№ 16874
гр. София, 10.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20211110142443 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК.
В молба с вх. № 251496/17.11.2022 г., подадена от ищеца /фирма/, е отправено
искане за изменение на съдебния акт в частта за разноските. Молителят твърди, че в
полза на ответника не следвало да бъдат присъждани такива, тъй като част от
предявените искове били отхвърлени поради плащане в хода на процеса, като
ответната страна била дала повод за завеждане на делото.
В законоустановения срок ответникът К. В. Г. е представила становище, в което
сочи, че искането на ищеца по чл. 248 ГПК било неоснователно.
Софийски районен съд, І-во ГО, 47-ми състав, като съобрази фактите по
делото, във връзка с релевираните от страните искания за присъждане на разноски,
намира следното:
С Решение № 12022/31.10.2022 г. е признато за установено между страните по
предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД,
вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 2 ЗЗД, че К. В. Г. дължи на /фирма/ сумата от
431,36 лева, представляваща главница по Договор за кредит № 569175 от 15.01.2019 г.,
ведно със законната лихва от 11.04.2021 г. до окончателното изплащане, за която
сума е издадена заповед за изпълнение от 27.10.2020 г. по ч. гр. д. № 41944/2020 г. по
описа на СРС, І-во ГО, 47-ми състав, като са отхвърлени като неоснователни
предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД,
вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 2 ЗЗД за разликата над уважения размер от 431,36
лева до пълния предявен размер от 900 лева, представляващи главница по Договор за
1
кредит № 569175 от 15.01.2019 г., както и в цялост предявените искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр.
чл. 99, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 57,24 лева, представляваща договорна
лихва за периода от 16.01.2019 г. до 08.05.2019 г., и за сумата от 39,15 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата, начислена за периода от
09.05.2019 г. до 27.08.2020 г. Със същия съдебен акт К. В. Г. е осъдена да заплати на
/фирма/ сумата от 183,99 лева, представляваща сторени в хода на исковото
производство разноски, и сумата от 32,47 лева, представляваща сторени в хода на
заповедното производство разноски, съобразно уважената част от исковите претенции.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК /фирма/ е осъдена да заплати на К. В. Г. сумата от
170,12 лева, представляваща сторени в хода на исковото производство разноски, и
сумата от 170,12 лева, представляваща сторени в хода на заповедното производство
разноски, съобразно отхвърлената част от исковите претенции.
Настоящият съдебен състав намира, че искането за изменение на решението по
делото в частта за разноските е неоснователно. В случая тежестта за разноски между
страните не се разпределя по правилото на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като липсва
признание на иска от страна на ответника, поради което обстоятелство дали
последният е станал повод за предявяване на исковите претенции е ирелевантно.
Приложение намира разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК, съгласно която на ответната
страна се дължат разноски, съобразно отхвърлената част от предявените искове.
Действително, видно от мотивите на съдебното решение, част от исковете са
отхвърлени поради извършени плащания в хода на процеса в общ размер на 300,00
лева. Друга част от претенциите, обаче, се отхвърлени, предвид установеното от
изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, че с плащания, извършени от ответника
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, ищецът е
погасявал вземания, начислени въз основа на клаузи от процесния договор, счетени от
съда за нищожни. Именно поради тази причина с така платените извънсъдебно суми е
прието, че са погасени други, валидно възникнали вземания по договора, част от
претендираните по делото задължение. Следователно, частичното отхвърляне на
исковите претенции като неоснователни е резултат не само на извършени в хода на
процеса плащания, но и на приетата от съда недействителност на клаузи от процесния
договор, обусловила съобразяването с направени от ответника извънсъдебни
плащания. Поради тази причина разноските по делото са разпределени съобразно
правилата на чл. 78, ал. 1, съответно – ал. 3 ГПК, като съдът е съобразил и
представените от ответника доказателства за сторени от него разноски както в хода на
исковото, така и в хода на заповедното производство (вж. л. 38 от делото, съответно –
л. 29 от ч. гр. д. № 41944/2020 г. по описа на СРС, І-во ГО, 47-ми състав). Въз основа
на изложените аргументи молбата по чл. 248 ГПК се явява неоснователна и следва да
бъде оставена без уважение.
2
Така мотивиран, Софийски районен съд, І-во ГО, 47-ми състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 251496/17.11.2022 г., подадена по
реда на чл. 248 ГПК от /фирма/, за изменение в частта за разноските на Решение №
12022/31.10.2022 г., постановено по гр. д. № 42443/2021 г. по описа на Софийски
районен съд, І-во ГО, 47-ми състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3