РЕШЕНИЕ№…..
Гр. София, 11.03.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІV Д с - в, в публичното съдебно заседание на десети
декември през две хиляди и двадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ :
Цветомира Кордоловска
Мл. съдия : Мария Малоселска
при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 16516 по описа за 2019 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 83588/03.04.2019
г. по гр. д. № 78083/2018 г. на СРС, 85 състав, на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ Прокуратурата на Република България е осъдена
да заплати на В.В.С., ЕГН **********, сумата от 2 000 лв. - обезщетение за
неимуществени вреди, за времето, през което ищецът е бил задържан за 24 часа,
за 48 часа и по отношение на него е била взета мярка за неотклонение „задържане
под стража" по досъдебно производство № 2263МК-322/2017г. по описа на 02 РУ - СДВР, пр. пр. № 3274/2017 г. на СРП, ведно със законната
лихва върху сумите от 16.11.2018 г. до окончателното им плащане, като
претенцията за неимуществени вреди е отхвърлена до пълния предявен размер от 10 000 лв., като
неоснователни.
Със същото решение, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ
Прокуратурата на Република България, е осъдена да заплати на В.В.С., ЕГН **********,
сумата от 2 000 лева - обезщетение за имуществени вреди, както и 3 000 лв.
- обезщетение за неимуществени вреди от
повдигането обвинение на 18.04.2017 г. за престъпления по чл. 343 б, ал. 3 от НК, за които е бил оправдан с влязла в сила на 16.11.2018 г. присъда,
постановена по НОХД № 11246/2017 г. на СРС, 22 състав, ведно със законната лихва
върху сумите от 16.11.2018 г. до окончателното им плащане като претенцията за обезщетение
за неимуществени вреди е отхвърлена над размер от 3 000 лв. до пълния
предявен размер от 10 000 лв. Ответникът е осъден за разноски по делото.
Решението е обжалвано от ищеца В.В.С., чрез процесуалния му представител, в частите, в които
са отхвърлени исковете за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди до
пълните предявени размери от 10 000 лв. всяка. Излагат се, че в тази
чист решението е неправилно,
необосновано и незаконосъобразно. Основните доводи на ищеца са, че приетия размер
на обезщетенията от СРС е занижен и определен в противоречие с нормата на чл.
52 ЗЗД. Поддържа се, че действително повдигнатото обвинение не е било за тежко
престъпление по смисъла на чл. 93 НК, но съдът не е съобразил обстоятелството,
че към момента на задържането и повдигането на обвинението, ищецът е бил в 5 - годишен
изпитателен срок на друга присъда от три години. По отношение на ищеца е взета
най - тежката мярка за неотклонение задържане под стража за периода 18.04.2017
г. - 22.06.2017 г., като е надвишен максималния двумесечен срок на задържане
според чл. 63, ал. 4 НПК. Съдът не е съобразил всички обстоятелства свързани с
претърпените от ищеца вреди и определяне размера на справедливото обезщетение
за тях. Моли да се отмени решението в оспорените части и исковете да се уважат
изцяло. Претендира разноски за производството.
Въззиваемата страна
ответникът - Прокуратурата на РБ, чрез представителя си, не е депозирала писмен
отговор в срока по чл. 263 ГПК, но в съдебно заседание оспорва жалбата като
неоснователна. Поддържа, че решението е правилно и обосновано, съобразено със
събраните доказателства. Моли да се потвърди решението в оспорените части. Прави
възражение за прекомерност на разноските на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Ответникът Прокуратурата
на РБ е подал въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, в частта, с
която са уважени исковете са неимуществени и имуществени вреди с възражения, че е постановено в нарушение
на материалния закон, производствените правила и в противоречие със събраните
по делото доказателства. Съдът неправилно е приел, че е предявен освен иск по
чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и такъв по чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ. Поддържа се, че искът
по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ обхваща е вредите от взетата мярка за неотклонение
задържане под стража, съгласно т. 13 ТР № 3/22.04.2004 г. на ОСГК на ВКС. Съдът
не е съобразил задължителните указания на ВКС и установената практика, съгласно
които не могат да се предявяват като самостоятелна претенция по ЗОДОВ вредите,
претърпени от взетата мярка за неотклонение „задържане под стража“. Те следва
да се отчетат при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по
чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Поддържа се, че за да се претендира самостоятелно
обезщетение от взетата мярка за неотклонение по чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ,
следва тя да е отменена като незаконна по съответния ред, а не да е изменена,
както в случая. Гражданският съд не може да извършва преценка за
законосъобразност на задържането. Излагат се доводи, че след като мярката за
неотклонение не е отменена като незаконна, държавата отговаря за вредите по
реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и обезщетението за неимуществени вреди в
случай, че лицето е оправдано, обхваща и вредите от незаконното задържане под
стража. СРС незаконосъобразно е репарирал и вреди от задържането на ищеца за 24
часа от органите на МВР, което се явява принудителна административна мярка
(ПАМ), различна от задържането по НПК. Тази мярка е законосъобразна, не е
отменена по съответния ред и предхожда наказателното производство. Евентуалната
отговорност за вреди от това задържане следва да се търси по реда на чл. 1 ЗОДОВ
и Прокуратурата не е материалноправно отговорна за вреди от ПАМ. Поддържа се,
че размерът на обезщетението не е определен по справедливост и е значително завишен,
като се има предвид разумният срок, в който е протекло наказателното
преследване и обстоятелството, че болките и страданията на ищеца не надхвърлят
нормалните в подобни ситуации. Излагат се съображения, че не се установява причинно
- следствената връзка между обвинението и твърдените болки и страдания от
емоционален, социален, професионален и здравословен план. Не са ангажирани
доказателства за влошеното здравословно състояние на ищеца, като според
медицинската документация по спора увреждането на ищеца е претърпяно през 2008
г. в резултат от ПТП и няма връзка с наказателното преследване. Размерът на
обезщетението не съответства на вида и характера на търпените вреди и на
упражнената наказателна принуда. Налице са обстоятелства, които сочат на ниска
степен на увреждане и изключват присъждането на обезщетение в претендирания
завишен размер. Срещу ищеца са водени и други наказателни производства, по
които е осъждан с влезли в сила решения, поради което интензитетът на
увреждането е по - нисък спрямо него. В нарушение на производствените правила
съдът не е обсъдил възражението за прекомерност на разноските за адвокатско
възнаграждение в наказателното производство. Ищецът е заплатил доброволно по -
високи суми за производството, което не може да се третира като пряка и
непосредствена последица от отговорността на държавата предвидена в ЗОДОВ. Ако
се приеме, че ответникът дължи обезщетение, то следва да е в разумен размер,
който не представлява санкция. По - високият размер на възнаграждението следва
да остане в тежест на незаконно обвинения. По тези и допълнителни съображения,
моли да се отмени решението, в частта, в която исковете са уважени и вместо
това да се постанови решение, с което исковете да се отхвърлят. Прави
възражение за прекомерност на разноските на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Софийски градски съд,
като взе предвид становищата на страните, както и събраните по делото
доказателства, намира следното :
Според разпоредбата на
чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната част. Съгласно разпоредбата на
чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното
решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната
жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение.
С оглед така очертаните
правомощия настоящият състав намира, че оспореното решение е валидно и
допустимо. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка от страна
на СРС.
Като е съобразил изложените в
исковата молба факти СРС основателно се е произнесъл по искове с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 1 и 3 от ЗОДОВ – за обезщетения за неимуществени и
имуществени вреди от действия на Прокуратурата. Възраженията, че ищецът не е
заявил иск по чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ са неоснователни.
По чл. 2 ЗОДОВ държавата носи обективна отговорност за незаконно причинени
вреди от дейността на правозащитните органи. Съдът и другите правозащитни
органи представляват държавата като процесуални субституенти. ЗОДОВ е едно от
средствата за защита на предоставените от Конституцията права и едно от
вътрешноправните средства за защита по смисъла на чл. 35, § 1 от Конвенцията за
защита на правата на човека и основните свободи /Конвенцията/.
С разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ
са регламентирани няколко хипотези, при които може да бъде ангажирана
обективната отговорност на държавата за вреди причинени на граждани от действия
на органите на дознанието, следствието, прокуратурата, съда и особените
юрисдикции.
По чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от дейността на правозащитните органи при задържане под стража,
включително като мярка за неотклонение, домашен арест, когато са били отменени,
прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни
медицински мерки, когато те бъдат отменени, както и при всички други случаи на
лишаване от свобода в нарушение на чл. 5, § 1 от Конвенцията.
По чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ Прокуратурата
на РБ отговаря в хипотези на повдигнато обвинение за извършено престъпление,
ако лицето бъде оправдано или наказателното производство бъде прекратено,
поради това, че деянието не е извършено от лицето. В т. 11 на ТР № 3/2005 г. на
ОСГК изрично се приема, че обезщетение за вреди се дължи и в хипотезите на
постановена оправдателна присъда (решение) по някое от повдигнатите обвинения,
при доказана причинна връзка между незаконното обвинение и претърпените вреди. Следователно,
действията по повдигане и поддържане на обвинението се приемат за незаконни в
случаите, когато лицето бъде оправдано или наказателното производство бъде
прекратено поради това, че деянието не е извършено от подсъдимия или не
представлява престъпление, или поради образуването му след амнистиране на
деянието или погасяване на наказателното преследване по давност.
В случая между страните не спорят и от писмените
доказателства се установява, че на 07.04.2017 г. ищецът е привлечен като
обвиняем за престъпление по чл. 343 б, ал. 3 от НК. На 09.06.2017 г. е внесен
обвинителен акт в съда.
Не е спорно също, че за периода 18.02.2017 г. до
22.06.2017 г. ищецът е бил задържан последователно първо за срок от 24 часа по
ЗМВР, като на 18.04.2017 г. е задържан за 48 часа и по отношение на него е била
взета мярка за неотклонение „задържане под стража". С определение от
22.06.2017 г. на СГС, VІІІ въззивен състав по НЧД № 2927/2017 г. е отменено
определението от 14.07.2017 г. по НЧД № 10037/2017 на СРС, 1 с-в, като мярката за
неотклонение е изменена на „подписка“.
С присъда, постановена по НОХД № 11246/2017г. на СРС,
22 състав, потвърдена с решение № 1171/16.11.2018 г. на СГС, по внохд №
4391/2018 г. на ХVІ с-в, влязла в сила на 16.11.2018 г., ищецът е признат за
невиновен и оправдан по повдигнатите обвинения за престъпления по чл. 343 б,
ал. 3 от НК.
По иска по чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ
настоящият състав намира следното :
Съгласно т. 13 от ТР № 3/22.04.2004 година, постановено по тълк. д. №
3/2004 година на ОСГК на ВКС незаконна е мярката за неотклонение „задържане под
стража“, когато не отговаря на изискванията по чл. 64, ал. 4 във връзка с чл.
63, ал. 1 от НПК. В действащата редакция на закона, след изменението на ЗОДОВ, обнародвано в
ДВ бр. 98/11.12.2012 г., не се изисква отмяната на мярката за неотклонение да е настъпила поради
липса на законно основание за взимането й. Отговорността за вреди възниква само при
незаконосъобразно взета мярка за неотклонение и не е налице, ако мярката за
неотклонение бъде изменена на друго основание - изменение на обстоятелствата, при които е взета, изтичането на предвидения
в закона срок за налагането й и други.
Поради изложеното настоящият състав
споделя доводите на ответника, поддържани във въззивната му жалба, че за да се
претендира самостоятелно обезщетение от взетата мярка за неотклонение
„задържане под стража“ по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ, следва в
производството да се установи непротиворечиво, че мярката е отменена като
незаконна, а не е изменена поради обективни обстоятелства, както в случая.
Въззивният съд, за разлика от СРС намира,
че в случая мярката за неотклонение не е изменена, поради липса на изисквания
за налагането й по смисъла на чл. 64, ал. 4 във връзка с чл.
63, ал. 1 от НПК, а именно
поради изменение на обстоятелствата, при които е взета, безукорното поведение
на обвиняемия и заради изтичане на предвидения в закона срок по налагането й по
чл. 63, ал. 4 НПК, видно от мотивите на определението от 22.06.2017 г. на СГС, VІІІ въззивен състав по НЧД №
2927/2017 г., с което мярката за неотклонение е изменена на „подписка“.
Основателно е и възражението на
ответника, че при преценка възникването на такава отговорност за Прокуратурата,
съдът не може да съобразява предварителното задържане за
срок от 24 часа, на 07.04.2017 г., понеже отговорността за вреди от него се реализира по
административен ред, по чл. 1 от ЗОДОВ, а не по реда на чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ.
При това решението, с което е
уважен иска за плащане на обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ в размер на
2 000 лв. е постановено в противоречие с материалния закон.
По иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ въззивният съд споделя изводите на СРС, че по делото са установени
предпоставките, при които за ищеца е възникнало право на обезщетение за
претърпените имуществени и неимуществените вреди в резултат от повдигнатото и
поддържано неоснователно обвинение по наказателното производство.
Предвид обстоятелството, че по
повдигнатото и поддържано обвинение съдът е постановил оправдателна присъда,
същото следва да се прецени за незаконно, дори и на определени етапи на
наказателното производство действията на съответния прокурор да са били
основани на убеждението му за виновност на лицето, предвид събраните доказателства.
В наказателното производство обвиняемият, съответно подсъдимият, се считат
невинни до доказване по несъмнен и безспорен начин на факта на извършване на
престъплението, предмет на обвинението и нямат задължение по закон да ангажират
доказателства за невинността си.
Настоящият състав намира за
установен факта на причинени неимуществени вреди на ищеца, изразяващи се в
изживени негативни емоции в резултат на повдигнатото и поддържано незаконно обвинение
за посоченото по - горе престъпление по чл. 343 б, ал. 3 НК, преживяно чувство
на стрес и притеснение от воденото наказателно дело по процесното обвинение и
неговия резултат.
По размера на обезщетението за неимуществени вреди, като съобрази възраженията на двете страни и установените в
производството факти, в тяхната съвкупност, въззивният съд намира следното :
При
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в хипотезите на чл.
2, ал. 1 от ЗОДОВ, следва да се вземат предвид общите правила на чл. 52 от ЗЗД –
обезщетението се определя по справедливост (съгл. пар. 1 от ДР на ЗОДОВ), както
и чл. 4 ЗОДОВ.
Понятието
„справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценка на редица обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се съобразят от съда при определяне
размера на обезщетението. Предназначението за обезщетението за морални вреди е
да възмезди претърпените лична болка и страдания от незаконното наказателно
преследване, но само тези, за които са представени надлежни писмени или гласни
доказателства и са безспорно установени по делото, като доказателствената
тежест е на ищеца. Неимуществени вреди не могат да се предполагат, тъй като са
предмет на конкретна преценка на психическото и емоционално състояние на всеки
индивид.
По въпроса за справедливия
размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е
формирана
многобройна и непротиворечива практика на ВКС - ППВС №
4/23.12.1968 г., т. 11 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС и практиката на ВКС
по приложението на чл. 52 от ЗЗД вр. с чл. 4 ЗОДОВ в решение
№ 376/21.10.2015 г. по гр. д. № 514/2012 г. на ІV г.о. на ВКС, решение №
449/16.05.2013 г. по гр. д. № 1393/2011 г. на ІV г.о. на ВКС, решение №
554/2012 г. по гр. д. № 266/2012 г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 263 от
21.03.2017 г. по гр. д. № 627/2016 г. на ІV г.о. на ВКС, решение №
70/29.03.2016 г. по гр. д. № 5257/2015 г. на ІV г.о. на ВКС, решение №
251/21.12.2015 г. по гр. д. № 812/2015 г. на ІІІ г.о. на ВКС;решение № 61 от
28.04.2016 г. по гр. д. № 4546/2015 г. на ІІІ г. о. на ВКС, решение № 150 от 20.12.2018 г. по гр. д. № 871/2018
г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС и др.
Според
цитираните решения размерът на обезщетението за неимуществените
вреди се определя от съда по справедливост въз основа на преценка на конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, като напр. тежестта на обвинението,
продължителността на наказателното производство, срокът на изтърпяване на
мярката за неотклонение "задържане под стража", броят и
продължителността на извършените процесуални действия с участието на
пострадалия, данните за психическото състояние и негативните последици,
претърпени от ищеца, начинът, по който обвинението се е отразило върху него с
оглед личността му и неговия начин на живот, рефлектирало ли е върху
професионалната му реализация, общественото доверие към него и социалните му
контакти, отраженията в емоционалната му
сфера, здравословното му състояние, наличието на други висящи
наказателни производства срещу пострадалия през времетраенето на наказателния
процес, съдебното
минало и налични предишни осъждания с оглед преценка личността на ищеца и
интензитета на негативните изживявания и др.
Наред
с тези обстоятелства, при определяне на обезщетението съдът следва да съобрази
и обществените критерии за справедливост, свързани с икономическите условия в
страната и жизнения стандарт за съответния период, следвайки принципа за
пропорционалност между претърпените от пострадалия неимуществени вреди и
паричното им обезвъзмездяване.
В случая от показанията на свидетеля на ищеца К.В., събрани
в първоинстанционното производство, се установява, че от момента на
привличането му като обвиняем до постановяване на окончателния съдебен акт,
ищецът изпитвал негативни емоции, затворил се в себе си, не допускал хора. Според
показанията повдигнатото обвинение препятствало възможността на ищеца да
реализира доходи, тъй като той упражнявал свободна професия, а след
привличането му като обвиняем клиентите се отдръпнали от него, започнали и
конфликтите в семейството му.
При определяне размера на обезщетението
следва да се съобрази факта, че проведеното срещу ищеца наказателното
производство и упражнената процесуална принуда са продължили в сравнително кратък
период от време - в рамките година и седем месеца на две съдебни инстанции. Поради
незаконността на поддържаното обвинение, следва да се отчете обстоятелството,
че на ищеца е
взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, която е ограничила
придвижването му за период от около 2 месеца.
В същото време въззивният състав намира, че при
определяне размера на обезщетението следва да се съобрази факта, че ищецът е
осъждан за четири предходни престъпления, за които му е налагано наказание
„лишаване от свобода“, което само по себе си не обосновава по - висок размер на
обезщетението. Не може да се сподели довода на ищеца, че с поредното повдигнато
срещу него обвинение е уронен престижа му в обществото. Съдът намира, че именно
съдебното минало на ищеца обуславя по-нисък интензитет на търпените емоционален
дискомфорт в сравнение с лице, което до този момент не е било привличано като обвиняеми
и осъждано. Не се установява в резултат на поддържаното и повдигнато да се е
влошило здравословното състояние на ищеца, каквито твърдения се излагат в
жалбата.
Преценявайки в съвкупност
посочените факти и при съобразяване на неблагоприятното отражение на
незаконното обвинение върху психиката на ищеца, настоящият съдебен състав
намира, че определеното от СРС обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал.
1, т. 3 ЗОДОВ в размер на общо 3 000 лв., е достатъчно да обезщети претърпените
от ищеца вреди.
Началният момент на
забавата и дължимостта на законните лихви върху вземането по чл. 2, ал. 1, т.
3, пр. 1 ЗОДОВ е от влизане в сила на оправдателната присъда за извършеното
престъпление (т. 4 от ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк.д. № 3/2005 г. ОСГК на ВКС), както приел и СРС.
Относно обезщетението за имуществени вреди
по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, състоящи се в заплатено адвокатско възнаграждение
в наказателното производство в размер на 2 000 лв., въззивният съд намира
следното :
Съгласно задължителното тълкуване, дадено
в ТР № 1 от 11.12.2018 г. по тълк. д. № 1/2017 г., ОСГК на
ВКС, „изразходваните средства за адвокатско възнаграждение в
наказателното производство, приключило с оправдателна присъда или прекратено на
основанията, посочени в чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ, са имуществена вреда за лицето,
подложено на неоснователна наказателна репресия, тъй като то има право на
адвокатска защита във всеки стадий на това производство. Когато ответникът
възрази, че изплатеното в наказателното производство адвокатско възнаграждение
е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
наказателното дело, в правомощията на съда по иска за обезщетение за вреди е да
изследва дали незаконно обвиненият е положил дължимата грижа при уговарянето на
адвокатското възнаграждение с оглед вида и тежестта на обвинението, интензитета
на приложената процесуална принуда и очакваните усилия и труд, които адвокатът
предстои да положи при осъществяването на защитата. В случай, че уговореното
адвокатско възнаграждение надвишава съществено разумния и обичаен размер на
дължимото възнаграждение, изплатеното в повече няма за причина незаконното
обвинение и не е необходима последица от него. То остава в тежест на
неположилия дължимата грижа пострадал, тъй като е в причинна връзка с неговото
поведение. За платеното в повече държавата не дължи обезщетение“.
ВКС е приел освен това, че когато по иска с правно основание
чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ съдът определя обезщетение за имуществени вреди,
съставляващи адвокатско възнаграждение, в размер, по-нисък от платения в
наказателния процес, той не упражнява правомощие по
чл. 78, ал. 5 ГПК, а се произнася по предмета на предявения иск, като
установява наличието или отсъствието на причинна връзка между незаконното
обвинение и претендираната имуществена вреда, за да определи размера на
дължимото обезщетение. В заключение ВКС приема, че съдът може да
определи обезщетението за имуществени вреди, съставляващи адвокатско
възнаграждение, в по-малък размер от платения хонорар в наказателния процес.
В случая, още в първоинстанционното
производство ответникът е направил възражение, че заплатеното от ищеца в наказателното
производство адвокатско възнаграждение от 2 000 лв. не може да се третира
като пряка и непосредствена последица от отговорността на държавата предвидена
в ЗОДОВ и е прекомерно високо, като надвишава обичайният размер на
възнаграждението.
Съгласно чл. 13, т. 2 от НМРАВ, в
редакцията към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие -
31.08.2017 г., минималният размер на възнаграждението за процесуално
представителство на подсъдим по дела, при които за
престъплението се предвижда наказание до 5 години лишаване от свобода (както в
случая), е в размер на 500 лв. Съдът намира, че не се
установява наличие на причинна връзка между незаконното обвинение
и претендираната имуществена вреда в пълния претендиран размер на 2 000
лв., а само до размер от 1 000 лв., който следва да бъде присъден на ищеца
за адвокатска защита в наказателното производство.
Доколкото крайните изводи на СГС частично
не съвпадат с тези на СРС, решението следва
да се отмени в частта, в която са присъдени неимуществени вреди на
основание чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ в размер на 2 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди за времето, през
което ищецът е бил задържан 24 и 48 часа и по отношение на него е била взета
мярка за неотклонение „задържане под стража“ по досъдебно производство № 2263МК-322/2017г. по
описа на 02 РУ - СДВР, пр.
пр. № 3274/2017 г. на СРП, както и в частта, в която е
присъдено обезщетение за имуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ - над
размер от 1 000 лв. до размер от 2 000 лв. - за адвокатско възнаграждение в
наказателното производство и исковете следва да се отхвърлят.
Решенето
е постановено при правилно приложение на материалния закон в частта, в която
е присъдено обезщетение за неимуществени
вреди, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, в
размер на 3 000 лв. - за повдигането обвинение на 18.04.2017 г. за престъпления
по чл. 343 б, ал. 3 от НК, за които е бил оправдан с влязла в сила на
16.11.2018 г. присъда, постановена по НОХД № 11246/2017 г. на СРС, 22 състав,
ведно със законната лихва върху сумите от 16.11.2018 г., както и в частите, в
които исковете по чл. 2, ал. 1, т. 1 и
т. 3 ЗОДОВ са отхвърлени до претендираните размери от по 10 000 лв.
С оглед изхода от спора решението следва
да се отмени и в частта , в която в полза на ищеца се присъдените разноски за
адвокатско възнаграждение и държавна такса над сумата от 370 лв. до присъдените
378, 46 лв.
По разноските пред СГС : С оглед изхода на спора
- ще бъде частично уважена само жалбата на прокуратурата, право на разноски има
ответника. Понеже той не претендира разноски в настоящото производство, такива
не се присъждат в негова полза.
Предвид изложените съображения,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 83588/03.04.2019 г. по гр. д.
№ 78083/2018 г. на СРС, 85 състав, в частта, в която на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ Прокуратурата на Република България е осъдена да
заплати на В.В.С., ЕГН **********, сумата от 2 000 лева - обезщетение за
неимуществени вреди, за времето, през което ищецът е бил задържан за 24 часа,
за 48 часа и по отношение на него е била взета мярка за неотклонение „задържане
под стража“ по досъдебно производство № 2263МК-322/2017 г. по описа на 02 РУ - СДВР, пр. пр. №
3274/2017 г. на СРП,
както и на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ - над размер от 1 000 лв. до присъдения размер от 2
000 лв. - обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумите от 16.11.2018
г. до окончателното им плащане и в частта, в която Прокуратурата на
РБ е осъдена да заплати на В.В.С.,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, за разноски за адвокатско
възнаграждение и държавна такса - над сумата от 370 лв. до присъдените разноски
от 378, 46 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА
:
ОТХВЪРЛЯ иска с
правно основание чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ В., предявен от В.С., ЕГН ********** срещу
Прокуратурата на Република България за заплащане на сумата от 2 000 лева -
обезщетение за неимуществени вреди, за времето, през което ищецът е бил
задържан за 24 часа, за 48 часа и по отношение на него е била взета мярка за
неотклонение „задържане под стража" по досъдебно производство № 2263МК-322/2017 г. по описа на 02 РУ - СДВР, пр. пр. №
3274/2017 г. на СРП, както
и на иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т.
3 ЗОДОВ - над размер от
1 000 лв. до присъдения размер от 2 000 лв. - обезщетение за имуществени
вреди, ведно със законната лихва върху сумите от 16.11.2018 г. до окончателното
им плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение №
83588/03.04.2019 г. по гр. д. № 78083/2018 г. на СРС, 85 състав, в частите, в
които на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ
Прокуратурата на Република България, е осъдена да заплати на В.В.С.,***, сумата
от 3 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от повдигането обвинение
на 18.04.2017 г. за престъпления по чл. 343 б, ал. 3 от НК, за които е бил
оправдан с влязла в сила на 16.11.2018 г. присъда, постановена по НОХД №
11246/2017 г. на СРС, 22 състав, ведно със законната лихва върху сумите от
16.11.2018 г. до окончателното им плащане, както и 1 000 лв. обезщетение
за имуществени вреди, в частта, в която иска за обезщетение за неимуществени
вреди е отхвърлен над размер от 3 000 лв. до пълния предявен размер от 10
000 лв., както и в частта, в която е отхвърлен иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ – за обезщетение за неимуществени вреди от взета мярка
за неотклонение „задържане под стража“ над размер от 2 000 лв. до пълния предявен
размер от 10 000 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от получаване на съобщенията до страните,
че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.