Р Е Ш Е Н И Е
№
………./…………..2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно
заседание, проведено на двадесет и втори
януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
ПЛАМЕН
АТАНАСОВ
при секретар АЛБЕНА ЯНАКИЕВА,
като разгледа докладваното от съдията Павлова
въззивно търговско дело № 1952 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба на Б.Й. срещу решение №
1425/05.04.2019 год. на ВРС – 8-ми състав, постановено по гр.д. № 15134/2018
год., поправено с решение № 4598/29.10.2019 год., В ЧАСТТА, с която е прието за установено в отношенията между страните, че същият дължи на „ВиК – Варна“ ООД сумата
от 300.76 лв., представляваща стойност на ползвани и незаплатени В и К услуги
за периода от 23.06.2015 год. до 10.05.2018 год., ведно със законната лихва от
16.08.2018 год. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от
46 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 31.08.2015 год. до
11.08.2018 год., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 12451/2018 год. по описа на ВРС, като съдът се е
произнесъл и за разноските в исковото и заповедно производство.
В жалбата се излага,
че решението на ВРС е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и
е необосновано. Сочи се, че при постановяването му съдът не е обсъдил всички
събрани по делото доказателства и е достигнал до грешни изводи, както и че по
делото не е доказано точното количество потребена вода, показанията са
произволни и въпреки указанията за това, ищецът не доказал реалното
потребление. Настоява се за отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна депозира писмен отговор, с който оспорва жалбата и
настоява за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт, ведно с присъждане
на разноски.
Постъпила е и частна
жалба от Б.Й. срещу определение № 7063/03.06.2019 год., постановено по делото,
с което е оставена без уважение молбата му за изменение на постановеното по
делото решение в частта за разноските чрез намаляване на присъденото в полза на
ответната страна юрисконсултско възнаграждение като се твърди, че същото следва
да се присъди в минимален размер.
Насрещната страна,
депозира писмен отговор на частната жалба, скоято оспорва същата като претендира
разноски.
В о.с.з. страните,
чрез процесуалните си представители поддържат становищата си, обективирани във
въззивната жалба, а въззиваемата страна изразява становище за неоснователност
на последната.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата, инициирала
настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана
страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима
и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част. Решението на първоинстанционния съд е действително и допустимо и
съответства на предявения иск за установяване на оспорени от длъжника вземания,
за които е била издадена заповед за изпълнение по твърдения на кредитора
/чл.410 ГПК/.
Претенциите на
дружеството - въззивник са за
незаплатена консумирана вода и обезщетение за вреди от забава в плащането им за
периода от за периода от 23.06.2015 год. до 10.05.2018 год, имот, находящ се в
гр. Варна гр.Варна, ул.Ивац № 12, ап.5, за който
е разкрита партида абонатен номер 1306842. С отговора на исковата
молба, въззивникът видно не оспорва качеството си на собственик на горния имот,
а твърди, че посочените в справка показания на водомера не отговарят на
действителните, позовавайки се на отразените на 10.05.2018 год. 417 куб.м. при
показание 401 куб.м. на 10.08.2018 год. Оспорва
и изпадането си в забава.
Не е спорно между
страните по делото, че ответникът е собственик на имот, който е присъединен към
водопроводната и канализационната система, като за имота e
определен съответен абонатен номер, поради което и съдът приема, че същият е
потребител на ВиК услуги по смисъла на чл.2 от Общите условия за предоставяне
на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водонабдяване и канализация”
ООД – Варна. Не е спорно и че в имота има два водомера.
Представени
са по делото Общи
условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор
„Водонабдяване и канализация” ООД – Варна, одобрени с
решение на ДКЕВР ОУ – 09 от 11.08.2014г. Представени са доказателства за
публикуването на Общите условия и в един централен и един местен вестник, като влизането им в
сила не е обусловено от писменото им приемане от потребителите. Поради което и
на основание чл.69 от Общите условия, съдът приема, че Общите условия за влезли
в сила след 30 дни след първото им публикуване.
С оглед
на така изложеното, съдът приема, че между страните по делото е налице
правоотношение по предоставяне на ВиК услуги за питейно-битови нужди до
потребител - собственик или ползвател на жилище, присъединено към
водоснабдителната и канализационна мрежа.
Реда и начина на
измерване, отчитане и разпределение на количествата питейна вода и на
количествата отведени и пречистени отпадни води е уреден в разпоредбите на
глава ІІІ на общите условия и на глава VІ от Наредба № 4 от 14.09.2004г. Изразходваните
количества питейна вода се отчитат по водомер, монтиран на водопроводното
отклонение от В и К оператора и по индивидуалните водомери, поставени при
сгради – етажна собственост. На основание чл.23 ал.4 от Общите условия
отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на негов
представител. Присъствието на потребителя или на негов представител при
извършване на отчета е негово задължение, предвидено в чл.5 т.1 от Общите
условия. Целта на присъствието на двете страни по правоотношението при отчитане
на показанията на водомера е да се отчете правилното показание, което ще
послужи за определяне на дължимите суми. При неосигуряване на представител,
отчетът се подписва от свидетел. Изразходваното количество питейна вода за
сгради – етажна собственост се разпределя въз основа на отчета на водомера,
монтиран на сградното отклонение и отчетите на индивидуалните водомери. На
основание чл.32 от Общите условия доставянето на питейна вода и/или отвеждането
на отпадъчни води се заплаща въз основа на измереното количество, отчетено и
разпределено по реда на чл.25 от общите условия.
На основание чл.24 от
Общите условия при невъзможност за отчитане на водомерите, поради отсъствие на
потребителя или на негов представител и когато потребителят не е съгласен с
фактурираните количества, потребителят е длъжен да уточни с В и К оператора
извършване на отчитането в удобно за двете страни време, в срок не по-дълъг от една
година от последното отчитане. В случай, че потребителят не изпълни
задължението си се счита, че е налице отказ за осигуряване на достъп. Отказът
се удостоверява с протокол, съставен от длъжностното лице на В и К оператора,
подписан от него и от поне един свидетел.
В контекста на
посоченото, като доказателства за редовността на извършеното отчитане от
дружеството – въззиваем са представени карнети от партидата на абонатен номер 1306842
за
извършени отчитания за процесния период, както и са събрани гласни
доказателства. Представен е и талон за пломбиране на водомера от 10.08.2018
год. В представените карнети са отразени данните начислено количество вода по
данни на самия потребител и при посещение от длъжностно лице, като последният
положен подпис от абоната е за извършеното на 18.06.2018 год. отчитане, тоест преди
пломбирането на водомера. Същият не е оспорен от страна на ответника с
твърдението, че не е положен от него или негов представител, поради което му е противопоставим
и го ангажира с отразените в него данни. А отразените в него данни са за
отчетено реално показание 398 куб.м., противно на соченото от ответника
отчитане на 417 куб.м. Че това е така се установява както и от пренесените
данни в справката за недобора, така и от събраните гласни доказателства чрез
разпита на свидетелката П. В.. Нещо повече, че с полагането на подпис на тези
показания, същият се е съгласил не само със самите тях, но и с предходно
отчетените такива, а други оплаквания или оспорвания от страната ответника по
делото, включително такива за неспазване на процедурата по отчитане на
водомерите, не са налице.
За
неоснователни се преценяват от съда и доводите на въззивника – ответник, че
същият не е изпаднал в забава за заплащане на задълженията поради липса на отказ
от негова страна за заплащане на суми чрез разплащателната му сметка за този
обект. За преценка наличието или липсата на такава следва да се съди от това
кога настъпва изискуемостта на задължението, още повече, че ответникът не
доказва положителното си твърдение, че след преустановяване на плащането през
сметката му през 2014 година е дал съгласие
разплащателната му сметка да служи за погасяване на задължения спрямо
ВиК по отношение на този водомер.
По частна жалба от Б.Й.
срещу определение № 7063/03.06.2019 год., постановено по делото, с което е
оставена без уважение молбата му за изменение на постановеното по делото
решение в частта за разноските чрез намаляване на присъденото в полза на
ответната страна юрисконсултско възнаграждение като се твърди, че същото следва
да се присъди в минимален размер: Обжалваното определение е по реда на чл.248 ГПК, като съдът е оставил без уважение искането на ответника за намаляване на
присъденото в полза на ищеца юрисконсултско възнаграждение. Видно от материалите
по делото, ищцовото дружество е представил списък на разноските по чл.80 ГПК,
като е посочил като дължимо юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.
Възражение относно прекомерността на претендираното възнаграждение не е
направено от ответната страна в проведеното на 07.03.2019 год. съдебно
заседание, в което е даден ход по същество, поради което и само на това
основание молбата за изменение по реда на чл.248 ГПК, основана на прекомерност
на претендираното и присъдено възнаграждение, се явява неоснователна, както
правилно е преценил първостепенният съд.
Поради съвпадане на
изводите на двете инстанции, първоинстанционното решение следва потвърди.
На основание
чл.78 ГПК и направеното от въззиваемия искане, на същия се следват разноски
съобразно изхода от спора и представения списък по чл.80 ГПК в общ размер на
350 лева – юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство и по
частното обжалване.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
1425/05.04.2019 год. на ВРС – 8-ми състав, постановено по гр.д. № 15134/2018
год.,
поправено с решение № 4598/29.10.2019 год., В ЧАСТТА, с която е прието за установено в отношенията между страните, че Б.В.Й., ЕГН: **********, с адрес *** дължи на „ВиК – Варна“ ООД сумата от 300.76 лв., представляваща стойност на
ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 23.06.2015 год. до 10.05.2018
год., ведно със законната лихва от 16.08.2018 год. до окончателното изплащане
на задължението, както и сумата от 46 лв., представляваща обезщетение за забава
за периода 31.08.2015 год. до 11.08.2018 год., за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 12451/2018 год. по описа на
ВРС, както и в частта за разноските.
ПОТВЪРЖДАВА определение №
7063/03.06.2019 год., постановено по делото, с което е оставена без уважение
молбата на Б.В.Й., ЕГН: **********, с адрес *** за изменение на постановеното
по делото решение в частта за разноските чрез намаляване на присъденото в полза
на ответната страна юрисконсултско възнаграждение.
В останалата си част,
поради необжалване, решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА Б.В.Й., ЕГН: **********, с
адрес *** да заплати на „Водоснабдяване
и канализация – Варна” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, ул. Прилеп № 33 сумата от 350 лева, представляваща сторени във въззивното производство разноски
за юрисконсултско възнаграждение – за отговор на въззивна жалба и за отговор на
частна жалба, на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
На основание чл.280, ал.2 ГПК, РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: