О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
гр. Габрово, 03.11.2020 г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД в закрито заседание на трети ноември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА
ПЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРЕМЕНА
ГОЛЕМАНОВА
ИВА
ДИМОВА
като разгледа докладваното от съдията Димова в.ч.гр.д.
№ 387 по описа за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 274, ал. 1, т.
2 вр. чл. 419 ГПК.
Образувано
е по частна жалба, подадена от „Ай тръст“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано
от управителя на дружеството И. Ш, чрез пълномощника юрисконсулт В. М., против Разпореждане
№ 4170 от 28.08.2020 г. издадено по ч. гр. д. № 1285/2020 г. по описа на
Районен съд – Габрово.
В
жалбата се излагат доводи, че разпореждането на съда е неправилно. Процесният
договор за кредит е сключен във формата на електронен документ чрез размяна
електронни волеизявления по чл. 2 и сл. от ЗЕДЕУУ , Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние
/ЗПФУР/ и приложимото законодателство. Договорът за кредит е подписан с
обикновен електронен подпис по чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ, който е електронен
подпис по смисъла на чл. 3, т. 10 от Регламент /ЕС/ № 910/2014 г. На основание
чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ правната сила на електронния подпис е равностойна на
тази на саморъчния подпис.
Длъжникът
П.К. е кандидатствал на 19.03.2018 г. за потребителски кредит от „Кредисимо“,
на интернет страницата, като е попълнил трите си имена, ЕГН, лична карта,
адрес, електронен адрес, мобилен телефон и др. Предоставена му е своевременно
преддоговорната информация на посочения от него електронен адрес.
Кредитоискателят е въвел самостоятелно на указаното за това място в сайта на „Кредисимо“
команда „Декларирам, че съм получил СЕФ на посочения от мен e-mail и
приемам Общите условия и Договора“. С това действие кредитополучателя е
направил електронно изявление по чл. 2 от ЗЕДЕУУ, като е заявил съгласието си
да бъде обвързан от процесния договор за кредит, СЕФ и ОУ. По същество
действията на кредитополучателя представляват електронен подпис по смисъла на
чл. 3, т. 10 от регламент 910/2014 г., който обвързва със силата на саморъчния
подпис съгласно чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ.
След
сключването на договора за кредит е изпратено електронно съобщение до
кредитоискателя с кредитната документация по сключения договор- Договор за
кредит № 1046007 от 19.03.201 г., Приложение № 1 с погасителния план, приетите
ОУ на „Кредисимо“ и СЕФ. Към жалбата прилагат копие на електронното съобщение и
приложенията към него. Възпроизвеждането на посочените по-горе документи на
хартиен носител не променят характера им на електронни документи.
При
условията на алтернативност, моли ако се приеме, че договорът за кредит е недействителен
поради липса на форма, то следва да бъде приложен института на неоснователното
обогатяване.
В
жалбата се твърди, че по изричен избор на кредитоискателя договорът за кредит е
сключен под условие, че ще бъде обезпечен с поръчителството на одобрено от „Кредисимо“
лице, а именно "Ай тръст" ЕООД.
Договорът за поръчителство между "Ай тръст"
ЕООД и П.К. също е сключен като електронен документ по реда на чл. 13, ал. 4 от
ЗЕДЕУУ, като е подписан от длъжника със СМС код, предоставен от "Ай тръст" ЕООД на телефонния номер на П.К..
Представя доказателства за това. Счита, че е доказано встъпването на поръчителя
"Ай тръст" ЕООД в правата на
кредитора „Кредисимо“.
Във
връзка с гореизложеното моли да се отмени като неправилно, незаконосъобразно и
необосновано обжалваното разпореждане и да се издаде заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК за всички претендирани от дружеството суми. В условията на
алтернативност моли да се издаде заповед за изпълнение само за главницата.
Съгласно
разпоредбата на чл. 413, ал. 2 от ГПК
препис от жалбата не е връчен на лицето, участващо по делото като насрещната
страна.
Габровският
окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба и събраните по делото
доказателства, намира следното:
Частната
жалба е подадена в законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен
акт и от легитимирано лице, поради което е допустима.
Разгледана
по същество, жалба е основателна.
Производството
пред Габровския районен съд е образувано
по заявление от "Ай тръст" ЕООД
за издаване на заповед за изпълнение срещу П.И.К.. Във връзка с подаденото
заявление е образувано ч. гр. д. № 1285/2020 г. по описа на РС – Габрово за
заплащане следните суми: 742,23 лв., от които 400,00 лв. – главница; 36,09 лв.
– административни разноски; 81,05 лв. – възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство; 71,87 лв. – договорна лихва за периода от 19.03.2018
г. до 10.12.2018 г.; 153,22 лв. – наказателна лихва за периода от 11.04.2018 г.
до 03.08.2020 г., ведно със законна лихва върху главницата от подаване на
заявлението – 27.08.2020 г. по окончателното плащане.
В
заявлението са изложени обстоятелствата, от които произтича вземането:
Неизпълнено парично задължение по Договор за кредит № 1046007 от 19.03.2018 г.,
сключен между "Кредисимо" ЕАД и П.И.К. за сумата от 400,00 лв., който
е обезпечен с Договор за предоставяне на поръчителство от 19.03.2018 г.,
сключен между заявителя "Ай тръст"
ЕООД и длъжника, като на същата дата е сключен и договор за поръчителство между
заемодателя "Кредисимо" ЕАД и поръчителя "Ай тръст" ЕООД. Твърди се, че длъжникът не
е изпълнил задължението си по договора за кредит и по договора за предоставяне
на поръчителство, като последната погасителна вноска е падежирала на 10.12.2018
г. Предвид неизпълнението, на 05.08.2020 г. заемодателят е изпратил искане до
поръчителя за плащане на задължението, който на 10.08.2020 г. е изплатил на
кредитора всички дължими суми, уведомил е длъжника за извършеното плащане и
встъпване в правата на кредитора, както и за дължимото възнаграждение по
договора за предоставяне на поръчителство. Към заявлението е приложен договорът
за кредит между длъжника и "Кредисимо" ЕАД, ведно с приложение № 1
към него и Общи условия, стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация, договорът за поръчителство между кредитора и заявителя и договорът
за предоставяне на поръчителство между длъжника и заявителя.
С
обжалваното разпореждане съдът е приел, че ако договорът за кредит е бил
сключен от разстояние чрез средствата за комуникация, доставчикът е длъжен да
докаже, че са изпълнени задълженията за предоставяне на информация на
потребителя и е получено съгласието на потребителя за сключване на договора,
съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от ЗПФУР. Към заявлението не са
представени доказателства за комуникацията между страните по договора и за
електронните им изявления, поради което е останало неизяснено какво е
предложено на потребителя и по какъв начин е сключен договора. Приел е, че
представеният договор не е подписан от кредитополучателя, което означава, че не
е налице сключен договор за кредит.
Въззивният съд намира следното
:
Правилно РС- Габрово е приложил
разпоредбата на чл. 411,
ал.2, т. 2 от ГПК съгласно която съдът е длъжен служебно да извърши
проверка дали искането: не противоречи на закона. Съгласно изменението на ГПК /ДВ.
бр.100/2019г./ съдът служебно следи за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител. Процесният договор безспорно е такъв.
Законът задължава съда да откаже издаване на заповед за изпълнение, когато
искането е в противоречие със закона.
В
мотивите си първоинстанционния съд никъде не се позовава на неравноправна или
вероятно неравноправна клауза (чл.411, ал.2, т.3 ГПК), поради което посочването
на т.3 е вследствие на грешка на съда. От мотивите на обжалваното разпореждане
е видно, че същият е приел, че искането е в противоречие със закона.
В
заявлението не е посочено, че договора за кредит е сключен по реда на ЗПФУР,
нито са представени доказателства за това към него. Едва с частната жалба
заявителят представя такива и навежда такива основания, което е недопустимо.
Първоинстанционният съд следва да издаде или откаже да издаде заповед за
изпълнение въз основа на приложените към заявлението доказателства и не следва
да гадае дали някъде, при някого съществуват доказателства, че страните са
изразили волеизявления за сключване на договора по реда на ЗПФУР. След като не
са представени такива и не се твърди договора да е сключен по този ред, то
правилно районният съд е приел, че се касае за договор сключен в писмена форма,
поради което предвид липсата на положени от страна на кредитополучателя подписи
за първоинстанционния съд единствено възможно е било да приеме, че такъв
договор не е сключван.
Поради
изложеното по-горе въззивният съд намира, че обжалваното разпореждане е
правилно и следва да бъде потвърдено, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 4170 от 28.08.2020 г. издадено
по ч. гр. д. № 1285/2020 г. по описа на Районен съд – Габрово.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.