Решение по дело №141/2022 на Административен съд - Ямбол

Номер на акта: 138
Дата: 2 ноември 2022 г. (в сила от 2 ноември 2022 г.)
Съдия: Димитринка Христова Стаматова
Дело: 20227280700141
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 138/2.11.2022г. 

гр. Ямбол, 02.11.2022 г.

В    ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

ЯМБОЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи касационен състав, в публично заседание на двадесети октомври  две хиляди и двадесет и втора година в състав:

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА

                                            ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ БЯНОВА - НЕЙКОВА

                                                                  СТОЯН ВЪЛЧЕВ                            

 

при секретаря В. Митева и с участието на прокурора Д. Георгиева, разгледа докладваното от председателя  КАНД № 141  по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

Касационното производство пред Административен съд - Ямбол е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. посл. от ЗАНН и във връзка с чл. 208 - 228 от АПК.

Образувано е по касационна жалба на  А.З. Д. Ф. И. - София   против  Решение № 330/26.07.2022 г.   по АНД № 20222230200605 по описа на   Районен съд  - Сливен за 2022 г., с което е отменено Наказателно постановление № 11-01-82920 г., издадено от  Заместник - директора на АДФИ, с което на основание чл. 256, ал. 1 от Закона за обществените поръчки, на С.Р.Р. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 361.84 лева за извършено нарушение по чл. 17, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 3, ал.1, т. 2 от ЗОП.     

В жалбата се твърди, че постановеното решение е незаконосъобразно, тъй като   изводът  за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на фактическо описание на нарушението, както и относно наличието на  противоречие между  фактически установеното  и основанието за налагане на административно наказание е неправилен и не почива на установените факти и обстоятелства. Претендира се  за отмяна на решението на районния съд и потвърждаване на издаденото наказателно постановление. Прави се и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В съдебно заседание касаторът,  редовно призован, не    изпраща процесуален представител. Същият не взема и писмено становище по депозираната касационна жалба.

Ответникът по касацията С.Р. редовно призован, не се явява. Упълномощеният от него процесуален представител оспорва изцяло депозираната касационна жалба, като изразява становище за неоснователност на същата.   Претендира се за присъждане и на направените по делото разноски.

Участващият по делото  прокурор счита, че касационната жалба е неоснователна и като такава, не следва да бъде уважавана. Изразява становище, че оспореното решение е правилно, законосъобразно, подробно и мотивирано, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Настоящият съдебен състав, след проверка на оспорения съдебен акт за наличието на наведените в жалбата отменителни основания и относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в 14 - дневния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване.  

Разгледана по същество обаче, тя се преценява като  НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С   Решение № 330/26.07.2022 г.   по АНД № 20222230200605 по описа за 2022 г.,      Районен съд  - Сливен  е отменил Наказателно постановление № 11-01-82920 г., издадено от  Заместник - директора на АДФИ, с което на основание чл. 256, ал. 1 от Закона за обществените поръчки, на ответника по касацията С.Р.Р. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 361.84 лева за извършено нарушение по чл. 17, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 3, ал.1, т. 2 от ЗОП.      

За да постанови  съдебния си акт,  решаващият съд е приел, че наказателното постановление следва да се отмени на процесуално основание, изразяващо се в  липса на изчерпателно фактическо описание на нарушението, което  не само лишава лицето, сочено за нарушител за организира адекватно защитата си, но лишава и съда от възможност да извърши проверка за законосъобразността на същото.

Касационната инстанция счита, че приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК, като споделя направения извод за незаконосъобразност на наказателното постановление. Правилно и законосъобразно  Районен съд  - Сливен е приел, че обжалваното   наказателно постановление е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения. В подкрепа на доводите си въззивната инстанция посочва подробни и аргументирани мотиви, изведени при напълно изяснена фактическа обстановка въз основа на задълбочен анализ на събраните доказателства, приложимия закон и становищата на страните. Съображенията на РС - Сливен в тази насока изцяло се споделят от настоящия съдебен състав, поради което е ненужно същите да бъдат преповтаряни.    Следва да се посочи само, че липсата на данни относно предмета на доставките за електрически материали и обстоятелството дали те попадат в една група и в един код на номенклатурите по Общия терминологичен речник прави невъзможна проверката на законосъобразността на издаденото наказателно постановление.   Недопустимо е непълнотите в АУАН и в НП да бъдат допълвани едва в съдебната фаза чрез свидетелски показания, писмени доказателства и експертизи.   

Предвид посоченото настоящата инстанция намира, че подадената касационна жалба е неоснователна и решението на въззивния съд  като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила.  

При този изход на делото и предвид своевременно направеното искане,  на ответника по касацията С.Р.Р.   следва да бъдат присъдени и направените по делото разноски, които  възлизат на 300 лева и представляват договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Що се отнася до направеното от касатора  възражение за прекомерност, съдът намира същото за неоснователно.  Договореното и заплатено от ответника по касацията адвокатско  възнаграждение не само не е прекомерно, но дори е под минималния, предвиден в  чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. размер.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът

  

 

 

 

P      Е      Ш      И      :

 

 

 

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА    Решение № 330/26.07.2022 г.   по АНД № 20222230200605  по описа на   Районен съд  Сливен  за 2022 г .

ОСЪЖДА А.З. Д. Ф. И.   - София да заплати на  С.Р.Р.  сумата от 300  (триста) лева за направените по делото разноски.

 

Решението е окончателно.  

 

 

 

 

 

 

 

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ не се чете       ЧЛЕНОВЕ: /п/ не се чете

          

/п/ не се чете