Р Е Ш Е Н И Е
№ 44
гр. Русе, 16.03.2022 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд - Русе, в публичното заседание на 09 март 2022 г. в състав:
Председател: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
Членове: СПАС СПАСОВ
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
при секретаря Цветелина Димитрова и в
присъствието на прокурора Емилиян Грънчаров
като разгледа докладваното от съдията Спасов к.а.н.д. №
7 по описа на съда за 2022 г., за
да се произнесе взе предвид:
Производството е
касационно по чл. 63в ЗАНН (Закон за административните нарушения и наказания)
във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от Административно-процесуалния кодекс
(АПК).
Образувано е по касационна жалба на „Топлофикация Русе“ АД, със
седалище и адрес на управление в гр. Русе, против решение № 557/15.11.2021 г. на Районен
съд - Русе, постановено по а.н.д. № 1706/2021 г. по описа на съда, с което
е потвърдено наказателно постановление (НП) № Р-10-318/29.04.2021 г.,
издадено от заместник-председателя на Комисията по финансов надзор, ръководещ управление
„Надзор на инвестиционната дейност“ – гр. София. С НП на дружеството-жалбоподател,
на основание чл. 221а, ал.2, т. 1 от ЗППЦК (Закон за публичното предлагане на
ценни книжа) е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 5000 лева, за нарушение на 100о, ал.2, вр. с ал. 4, вр. с чл. 100т,
ал. 3, вр. с ал. 1 от същия закон.
В жалбата се излагат оплаквания, че решението на съда е неправилно, постановено
в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуални
правила. Твърди се, че след като дружеството-майка - „Топлофикация
Плевен“ АД, като задължено лице по този закон, е представило в срок шестмесечния
консолидиран отчет за 2020 г., то задължението, което не е било изпълнено в
законоустановения срок от „Топлофикация Русе“ АД, макар и да
нарушава посочената в санкционния акт разпоредба, не е съществено и
може да бъде прието за маловажно. Иска се отмяна на обжалваното решение и
съответно на наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба, чрез
юрисконсулт С. Налбантов, в писмено становище я счита за неоснователна.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на прокуратурата дава
заключение за неоснователност на жалбата и предлага да се остави в сила
въззивното решение.
След като обсъди оплакванията в жалбата,
становищата на страните и събраните по делото доказателства и след касационна проверка
съгласно чл. 218 АПК, административният съд намира следното:
Касационната жалба е подадена в законния
срок и от надлежна страна, поради което
е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С решението, постановено по а.н.д. № 1706/2021
г. по описа на съда, районният съд e
потвърдил атакуваното пред него НП, издадено от заместник-председателя на
Комисията по финансов надзор, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната
дейност“ – гр. София. С НП на „Топлофикация
Русе“ АД е наложено административно наказание имуществена санкция в
размер на 5000 лева за нарушение на чл. 100о, ал. 2, вр. с ал. 4, вр. с чл. 100т,
ал. 3, вр. с ал. 1 от ЗППЦК.
За да потвърди санкционния акт, досежно
наложеното с него наказание, районният съд е приел следното от фактическа и
правна страна :
„Топлофикация Русе“ АД е публично
дружество, вписано под № РГ-05-1602 в регистъра на публичните дружества и други
емитенти на ценни книжа по чл. 30, ал. 1, т. 3 от Закона за Комисията за
финансов надзор (ЗКФН), и като такова е адресат на разпоредбите на Закона за
публично предлагане на ценни книжа. Приетата за нарушена разпоредба на чл. 100о, ал. 2 от ЗППЦК
гласи „Емитентът, който изготвя консолидиран годишен финансов отчет, е длъжен
да разкрива публично 6-месечен консолидиран финансов отчет за дейността си,
обхващащ първите 6 месеца от финансовата година, в срок до 60 дни от края на
шестмесечието.“ От друга страна чл. 100т, ал. 3, вр. с ал. 1 от същия закон
сочи пред кого се разкрива публично регулираната информация - чрез
предоставянето й на комисията и на обществеността.
Съобразно тези норми и предвид §45, т. 1
от ПЗР на Закон за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците, „Топлофикация Русе“ АД
е следвало да представи на обществеността публично уведомление за финансовото
си състояние за първото полугодие по съответния избран начин до 30.09.2020 г.
Служители на КФН, при
извършена документална проверка на дейността на дружеството установили, че към
01.10.2020 г., такава информация не била представена. Дружеството било
публикувало публично уведомление на консолидирана основа за финансовото си
състояние на 12.11.2020г., т.е. близо месец и половина по-късно от определената
по закон дата - 30.09.2020г.
Това довело до ангажиране на
административнонаказателната отговорност на „Топлофикация Русе“ АД. Дружеството било поканено за съставяне
на АУАН и такъв бил издаден на 13.11.2020 г.
Независимо от депозираното срещу акта
възражение, което АНО приел за неоснователно, на 29.04.2021 г. било издадено и
процесното наказателно постановление, с наложено с него административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000 лева на основание чл.221а, 2,
вр. ал. 1 от ЗППЦК, според която „За нарушения по ал. 1 на юридическо лице се
налага имуществена санкция в размер от 5000 до 20 000 000 лв. или до 5 на сто
от общия годишен оборот в съответствие с последния изготвен годишен финансов
отчет, приет от управителния орган, или до двойния размер на реализираната
печалба или избегнатата загуба в резултат на нарушението, когато размерът им
може да бъде определен, като се прилага по-голямата стойност.“
Тази обстановка въззивната инстанция
приела за безспорно установена и доказана, като не намерила причини за
ревизиране на издаденото за нарушението наказателно постановление и със своя
съдебен акт то било потвърдено. В срока по цитирания закон, удължен с § 45, т.
1 от ПЗРЗМДВИП през 2020 г. до 30.09.2020 г., задълженото по ЗППЦК лице не е
представило на обществеността публично уведомление за финансовото си състояние
за първото полугодие на 2020 г. по съответния избран начин. Това обстоятелство
не е и спорно.
Решаващият съдебен състав е отговорил и на
възражението, представено от „Топлофикация
Русе“ АД и повторено и пред касационната инстанция, че същият е изпълнил
задължението си, доколкото „Топлофикация Плевен“ ЕАД, в качеството си на
дружество-майка на „Топлофикация Русе“ АД е представила публично уведомление на
консолидирана основа за финансовото състояние за първото полугодие на 2020 г.,
в което са включени и данните за „Топлофикация Русе“ АД. То се споделя от
настоящия съдебен състав. Касае се обаче за различни задължения на различни
субекти, като изпълнението на задължението на „Топлофикация Плевен“ ЕАД не може
да санира осъществения пропуск от „Топлофикация Русе“ АД.
Решението на районния съд е правилно
досежно изводите на въззивната инстанция за извършено и доказано
административно нарушение, такова, за каквото е повдигнато обвинението срещу
„Топлофикация Русе“ АД. Такова се явява и НП.
Безспорно се установява и доказва в
производството пред въззивната инстанция, че „Топлофикация Русе“ АД не е представило на обществеността публично
уведомление за финансовото си състояние за първото полугодие на 2020 г. по
съответния начин в законоустановения за това срок – до 30.09.2020 г.
Това деяние е административно нарушение, наказуемо по реда на чл.221а, ал. 1 от
ЗППЦК.
Няма основание и за приложение на чл. 28
от ЗАНН, тъй като закъснението при публикуване на публично уведомление на консолидирана
основа за финансовото състояние на „Топлофикация
Русе“ АД е с повече от месец, вместо на 30.09.2020г. на 12.11.2020г..
Предоставянето на обществеността
на КФО е изискване за завишена публичност и прозрачност в дейността на
публичните дружества, като то е свързано с обстоятелството, че от дейността им
могат да бъдат засегнати интересите на голям кръг лица, предвид
обстоятелството, че акциите им се търгуват публично. Посоченото изискване за
определено активно поведение от страна на публичното дружество е свързано с
една от целите на публичните дружества, съдържаща се в преамбюла на Директива
2004/109/Е0 на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 2004 г.,
съгласно който предоставянето на точна, изчерпателна и навременна информация за
издателите на ценни книжа изгражда стабилно доверие в инвеститорите и дава
възможност да се направи оценка на икономическите резултати и активите на тези
издатели. Това подобрява защитата на инвеститорите и ефикасността на пазара. За
целта издателите на ценни книжа следва да осигурят необходимата прозрачност за
инвеститорите чрез редовен информационен поток, като по-добрата хармонизация на
разпоредбите от националното законодателство относно периодичните и текущи
информационни изисквания спрямо издателите на ценни книжа следва да създадат
по-високо ниво на защита на потребителите в Общността.
Решението като правилно следва
да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37,
ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, в полза на ответника следва да се присъдят разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Воден от горното и на осн. чл.
221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс Административен съд – Русе,
касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 557/15.11.2021 г. на Районен съд - Русе, постановено по а.н.д. №
1706/2021 г.
ОСЪЖДА „Топлофикация Русе“ АД, със седалище и адрес на
управление в гр. Русе, ул. „ТЕЦ Изток“ № 1, да заплати на Комисията за финансов
надзор сумата 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение
Решението е окончателно
СЪДИИ ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: