№ 130
гр. С., 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на двадесет и четвърти април
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Христина З. Марева
при участието на секретаря Илка Й. И.а
като разгледа докладваното от Христина З. Марева Гражданско дело №
20242200100378 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от адв. Г. М.
като пълномощник на М. А. И., с която предявява искове, с правно основание
по чл. 432, ал. 1 във вр. с чл. 493, ал. 1, т. 1 и т. 5 КЗ; чл. 429, ал. 3; чл. 51, ал. 1
ЗЗД и чл. 52 ЗЗД, за осъждането на ЗД“Б.“АД, ЕИК ........, да заплати на ищеца
като пострадал в ПТП на 30.11.2023 г. обезщетение за неимуществени вреди от
получени автомобилни травми, съответно:
за причинена фрактура на левия горен крайник (диафризарна фрактура
на раменната кост), която затруднила трайно движенията на левия горен
крайник“, в размер на 39 000 лева, ведно със законната лихва за забава,
считано от 06.03.2024г. до окончателното изплащане на задължението;
за причинена фрактура на левия долен крайник, довела до трайно
затрудняване на движенията на левия долен крайник, в размер на 54 000 лева,
ведно със законната лихва за забава, считано от 06.03.2024 г., до
окончателното изплащане на задължението;
за причинена контузия на главата, протекла със загуба на съзнание и
конградна и антероградна амнезия, представляващо „разстройство на
здравето, временно опасно за живота “, в размер на 21 000 лева, ведно със
законната лихва за забава, считано от 06.03.2024г. до окончателното
изплащане на задължението;
1
за причинен „Травматичен шок“, представляващ „разстройство на
здравето, временно опасно за живота“, в размер на 19 000 лева, ведно със
законната лихва за забава, считано от 06.03.2024г. до окончателното
изплащане на задължението;
както и да заплати обезщетение за имуществени вреди, в размер на 5 286
лв. - сторени разноски за лечение, рехабилитационни процедури, медицински
консумативи и лекарства, ведно със законната лихва за забава, считано от
06.03.2024г. до окончателното изплащане на задължението
Обстоятелствата, на които се основават предявените права са следните:
На 30.11.2023 г., след обяд, в 17.10 часа, в гр. С., на пешеходна пътека
тип “зебра“, на бул. „Б.Ш.“, по направлението: гр. С. - гр. Н.З., в района на
бензиностанция „Ш.“, настъпило пътно транспортно произшествие, в което
пострадал като пешеходец ищецът М. А. И..
Твърди се, че ПТП настъпило по вина на Ю. Д. К. като водач на лек
автомобил марка „М.“, модел „С-180 Компресор“, с ДКН ....., който не дал
предимство на пресичащия пешеходец, и го блъснал при пресичане на
пешеходната пътека тип „зебра“, от което пострадалият получил сериозни
травматични увреждания - фрактура на ляв крак и таз, фрактура на лява ръка
и лакътна става, травматичен шок със загуба на съзнание, соматични увреди,
всички освидетелствани от лекарите провели хирургическите операции и
медицински манипулации.
За произшествието бил съставен „Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица №328/30.11.2023 г.“
Пострадалият пешеходец веднага бил приведен в ЦСМП при МБАЛ „Д-
р И.С.“ АД, гр.С. и приет в ОАИЛ, в общо тежко състояние. Лекарите
установили множество и различни по характера си автомобилни травми и
телесни увреди. В дневника на спешната помощ пострадалият, от ПТП,
пешеходец М. А. И. бил записан под №18047/30.11.2023г. Пострадалият
пешеходец не можел да си спомни какво му се е случило, като по-късно
съобщил на лекарите за болки в областта на лява подбедрица, лява лакетна
става и ляво рамо. В резултат на контузията на главата пострадалия нямал
спомен за катастрофата за продължително време. Заради съчетаната травма-
глава, ръка и крак на пострадалия М. А. И. били извършени различни
2
хирургически операции, при които лекарите- специалисти поставили метални
остеосинтези на двата фрактурирани леви крайници, като поставили същите
на директна екстензия и ги имобилизирали с гипсово покритие.
Първоначално, на 30.11.2023г. пострадалият И. бил приел в ЦСМП и от
същата дата - 30.11.2023 г. до 04.12.2023 г. бил приведен и лекуван в ОАИЛ-
сектор, в „интензивни легла“.
От 04.12.2023 г. до 14.12.2023 г., бил лекуван в „Отделение по
травматология и ортопедия“ (ОТО) в МБАЛ „Д-р И.С.“ АД, гр.С..
Съдебния лекар установил следните телесни увреди и травми получени
в резултат на катастрофата: Контузия на главата, протекла със загуба на
съзнание за време след инцидента и липса на спомен за случилото се по време
на ПТП след него – конкрадна и антероградна амнезия, което състояние
представлява, разстройство на здравето, временно опасно за живота;
Травматичен шок, за който е лекуван интензивно в ОАИЛ, разстройство на
здравето временно опасно за живота; фрактура на левия горен крайник
(диафризарна фрактура на раменната кост), която е причинила на пострадалия
„трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник“; фрактура на
левия долен крайник, довела до трайно затрудняване на движенията на левия
долен крайник.
На двата крайника - горен ляв и долен ляв крайник, хирурзите- ортопеди
в МБАЛ „Д-р И.С.“ АД, гр. С., поставили фиксиращи метални остеосинтези и
извършили стационарно обездвижване на оперирания пострадал. Била
поставена диагноза „Травматичен шок“, с липса на спомени за случилото се
Хирургически операции не дали очаквания оздравителен ефект за
възстановяване на ищеца, който потърсил лекарска помощ в друго
специализирано лечебно заведение в гр. С..
След извършен пряк, болничен, контролен преглед при специалист-
ортопед, пострадалият М. А. И., на 30.01.2024 г., по спешност, бил приет в
Университетска болника „С.“, гр.С., в „Клиника по ортопедия и
травматология, хирургия на ръка и реконструктивна хирургия“, с
констатирани „фрактура на лява раменна кост и луксация на лакътна става“.
Ортопедите извършили две оперативни репозиции. Първата била задържана с
метална плака и винтове. Втората репозиция на другото увредено място
3
лекарите задържали е един винт. Пострадалият И. е бил изписан от
стационарното си лечение в болницата на 05.02.2024 г.
Спешно наложилата се хирургическа интервенция в Университетска
болника „С.“, гр. С., била последваща, коригираща операция, по реда си, за
увредената лява ръка па пострадалия И..
Фрактурата на левия долен крайник на пострадалия И. също получила
усложнения, въпреки операцията извършена от лекарите в гр.С..
За времето от 10.04.2024 г. до 16.04.2024 г. ищецът М. А. И. отново бил
приет в Университетска болника „С.“, гр. С.. в „Клиника по ортопедия и
травматология, хирургия на ръка и реконструктивна хирургия“
Поради несрастване на фрактурата на тибията, на 11.04.2024 г., била
извършена вторична РСОМ на тибия, остеопластика с шпан от кристилияка. „
Оперативни процедури с голям обем и сложност на таза и долния крайник.“
На 14.05.2024 г., пострадалият ищец М. А. И., подпомаган за
придвижването си от свои близки, посетил лекар-специалист ортопед в
МБАЛ“Д-р И.С.“АД, д-р Н.Т., с цел преглед и подготовка на документи за
освидетелстване от трудово експертна лекарска комисия /ТЕЛК/, за
определяне на степен на нетрудоспособност.за което бил съставен
„Медицински протокол на ЛКК №000437/14.05.2024г.“.
На 13.05.2024 г. ищецът И. бил прегледан от д-р А. К.а-ревматолог,
който установил „нарушена ъглометрия“ на долен крайник: колянна става и
глезенна става.
На 21.05.2024 г. ТЕЛК Общи заболявания при МБАЛ “Д-р И.С.“ АД-
гр.С., издала „Експертно решение № 00212 от 072 / 21.05.24г“, като в т. 9
Оценка на ВНР/ТНР/ВСУ, било установено, че пострадалият М. А. И. е:
„временно неработоспособен“, с водеща диагноза в т.13 „Счупвания на други
части от подбедрицата“, а в частта „ПРИЛОЖЕНИЕ“ е вписано: „...в момента
все още походката му е невъзможна, ползва количка, с ограничени движения в
лява лакетна и раменна става.“
Пострадалият ищец М. А. И. провел комбиниран, рехабилитационен
курс на лечение, описан в „ЕПИКРИЗА ИЗ 10015/2024“, по КП 0265Л,за
времето от 31.05.2024г. до 07.06.2024г., изд. от МБАЛ“Д-р И.С.“АД.
На 14.12.2023 г., ищецът И. изпратил до застрахователното дружество
4
„Уведомление за настъпило застрахователно събитие“. На 05.03.2024г., чрез
пълномощника си, на основание на чл. 380, ал. 1 КЗ, е изпратил до ЗД“Б.“АД
„Претенция за застрахователно обезщетение“, получена на адреса на
ответното дружество на 06.03.2024г. - видно от куриерските документи, а на
10.06.2024 г. - направил допълнение към първоначалната си претенцията си
обезщетение на неимуществени
За управляваното от виновния водач МПС е имало действаща
Застрахователна полица „ГО“ № BG/02/123001213243, издадена от
застрахователно дружество „ЗД „Б.“ АД, ЕИК ......, със срок на действие:
26.04.2023г. - 25.04.2024 г.
За станалото пътно-транспортно произшествие Районна прокуратура -
С., образувала ДП № 1722/2023г.. по описа на РУ МВР ОД С., с Вх.№
6135/2023г. на РП- С.. Районен съд-С. образувал НОХД № 843/2024 г. и на
03.07.2024г., в съдебно заседание е приел и одобрил постигнатото
„Споразумение“, като го администрирал в „Протокол №222/03.07.2024г„ по
делото, между обвиняемия водач Ю. Д. К. и Районна прокуратура-С..
Към настоящия момент всички съдебни актове, от проведеното
наказателно производство, по отношение на виновния водач, са влезли в сила.
В хода на извънсъдебна размяна на книжа между ищеца и ответното
застрахователно дружество, последното изпратило около пет броя писма с
изискани документи от досъдебното производство. С последното получено на
03.06.2024 г. писмо, на практика застрахователното дружество отказало да
изплати претендираното застрахователно обезщетение с мотив, че не били
представени необходими документи.
Твърди се, че ищецът е предоставил на застрахователя всички налични
доказателства, удостоверяващи нововъзникнали факти и обстоятелства, пряко
относими към застрахователната претенция.
Предвид горното се поддържа, че претендираните размери на
обезщетенията отговарят на критериите за справедливост.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното застрахователно дружество е
подало отговор на исковата молба, в който оспорва предявените претенции
като неоснователни и завишени по размер. В тази връзка се поддържат
възражения за намаляване на претендирания от ищеца размер на
5
обезщетението от общо 133 000 лв., на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД – поради
наличие на съпричиняващо, неправомерно поведение от страна на
пешеходеца, изразяващо се в допускането на нарушения на разпоредбата на
чл. 113, ал. 1 ЗДвП, тъй като, макар и да е пресичал пътното платно,
предназначено за движение на автомобили, на място където това е разрешено
и при наличие на пешеходна пътека, не се е уверила предварително, че има
приближаващо пътно превозно средство, водачът на което не би имал
възможност да реагира своевременно и да преустанови движението на
автомобила, като по този начин избегне евентуално ПТП. Оспорват се
твърденията относно продължителността на ограничение на движенията,
страданията и продължителността на лечението, като усложненията били в
резултат на проведено некачествено лечение и не се дължи единствено на
причинената травма от ПТП. Твърди се, че претендираната с исковата молба
сума общо в размер на 133 000 лева, е силно завишена и не отговаря на трайно
установената практика на съдилищата за обезщетения за подобен род вреди и
на принципа на справедливостта, заложен в чл. 52 ЗЗД. Навежда се довод, че
при определяне на обезщетението, съдът е обвързан със застрахователните
лимити единствено, доколкото застрахователя не отговаря над лимита.
В с. з. ищецът редовно призован се явява лично и с пълномощник – адв.
Г. М.. Поддържат предявените искове и настояват за решение, с което да бъдат
уважени в пълния им размер. В представените по същество писмени бележки
от адв. Г. М.. Развива доводи и аргументи за доказване на посочените в
исковата молба факти и обстоятелства, като по повод възражението на
ответника за съпричиняване от страна на пешеходеца за възникване на ПТП се
позовава на чл. 119, ал. 5 ЗДвП.
Представител на ответното застрахователно дружество по пълномощие
– адв. Г. Д., въз основа на събраните по делото доказателства поддържа
становище за основателност на предявените искове, които да бъдат уважени от
съда в по-нисък размер от предявените.
Въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства,
както и заключението на вещите лица за изясняване на травматичните
увреждания, причинени на ищеца, както и наличието евентуално на
съпричиняващо поведение от страна на ищеца като пешеходец, съдът намира
за установено от фактическа страна следното:
6
Със споразумение, одобрено на основание чл. 382, ал. 7 НПК и имащо
последиците на влязла в сила присъда, съгласно чл. 383, ал. 1 НПК, по проток
от 03.0.2024 г. по НОХД № 843/2024 г. по описа на РС – С., Ю. Д. К., ЕГН
********** се е признал за виновен в това, че на 30.11.2023 г. в гр. С. на бул.
„Б.Ш.“, при управление на МПС - лек автомобил „М. Ц 180“, с peг. № .......
нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: Чл. 5, ал. 2, т. 1 от
ЗДвП „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са
пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства“. Чл. 20, ал.
1 от ЗДвП „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват“. Чл. 20, ал. 2 от ЗДвП „Водачите на
пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението
да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да 2 спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“. Чл. 119,
ал. 1 от ЗДвП „При приближаване към пешеходна пътека водачът на
нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали
скоростта или спре“ и по непредпазливост причинил средна телесна повреда
на М. А. И. с ЕГН ********** от гр. С., изразяваща се в счупване на раменна
кост на лява ръка, довело до трайно затрудняване движенията на левия горен
крайник и счупване на двата пищяла от подбедрицата на левия крак, довело до
трайно затрудняване движенията на левия долен крайник, като деянието е
извършено на пешеходна пътека и представлява престъпление по чл. 343, ал.
3, б. „а”, вр. ал. 1, б. „б”, вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
За така извършеното престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „ а”, вр. ал. 1, б.
„б”, вр. чл. 342, ал. 1, вр. чл. 55 ал. 1, т. 1 НК на обв. Ю. Д. К. е било наложено
наказание „Лишаване от свобода” за срок от шест месеца, чието изпълнение
на осн.чл. 66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години, като
на осн.чл. 343г, вр. чл. 343, ал. 3, б. „а“, вр. ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 НК е
бил лишен от право да управлява МПС за срок от една година.
7
От приетото и изслушано по настоящото дело заключение на в. л. инж.
В. Ш., изготвено по назначената САТЕ във връзка с възражението на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат, както и от показанията
на разпитания по делото като свидетел – деликвента Ю. Д. К. се установява
следния механизъм на настъпване на ПТП на 30.11.2023 г.:
На посочената дата, в гр.С., по бул. “Б.Ш.” около 17.10 часа, в близост до
автобусна спирка се е движил лек автомобил „М. C l80“, с рег. № ......., със
скорост от около 76 км/ч. Автомобилът се е движил в лявата пътна лента за
движение - направо, в тъмната част на денонощието при включени светлини и
улично осветление, при суха асфалтова пътна настилка. В същия момент,
отдясно на ляво, напречно по пешеходната пътека на платното за движение,
ищецът М. А. И. предприел пресичане пред автомобилите, като движещият се
в дясната пътна лента лек автомобил е намалил скоростта си на движение и е
спрял, пропускайки движещия се по пешеходната пътека пешеходец – ищеца.
Последният продължил движението си по пешеходната пътека и навлизал в
следващата лента за движение по пътното платно, където е бил ударен от
управлявания от св. Ю. Д. К. автомобил – М..
Движението по бул.“Б.Ш.“ в този участък е организирано като
двупосочно, с по две ленти за движение във всяка посока, разграничени с
двойна, непрекъсната линия, а пешеходната пътека е тип зебра и е
сигнализирана с пътни знаци.
При скорост на движение 76 км/ч на автомобила, опасната му зона за
спиране е била около 55 м. Ударът между автомобила М. и пешеходеца е бил в
лявата лента за движение на този автомобил и настъпил около средната част
на пешеходната пътека. Вследствие на ударния импулс пешеходецът е бил
изтласкан напред и наляво, тъй като водачът е направил опит да заобиколи
пешеходеца с маневра, като е завил волана наляво. Вследствие на извития
волан е била променена траекторията на движение на автомобила – наляво,
поради което и поради пешеходецът е паднал и е намерено след ПТП в
насрещната пътна лента след разделителната двойна линия.
Не е имало създадена голяма опасност от пресичане на дясната граница
на платното за движение от пешеходеца, тъй като заключението на вещото
лице е, че е имало достатъчно разстояние до първия автомобил, който е
намалил и е спрял, за да пропусне пешеходеца.
8
Водачът на л. а. М., който се е движил по-назад в лявата лента за
движение – в тази насока са и показанията на св. Ю. Д. К. – водача на същия
автомобил, е имал ограничена видимост към пешеходеца, от движещите се
автомобили в дясната пътна лента, но е могъл и да възприеме, задействаната
спирачна уредба на този автомобил, от включените стоп-светлини, при което е
технически правилно водачите на автомобили, движещи се до тях и зад тях да
намалят скоростта с готовност да спрат преди пешеходната пътека и
пешеходците.
Пешеходецът е имал техническата възможност да се огледа наляво и да
изчака преминаването на автомобилите и да навлезе на пешеходната пътека,
когато има безопасно разстояние до приближаващите автомобили.
Пешеходецът е навлязъл пред движещите се автомобили на такова разстояние,
на което първия автомобил, който се е движил в дясната лента за движение е
имал възможност да го възприеме, да намалил скоростта си на движение и
реално е задействал спирачната уредба, като е спрял пред пешеходната пътека
и е пропуснал пешеходеца, без да създава опасност за движението. Водачът на
лек автомобил М., е възприел пешеходеца в момента на навлизане в неговата
лента за движение - на около 3 м. пред автомобила си, в който момент не е
техническа възможност да предотврати удара с пешеходеца.
От заключението на в. л. д-р Ст. С., се установява, че ищецът е получил
следните травматични увреждания, които отговарят добре да са получени от
удари с и върху твърди тъпи и тъпоръбети предмети и твърди повърхности, с
висока кинетична енергия, причинени по начин и време на преживяното от
ищеца ПТП на 30.11.2023 г.:
Травматичен шок от съчетана травма. Контузия на главата с подкожен
хематом в дясно окципитално, протекла с клиника на мозъчно сътресение и
степенна промяна на съзнанието до степен на пълна загуба за кратко време и
загуба на спомен за самия инцидент и за времето след него - конградна и
антероградна амнезия.
Охлузвания, натъртвания, кръвонасядания, фрактури на кости: ляв
хумерус - лява раменна кост и латерален епикондил; лявя подбедрица - двете
кости, с разместване на фрагментите. Нарушени функции - движенията на
крайници - горен и долен ляв крайник и придружаваща ги силна болезненост.
При приема в болницата е бил в тежко общо състояние и е 14 точки по Глазгоу
9
скалата на комите – пояснено в о. с. з. от в. л. като адекватно, с ориентация на
пострадалия за време и място, със съвсем леко помрачаване на съзнанието,
изразяващо се в лека апатичност, не дотам критичен към състоянието и
необходимост от настояване за привличане на вниманието му към зададени
въпроси, на които да отговори.
За така причинените травми, ищецът е бил лекуван първоначално
активно в ОАИЛ при МБАЛ „Д-р И.С.“ АД- С., за периода от 30.11.2023 г. -
04.12.2023 г. до стабилизиране на основните жизнени показатели и
преодоляване на травматичния шок, като успоредно с тава са били
имобилизирани счупените леви крайници - годен и долен, направена е била и
диагностична лапароцентеза.
Последвало е оперативно лечение в ОТО на МБАЛ „Д-р И.С.“, в периода
от 04.12.2023 г. до 14.12.2023 г. за поставяне на метална остеосинтеза /РСОМ/
за фрактурата на лявата подбедрица.
От 30.01.2024 г. до 05.02.2024 г. ищецът е бил лекуван оперативно в
УМБАЛ „С.“, клиника по ортопедия и травматология-хирургия на ръка и
реконструктивна хирургия: РСОМ на лява раменна кост, ляв олекранон на
същата кост и автоостеопластика.
От 10.04.2024 г. до 16.04.2024 г. е бил лекуван отново в УМБАЛ „С.“,
клиника по ортопедия и травматология – извършена хирургия на ръка и
реконструктивна хирургия: РСОМ и автоостеопластика на лява подбедрица по
повод незараснала фрактура (псевдоартроза) на тибията /големия пищял/ и
остеосинтеза на фибулата - малкия пищял.
От 31.05.2024 г. до 07.06.2024г. е било проведено рехабилитационно
лечение в ОРРФ- МБАЛ „Д-р И.С.“ АД- С..
По време на възстановителния период, ищецът е имал усложнения,
изразяващи се в непълно зарастване на фрактурата на фибулата (малкия
пищял/ на лявата подбедрица, наложила оперативно лечение с метална
остеоситнеза. Незарастване на фрактурата на големия пищял под форма на
псевдоартроза (изкуствена става), наложила повторно оперативно лечение, с
автоостеопластика и отново метална остеосинтеза; Оперативно лечение –
метална остеосинтеза с автоостеопластикана на фрактурата на лявата раменна
кост (хумеруса). Причината за това лечение е било обстоятелството, че костта
10
не е зараствала само с обездвижване – ортеза. Наложило се е и за двата
крайника да се присажда кост от скелетна кост на пациента, поради общото
състояние на ищеца, причинено от травматичните увреждания - реактивността
на организма, тежките травми, мощното лечение чрез множество медикаменти
и продължителното залежаване с обездвижване, които нарушават трофиката
(храненето) на органите и системите на човешкото тяло, водещи до
хипотрофия и атрофия.
Експертът е категоричен, че усложненията не са свързани с неправилно
лечение и е спазен медицинския алгоритъм на лечение. За долния ляв крайник
е предприето оперативно лечение, така наречения RSOM – кървава метална
остеосинтеза, т.е. оперативно лечение, тъй като са били счупени и двете кости.
Зарастването и възстановяването не се е получило според очакванията, което е
наложило и повторна операция – реоперация, поради проявените, строго
индивидуални особености на организма на ищеца във връзка с травматичните
увреждания. Преценката за леч„ение чрез обездвижване е била правилна, но
поради проявените особености, не се е получило заздравяване, което
наложило повторното оперативно лечение, осъществено в гр. С. по желание
на ищеца, като е било възможно да се осъществи в лечебно заведение в гр. С..
При извършения преглед в началото м. април 2025 г., д-р. Ст. С.
установява, че практически ищецът е възстановен и може да се движи
самостоятелно, с болезненост в лявата мишница, лявата подбедрица и лявата
ингвинална област на корема при физическо претоварване, продължително
стоене пак на едно място, застудяване на времето. Движи се самостоятелно с
набелязано накуцване на левия крак. По отношение на горния ляв крайник е
налице непълен обем на абдукция и аддукция (привеждане и отвеждане на
крайника), поради продължителното обездвижване, придружено с атрофия на
мускулатурата, за които ищецът продължава с препдисаната рехабилитация,
физиопроцедури и самостоятелни гимнастически упражнения, дадени от
физиотерапевт.
От показанията на разпитаните свидетели - Симеон Демирев Райков,
Йоско Д. Щерев и Аврам А. И. – брат на ищеца, доведени за разпит от ищеца,
се установява, непосредствено след удара, ищецът е бил в безсъзнание. След
отвеждането му в болницата е бил лекуван в интезнивно отделение, а
впоследствие – в ортопедично отделение. По време на лечението му в болница
11
и след изписване за възстановяване в домашни условия, ищецът е бил
неподвижен и за обслужването му са били необходими памперси, което му е
причинило значителен физически и психически дискомфорт. Успоредно с
това, движенията му са били ограничени поради гипсирането на ръката му.
След изписването му, отвеждането му за контролни прегледи е било възможно
само чрез трети лица – съпругата му, приятели и близки, които се е наложило
да го носят на ръце и да се грижат за него, включително за тоалет и хранене,
по повод на което ищецът е изпитвал срам и неудобство. Бил е изцяло зависим
от помощта на околните, както поради невъзможност за самостоятелно
придвижване, така и поради нарушената хватателна способност на ръката му.
Търпял е силни болки, както поради самите травми, така и поради естеството
на провежданото оперативно лечение при развилите се усложнения. Едва след
7-8 месеца и проведеното лечение – установено в заключението на вещото
лице, е било възможно ищецът да се изправи за придвижване с помощни
средства, но отново се е налагало да бъде подпомаган от своя брат и неговите
близки в придвижването за обслужване на ежедневните му нужди.
Поради уврежданията, за ищеца е станало невъзможно да извършва
трудовите дейности, за които е бил нает като общ работник при работодател -
ЕТ „И.С.“, до инцидента. Това е наложило да напусне работа. Повече от 6-
месеца ищецът е останал без доходи, като за издръжката си и тази на
семейството си, състоящо се от него, съпругата му и едно дете, е разчитал на
помощи от приятели и познати. Включително към настоящия момент
движенията на долния крайник на ищеца не са възстановени в пълна степен,
което при липсата на професионална подготовка за друг вид труд, препятства
наемането му на работа като общ работник.
Лечението на ищеца и възстановителните рехабилитационни процедури
са наложили финансови разходи в размер на 40 лв. за закупуване на патерици,
1 380 лв. – за закупуване на остеосинтезен материал; 360 лв. –
травматологичен сет; 130 лв. – първичен преглед; 1 760 лв. – компесивна,
голяма плака до 6 винта; 900 лв. – избор на медицински екип в УМБАЛ „С.“
ООД; 200 лв. – консултативни прегледи в същото лечебно заведение; 34.80 лв.,
23.20 лв. – потребителска такса; 60 лв. – за стабилизатор на горен крайник;
360 лв. – ортопедичен сет и разходи за медикаменти – 38 лв. – общо 5 286 лв.
Видно от приложената с исковата молба товарителница приложена към
12
писмената претенция на ищеца, отправена чрез пълномощника му – адв. Г. М.
до ЗК „Л.И.“ АД, същата е връчена на ответното застрахователно дружество
на 05.03.2024 г. Липсва спор, че приложената товарителница, издадена от
лицензиран пощенски оператор – „Спиди“, се отнася за извънсъдебно
отправената на основание чл. 380 КЗ писмена претенция.
Като безспорно и ненуждаещо се от доказване факт е отделен с обявения
на страните доклад по чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 5 ГПК, наличието на валидно
застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП за МПС по
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за автомобил
марка "М.”, модел „Ц 180”, с peг. № А 8149 НХ, за периода от 26.04.2023 г. до
25.04.2024 г.
Въз основа на така установеното от фактическа страна се налага
изводът, че предявените искове, с правна квалификация по чл. 432, ал. 1 във
вр. с чл. 493, ал. 1, т. 1 и т. 5 КЗ; чл. 429, ал. 3 и чл. 496, ал. 1 и чл. 497, ал. 1
КЗ; чл. 51, ал. 1 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД са основателни за общия претендиран размер
от 133 000 лв., както и за законна, дължима върху този размер, считано от
06.03.2024 г. до окончателното изплащане.
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият
е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл.
380 КЗ, което условие е спазено чрез връчената на 05.03.2024 г. претенция, по
която застрахователят - ЗК „Л.И.“ АД, не е заплатил обезщетение в срока по
чл. 496, ал. 1 КЗ .
Между страните по делото липсва спор относно наличието на пасивна
процесуална легитимация в лицето на ЗК „Л.И.“ АД.
Придадената с чл. 300 ГПК задължителна сила на влязлата в сила
присъда за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от
деянието, относно деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца, се отнася за всички съдебни актове, постановени по реда на НПК, с
които наказателният съд се произнася по посочените въпроси, а именно:
постановената по чл. 300 НПК присъда; одобреното по чл. 382 НПК
споразумение, имащо характер на присъда, съгласно чл. 383, ал. 1 НПК, както
и решение по чл. 78а НК – за освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание.
13
Изхождайки от горното, съгласно одобреното с определение по протокол
от 03.07.2024 г. по НОХД № 843/2024 г. по описа на РС – С., на основание чл.
382, ал. 7 вр. чл. 375а, ал. 1 НПК споразумение, съдът е обвързан на основание
чл. 300 ГПК да приеме, че на 30.11.2023 г. в гр. С. на бул. „Б.Ш.“, при
управление на МПС - лек автомобил „М. Ц 180“, с peг. № ....... нарушил
правилата за движение по пътищата, а именно: Чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДв, чл. 20,
ал. 1 от ЗДвП, чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и чл. 119, ал. 1 от ЗДвП и по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на ищеца - М. А. И.,
изразяваща се в счупване на раменна кост на лява ръка, довело до трайно
затрудняване движенията на левия горен крайник и счупване на двата пищяла
от подбедрицата на левия крак, довело до трайно затрудняване движенията на
левия долен крайник.
От заключението на в. л. д-р Ст. С. по назначената в настоящото
производство СМЕ се установява несъмнено, че като пряка и непосредствена
последица от настъпилото ПТП на 30.11.2023 г. ищецът е получил
травматичен шок от съчетана травма, контузия на главата с подкожен хематом
в дясно окципитално, протекла с клиника на мозъчно сътресение и степенна
промяна на съзнанието до степен на пълна загуба за кратко време и загуба на
спомен за самия инцидент и за времето след него - конградна и антероградна
амнезия, охлузвания, натъртвания, кръвонасядания, фрактури на кости: ляв
хумерус - лява раменна кост и латерален епикондил; лявя подбедрица - двете
кости, с разместване на фрагментите. Били са нарушени функциите -
движенията на горен и долен леви крайници и придружаваща ги силна
болезненост. Непосредствено след приема в болницата ищецът е бил в тежко
общо състояние, като е бил лекуван в различни отделения на МБАЛ „Д-р
И.С.“ АД за периода от 30.11.2023 г. - 04.12.2023 г. до стабилизиране на
основните жизнени показатели и преодоляване на травматичния шок, като
успоредно с тава са били имобилизирани счупените леви крайници - годен и
долен, направена е била и диагностична лапароцентеза. Поради настъпили
усложнения, независещи от волята на ищеца и при спазване на надлежните
медицински протоколи за лечение, се е наложило допълнително оперативно
лечение в периода от 30.01.2024 г. до 05.02.2024 г. в УМБАЛ „С.“, клиника по
ортопедия и травматология-хирургия на ръка и реконструктивна хирургия:
РСОМ на лява раменна кост, ляв олекранон на същата кост и
автоостеопластика, както и от 10.04.2024 г. до 16.04.2024 г., отново в УМБАЛ
14
„С.“, за извършена хирургия на ръка и реконструктивна хирургия: РСОМ и
автоостеопластика на лява подбедрица по повод незараснала фрактура
(псевдоартроза) на тибията /големия пищял/ и остеосинтеза на фибулата -
малкия пищял.
От 31.05.2024 г. до 07.06.2024г. е било проведено рехабилитационно
лечение в ОРРФ- МБАЛ „Д-р И.С.“ АД- С..
Както поради естеството на травматичните увреждания, така и с оглед
проведеното неколкократно оперативно лечение и съпъстващите ги
медицински дейности, ищецът е търпял силни болки за период от повече от
шест месец. През този период е бил зависим включително за елементарни
дейности от ежедневието си и обслужването за физиологични и хигиенни
нужди от трети лица, което допълнително му е причинило неудобство и
психически дискомфорт – срам, неудобство, самосъжаление и пр.
Причинените травми са довели до продължителна неработоспособност
на ищеца, което е наложило да напусне работа и да разчита за издръжката си и
тази на семейството си с малко дете на близки и познати.
Проведеното лечение е било свързано и с направата на значителни
разноски, каквито съдът намери за доказани въз основа на представените
фактури и касови бонове, в размер на 5 286 лв., в какъвто размер е доказана
претенцията за претърпени имуществени вреди.
Отчитайки тегкото състояние на ищеца, в което е приет за болнично
лечение в деня на инцидента, продължителността на страданията,
ограничените движения фицическия и психически дискомфорт в продължение
на повече от половин година, както и намалената работоспособност на ищеца,
съдът намира, че справедливия размер на обезщетението, съобразно
социалните и икономически показатели относими към стандартите на живот в
страната след м. ноември 2023 г., е в рамките на предявения общ размер от 133
000 лв. за неимуществени вреди.
В исковата молба ищецът е разграничил всяка търпените болки и
страдания във връзка с всяка от отделните травми, но предвид комплексния
характер на уврежданията и страданията, при липсата на обективни критерии
за конкретното им разграничаване, като търпими за отделните травматични
увреждания, обезщетението следва да се присъди в общ размер.
15
Възражението на ответното застрахователно дружество на основание чл.
51, ал. 2 ЗЗД, поради ненадлежно упражняване правата на ищеца като
пешеходец, съдът намира, че е неоснователно. Във връзка с наведеното
възражение за съпричиняване, при несъменно изяснената фактическа
обстановка свързана с механизма на настъпване на процесното ПТП на
30.11.2023 г., спорните въпроси от правна страна са свързани с приложението
на действащата към момента на възникване на ПТП норма на чл. 119, ал. 5
ЗДвП, според която „..при пътнотранспортно произшествие с пешеходец на
обозначена пътна маркировка "пешеходна пътека", когато водачът е превишил
разрешената максимална скорост за движение или е нарушил друго правило от
Закона за движението по пътищата, имащо отношение към произшествието,
пешеходецът не се счита за съпричинител за настъпване на съответното
произшествие.“
Ударът между управлявания автомобил от виновния водач на л. а. М., с
рег. № ...... - Ю. Д. К., и ищеца като пешеходец, е настъпил на пешеходната
пътека, по който въпрос съдът е обвързан от една страна от одобреното по
НОХД № 843/2024 г. по описа на РС – С. споразумение в наказателното
производство, имащо последиците на влязла в сила присъда, съгласно чл. 383,
ал. 1 НПК.
Преценката за допуснато от водача на МПС нарушение на разпоредбата
на чл. 5, ал. 2, т. 1, чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП и чл. 119, ал. 1 ЗДвП, като
съставомерен признак на престъплението по чл. 343, ал. 3, б. „а“ вр. ал. 1, б.
„б“, вр. чл. 342, ал. 1 НК, в извършването на което обв. Ю. Д. К. е признат за
виновен, не подлежи на преразглеждане в настоящото производство. Във
връзка с това съдът е обвързан да приложи разпоредбата н ачл. 119, ал. 5
ЗДвП, което изключва намаляването на обезщетението на ищеца на основание
чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди следва да се
присъдят заедно с лихва съгласно чл. 497, ал. 1 КЗ, като съгласно чл. 429, ал. 3
вр. ал. 2, т. 2 КЗ застрахователят дължи и лихвата, за която отговаря
деликвента, считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или
от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най-ранна.
16
Няма спор в случая, че ищецът е уведомил застрахователя с
предявяването на претенцията си по реда на чл. 380, ал. 1 КЗ, връчена на
05.03.2024 г., от която дата следва да се присъди и дължимата лихва за забава.
В тежест на ответника, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се
присъди заплатеното съгласно представения договор за правна помощ
адвокатско възнаграждение от 10 800 лв., което не надхвърля критериите на
чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска
работа.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК – дължимата държавна такса в размер на
5 320 лв., както и разноските по делото, извършени за сметка на бюджета на
съда – в размер на 640.90 лв. за възнаграждение на в. л. по назначената СМЕ.
Мотивиран от гореизложеното, С.ски окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Б.” АД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление:
гр. С., бул. "Д.Б." №87, представлявано от изпълнителните директори С.С.П. и
К. Д. К.ов, действащи чрез пълномощника си адвокат Г. П. Д. от АК-Я.,
преупълномощен от адв. М. Г. от АК-С., със съдебен адрес: гр. Я., ул."Б.",№
15, ет. 3, офис 16, да заплати на М. А. И., ЕГН **********, от гр. С., ул.”К.К.“
№ 131, представляван от адв. Г. М., СлАК, съдебен адрес: гр. С., ул. „Г. С. Р.”
№ 13, сумата 133 000 лв. (сто, тридесет и три хиляди лева), представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата 5 286 лв. (пет хиляди,
двеста, осемдесет и шест лева) – обезщетение за имуществени вреди,
причинени в ПТП на 30.11.2023 г., по вина на Ю. Д. К., като водач на МПС –
М., с рег. № ......, установена по НОХД № 843/2024 г. по описа на РС – С..
ОСЪЖДА ЗД „Б.” АД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление:
гр. С., бул. "Д.Б." №87, представлявано от изпълнителните директори С.С.П. и
К. Д. К.ов, действащи чрез пълномощника си адвокат Г. П. Д. от АК-Я.,
преупълномощен от адв. М. Г. от АК-С., със съдебен адрес: гр. Я., ул."Б.",№
17
15, ет. 3, офис 16, да заплати на М. А. И., ЕГН **********, от гр. С., ул. ”К.К.“
№ 131, представляван от адв. Г. М., СлАК, съдебен адрес: гр. С., ул. „Г. С. Р.”
№ 13, сумата 10 800 лв., (десет хиляди и осемстотин лева), представляваща
сторени от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗД „Б.” АД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление:
гр. С., бул. "Д.Б." №87, представлявано от изпълнителните директори С.С.П. и
К. Д. К.ов, действащи чрез пълномощника си адвокат Г. П. Д. от АК-Я.,
преупълномощен от адв.М. Г. от АК-С., със съдебен адрес: гр. Я., ул."Б.",№ 15,
ет. 3, офис 16, да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на бюджета,
по сметка на С.ски окръжен съд, дължимата по делото държавна такса, в
размер на 5 320 лв. (пет хиляди, триста и двадесет лева), както и сумата в
размер на 640.90 лв. (шестстотин и четиридесет лева и 90 ст.) – заплатени от
бюджетните средства на съда за възнаграждение на в. л.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд –
Бургас, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – С.: _______________________
18