№ 148
гр. Габрово, 09.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на
девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
като разгледа докладваното от Веселина Топалова Въззивно частно
гражданско дело № 20234200500057 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.274 вр. с чл.413 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Банка ДСК" АД против разпореждане по ч.гр.д.
№ 2115/2022 г. по описа на Районен съд Габрово, с което е отхвърлето заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по отношение на законната лихва и такса за
нереволвиране на кредита.
Твърди се, че мотивите в атакуваното разпореждане били кратки и бланкетни,
поради което нарушавали правото на защита. Липсвала цялостна преценка на договора за
кредит, общите условия и другите части от договора, както и приложимия закон, поради
което е невъзможно да се провери дали изводите са правилни и логични.
За да отхвърли претенцията за законна лихва съдът направил изчисления на законната лихва
в заповедното производство. Според жалбоподателя, в това производство било
несъвместимо да се правят изчисления и други промени по същество на предявените от
заявителя суми на вземанията му.Отхвърлянето изцяло на претенциите за законна лихва
след датата на изискуемостта на вземанията било неоснователно и поради наличието на
законово уреден максимум на законната лихва по чл.86 ЗЗД. Клаузата на чл. 33 ал.2 ЗПК
установявала императивно какъв е размера на законната лихва, поради което била налице
дължимост на вземането в размер на тази лихва, а не изцяло неоснователност на
претенцията.
В жалбата се сочи още, че поставения отказ на съда да издаде Заповед за изпълнение и
изпълнителен лист за предявената сума от 75,00 лв. представляваща такса за нереволвиране
на кредита, бил неправилен.Длъжникът имал задължението, съгласно чл. 26, ал.1 от общите
условия, по време на ползването на кредита да заплаща месечни минимални суми за
револвиране на кредита. При анализа на представеното извлечение от счетоводни книги и
договора за кредит, както и свързаните с него общи условия и условията за издаване и
обслужване на плащания с кредитна карта на Банка ДСК ставало ясно, че минималната сума
1
за ревовлвиране възлизала на 30,00 лв., а таксата за нереволвиране, т.е. санкцията за
неизпълнение на задължението по чл. 26 ОУ била на стойност 15,00 лв. за всяко
нереволвиране. Видът и размера на таксите били ясно определени. Съгласно подаденото
извлечение от счетоводни книги, незаплатени били 5 бр. минимални суми за револвиране за
периода 10.04.2022г. - 10.08.2022 г., т.е. в 5-месечния гратисен период по чл. 35, ал. 2 ОУ,
длъжникът кумулирал 5 бр. такси за нереволвиране равни на отхвърлените от заповедния
съд 75,00 лв.
Според жалбоподателя, с договора за кредит, банката предоставя на кредитополучателя
некратък срок от време за заплащане само на минимални суми за револвиране преди да бъде
прекратено правото му да ползва кредита - 5 месечен гратисен период, като е длъжна в този
срок, дори при неизпълнение от страна на длъжника, да счита кредита за редовен.
Неоснователно съдът приел, че в случая не се касае за услуга, която банката предлага на
своя клиент, тъй като банката предоставя възможност на клиента си в един некратък срок и
въпреки забавянето му да продължи ползването на предоставения кредит. Това развитие на
отношения между страните било предвидено в договора и поради това точното му
изпълнение било обезпечено с възможността за налагане на отхвърлената такса. Тя
представлявала неустойка с обезщетителен и обезпечителен характер и в крайна сметка има
санкционен ефект. Отхвърлянето й поставяло неизправната страна в привилегировано
положение спрямо насрещната добросъвестна страна, която по този начин следвало да
търпи увреждането на правото си да получи точно изпълнение договора- плащането на
минималните суми за револвиране.
Иска се да бъде отменено разпореждането на PC Габрово по ч.гр.д. №2115/2022г., с
което са отхвърлени исканията ни за присъждане на законна лихва и такса за нереволвиране
на кредита и да се присъди дължимата изцяло държавна такса за заповедното производство
и а се издаде заповед за изпълнение и изп.лист в полза на Банка ДСК за сумите.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема
следното:
По заявление на „Банка ДСК" АД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417
ГПК и изп.лист въз основа на извлечение от счетоводни книги с длъжник П. К. В., ЕГН
********** е образувано ч.гр.д. №2115/2022 г. PC Габрово и е издадена заповед по чл. 417
ГПК за сумите: главница 943,13 лв. заедно със законната лихва считано от 15.12.2022г. до
окончателното й изплащане; дължима договорна лихва в размер на 117,16 лв. за периода
10.03.2022г.-03.10.2022г.; такса теглене от ATM в размер на 21,02 лв. и разноски по делото
представляващи заплатена държавна такса в размер на 23,00 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50,00 лв.
С обжалваното разпореждане е отхвърлено заявлението за сумата от 18,87 лв. -
законна лихва /обезщетение за забава/ за периода от 04.10.2022 г. до 15.12.2022 г. вкл. и
сумата от 75,00 лв. - такса нереволвиране на кредитна карта. За да отхвърли заявлението за
2
заплащане на лихва, съдът е приел, че е нарушена разпоредата на чл.33,ал.2 ЗПК, тъй като
обезщетението за забава върху неплатените вноски за този период , е по-високо от законната
лихва. Поради това е прието, че договорна разпоредба за изчисляване обезщетение за забава
в такъв размер е нищожна на основание чл.26,ал.1, пр.1 ЗЗД- противоречие със закона.
Въззивният съд намира тези изводи за неправилни. При данните, посочени от
заявителя относно претендираното обезщетение за забава и приложените към заявлението
доказателства, както и предвид фазата, на която се намира производството - формално и
едностранно, не може да се обоснове извод, че посочените от заявителя обстоятелства, на
които се основава процесното вземане от 18.87 лв., обезщетение за забава, сочат на
противоречие със закона. Длъжникът разполага със законовата възможност да оспори
дължимостта на вземането, като подаде писмено възражение пред заповедния съд.
За да отхвърли заявлението в частта му за сумата от 75 лв. такса за нереволвиране на
кредитна карта, съдът е приел, че е допуснато нарушение на чл.10а ал.2 ЗПК, тъй като
сумата се претендира не поради предоставени услуги на потребителя, а като санкция.
Поради това е прието, че уговарянето на такава такса е нищожно на основание чл.26 ал.1
пр.1 ЗЗД- противоречие със закона.
Въззивният съд намира, че в тази му част обжалваното разпореждане е правилно.
Таксата за нереволвиране на карта, не може да се приеме като допълнителна услуга,
свързана с ползването на кредитната карта, като платежен инструмент.Револвирането като
задължение на клиента е уредено в раздел по обслужване на кредита, а не в издаването и
използването на картата. Поради това неизпълнението му представлява неизпълнение на
основното задължение на кредитополучателя да спазва уговорените срокове за внасяне на
минимални вноски. Таксата за нереволвиране не е компенсация за направен разход по
допълнителна услуга, а компенсация за забава / санкция/, както сочи и самият жалбоподател
в частната жалба, поради което за нея се прилага забраната, предвидена в разпоредбата на
чл. 33 ЗПК.
На основание изложеното въззивният съд прие,че жалбата е основателна и следва да
бъде уважена по отношение на сумата от 18.87 лв., законна лихва за периода от 4.10.2022 г.
до 15.12.2022 г., като се отмени обжалваното разпореждане и се разпореди издаването на
исканата заповед за изпълнение по чл.417 ГПК. В останалата част жалбата е неоснователна
и следва да бъде оставена без уважение.
Предвид изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане от 22.12.2022 г., съдържащо се в заповед №990/22.12.2021 г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, в частта, с
3
която е отхвърлено заявлението за присъждане на сумата от 18.87 лв., законна лихва за
периода 4.10.2022 г. до 15.12.2022 г., вместо което
ПОСТАНОВИ:
Да се издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по заявление на
"БАНКА ДСК" ЕАД, ЕИК ********* срещу длъжника П. К. В. ЕГН ********** за
задълженията, възникнали на основание договор за кредитна карта от 25.05.2021 г. за сумата
18.87 лв., обезщетение за забава за периода 4.10.2022 г. до 15.12.2022 г.
В останалата част оставя жалбата без уважение.
ВРЪЩА делото на Районен съд - Габрово за издаване на заповедта за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист, съобразно настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4