Р Е Ш Е Н И Е
№ , гр.
София, 14.04.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо
гражданско отделение, 28 – и състав, в публичното
заседание на петнадесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛИЦА
ЙОРДАНОВА
При участието на секретаря Капка
Лозева, разгледа докладваното от съдия Елица Йорданова гр. д. № 16477 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе
следното предвид:
Съдебното производство е образувано по искова молба, рег.
№ 156622/ 17.12.2019 г., подадена от Е.Т.Р. от гр. София, ж. к. „******, с ЕГН **********,
чрез процесуалния и представител, с която е предявила против З. „А.“ АД със
седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ******, иск за осъждането му да и
заплати сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за нанесените и
неимуществени вреди – душевни болки и страдания в следствие смъртта на дядо и К.
Я.М., б. ж. на с. Габер, починал на 17.01.2015 г. в резултат на ПТП от
12.01.2015 г. с МПС – л. а. м.
„Фолксваген“, модел „Туарег“ с ДК№ ******, управлявано от С.Б.П., за което МПС има валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до
окончателното и изплащане, претендирани са съдебно – деловодни разноски и
адвокатско възнаграждение.
Съобразно изложените в исковата молба твърдения, ищцата е
внучка на К. Я.М., с ЕГН **********, който на 12.01.2015 г. е пътувал в
линейка, марка „Дачия“, модел „Логан“ с ДК№ ******, управляван от В.И.Б.по бул.
„Черни връх“ в гр. София. По същото време и на същото място водачът на л. а. м.
„Фолксваген“, модел „Туарег“ с ДК№ ****** – С.Б.П., е предприел внезапно
маневра „обратен завой“ от най-дясна лента на булеварда, отнемайки предимството
на специализирания автомобил, в резултат на което е настъпило ПТП, в следствие
на който К. Я.М. е получил тежка черепно-мозъчна травма, от която е починал на
15.01.2015 г. Водачът на лекия автомобил „Фолксваген Туарег“ е допуснал
нарушение на правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл. 36 ал. 1 и
чл. 37 ал. 2 от ЗДвП, управлявайки МПС след употреба на алкохол, с концентрация
от 1.36 на хиляда. Ищцата приела изключително болезнено смъртта на дядо си, тъй
като помежду им съществувала хармонична връзка, основана на взаимна обич,
уважение и привързаност, дълбока и трайна. Емоционалният свят на ищцата е бил
сринат, изгубила съня си, изпадала в депресивни състояния, изпитвала мъка,
скръб и липса от загубата на дядо си и неговата подкрепа.
За управляваното от виновния водач МПС „Фолксваген“,
модел „Туарег“ с ДК№ ****** била налице валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ с дружеството – ответник.
При тези съображения ищцата настоява дружеството –
ответник да и заплати обезщетение в размер на 50 000 лв., ведно със законната
лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до пълното
изплащане на дължимата сума. Настоява за пълно удовлетворяване на иска,
претендира разноски и адвокатско възнаграждение.
По реда и в срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът ЗАД
„Армеец“, чрез процесуалния си представител, е депозирал отговор на исковата
молба, в която е признал наличието на застрахователно правоотношение, породено
от договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за лек автомобил марка „Фолсваген Туарег“ с peг. № ****** към
датата на процесното събитие. Противопоставил се е на основателността на
заявената претенция като погасена поради изтичане на предвидената в чл. 378 ал.
1 от КЗ /отм./ погасителна давност. Ответникът оспорва исковете по
основание и размер и моли да бъдат отхвърлени изцяло. Оспорва активната
материалноправна легитимация на ищцата, тъй като формалната връзка на родство,
извън изброените в ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г. случаи, не предполагала
наличието на особена близост между ищцата и нейния дядо, съответно такива болки
и страдания от смъртта на близкия родственик, които да надхвърлят по интензитет
и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. Липсвали
доказателства, които да обосновават житейски обстоятелства или ситуации, които
да обосновават наличието на особена близост, поради което ответникът оспорва
съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка между ищцата и починалия
и дядо, както и настъпването за нея на
дълбоки като интензитет и продължителност душевни болки и страдания.
Твърденията за такива не били подкрепени с доказателства, липсвали данни за
наличието на пряка причинно – следствена връзка между увреждането и твърдените
вреди. Последните трябвало да са действителни, да съществуват обективно и да са
причинени от делинквента, а не да са предполагаеми и основани единствено на
твърденията на ищцата. При условията на евентуалност се оспорва размера на
предявената претенция, тъй като надвишавала изискванията за справедливост,
залегнали в чл. 52 от ЗЗД. Ответникът се позовава на разпоредбата на чл. 493 а
ал. 4 от КЗ, съгласно която, когато по
изключение друго лице, извън лицата по ал. 3, претърпи неимуществени вреди
вследствие на смъртта на пострадалото лице, тъй като е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия, причиняваща му продължителни болки и страдания,
които е справедливо да бъдат обезщетени, размерът на обезщетението се определя
съгласно методиката, утвърдена с наредбата по ал. 2, като до влизането в сила
на наредбата за утвърждаване на методиката по чл. 493 а ал. 2, обезщетението за
претърпените неимуществени вреди на лицата по чл. 493 а ал. 4 се определя в
размер до 5000 лева. Водачът С.Б.П. не нарушил правилата за движение по
пътищата и не носел отговорност и вина за настъпилото ПТП. Ответникът оспорва
описания в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП, както и причинно -
следствената връзка между описаните в исковата молба увреждания на К. Я.М. и
произшествието. пряката и непрекъсната причинно-следствена връзка между
процесното ПТП и настъпилата смърт на К. Я.М.. Според ответникът смъртта на К. Я.М.
не е настъпила в резултат на травматичните увреди от процесното ПТП. При
условията на евентуалност е релевирал възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на починалия К. Я.М., с оглед неговата възраст и
общо увредено здравословно състояние, които са оказали негативно влияние върху
състоянието от получените травми. Като пътник в лекия автомобил същият е бил
без поставен обезопасителен колан.
Неоснователността на главния иск обуславяла
неоснователност на акцесорната претенция за лихви, която вън от горното била
погасена поради изтичането на погасителната давност, предвидена в чл. 111, б.
„в“ от ЗЗД.
Настоява за отхвърляне на исковете, претендира разноски и
юрисконсултско възнаграждение. Противопоставя се на искането за присъждане на
разноски на ищеца поради липса на доказателства за плащането им.
С определение № 6912/ 11.05.2020 г. съдът е конституирал
по искане на ответното застрахователно дружество С.Б.П., водача на л. а. м.
„Фолксваген“, модел „Туарег“ с ДК№ ******, като подпомагаща ответника страна.
С искова молба, с вх. № 35403/ 25.03.2020 г. З. „А.“ АД е
предявило срещу С.Б.П. ***, с ЕГН **********, обратен иск, като настоява, в
случай на осъждането на му да заплати на първоначалния ищец Е.Т.Р. обезщетение
за вреди, ответникът по обратния иск да бъде осъден да заплати на дружеството –
застраховател сумата от 1 250 лв. като част от 50 000 лв., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до
окончателното и изплащане. Съобразно изложените в исковата молба за обратния
иск твърдения, ответникът по обратния иск е управлявал МПС след употреба на
алкохол, което обуславя регресните права на застрахователя. Настоява за уважаване
на обратната претенция, претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по обратния иск С.Б.П., чрез процесуалния си
представител, е депозирал в срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК писмен отговор, в
който се е противопоставил на основателността както на главната, така и на
обратната искови претенции. Оспорва твърденията на първоначалния ищец, че е
допуснал виновно нарушение на правилата за движение по пътищата, като твърди,
че вина за ПТП имал водача на линейката изключително или при наличието на
съвместна между двамата водачи на ППС вина. Оспорва констатациите в приложения
като доказателство към исковата молба констативен протокол в частта му, в която
е отбелязано, че е управлявал МПС след употреба на алкохол, като твърди, че при
вземането на проба са били допуснати нарушения, които опорочавали изследването. Не отговаряло на истината,
че е употребил алкохол към момента на произшествието. Релевирано е възражение
за неоснователност на претенцията за изсрочването и по давност на 13.01.2020 г.
Настоява за отхвърляне на обратния иск.
С оглед доводите и
съображенията, развити от страните в процеса ангажираните от тях доказателства
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От представения Констативен
протокол № К-38/ 12.01.2015 г., изготвен от дежурен ПТП – О„ПП“-СДВР, посетил
ПТП, се установява, че на същата дата в около 23,00 ч. в гр. София, по бул. „Черни
връх, в района на блок № 47, е настъпило ПТП между л. а. м. „Дачия“, модел „Логан“
с ДК№ ******, управляван от В.И.Б., и л. а. м. „Фолксваген“, модел „Туарег“ с
ДК№ ******, управляван от С.Б.П., като за последния е посочено, че при
тестването му с „Алкотест Дрегер“ е била отченета концентрация на етилов
алкохол в издишания въздух от порядъка на 1,36 промила, като е отказал кръвна
проба. Като обстоятелства и причини за ПТП е посочено, че лекият автомобил „Дачия
Логан“ се е движил по бул. „Черни връх“ в посока от бул. „Никола Вапцаров“ към бул.
„Джеймс Баучер“, като в района на блок № 47 е настъпил удар между този
автомобил и извършващият обратен завой л. а. м. „Фолксваген Туарег“. В резултат
на ПТП е пострадал К. Я.М., роден на *** г., който е бил отведен във ВМА с
работна диагноза „фрактура на раменната кост, контузия на мозъка с опасност за
живота“. На 15.01.2015 г. същият е починал във ВМА.
От представената епикриза от
Клиника по неврохирургия от ВМА става ясно, че приживе К. Я.М. е страдал от
хронична бъбречна недостатъчност с 3 – годишна давност. В резултат на ПТП, по
време на което същият е бил пасажер в лек автомобил – линейка поради проведена
късно вечерта хемодиализа, е бил отведен във ВМА, при което била констатирана
фрактура на раменната кост, затрудняваща движението на горен ляв крайник, бил е
в съзнание, не можел да говори поради тотална моторна афазия, при КТ на глава
било установено наличието на интерцеребрален хематом в ляво, фронтопариетално, и
перифокален едем около хематома. Соматичното му състояние е било описано като
увредено общо такова, с абсолютна аритмия при предсърдно мъждене. На 15.01.2015
г. била проведена оперативна интервенция за отстраняване на контузения участък
в мозъка, след която е развил внезапно брадикардия и е починал.
От представеното удостоверение
за наследници се установява, че ищцата Е.Т.Р. е негова внучка. К. Я.М. е
оставил наследници преживяла съпруга и 5 деца.
Против водачите на двете МПС е
било образувано досъдебно производство № 11019/ 2015 г. по описа на СДВР, пр.
пр. № 12289/ 2015 г. по описа на СГП, като с постановление от 28.09.2017 г.
наказателното производство против водача на л. а. м. „Дачия“, модел „Логан“, с
ДК№ ******, В.И.Б., е било прекратено, а е било разпоредено да продължи против С.Б.П.
за престъпление по чл. 343 ал. 4, вр. ал. 3 б. А пр. II б. Б, вр. ал. 1 б. Б пр. II и б.
В, вр. чл. 342 ал. 1 от НК.
По отношение на л. а. м.
„Дачия Логан“ е налице записване на скоростта му, като от представената справка
от „Д.П.Е.Б.“ АД става ясно, че е била 35 км./ч. непосредствено преди ПТП. От
следващо уведомително писмо се установява, че не може да се определи дали е
спирал на светофарни уредби преди това.
За л. а. м. „Фолксваген“,
модел „Туарег“ с ДК№ ****** е налице валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ с ответното дружество, валидна от 24.07.2014 г. до 23.07.2015 г.
Ищцовата страна е ангажирала
гласни доказателства в подкрепа на изложените в исковата молба твърдения.
От показанията на св. Р.К.Т., майка
на ищцата и дъщеря на починалия К. Я.М., става ясно, че след като свидетелката
се развела със съпруга си се преместила да живее при своите родители заедно с
децата си, преди това децата били всяко лято при тях на гости. Ищцата се
омъжила, имала две деца, но се разделила със съпруга си и се преместила при
своя дядо К., който и помагал, издържал я и когото тя обичала повече от баща.
Бащата на Е. имал друго семейство, свидетелката също живеела с друг мъж. Децата
и трудно приели смъртта на дядо си, започнала да пие успокоителни. Когато
свидетелката се разделила с бащата на децата си, Е. тръгвала в първи клас.
Преместила се заедно с тях в с. Дреатин, близо до с. Габер, като децата
посещавали училище в гр. Драгоман. Ищцата не завършила средно образование, тъй
като се омъжила докато била 10 клас. Живеела в гр. Радомир, а след като се
разделила със съпруга си, се преместила заедно с децата си при своите баба и
дядо. След като се разболял и се налагала хемодиализа през 2011 г. – 2012 г.,
последните се преместили в с. Габер. Получил „перде“ на очите, за което се
подложил на операция, платена с помощ от децата му. Бил трудно подвижен и
заедно с тях живеела и Маргарита К., сестра на свидетелката. До 2013 г. Е.
ходела на гости на своите баба и дядо през лятото, а от тогава – заживяла при
тях, понастоящем живеела в гр. Монтана.
Св. М.К.М., леля на ищцата и
дъщеря на починалия К. Я.М., е заявила, че след като баща и се разболял,
заживял при нея в с. Габер. Когато Е. се разделила с мъжа си се преместила да
живее с баба си и дядо си, защото последният бил опора на всички свои
родственици. Родителите и били разведени и детството и преминало в с. Дреатин,
с родителите на майка и. Била силно свързана с тях, допитвала се до тях за
всичко. Преживяла тежко загубата на К. Я.М., понастоящем живеела в гр. Монтана .
От заключението на вещото лице
по назначената СМЕ се установява, че в резултат на ПТП като пътник в лек
автомобил К. Я.М. е получил следните увреждания: тежка черепно – мозъчна
травма: контузия, кръвонасядане и охлузване в лявата челно – слепоочна –
теменна област на главата с кръвонасядане на меките черепни обвивки в същата
област; травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки с пробив в мозъчните
стомахчета; контузия на мозъка в задночелно-слепоочна област на лявата
голямомозъчна хемисфера; травматичен интрацеребрален хематом в лявата
голямомозъчна хемисфера; многофрагментно счупване на лявата раменна кост в
горна и средна трети с разместване на костните фрагменти; оток на лявата
мишница; кръвонасядания по външната повърхност в горна и долна трети;
кръвонасядане с охлузване на кожата по задно – външната повърхност на лявата
лакътна става; охлузване на носа в ляво; кръвонасядане на гръдния кош в ляво;
кръвонасядане и охлузване на дясната колянна става в горната половина на
колянното капаче. Вещото лице е посочило, че контузията на мозъка е довело до
степенно нарушение на съзнанието, пълна липса на говор. Според вещото лице,
въпреки проведеното адекватно лечение, състоянието на К. Я.М. не се е
подобрило, настъпило е влошаване на нивото на съзнанието, и независимо от
проведеното оперативно лечение се е развил тежък мозъчен оток, който е довел до
повишаване на вътречерепното налягане и потискане на центровете на дишането и
сърдечната дейност, което е предизвикало летален изход. В тази връзка вещото
лице е посочило, че към момента на получаване на травмата К. Я.М. е бил в
увредено общо състояние, след хемодиализа и с нарушени хематологични
показатели, което е довело до разширяване на хеморагията. Всички травматични
увреждания са в резултат от удари с или върху твърди тъпи предмети и отговарят
да са получени от удари в оборудването на купето на автомобил в условията на
ПТП. В причинно – следствена връзка с настъпилия смъртен изход е травмата на
главата с контузия на мозъка, довела до оток на мозъка с вклиняване на
мозъчното вещество. Проведеното лечение е било навременно и адекватно, но не е
предотвратило леталния изход. Според експерта, непосредствената причина за
смъртта е тежкия мозъчен оток с повишаване на вътречерепното налягане, довел до
вклиняване на малкомозъчните хемисфери в големия тилен отвор на черепа и
парализа на центровете на дишане и сърдечна дейност в продълговатия мозък.
От заключението по приетата
като обективно и компетентно изготвена САТЕ се установява механизма на ПТП.
Вещото лице сочи, че л. а. м. „Фолксваген“ се е намирал в спряно положение в
дясна пътна лента на бул. „Черни връх“ с посока на движение от бул. „Н. Й.
Вапцаров“ към бул. „Джеймс Баучер“. Л. а. м. „Дачия“ се е движил в дясна пътна
лента на бул. „Черни връх“ в същата посока. Докато последният е в движение,
водачът на л. а. м. „Фолксваген“ е предприел маневра „обратен завой“ в близост
до движещия се л. а. м. „Дачия“, чийто водач е възприел опасността за
настъпване на ПТП и е отклонил автомобила в ляво с цел избягване на удара. Тъй
като водачът на л. а. м. „Фолксваген“ е продължил маневрата „обратен завой“, е
настъпил удар с отклонилия се вече в ляво л. а. м. „Дачия“, в района на
платното за насрещно движение. След настъпването на удара автомобилите са
достигнали в покой, както следва: л. а. м. „Фолксваген“ в левия край на
платното за насрещно движение, а л. а. м. „Дачия“ – върху левия тротоар за
движение на пешеходци. Съприкосновението е настъпило в предна дясна част на л.
а. м. „Дачия“ в зоната на преден десен калник, преден десен фар и предна дясна
гума. Ударът е бил челен кос за л. а. м. „Дачия“ и страничен кос за л. а. м.
„Фолксваген“, като интензитетът на удара е висок. Вещото лице не е било в състояние да даде
отговор на въпросите относно скоростта на всеки от автомобилите и опасната зона
на всеки един от тях. Л. а. м. „Дачия“ е бил закупен като лек автомобил и
допълнително е бил обработен и оборудван с цел използването му като автомобил
със специален режим на движение /линейка/.
От заключението по повторната
САТЕ се установява, че непосредствено преди ПТП скоростта на л. а. м. „Дачия
Логан“ е била 36,31 км./ ч., а на л. а. м. „Фолксваген Туарег“ – 18,86 км./ ч.
При тази скорост опасната зона на спиране на л. а. м. „Дачия“ е била 23 м., при
време за спиране от 3,22 сек. Дължината на опасната зона на л. а. м.
„Фолксваген Туарег“ е 10,65 м., при време за спиране 2,52 сек.
При така изложените фактически
данни Софийски градски съд достига до следните правни изводи:
По главния иск, предявен от Е.Т.Р. против З. „А.“ АД:
Разпоредбата на чл. 226 ал. 1
от КЗ /отм./ предвижда, че увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.
За да бъде реализирана
отговорността на дружеството – ответник, следва да бъдат установени кумулативно
предвидените в тази разпоредба елементи на фактическия състав: ответникът да
бъде застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на МПС,
водачът на който е увредил ищцата, т. е. следва да е налице увреждане по
смисъла на чл. 45 от ЗЗД.
Страните по делото не спорят,
че за л. а. м. „Фолксваген“, модел „Туарег“ с ДК№ ****** е налице валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество, валидна от
24.07.2014 г. до 23.07.2015 г.
В настоящото производство се
установява от приложените по делото писмени доказателства, потвърдени от
заключението по САТЕ, че водачът на лекия автомобил „Фолксваген“ модел „Туарег“
ДК№ ******, С.Б.П., е допуснал нарушение и на
правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 25 ал. 1 от ЗДвП, съгласно
която водачите на пътни превозни средства, които ще предприемат каквато и да е
маневра, като например да заобиколят пътно превозно средство, да излязат от
реда на паркираните превозни средства или да влязат между тях, да се отклонят
надясно или наляво по платното за движение, в частност за да преминат в друга
пътна лента, да завият надясно или наляво за навлизане по друг път или в
крайпътен имот, преди да започнат маневрата, трябва да се убедят, че няма да
създадат опасност за участниците в движението, които се движат след тях, преди тях
или минават покрай тях, и да извършат маневрата, като се съобразяват с тяхното
положение, посока и скорост на движение. Допуснал е също така нарушение на чл. 38
ал. 1 от ЗДвП, тъй като е предприел заавиване в обратна посока се извършва
наляво от най-дясната, а не от най - лявата пътна лента по посока на движението.
В тази връзка съдът намира за
доказано, че поведението на С.Б.П. е било противоправно и виновно, тъй като е
могъл и е бил длъжен да предвиди, че при извършване на горепосочените нарушения
на ЗДвП може да настъпи ПТП, а от
доказателствата по делото не се оборва законовата презумпция на чл. 45 ал. 2 от ЗЗД.
В пряк и непосредствен резултат от допуснатите
от водача на л. а. м. „Фолксваген“, модел „Туарег“ с ДК№ ****** нарушения на
правилата за движение по пътищата и последвалото ПТП К. Я.М. е получил тежка
черепно – мозъчна травма, многофрагментно счупване на лявата раменна кост и
охлузвания, с водещо значение на ЧМТ със засягане на жизненоважни центрове на
дишането и сърдечната дейност, които са довели до неговата смърт.
Ищцата е внучка на починалия в
резултат на ПТП К. Я.М., предвид което съдът намира за значим за изхода на
делото правния въпрос дали традиционните за българското общество семейни
отношения между дядо и внучка с присъщите им взаимопомощ при отглеждане на
внуците, особено близка привързаност, взаимна обич и подкрепа, духовна и
емоционална близост и обитаване на общо жилище покриват изведените в т. 1 от
Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на
ОСНГТК на ВКС критерии за изключителност като предпоставка за признаване
правото на внучката да получи обезщетение за неимуществени вреди от причинената
при деликт смърт на своя дядо.
В тази връзка ищцата е
ангажирала показанията на св. Р.К.Т., нейна майка, и М.К.М., нейна леля, които
съдът цени в светлината на чл. 172 от ГПК. Свидетелките твърдят, че между К. Я.М.
и неговите внуци е съществувала изключително силна привързаност, като успешно е
замествал бащината фигура в живота на ищцата. Е. е живяла няколко години в едно
домакинство с баба си и дядо си в с. Дреатин. От показанията на свидетелките
става ясно, че на около 17 – 18 години ищцата е заживяла с мъж в гр. Радомир,
т. е. извън домакинството на К. Я.М., че впоследствие се е преместила около
2013 г. в техния дом в с. Габер, където последният е живеел в едно домакинство
с М.К.М., тъй като е бил трудно подвижен и болен. Твърденията, че дядото е
замествал бащината фигура, съдът приема с резерва, доколкото от показанията на
св. Милева става ясно, че К. Я.М. е подкрепял всички свои внуци, а самата ищца,
от показанията става ясно, е посещавала баба си и дядо си през лятото, а е
живяла с тях и с останалите свои родственици през периода 2013 г. – 2015 г.
С Тълкувателно решение №
1/2016 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС са изяснени
критериите за определяне на лицата, активно легитимирани да получат обезщетение
за неимуществени вреди от смърт на друго лице, като е обявено за изгубило сила
Постановление № 2/1984 г. на Пленума на ВС, ограничаващо кръга на правоимащите
до лицата, изброени в Постановление № 4/1961 г. и Постановление № 5/1969 г. на
Пленума на ВС. Според т. 1 от решението, „материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от
24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице,
което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е
справедливо да бъдат обезщетени; обезщетение се присъжда при доказани особено
близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му неимуществени
вреди“. В съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че
възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в постановления №
4/61 г. и № 5/69 на Пленума на ВС, следва да се допусне като изключение - само
за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между
починалия и съответното лице да се породи особена близост, оправдаваща
получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди
(наред с най-близките на починалия или вместо тях - ако те не докажат, че са
претърпели вреди от неговата смърт). Особено близка привързаност може да
съществува между починалия и неговите внуци. В традиционните за българското
общество семейни отношения бабите/дядовците и внуците са част от най-близкия
семеен кръг и връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална
подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато обаче поради конкретни житейски
обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от
родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, е
справедливо да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на
преживелия родственик. В тези случаи за получаване на обезщетение няма да е
достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие
смъртта на близкия човек - баба/дядо, внук, преживелият родственик да е понесъл
морални болки и страдания, които в достатъчна степен да обосновават основание
да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и
№ 5/69 г. на Пленума на ВС, че в случай на смърт право на обезщетение имат само
най-близките на починалия.
Изложените мотиви към
тълкувателното решение разкриват ясно идеята, от която се е ръководило общото
събрание на съдиите от трите колегии на ВКС при разширяване на кръга на лицата
с право на обезщетение - да се признае по изключение активна легитимация на
други лица, извън най-близките (по смисъла на двете постановления на Пленума на
ВС от 1961 г. и 1969 г.), в частност на внуците, за получаване на обезщетение
за неимуществени вреди, когато поради конкретни житейски ситуации и
обстоятелства те са създали с починалия особено близка духовна и емоционална
връзка, отличаваща се по съдържание от традиционно съществуващите връзки между
баби/дядовци и внуци, и интензитетът и продължителността на търпените от тях
болки и страдания по повод загубата на близкия човек надвишават тези, които е
нормално да се понасят в случай на смърт на внук. Житейските ситуации и
обстоятелства, придаващи на определена родствена връзка характеристиката на
изключителна, не могат да бъдат изброени изчерпателно, но като примерни
ситуации за възникване на такава връзка могат да се посочат продължителното
отглеждане и възпитание на внук от баба/дядо по причина на заболяване, смърт,
дезинтересиране от детето или работа на родителя/родителите в чужбина (решение
№ 92/17.11.2020, т. по т. д. № 1275/2019 г. на ВКС, II т. о.), трайно полагане
на грижи за бабата/дядото от внука, вместо от неговите родители. Независимо от
спецификата на отношенията, присъждането на обезщетение в полза на
бабата/дядото и внука е обусловено от провеждането на пълно и главно доказване
на критериите, възприети в тълкувателното решение по тълк. д. № 1/2016 г. на
ОСНГТК на ВКС - наличие на особено близка духовна и емоционална връзка с
починалия, обосноваваща основание да се направи изключение от правилото за
определяне кръга на правоимащите съобразно постановления № 4/1961 г. и № 5/1969
г. на Пленума на ВС, и проявление на неимуществени вреди в правната сфера на
претендиращия обезщетение, чийто интензитет и продължителност надхвърлят
нормално присъщите за отношенията между баби/дядовци и внуци морални болки и
страдания.
Тези обстоятелства, които да
сочат на особено близка и духовна връзка извън обичайната за българското
общество, при положение, че връзката между Е. и нейната майка, лели и други
родственици не е била изгубена, живяла е с всички тях в едно домакинство,
докато е създала сама семейство, съдът не намира да са установени при условията
на пълно и главно доказване в процеса. Липсват доказателства за изключителност
в отношенията между ищцата и нейния дядо, които да надхвърлят обичайните за
родствената връзка и за присъщите на българското общество емоционална близост
между тези родственици. Това води на извода за неоснователност на заявената
претенция, която подлежи на отхвърляне изцяло.
Предвид разрешението на
правния спор, съдът намира, че не се налага да обсъжда възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на самия К. Я.М..
Неоснователността на главния
иск води на неоснователност и на акцесорната претенция за присъждане на
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда до окончателното и изплащане, без да се налага изследване на
обстоятелството дали е изсрочена по давност.
По обратния иск, предявен З. „А.“ АД против С.Б.П.:
Първоначалният ответник е
посочил в исковата си молба, с която е предявил обратен иск, че в случай на осъждането му да заплати на първоначалния
ищеца Е.Т.Р. обезщетение за вреди, виновният водач на л. а. м. „Фолксваген“, модел „Туарег“ с
ДК№ ****** следва да бъде осъден да заплати на
дружеството – застраховател сумата от 1 250 лв. като част от 50 000 лв., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда до окончателното и изплащане.
Съгласно разпоредбата на чл.
274 ал. 1 т. 1 от КЗ, застрахователят разполага с регресен иск да получи от
застрахования това, което е платил на увредения, ако застрахованият е
управлявал МПС след употреба на алкохол в кръвта.
Доколкото обратният иск
реализира правото на застрахователя по пътя на регреса да получи от застрахованото
лице това, което е платил на увредения, то отхвърлянето на главната претенция
води на неоснователност и на този иск.
По разноските:
Съобразно изхода на спора и на
основание чл. 78 ал. 3 от ГПК на ответника по главния иск следва да бъдат
присъдени сторените по делото разноски в размер на 900 лв. депозит за експертизите,
10 лв. за съдебни удостоверения и 200 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Разноски на З. „А.“ АД като
ищец по обратния иск, с оглед изхода по него, не му се следват. Ответникът по
обратния иск не е представил списък по чл. 80 от ГПК, нито доказателства за
платено адвокатско възнаграждение, предвид което такива не му се следват.
Водим от горното, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
предявения от Е.Т.Р. от гр. София, ж. к. „******, с ЕГН **********, против З. „А.“
АД със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ******, иск за осъждането му
да и заплати сумата от 50 000 /петдесет хиляди/ лв., представляваща обезщетение
за нанесените и неимуществени вреди – душевни болки и страдания в следствие
смъртта на дядо и К. Я.М., б. ж. на с. Габер, починал на 17.01.2015 г. в
резултат на ПТП от 12.01.2015 г. с МПС –
л. а. м. „Фолксваген“, модел „Туарег“ с ДК№ ******, управлявано от С.Б.П., за което МПС има валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 17.12.2019 г. до окончателното и изплащате.
Решението е постановени при
участието на трето лице – помагач на ответника - С.Б.П. ***, с ЕГН **********.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
предявения от З. „А.“ АД със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ******,
против С.Б.П. ***, с ЕГН **********, иск за осъждането му да заплати сума в
размер на 1 250 /хиляда двеста и петдесет/ лв. като част от 50 000 /петдесет
хиляди/ лв., представляваща регресна претенция за платеното от застрахователя
обезщетение, когато застрахованият при настъпването на пътнотранспортното
произшествие е управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол
с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 24.03.2020 г. до окончателното и
изплащане
ОСЪЖДА Е.Т.Р. от гр. София, ж. к. „******,
с ЕГН **********, да заплати на З. „А.“ АД със седалище и адрес на управление ***,
с ЕИК ******, сума в размер на 910 /деветстотин и десет/ лв., представляващи
съдебно – деловодни разноски и 200 /двеста/ лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд
гр. София.
СЪДИЯ: