РЕШЕНИЕ
№ 3168
гр. София, 25.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20231110163329 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, уточнена с молба от 12.12.2023 г., от Б. Г. Б. против
(ФИРМА) с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца 649,09 лева,
представляваща получена от ответното дружество при липса на основание сума в погашение
по клауза по чл. 9, ал. 2 от Договор за заем № *********/30.09.2022 г., предвиждаща
заплащане на такса динамично плащане, ведно със законна лихва от датата на депозиране на
исковата молба на 17.11.2023 г. до окончателно погасяване на вземането. Направено е искане
сторените от страната съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответното
дружество.
В исковата молба са изложени твърдения, че между страните по спора бил сключен
Договор за заем № *********/30.09.2022 г., по силата на който ответникът отпуснал в заем
на ищеца сумата в размер на 1500 лева, която кредитополучателят се задължил да върне
ведно с възнаградителна лихва, а съгласно чл. 9, ал. 2 от съглашението потребителят дължи
и т. нар. „такса динамично плащане“ в размер на 1389,24 лева, явяваща се 93 % от
главницата по кредита. Страната поддържа, че с влязло в сила Решение № 18237/06.11.2023
г. по гр. д. № 15827/2023 г. по описа на Софийски районен съд, клаузата, предвиждаща
задължение за заплащане на т.нар. „такса динамично плащане“ е прогласена за нищожна,
поради което заплатените от кредитополучателя суми в погашение на въпросното
задължение в размер на 649,09 лева за получени от ответната страна без правно основание.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез процесуалния си юрисконсулт Б, поддържа,
че действително заплатената от ищеца сума в погашение на задължението по процесната
клауза възлиза на сумата в размер на 283,82 лева, а не твърдяната 649,09 лева. С отговора не
е изразено становище по отношение на претендираните от ищеца съдебни разноски.
С молба от 19.02.2025 г. ищецът е направил искане да бъде допуснато изменение на
размера на предявения иск, като същият се счита предявен за сумата в размер на 283,82 лева,
като за разликата над сочената сума до пълния първоначално предявен размер от 649,09 лева
е направен отказ от иск. С протоколно определение от 20.02.2025г. направеното изменение е
допуснато, като предявеният осъдителен иск се счита предявен за сумата в размер на 282,82
1
лева.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 55, ал.
1, пред. 1 ЗЗД е да установи, че е заплатил на ответника процесната сума, а в тежест на
ответната страна е да установи основанието, на което е получено плащането.
При съобразяване на поддържаните от страните твърдения на основание чл. 146, ал.
1, т. 3 и т. 4 ГПК с доклада е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото,
че ищецът е заплатил в полза на ответника по клаузата, предвиждаща задължение за
заплащане на т. нар. „такса динамично плащане“ сумата в размер на 283,82 лева.
Страните не спорят, а и от представения по делото препис от Решение №
18237/06.11.2023 г. по гр. д. № 15827/2023 г. по описа на Софийски районен съд, се
установява, че с влязъл в сила съдебен акт процесната клауза, предвиждаща задължение за
заплащане на т. нар. „такса динамично плащане“ – чл. 9, ал. 2 от съглашението е прогласена
за нищожна. От изложеното следва, че заплатената по нея сума в размер на 283,82 лева е
получена от ответното дружество без правно основание, поради което предявеният
осъдителен иск се явява основателен.
С оглед изхода от спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва
да бъдат възложени сторените по делото съдебни разноски в размер 1850 лева, от които 50
лева внесена държавна такса за спора и сумата в размер на 1800 лева заплатено адвокатско
възнаграждение на процесуалния представител на страната, по отношение на които разноски
ответникът не е направил възражение за прекомерност.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА (ФИРМА), ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр.
(АДРЕС) да заплати на Б. Г. Б., ЕГН **********, с адрес в гр. (АДРЕС), на основание чл. 55,
ал. 1, пред. 1 ЗЗД, сумата в размер на 283,82 лева, представляваща получена от ответното
дружество при липса на основание сума в погашение по клауза по чл. 9, ал. 2 от Договор за
заем № *********/30.09.2022 г., предвиждаща задължение за заплащане на „такса
динамично плащане“, ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба на
17.11.2023 г. до окончателно погасяване на вземането.
ОСЪЖДА (ФИРМА), ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр.(АДРЕС),
да заплати на Б. Г. Б., ЕГН **********, с адрес в гр. (АДРЕС), на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата в размер на 1850 лева, представляваща сторени по делото съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2