Решение по дело №229/2019 на Районен съд - Котел

Р Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 74

06.11. 2019 г. гр.Котел

                                      В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

   РАЙОНЕН СЪД гр.Котел, граждански състав в публично заседание на 17.10.2019  г., в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ЧЕНКОВ

секретар Савка Панова, прокурор ……………………… като разгледа докладваното от Председателя Иван Ченков гр. д. № 229 по описа на РС Котел за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

   Производството по делото е с правно основание чл. 124 от ГПК. Ищец е П. Грозданов Г.,***.

Ищецът твърди, че от месец октомври 1998 г. до настоящия момент живеел в сграда, тип „бунгало“, находяща се на територията на бившия стопански двор в гр. Котел, ул. Луда Камчия 40 с идентификатор 39030.502.1331.1, построена в ПИ № 39030.502.1331 по КК на гр. Котел.

На територията на бившия стопански двор имало общо 7 такива жилищни сгради, тип „бунгало“, като пет били общинска собственост, а останалите две – частна.

Сградата била предадена на ищеца от Ц. И. Б., тъй като вече не се нуждаел от нея и ищецът се установил да живее в нея.

Ищецът твърди, че бил декларирал сградата като негова собственост пред Община Котел, за което прилага удостоверение за данъчна оценка.

По справка в СГКК – Сливен, процесната сграда имала стар идентификатор 39030.502.508.1, за който било отразено, че нямало данни за собственици и за носители на вещни права върху сградата.

През 2019 г. ищецът узнал, че за ПИ 39030.502.508 и ПИ 39030.502.509   имало издадени актове за частна общинска собственост съответно № 2872 и 2873 – и двата  от 27.11.2013 г. и ползваната от него сграда ид. № 39030.502.1331.1 била записана като общинска собственост, а не негова такава, което счита, че е погрешно и неправилно. Моли съда да го признае по отношение на Община Котел, за собственик на процесната сграда.

В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът не е депозирал отговор и не изразява становище по предявения срещу него иск.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се явява лично и заедно с адвокат А. С. ***, която от името на ищеца поддържа иска.

Ответникът Община Котел, редовно призован не изпраща представител.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

От приложените по делото скици, както следва: на имот с ид. № 39030.502.1333 с обозначение 1 за намиращата се в него сграда - (стар идентификатор 39030.502.508 и 39030.502.509 и номер по предходен план кв. 121, парцел ХХ) от 08.02.2019 г. на СГКК – Сливен и скица на ПИ с идентификатор 39030.502.509 е видна освен идентификацията на имотите – граници, координати  и пр. реквизити, също така е видно и че като собственик е записана Община Котел.

Видно пък от уведомление с изх. № 24-2555 от 24.01.2019 г. СГКК – Сливен, службата уведомява гражданите за извършено изменение в КККР на определени имоти в това число и на имоти със стар идентификатор 39030.502.508 и 39030.502.509, изразяващо се в нанасяне на  ПУП, одобрен с Решение № 43/29.06.2017 г. на Председателя на Общински съвет гр. Котел, съгласно проект за изменение, след което процесният имот придобива сегашния си кадастрален номер 39030.502.1331 и съответно построена  в него сграда, идентифицираща се с номер 39030.502.1331.

От приложените по делото два броя актове за частна общинска собственост, а именно АЧОС № 2872/25.11.2013 г. досежно имот с ид. № 39030.502.508 и АЧОС – за имот 39030.502.509 е видно, че тези имоти, (участващи в новобразувания след изменението на КККР), са също общинска собственост.

Гореописаните обстоятелства досежно терена, съдът приема за безспорни и ненуждаещи се от доказване. Спорът по делото касае сградата, която ищецът обитава от 1998 г.

От приложената по делото извадка от Домовата книга на живущите на улица Луда Камчия 40, става ясно, че ищецът със семейството си е живял трайно на посочения адрес, както и от приложените два броя удостоверения за промени на настоящ адрес с изх. № 88 и 89 от 25.04.2019 г.  на него и на съпругата му е видно че той и съпругата му са се установили на да живеят в гр. Котел, на улица Луда Камчия 40, като за начален момент се визира дата 14.12.1998 г.

Приложена е и справка от СГКК – гр. Сливен – лист 14-ти от делото, за сграда с идентификатор 39030.502.508.1 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-95/29.12.2009 г. на Изпълнителен директор на ГКК, ведно с извадка от кадастралния регистър, на който се виждат терена и застроените в него сгради тип „бунгала“, вероятно еднотипни, където в позиции „собственици“, „носители на вещни права“ както и „Съседи“, навсякъде има отбелязване „няма данни“. Този документ обаче е без подпис и печат, със задраскано име на длъжностното лице, изготвило документа, което го прави с недостатъчна доказателствена сила.

Също така приложеното в подкрепа на твърдението на ищеца, че бил декларирал имота данъчно като свой собствен, удостоверение с изх. № **********/18.02.2019 г. на Дирекция МП при Община Котел – 10-ти от делото, съдът намира, че то също не носи нужната доказателствена сила, тъй като същото е издадено на основание чл. 3, ал. 2 от Приложение № 2 към ЗМДТ, но не и по реда на чл. 264 от ДОПК и същото не удостоверява собственост.

Не стана ясно и на какво основание сградата му е била „предадена“ от предходния обитател Цонко Илиев Бояджиев - бил ли е той собственик на същата, имало ли е овъзмездяване, как е оформено т. н. предаване и пр. неясноти, които ищецът не доказа.

Доказа се безспорно, че ищецът е живял и живее до настоящия момент в процесната сграда,  владее я необезпокоявано и неоспорвано и я свои като добър стопанин. Показанията на разпитаните по делото трима свидетели – Б. И.С., Й. Х. Й.и А. Х. А. взаимно се подкрепиха относно именно този факт – началния му момент и явното и неоспорвано трайно владеене на същия, (което между впрочем кореспондира и с приложената извадка от домовата книга), направените подобрения и ремонти в него, което навежда, че ищецът го е ползвал като добър стопанин, с намерение да го ползва и занапред.

Владението е било несмущавано и неоспорвано от никого. Съдът е склонен да приеме, че независимо от начина на придобиване, коментирано по-горе, от началния момент е изтекъл повече от десетгодишен давностен срок, на което и основание ищецът позовава претенцията си.

Действително никой не е оспорил през изтеклите повече от 20 години собствеността на сградата. В случая присъства както обективния признак на владението, така и намерението вещта да се владее като своя лична.

Ищовата претенция остана неоспорена от ответника – същият е надлежно уведомен още с определението по чл. 131 от ГПК за предявения срещу него иск, като му е връчен и препис от исковата молба, с приложенията. В дадения му едномесечен срок, ответникът не е депозирал отговор, а с определението по чл. 140 от ГПК му е предявен и проекта за доклад на делото и е призован за съдебно заседание, за което не е изпратил представител и не е изразил становище по исковата претенция. Действително също така в приложените по делото актове за частна общинска собственост № № 2872 и 2873 – и двата от 25.11.2013 г. се визира единствено площта, но не и построената в тях жилищна сграда, тип „бунгало“ -  процесната по делото.  Освен това приложената по делото справка от СГКК – гр. Сливен, издадена на база КККР, одобрени със Заповед № РД-18-95 от 29.12.2009 г. колкото и без нужните реквизити, за да бъде официален документ, се вижда, че за сграда с идентификатор 39030.502.508.1 в позиция „Собственици“ е отразено: „Няма данни“.

При тези обстоятелства, съдът приема предявения иск за основателен, досежно правния интерес на ищеца  от предявяването му доказан като неоспорен от ответника.

Р   Е   Ш   И:

ПРИЗНАВА за установено по отношение на Община Котел, представлявана от Кмета Коста Каранашев, че сграда и идентификатор 39030.502.1331.1 (тридесет и девет хиляди и тридесет точка петстотин и две точка хиляда триста тридесет и едно точка едно), със застроена площ 75 (седемдесет и пет) квадратни метра, брой етажи 1 (един), предназначение: друг вид сграда за обитаване, находяща се в гр. Котел, ул. Луда Камчия 40, е собственост на П. Г. Г., ЕГН **********, с адрес ***.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Сливен с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

                                     

П Р Е Д С Е Д А Т Е Л: