Присъда по дело №2113/2018 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 147
Дата: 13 декември 2018 г. (в сила от 29 декември 2018 г.)
Съдия: Ивайло Асенов Йорданов
Дело: 20184520202113
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 6 декември 2018 г.

Съдържание на акта

П Р И С Ъ Д А

………

 

град Русе, 13.12.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РАЙОНЕН СЪД - РУСЕ, девети наказателен състав, в публично заседание, проведено на тринадесети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ

 

 

при секретаря РАДОСТИНА СТАНЧЕВА

и прокурора ВИКТОРИЯ ГЕОРГИЕВА

като разгледа докладваното от председателя на състава наказателно общ характер дело2113 по описа на съда за 2018г. въз основа на закона и доказателствата по делото

 

П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия В.С.С. – роден на ***г***, български гражданин, българин, с основно образование, неженен, не работи, неосъждан (реабилитиран), ЕГН:**********, за ВИНОВЕН в това, че на 19.11.2018 г., в град Русе, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „Сеат Ибиза“ с рег.№ Р 7813 РК, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда – 2,79 на хиляда, установено по надлежния ред – по реда на Наредба № 1/19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, поради което и на основание чл. 343б, ал. 1 НК и чл. 54 НК ГО ОСЪЖДА на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА и „ГЛОБА” в размер на 200 лева (двеста лева).

На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така наложеното наказание „Лишаване от свобода” ЗА СРОК ОТ ТРИ ГОДИНИ.

На основание чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК ЛИШАВА подсъдимия В.С.С. (със снета по делото самоличност) от ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО ЗА СРОК ОТ ДВЕ ГОДИНИ, като на основание чл. 59, ал. 4 НК, приспада времето през което същият е лишен по административен ред от упражняването на това право, считано от 19.11.2018 година.

 

ОСЪЖДА, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, подсъдимия В.С.С. (със снета по делото самоличност), ДА ЗАПЛАТИ в полза на държавата, по сметка на ОДМВР – Русе, направените в хода на досъдебното производство разноски, в размер на 40,71 лева (четиридесет лева и 71 ст.), както и направените в хода на съдебното производство разноски в размер на 20,00 лева (двадесет лева), които да бъдат заплатени по сметка на Районен съд - Русе, както и държавна такса в размер на 5 (пет) лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок от днес пред Окръжен съд - Русе.

 

 

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Съдържание на мотивите

МОТИВИ по НОХД № 2113/2018г. на Районен съд - Русе, ІХ н.с.

 

Районна прокуратура - Русе е повдигнала обвинение и предала на съд подсъдимия В.С.С. – роден на ***г***, български гражданин, българин, с основно образование, неженен, не работи, неосъждан (реабилитиран), ЕГН:**********, за това, че на 19.11.2018 г., в град Русе, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „Сеат Ибиза“ с рег.№ Р 7813 РК, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда – 2,79 на хиляда, установено по надлежния ред – по реда на Наредба № 1/19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.

В хода и по реда на съдебните прения, представителят на държавното обвинение поддържа повдигнатото обвинение на подсъдимия, при същата фактическа обстановка и правна квалификация на деянието, както изложените в обвинителния акт. Релевират се подробни фактически и правни доводи, касаещи доказаност на обвинителната теза, както от обективна, така и от субективна страна. Предлага се при индивидуализацията на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия да бъдат съобразени липсата на смекчаващи отговорността обстоятелства и наличието само на отегчаващи такива, а именно високата концентрация на алкохол, причиненото ПТП и предходните налагани му наказания за нарушения по ЗДвП, като на подсъдимия бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от две години, чието изпълнение да бъде отложено за срок от пет години и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от две години.

Упражнявайки правото си на лична защита, подсъдимият се признава за виновен и изразява съжаление за случилото се, като моли да му бъде наложено по леко наказание „Лишаване от свобода“.

Упражнявайки правото си на последна дума, моли за по-леко наказание.

 

Съдът, след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, както и писмените доказателствени средства, поотделно и в тяхната взаимна връзка и зависимост и обсъди инвокираните от страните фактически и правни доводи, възведени по реда на съдебните прения, прие за установено от фактическа страна и правна страна следното:

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

 

Подсъдимият В.С.С. е роден на ***г***, български гражданин, българин, с основно образование, неженен, не работи, неосъждан (реабилитиран), ЕГН:**********

Същият е правоспособен водач. Има налагани наказания за извършени от него нарушения на ЗДвП.

 

На 19.11.2018г. подсъдимият употребил значително количество алкохол, след което привел в движение лек автомобил „Сеат Ибиза“ с рег. № Р 7813 РК и управлявал същия в гр.Русе като вечерта при извършвана от него маневра, за да излезе от реда паркирани МПС, причинил ПТП, удряйки със задната част на управлявания от него автомобил предната броня на паркиран автомобил. Тези негови действия били възприети от свидетеля П., който провел разговор с подсъдимия, във връзка с допуснатото произшествието, при което му направило впечатление, че същият силно лъха на алкохол. За случилото се били сигнализирани органите на Сектор „ПП“ при ОД МВР-Русе, в която връзка на местопроизшествието пристигнали полицейски служители от този сектор, измежду които бил и свидетелят Г.. Полицейските служители установили самоличността на подсъдимия С., както установили при проверката, че той е водач на процесния автомобил, с който е допуснал пътнотранспортно произшествие. Подсъдимият бил изпробван за алкохол с техническо средство  „Алкотест Дрегер 7510 “, с номер ARDN- 0010, при което уредът отчел наличие на 1,82 на хиляда алкохол в издишаните от него въздушни пари. За констатираното нарушение на подсъдимия С. бил съставен АУАН, с който било иззето притежаваното от него немско СУМПС с № Е01003МВ022. Полицейските служители връчили на подсъдимия талон за медицинско изследване на кръвта за наличие на алкохол и същият бил съпроводен до УМБАЛ „Канев-Русе“ АД, където дал кръвна проба за медицинско изследване за употреба на алкохол.

Съгласно заключението на назначената и изготвена в хода на досъдебното производство химическа експертиза, което заключение съдът кредитира изцяло като компетентно и обосновано се установява, че концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия била 2,79 промила.

Така изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена, въз основа на извършената оценка на събраните по делото гласни доказателства, приобщени посредством показанията на свидетелите Т.Я.Г. и Ц.Р.П., а така също и от писмените доказателства и писмените доказателствени средства приобщени по реда на чл. 283 НПК.

Не са налице, каквито и да е противоречия в информационните изявления, съдържащи се в приобщените по делото гласни и писмени доказателства, което от своя страна да налага излагането на подробни мотиви, кои доказателства съдът кредитира и кои отхвърля, доколкото всички доказателствени източници, се намират в корелативно единство и безспорно установяват и подкрепят приетата за установена от съда фактическа обстановка.

 

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните изводи

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

 

Съдът намира, че с оглед така установената фактическа обстановка, изведена след оценка на приобщените по делото доказателствени източници от правна страна следва да бъде изведен единственият възможен извод, а именно, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК, за което е предаден на съд.

От обективна страна подсъдимият В.С.С. е осъществил състава на това престъпление, тъй като на 19.11.2018 г., в град Русе, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „Сеат Ибиза“ с рег.№ Р 7813 РК, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда – 2,79 на хиляда, установено по надлежния ред – по реда на Наредба № 1/19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Обект на престъплението са обществените отношения, гарантиращи сигурността при осъществяване на транспортната дейност, като правно регламентирана дейност източник на повишена опасност.

Изпълнителното деяние е извършено от подсъдимия, чрез действие – управление на МПС, изразяващо се в система от телодвижения насочени към привеждането в движение и управлението на моторно превозно средство.

Престъплението е формално, на просто извършване. За довършеността му е необходимо подсъдимия да управлява моторно превозно средство, с концентрация на алкохол над 1,2 на хиляда, като в конкретния случай от доказателствата по делото безспорно се установява, че подсъдимият на 19.11.2018г. е привел в движение и е управлявал МПС -  лек автомобил „Сеат Ибиза“ с рег.№ Р 7813 РК с концентрацията на алкохол в кръвта – 2,79 на хиляда. Концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия е установена по надлежния ред, разписан в Наредба № 1/19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, посредством кръвна проба и извършена химическа експертиза.

Субект на престъплението е наказателно отговорно лице, което е пълнолетно и към момента на деянието е могло да разбира свойството и значението на извършеното от него и да ръководи постъпките си въз основа на осъзнатото им свойство и значение.

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината пряк умисъл. В съзнанието на същия са намерили отражение представи досежно всички елементи, включени в престъпния състав, а именно, че е привел в движение и е управлявал моторно превозно средство, след като е употребил алкохол. В съзнанието на подсъдимия са намерели отражение представи досежно общественоопасния характер на извършеното от него деяние, че същото е запратено от закона и наказуемо, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от същото и пряко е целял тяхното настъпване.

При индивидуализиране наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия, съдът взе предвид степента на обществена опасност, която разкрива на конкретното деяние, съотнесена към обществената опасност на деянията от този вид, която степен на обществена опасност с оглед концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия – 2,79 на хиляда, следва да бъде преценена като висока.

Съдът взе предвид и степента на обществена опасност на дееца. Подсъдимият има още две осъждания, включително и за същото престъпление, което разкрива и по-висока степен на обществена опасност на дееца, като при преценката съдът отчете и обстоятелството, че по отношение на тези две осъждания е настъпила реабилитация и деянията са извършени преди повече от 10 години, което обосновава и извод, че тези наказания са постигнали целите на наказанието по отношение на този подсъдим за един значителен период от време.

Освен, обстоятелствата касаещи обществената опасност на деянието и дееца, съдът прецени и обстоятелствата, свързани със субективната страна на деянието, които обстоятелства се явяват подбудите за извършване на деянието, а така също и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, имащи пряко отношение при индивидуализацията на наказанието и невключени като елементи на престъпния състав, възведени съобразно неговата квалификация.

 

Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете, признанието на вината, изказаното съжаление и критично отношение на подсъдимия към извършеното деяние.

Като отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства, съдът отчете наложените на подсъдимия административни наказания, като също съобрази, че по-голямата част от тях касаят нарушение, извършени преди повече от 10 години, както и причиненото от него ПТП.

По делото не се констатираха изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, поради и което съдът намира, че наказанието на подсъдимия следва да бъде индивидуализирано при условията на чл. 54 НК при отчитане високата степен на обществена опасност на деянието, степента на обществена опасност на дееца, смекчаващите и отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства, с оглед на което наказанието следва да бъде индивидуализирано при превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства, над минимума и под средата на предвиденото в закона за това престъпление, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца, изпълнението на което наказание да бъде отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години. На подсъдимия следва да бъде наложено и кумулативно предвиденото наказание „Глоба“, което следва да е в минималния предвиден в закона размер, а именно 200 лева, с оглед имотното състояние на подсъдимия, доколкото видно от съдържащата се в делото декларация, същият не притежава в патримониума си недвижими имоти и моторни превозни средства, както и не реализира доходи по трудово правоотношение.

На същия следва да бъде наложено и кумулативно предвиденото в разпоредбата на чл. 343г НК наказание по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК, а именно „Лишаване от право да управлява МПС“, което следва да бъде за срок от две години, с оглед високата концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия и това, че същият е бил осъждан вече за токова деяние, макари и по отношение на същото да е настъпила реабилитация, съгласно чл. 88а НК.

Именно така наложените на подсъдимия наказания, в най-пълна степен ще способства за постигане целите на наказанието визирани в чл. 36 НК, както по отношение на личната превантивна функция на наказанието, така и досежно генералната превенция, предвид повишения брой тежки пътнотранспортни произшествия, причинени от водачи употребили алкохол, което формира и изключително висока обществена нетърпимост и непримиримост с такъв тип деяния, като същевременно в това наказание, няма да се яви несправедливо и несъответно на извършеното.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 НПК в тежест на подсъдимия бях възложени направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 40,71 лева (четиридесет лева и 71 ст.) лева, които същият следва да заплати в полза на държавата, по сметка на ОДМВР – Русе, както и държавна такса в размер на пет лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, както и направените в хода на съдебното производство разноски, в размер на 20 лева (двадесет лева), които следва да бъдат заплатени от подсъдимия по сметка на Районен съд – Русе, в полза Висшия съдебен съвет.

По гореизложените мотиви, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: