РЕШЕНИЕ
№618
30.09.2020 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
Секретар: Йорданка Попова…………………………………………………………………..
Прокурор:……………………………………………………………………………………….
като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело № 617 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно- процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 вр. ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на Р.С.С. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №20-0276-000043, издадена на 29.06.2020г. от младши пол.инспектор при РУ-Ивайловград към ОДМВР-Хасково(Д.К. Д.).
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, като се твърди, че същата била издадена при допуснати съществени нарушения на материалния закон и на административнопроизводствените правила. Твърди се, че заповедта била нечетливо и това ограничавало правото на защита на оспорващата, тъй като не можела да разбере какво е съдържанието й и каква е възприетата от административно наказващият орган фактическа обстановка, а оттук и не било възможно същата да се съпостави с посоченото в АУАН.
Не отговаряло на обективната действителност посоченото в АУАН и ЗППАМ обстоятелството, че оспорващата е предоставила управлението на процесният трактор на сина си. В тази връзка се твърди, че ключовете за процесното п.п.с. били взети от сина й въпреки, че били съхранявани в заключен шкаф в спалното помещение, находящо се в дома на оспорващата. Твърди се също и че от АУАН не ставало ясно дали процесното п.п.с. е било в движение или паркирано пред дома им.
По изложените в жалбата съображения се иска отмяна на оспорената заповед, като незаконосъобразна.
Ответникът - младши полицейски инспектор пир РУ-Ивайловград, към ОДМВР-Хасково редовно призован, се явява лично. Излага съображения за неоснователност на жалбата.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 29.06.2020г. младши полицейски инспектор при РУ-Ивайловград съставил по отношение на Р.С.С. Акт за установяване на административно нарушение с бл. № 572008. В акта било посочено, че на 27.06.2020г. около 20.30ч. в с.Гугутка, общ.Ивайловград по ул.“Георги Димитров“, като собственик на колесен трактор, „HATTAT A110 Maxi“, с рег. № Х****е предоставила/допуснала управлението му от Ю. С.С., който е неправоспособен водач и не притежава СУМПС, с което е нарушила чл.102, ал.1 от ЗДвП.
С акта бил иззет к.т., свидетелство за регистрация на земеделска и горска техника част II, сер. Х00***** А, както и един бр. регистрационна табела с № Х 0****. АУАН бил предявен и връчен на адресата си на 29.06.2020г.
На база съставения АУАН, младши полицейски инспектор при РУ-Ивайловград, към ОДМВР-Хасково приложил по отношение на Р.С.С. с оспорената заповед принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т.2а б.“а“ от ЗДвП, а именно - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
Заповедта била връчена на оспорващата на 29.06.2020г., а жалбата срещу нея е била подадена на 08.07.2020г., чрез РУ-Ивайловград, където била заведена с вх. № 276000-1623 от същата дата.
По делото като писмени доказателства са приети документите, съдържащи се в административната преписка.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу годен за обжалване административен акт, от лице с правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл.172, ал.1, изр.1-во от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е представена Заповед №272з-906 от 20.03.2019г. на Директора на ОДМВР-Хасково, за оправомощаване на определена категория длъжностни лица, за издаване на принудителни административни мерки по чл.171, т.2а от ЗДвП, между които и държавните служители от звената „Териториална полиция“ при сектори/групи“Охранителна полиция“ в РУ към ОДМВР-Хасково –ПИ и Мл.ПИ- полицейски органи по чл.142, ал.1, т.1 от Закона за министерство на вътрешните работи. Издателят на акта заема длъжността младши полицейски инспектор и осъществява дейността си в РУ –Ивайловград, именно в група“Охранителна полиция“ , което е видно от служебна бележка рег. № 272000-204040 от 20.012.2019г.
Следователно към датата на издаване на обжалваната заповед, административният орган е разполагал с необходимите правомощия да постановява актове от оспорения вид.
Спазена е и формата по чл. 59, ал. 2 от АПК при издаване на заповедта - същата е обективирана в писмен вид и съдържа както правни, така и фактически основания, кореспондиращи помежду си. Ето защо следва да се приеме, че оспореният акт съдържа необходимия обем мотиви, съгласно изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, които се допълват от изложените в АУАН, съставляващ част от административната преписка. Доводите, че не може да се установи съдържанието на оспореният акт не се споделят. Действително заповедта е издадена по образец, който е попълнен ръчно, но същата е напълно четима и съдържанието й е ясно разбираемо.
При извършената служебна проверка, съдът не констатира при издаването на заповедта да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до основание за отмяна на оспорения акт.
Относно съответствието на оспорената заповед с материалния закон, съдът намира следното :
Обжалваният акт е издаден на основание нормата на чл.171 т.2а, б.“а“ от ЗДвП, предвиждаща в приложимата й към датата на издаване на заповедта редакция прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
Нормата следователно съдържа няколко основания за прилагане
на ПАМ от посочения вид – прекратяване на регистрация на п.п.с., като в
конкретния случай във фактическите
съображения на процесната заповед е
посочено управление на МПС от
неправоспособен водач, който не е собственик .
В конкретният случай
между страните по делото не е спорно обстоятелството, че
жалбоподателката е собственик на посоченото в АУАН и обжалваната заповед превозно средство трактор
марка и модел HATTAT A110 MAXI, като същото е видно
от приложеното по делото Свидетелство за регистрация на земеделска и
горска техника сер. Х 00***** А.
Жалбоподателката не
оспорва и факта, че на датата и
мястото посочени в АУАН посоченото превозно средство е било управлявано от сина
й , който към този момент е бил малолетен и съответно не е притежавал
свидетелство за управление на моторно превозно средство. Това обстоятелство се
установява и от приетата като писмено доказателство по делото докладна записка
рег.№ УРИ:276р-0432 от 27.06.2020г. на Мл.ПИ при РУ-Ивайловград, който лично е
установил че на посочената в АУАН дата и място тракторът е бил управляван от
неправоспособният, малолетен син на оспорващата.
Следователно административният орган е доказал
обстоятелствата, изложени в акта и
съставляващи фактически основания за налагане на процесната ПАМ .
При наличие
на предпоставките на чл. 171 т.2а, от ЗДвП административният орган действа при
обвързана компетентност и е длъжен да приложи принудителна административна
мярка от вида по посочената в същата законова норма.
От материалите по делото не се установява засягане права и законни интереси на жалбоподателката в степен, несъответстваща на необходимото за която е издадена оспорената заповед, тъй като същата има срочен характер, а в самият нормативен акт по-благоприятен вариант с прилагането на който би се постигнала целта на закона не е предвиден. Освен това срокът за който е приложена процесната ПАМ е в рамките на законоустановеният и то минимален такъв по чл.171,т.2а от ЗДвП.
Възраженията на оспорващата, за липса на знание, че тракторът се управа от
сина й, тъй като не му е предоставила същия, са неотносими към предмета на доказване. Принудителните
административни мерки са форма на
изпълнителна дейност, чрез която се дава легален израз на държавната принуда,
упражнявана в предвидените от закона случаи. По своята правна същност те са
актове на държавно управление от категорията на индивидуалните административни
актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност, както по отношение
на издаването им, така и по отношение на изпълнението им. Конкретно, принудителна
административна мярка приложена по реда на чл. 171,т.2а, б.“а“ от ЗДвП, видно от съдържанието на същата
законова норма е преустановителна по характера си, т.е. тя се налага за да се
преустанови извършването на едно нарушение, като цели възстановяването на законосъобразното
фактическо състояние. Това предполага към датата на издаване на административен акт за прилагане на ПАМ, административното
нарушение да съществува. „Прекратяване регистрацията на п.п.с.“ обаче не съставлява санкция, т.е.
административно наказание, а е принудителна административна мярка, която се
налага за да се осигури безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения. В този смисъл е и трайната и
непротиворечива практика на ВАС. Заповедта за прилагане на ПАМ има самостоятелни правни последици, различни
от акта, с който се установява нарушение
и от санкционният акт с който се налага
административно наказание, а и прилагането на ПАМ предхожда дейността по
налагане на административно наказание. Следователно нормите на ЗАНН и НК са изцяло неприложими в
случая, а оттук и доколкото по административните производство, нито административният орган, нито съдът следва да изследват въпроса за
вината, то знанието на собственика на автомобила дали автомобила му е
управляван от лице измежду посочените в
чл.171,т.2а от ЗДвП е изцяло иррелевантен. Субективното отношение на
собственика на превозното средство не е елемент от фактическия състав на посочената
норма. Законово условие за прилагане на мярката е единствено п.п.с. да е управлявано от неправоспособен
водач. Само за пълнота на изложението следва да се
посочи, че от приложените към административната преписка писмени обяснения
дадени от жалбоподателката на 29.06.2020г. изцяло се опровергават твърденията й
изложени в жалбата, че синът й е взел ключовете за трактора без нейно знание от заключен шкаф в спално помещение в
дома им. Видно от цитираните обяснения, синът й и съпругът й са били заедно на
коситба, в близост до селото в което живеят, като на същото място е бил и
процесният трактор. Едва след тръгването на
съпруга й от мястото и оставянето на трактора без
надзор, синът им се е качил ад управлява
същия.
По изложените съображения за законосъобразност на оспорената заповед и липса на отменителни основания по чл. 146, т.1-т.5 от АПК, съдът намира, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
На основание чл.172, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП, настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване.
Водим от горното и на основание чл. 172 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на Р.С.С. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №20-0276-000043, издадена на 29.06.2020г. от младши пол.инспектор при РУ-Ивайловград към ОДМВР-Хасково(Д.К. Д.).
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Съдия: