Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Димо Колев | |
за да се произнесе съобрази: Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК във вр. чл. 17 ЗЗДН. Образувано е по жалба на адв. С. Л. от ВТАК, в качеството му на процесуален представител на С. П. А. от Г. О. против Решение № /02.01.2013г. по гр.д. № /2012г. на ВТРС, с което като неоснователна е отхвърлена молбата на жалбоподателя А. за прекратяване настаняването на детето му А. С. А. в специализирана институция – ДДЛРГ „П. и М. В.” В. Т.. Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност на атакувания съдебен акт, поради допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Сочи се, че съдът се е предоверил на социалния доклад, който не отразява действителното фактическо положение. Твърди се, че съдът единствено се е занимал с обстоятелствата довели до настаняването на детето в специализираното заведение без да отчете категоричното му желание да се върне при баща си, желанието на последният също да се грижи за детето си, наличието на добри жилищни условия и финансови възможности за това. Отправя се искане до ВТОС да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което молбата да се уважи като основателна и да се прекрати настаняването на детето. В съдебно заседание жалбата се поддържа, с допълнителен довод, че срока за настаняването вече е изтекъл. Ответната страна по жалбата А. за С. П., дирекция „С. П.” /АСП, Д./ в законноустановения срок не депозира отговор. В съдебно заседание оспорва жалбата и излага аргументираното си становище за това. За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното: Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт и е процесуално допустима. В изпълнение на задълженията си по чл. 269 от ГПК въззивният съд служебно провери валидността и допустимостта на атакуваното решение и приема, че същото е валидно и допустимо. Великотърновският окръжен съд като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Първостепенният съд е сезиран с искане на С. П. А., с правно основание чл. 30 ЗЗДет., за прекратяване настаняването на детето му А. А. в специализирано заведение. Изложени са твърдения за настъпила значителна промяна в обстоятелствата, при които е постановено решението, с което детето е настанено в ДДЛРГ „П. и М. В.” гр. В. Т.. Налице било желание на детето Анита да се върне при баща си и да живее в дома му, в който са й осигурени условия за нормален и спокоен живот. Сочи се, че за нея има напълно обзаведена самостоятелна стая, включително с компютър и достъп до интернет. От друга страна се твърди, че детето в момента живее в агресивно спрямо нея обкръжение, поради което не може да усвоява учебния материал. Заявява се наличието на желание, качества и възможности у А. да отглежда детето си и да му помага в учението. От фактическа страна между страните не се спори, а това се установява и от доказателствата по делото, че жалбоподателя А. е баща на детето А. А., която е родена на 03.07.1998г. и понастоящем е на 14 години. Детето било изоставено от майка си А. Г. преди да навърши една година и оттогава не е установено същата да е проявявала заинтересованост към нея. С решение на ГОРС упражняването на родителските права е предоставено на жалбоподателя. Последният е полагал грижи за детето си до настаняването му през септември 2009г. в Кризисният Ц. /КЦ/ с. Б. по повод на получен сигнал за упражнено спрямо нея сексуално насилие. Във връзка със сигнала е образувано ДП срещу НИ, в хода на което е установено, че детето А. е било подложено на продължително физическо насилие в семейната среда, което е довело до извеждането й от нея. Престоя й в КЦ с. Балван бил продължен за срок от шест месеца до 21.07.2010г. Със заповед на директора на Д. от същата дата Анита е настанена в ДДЛРГ „П. и М. В.” гр. В. Т., която е потвърдена с Решение на ВТРС по гр.д. № /2010г. за срок от една година. С нова заповед от 13.12.2011г. е продължено пребиваването на детето във въпросния дом за срок от една година. Мярката за закрила е потвърдена с решение на ВТРС по гр.д. № /2012г., което решение е влязло в сила на 09.07.2012г., след като е потвърдено от ВТОС по в.гр.д. № /2012г. С ЕР на ТЕЛК от 09.05.2012г на А. е с определена 60 % намалена възможност за социална адаптация и поставена диагноза: умерена умствена изостаналост. От изготвения по делото социален доклад се установява, че в специализираната институция адекватно са задоволени потребностите на Анита от подслон, храна, медицинско обслужване, посещение на учебно заведение, облекло и др. В личните си обяснения по реда на чл. 15 ал. 1 ЗЗДет. Анита заявява, че се чувства добре в ДДЛРГ, но също така изразява желание да се прибере при баща си, когото е посещавала в процесния период два – три пъти. Чувства се добре и в училището, където учи в осми клас, но споменава за инцидентни пререкания с част от учениците в него. Включва се в учебния процес и показва задоволителни резултати, като с нея работи ресурсен учител. От събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетелките К. и Б. се установява, че същите продължават да живеят с жалбоподателя А., като отношенията помежду им не са напълно изяснени. Самата А. нарича свид. Б. своя майка и разказва за инциденти в миналото, в които е искала да избяга от дома на баща си, защото свидетелката е искала да я бие. Присъствала е на такива инциденти между Б. и баща й. Не се спори по делото, че А. е обезпечен с жилÞще, което е обзаведено с мебели и уреди от първа необходимост, но е със занемарена хигиена, както и че размера на месечния му доход възлиза на около 300 лв. При така установената фактическа обстановка, въззивният съд прави следните правни изводи: Целта на настаняването извън семейството, като мярка за закрила на детето е запазване на здравето и живота му, осигуряване на по-добри условия за живот и развитие, избягване на рисковата среда, в която се развива и в която е застрашено съществуването му. Прекратяването на същото може да се допусне само на основанията посочени в чл. 29 ЗЗДет., като понастоящем искането за това е обосновано с изменение на обстоятелствата т.е. по чл. 29 т. 9 ЗЗДет. Искането изхожда от жалбоподателя, в качеството му на баща на детето Анита, поради което съдът приема, че е надлежно сезиран от легитимирана според закона страна. Правилно районният съд е изследвал въпроса за изменение на обстоятелствата през призмата на най – добрият интерес за А., понятие легално дефинирано в § 1 т. 5 ДР на ЗЗДет. и представляващо преценка на желанията и чувствата на детето, физическите, психическите и емоционални потребности на детето, възраст, пол, минало и други характеристики на детето, опасност или вреда, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена, способността на родителите да се грижат за него, последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата и други обстоятелства, имащи отношение към детето. В случая имаме изразено желание от детето за връщане в бащината му среда, но също така имаме заето от него становище, че се чувства добре в ДДЛРГ и в посещаването от нея училище. С оглед на констатираното й психическо състояние и дадената в социалния доклад психологична характеристика желанието й за връщане само по себе си не е достатъчно основание за прекратяване на настоящото настаняване. Събраните по делото доказателства не разкриват промяна в позитивна насока относно обстоятелства, при които спрямо А. е приложена мярката за закрила. В дома на жалбоподателя не е осигурена стабилна семейна среда. А. продължава да живее с двете свидетелки К. и Б. като отношенията помежду им остават неизяснени, включително и за самото дете. Такова е било положението и при извеждането на А. от семейната му среда. В последната то е било жертва на физическо насилие, както и на психическо и емоционално такова, тъй като е било свидетел на неморални прояви от лицата обитаващи къщата. Липсата на промяна в тази среда би поставило детето отново в опасност и би повишило риска от причиняване на вреда, най – вече от морално и нравствено естество. На следващо място по делото не се установява положителна промяна в способността на жалбоподателя да отглежда и възпитава детето си. Изразеното от него желание да полага непосредствени грижи за А. не е достатъчно, за да се приеме, че същият е в състояние да носи пълноценно родителските си отговорности. Няма доказателства, че имаме повишаване на родителския му капацитет, доколкото при настаняването на детето е съобразено, че бащата е със занижен родителки контрол и е полагал към онзи момент неадекватни за детето си грижи. Не се доказа по делото, че А. е осигурил необходимите условия за нормален и спокоен живот за детето си. Налице е противоречие в доказателствата за наличието на обзаведена самостоятелна стая за А. в дома на баща й. За такава свидетелстват К. и Б. Самият жалбоподател обаче, при изслушването си пред първоинстанционния съд, заявява, че ако детето му бъде върнато, ще му направи стая, което е в унисон с изложеното в социалния доклад, че в действителност не е осигурил самостоятелна стая за дъщеря си, но планирал ремонт. Безспорно е обаче, че хигиената в дома му е занемарена. Не на последно място следва да се отича, че прекратяването на процесната мярка за закрила пряко ще рефлектира върху образованието на детето, доколкото дома на баща му се намира в гр. Г. О., а посещаваното от нея училище е в гр. В. Т.. Понастоящем същата е в осми клас, с нея работи ресурсен учител, което е довело до задоволителни резултати. В неин интерес е да завърши учебната година в това училище, където с нея се работи адекватно с оглед психическото и психологическо й състояние. Полаганите спрямо нея подходящи грижи, след извеждането й от семейната среда и настаняването й в специализираното заведение е довело до развитието на социализацията и интеграцията й. Особено важно в тази насока е детето успÕшно да завърши учебната година в спокойна и адекватна за неговото състояние обстановка, за каквато не може да се приеме бащината му среда. Тук е мястото да се посочи, че решението на районния съд, с което детето е настанено за срок от една година в ДДЛРГ „П. и М. В.” В. Т. е влязло в сила на 09.07.2012г., след като е потвърдено с решение на ВТОС и към настоящият момент този срок на настаняването още не е изтекъл. По изложените съображения въззивната инстанция намира, че по делото не се установи да е настъпило такова изменение на обстоятелствата, свързано с детето, което да е основание за прекратявана на процесното настаняване в специализирано заведение, нито се установи непосредственият интерес на детето да налага реинтегрирането му в бащината му среда. Предвид съвпадане правните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд обжалваното решение следва да се потвърди като правилно, a въззивната жалба на С. А. следва да се остави без уважение като неоснователна. Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд, Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА Решение №/02.01.2013г. по гр.д. № /2012г. по описа на Великотърновския районен съд. Решението е окончателно и неподлежи на обжалване ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |