РЕШЕНИЕ
град София, 22.04.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-Д въззивен състав,
в закрито заседание на двадесет и втори април две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР
МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
младши съдия ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
като
разгледа докладваното от младши съдия ЛАЗАРОВА ч. гр. д. № 16214 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 –
438 вр. чл. 78, ал. 5 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Т.С.“
ЕАД, длъжник по изпълнително дело № 20198630402293 по описа на ЧСИ С.Х., рег. №
863 на КЧСИ, срещу постановление от 13.11.2019 г., връчено на длъжника със
съобщение с вх. № ЧСИ-16652/21.11.2019 г., с което ЧСИ e отказал
да намали размера на приетите изпълнителни разноски по делото, представляващи
адвокатско възнаграждение от 490 лв. на 200 лв. и пропорционална такса по т. 26
ТТРЗЧСИ.
Жалбоподателят излага доводи, че
адвокатското възнаграждение, във връзка с което е начислена и пропорционална
такса над законоустановените размери, е прекомерно и
несъобразено с Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Поддържа, че с оглед правната и фактическа сложност на делото и
извършените от пълномощника на взискателя действия,
адвокатският хонорар следва да бъде намален до минималния законоустановен
размер от 200 лв. Поддържа се, че следва да бъде намалена и начислената такса
по т. 26 ТТРЗЧСИ, съразмерно с намаления размер на адвокатското възнаграждение.
Съобразно изложеното се иска разпореждането на ЧСИ от 15.10.2019 г. да бъде отменено, като незаконосъобразно, и
адвокатското възнаграждение на взискателя да бъде
намалено до размер от 200 лв., а по отношение на пропорционалната такса по т.
26 ТТР към ЗЧСИ и видът на претендираните разноски за
адвокатско възнаграждение съдът да се произнесе по същество. Претендират се
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Взискателят и ответник по жалбата – Д.Л.З., представляван от надлежно упълномощен
процесуален представител – адв. К.С., е депозирал
писмени възражения по реда на чл. 436, ал. 2 ГПК, в които излага доводи за
неоснователност на депозираната частна жалба. Акцентира, че и след изтичане на
срока за доброволно изпълнение задължението не е платено, което ще наложи
извършване на процесуално представителство по делото.
Представени мотиви на ЧСИ, с които е
заявено становище за недопустимост и неоснователност на жалбата. Поддържа, че
разпореждането на ЧСИ, с което се отказва намаляване на разноските не
представлява ново постановление за разноски и не подлежи на обжалване.
Софийски градски
съд, като се запозна с материалите по делото и доводите, изложени от страните,
намира от фактическа страна следното:
Жалбата
срещу разпореждането на ЧСИ, с което е оставено без уважение искането на
длъжника за намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя
и такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, е подадена в едноседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, от процесуално
легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител –
разпореждане за разноските по изпълнението (чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК), поради което е
процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Изпълнително дело № 20198630402293 по
описа на ЧСИ С.Х., рег. № 863 на КЧСИ, е образувано по молба от 04.11.2019 г. на
Д.Л.З., действащ чрез адвокат К.А.С., въз основа на изпълнителен лист от
24.10.2019 г., издаден по гр. д. № 11965/2019 г. по описа на Софийски районен
съд (СРС), ГО, 51-ви състав, съгласно който „Т.С.” ЕАД е осъдено да заплати на взискателя следните суми: 4 012,54 лв., представляваща получена на отпаднало основание въз
основа на принудително изпълнение сума по изпълнителен лист от 22.02.2002 г.,
ведно със законна лихва от 27.02.2019 г. до окончателното погасяване на
вземането, 356,77 лв. – разноски по
изпълнителното дело, ведно със законна лихва от 27.02.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането, и 714,77 лв.
– разноски по делото.
В
молбата за образуване на изпълнително дело не
е посочен изпълнителен способ. Към нея е приложен договор за правна защита
и съдействие от 01.11.2019 г., съгласно който взискателят
и процесуалния му представител – адв. С.. – САК са
уговорили възнаграждение за образуване на дело за събиране на сумите по процесния изпълнителен лист в размер на 490 лв. Отбелязно е, че договорът служи за разписка за получаване
на сумата.
С разпореждане от 04.11.2019 г ЧСИ е
образувал изпълнително дело.
На 06.11.2019 г. на длъжника е изпратена покана за доброволно
изпълнение, в която е посочено, че дължи следните суми: 4 012,54 лв. – главница, 296,48
лв. – лихва за периода 27.02.2019 г. – 20.11.2019 г., 356,77 лв. – главница, 26,36
лв. – лихва за периода 27.02.2019 г. – 20.11.2019 г., 714,77 лв. – присъдени разноски, 638,10 лв. – такси по ТТРЗЧСИ, и
490 лв. – разноски по
изпълнителното дело.
Поканата е връчена на длъжника на 07.11.2019 г.
На 13.11.2019 г. при ЧСИ е депозирано
възражение от длъжника срещу приетия размер на адвокатско възнаграждение от ЧСИ
и размера на начислената пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. Изложени са
доводи за прекомерност на претендирания адвокатски
хонорар и е направено искане да бъде намален до минимално предвидения в чл. 10,
т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (НМРАВ) размер. Направено е искане за намаляване и размера на
таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ съобразно размера на дълга.
С обжалваното постановление от 13.11.2019
г., връчено на длъжника със съобщение с вх. № ЧСИ-16652/21.11.2019 г. (л. 21 от изпълнителното дело), ЧСИ е
оставил без уважение възраженията на частния жалбоподател.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните
правни изводи:
Предмет на обжалване по чл. 435, ал. 2,
т. 7 ГПК са разноските по изпълнението, претендирани
от взискателя и възложени в тежест на длъжника, които
се определят от частния съдебен изпълнител. За техния размер последният
уведомява длъжника.
В т. 2 ТР № 3/2015 г. по тълк. д. № 3/2015 г. на ОСКГТ на ВКС се приема, че
постановлението за разноските представлява всеки акт на съдебния изпълнител, с
който той се произнася по задължението на длъжника за разноски по изпълнението.
Това важи и за разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение. В тази
си част поканата съдържа произнасяне по отношение на размера на разноските,
които не са удостоверени в изпълнителното основание и издадения въз основа на
него изпълнителен лист. Това произнасяне може да бъде оспорвано от длъжника по
реда на чл. 435, ал. 2 ГПК, като това оспорване обаче не го лишава от
възможността да изпълни задължението си по изпълнителния лист в срока за
доброволно изпълнение. С оглед дадените разяснения, доводите на ЧСИ за
недопустимост на частната жалба са неоснователни.
Възможността да се иска намаляване на
разноските за адвокат на насрещната страна е уредена с разпоредбата на чл. 78,
ал. 5 ГПК, която се намира в част І на ГПК – „Общи правила“, поради което е
приложима и в изпълнителното производство. Съгласно тази разпоредба, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част.
Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да
се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по
делото правна помощ, с оглед извършените процесуални действия и други относими обстоятелства.
Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение №
6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на
ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато
страната е заплатила възнаграждението, като в договора следва да е вписан
начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят
доказателства за това, а ако е в брой – тогава вписването на направеното
плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характер на разписка.
Само заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване. В конкретния
случай е доказано плащане от взискателя на
процесуалния му представител на адвокатски хонорар за образуване на
изпълнителното производство в размер на 490 лв. в брой.
Настоящият съдебен състав приема, че
сложността на делото не предполага
възлагане в тежест на длъжника на разноски на взискателя
за адвокат над минималния размер по чл. 10, т. 1 НМРАВ – 200 лв. Според
настоящия съдебен състав при определяне размера на дължимото възнаграждение
приложима в случая е само разпоредбата на чл. 10, т. 1 НМРАВ, тъй като единственото
извършено от процесуалния представител на взискателя
действие е подаване на молба за образуване на изпълнителното дело, като в
молбата дори не е посочен изпълнителен
способ. Липсва и възлагане на ЧСИ за определяне начина на изпълнението на
основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. Сезирането на ЧСИ с конкретен изпълнителен способ
е условие за редовност на молбата на взискателя,
поради което първоначалното посочване на изпълнението следва да се счита, че е
основание за начисляване адвокатско възнаграждение единствено за образуване на
изпълнително дело по чл. 10, т. 1 НМРАВ, а не и по т. 2 на същата разпоредба. В
чл. 426, ал. 2 изр. 2 ГПК е предвидено, че в течение на производството взискателят може да
посочва и други начини на изпълнение, като в такива случаи е предвидено да
бъде начислявано адвокатско възнаграждение по т. 2 на чл. 10 НМРАВ за
процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително
дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания. Процесната хипотеза не е такава, доколкото не се установява
да са извършени други действия от взискателя.
Необходимо е да се посочи и че предвид факта, че длъжник е „Т.С.” ЕАД, което е
платежоспособен титуляр на банкови сметки, и е активен участник в гражданския
оборот, не са налице обективни пречки ЧСИ да наложи запор върху банкови сметки
и в кратки срокове да събере дължимите суми, без да е необходимо от
допълнителни указания и съдействие от взискателя.
При тези данни и с оглед процесуалното
поведение на страните и на ЧСИ, и при съобразяване с обстоятелството, че процесното изпълнително дело не се отличава нито с
фактическа, нито с правна сложност, на
този етап, следва да се заключи, че в тежест на длъжника следва да бъдат
възложени разноски за дължимо на взискателя
адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 200 лв. по чл. 10, т. 1 Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г.
Жалбата, в частта й срещу начислената от
ЧСИ пропорционална такса по т. 26 ТТР към
ЗЧСИ, също е основателна. Съгласно т. 26 ТТР към
ЗЧСИ, пропорционалната такса се събира „за изпълнение
на парично вземане", върху събраната сума, т. е. само върху вземанията по изпълнителния лист, не и върху разноските
по изпълнението. В процесния случай се установява, че
при определяне на обсъжданата такса в поканата за доброволно изпълнение, срещу която
е депозирано възражение, оставено без уважение от ЧСИ с обжалваното
разпореждане, е взет предвид и приетия размер на адвокатско възнаграждение в
размер на 490 лв., като същата е определена в размер на 590,10 лв. За да
достигне до този извод съдът съобрази данните за начислени такси по т. 1 и т. 5
ТТРЗЧСИ в общ размер на 48 лв. с ДДС и общия посочен размера на таксите в ПДи – 638,10 лв.. По аргумент от т. 26, б. „В”
от ТТРЗЧСИ , за изпълнение
на парично вземане от 1000 до 10 000 лв., каквото е процесното,
се събира такса върху събраната сума, както следва: 100 лв. + 8 на сто за
горницата над 1000 лв. Предвид размера на вземането по изпълнителния лист - 5 406,92 лв. към 20.11.2019 г. – датата,
посочена в ПДИ, дължимата пропорционална такса възлиза на 543,06 с вкл. ДДС. (100 лв. + 352,55 + 90,51). По изложените
съображения, въпросната такса не е изчислена правилно и законосъобразно от ЧСИ,
и същата следва да бъде коригирана с оглед действителния й размер. В този
смисъл, искането на жалбоподателя за коригиране на същата се явява основателно
и като такова следва да бъде уважено.
По разноските:
Съгласно
константната съдебна практика на ВКС, в производствата относно дължимостта и размера на разноските, каквото е и процесното, не се допуска кумулиране
на нови задължения за разноски и разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение (определение № 489 от 17.10.2017 г. по ч. гр. д. №
3926/2017 г. на IV г. о. ВКС, определение № 933 от 17.09.2018 г. по ч. гр. д. №
2845/2018 г. на IV г. о. ВКС и др.). Предвид изложеното, искането на частния
жалбоподател за присъждане на разноски и юрисконсултско
възнаграждение е неоснователно, независимо от основателността на депозираната
частна жалба. Неоснователно е и искането за присъждане на такива на ответника
по частната жалба – Д.Л.З..
Така
мотивиран, Софийски градски съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК********, длъжник по изпълнително дело № 20198630402293 по описа на ЧСИ
С.Х., рег. № 863 на КЧСИ, постановление от 13.11.2019 г., връчено на длъжника
със съобщение с вх. № ЧСИ-16652/21.11.2019 г., с което ЧСИ e отказал да намали
размера на приетите изпълнителни разноски по делото, представляващи адвокатско
възнаграждение на всикателя в размер на 490 лв. и
пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА дължимото от длъжника „Т.С.“ ЕАД, ЕИК********, на взискателя Д.Л.З., ЕГН **********, адвокатско
възнаграждение по изпълнително дело № 20198630402293 по описа на ЧСИ С.Х., рег.
№ 863 на КЧСИ, от 490 лв. (четиристотин и деветдесет лева) на 200 лв. (двеста
лева).
НАМАЛЯВА дължимата от длъжника „Т.С.“ ЕАД, ЕИК********, такса
по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ по изпълнително
дело № **** по описа на ЧСИ С.Х., рег. № 863 на КЧСИ, от 590,10 (петстотин и
деветдесет лева и десет стотинки) лева с ДДС на 543,06 (петстотин четиридесет и
три лева и шест стотинки) лв. с ДДС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.