиска от ВОС в едномесечен срок от връчване на
решението да го отмени ако е била лишена от възможност да участва в делото при
някоя от хипотезите по чл.240, ал.1 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: