№ 16
гр. Разград, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на тридесет и първи
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН П. КОСЕВ
при участието на секретаря РАЛИЦА СТ. ВЪЛЧЕВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Административно
наказателно дело № 20223330200759 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от *************** –гр.Разград против наказателно
постановление № 38-0002631 от 14.10.2022г. на Директор на Регионална Дирекция
„Автомобилна администрация”– гр.Русе, с което за нарушение на чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвП и
на основание чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвП на обжалващото дружество е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3000 лв. Счита, че
наказателното постановление е незаконосъобразно и моли за отмяната му.
В съдебно заседание за жалбоподателя не се явява представител. В писмена молба
жалбата се поддържа.
Административно наказващият орган не изпраща представител и не заявява
становище по жалбата.
За Районна прокуратура гр.Разград не се явява представител.
Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
С обжалваното Наказателно постановление № 38-0002631 от 14.10.2022г. на
Директор на Регионална Дирекция „Автомобилна администрация”– гр.Русе за нарушение
на чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвП и на основание чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвП на обжалващото
дружество е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3000
лв. Същото наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на
административно нарушение №324079/06.07.2022г., съставен на жалбоподателя от
Инспектор към РД “АА” Русе. В НП е отразено, че на 06.07.2022г. в административната
сграда на Областен отдел “Автомобилна администрация” гр.Разград, при извършване на
1
комплексна проверка на транспортно предприятие *************** –гр.Разград,
притежаващ лиценз за транспортни превози в Общността, се установило, че превозвачът е
допуснал на 28.09.2021г. осъществяване на международен превоз на товари, с водач И.Д.Б.,
като имало изминати 620 км, който водач за периода 13.08.2021г. до 15.11.2021г. не е имал
удостоверение за психологическа годност. На посочената дата водачът управлявал МПС
Мерцедес Актрос с рег. №*************** от категория №3 с карта на водач…. Сочи се, че
е извършена справка в Регистъра на психологическите изследвания на водачите и било
установено, че към процесната дата водачът не е имал удостоверение за психологическа
годност. Прието е, че така е нарушен чл.7а, ал.2 пр.3 ЗАвП и обжалващото дружество е
санкционирано на основание чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвП.
Като свидетел е разпитана М. М. /актосъставител/, която в показанията си
потвърждава отразените в акта и НП констатации. По думите й било установено, че
процесният превоз е извършен от водача въз основа на представена информация – паметта
на дигиталния тахограф на автомобила. Приложена е разпечатка от картата на водача за
дигитален тахограф, видно от която действително на процесната дата водачът е извършил
превоз с процесния автомобил. Не било представено удостоверение за психологическа
годност на водача и след извършване на справка в съответния регистър се установило, че
към момента на процесния превоз водачът нямал валидно такова удостоверение. Приложено
е копие от справка от същия регистър /л.10 от делото/, видно от което водачът към момента
на превоза действително не е имал удостоверение за психологическа годност – имал такова
изгубило валидност след 12.08.2021г., а впоследствие му е издадено ново на 16.11.2021г. С
оглед доказателствата съдът приема, че обстоятелствата по акта и НП са доказани.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено
от правна страна следното: Жалбата е допустима, а разгледана по същество е същата се
явява основателна, въпреки, че фактическата обстановка, отразена в НП, се доказва. Считано
от 21.10.2022 г. е налице изменение в разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 36 от
15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане
на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за
управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за
издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания
Според новата нова редакция на тази разпоредба удостоверението за психологическа
годност е безсрочно. С оглед казаното налице е основанието за приложение на чл.3, ал.2
ЗАНН, доколкото по време на процеса е приета по-благоприятна за жалбоподателя
разпоредба за безсрочност на удостоверението за психологическа годност, тъй като старата
редакция е ограничавала срока на валидност в рамките на три години с изключение на
случаите при които валидността е за срок от една година. Смисълът на изменението е за
безсрочност в рамките на срока на валидност на свидетелството за правоуправление на
МПС и в този смисъл приложението на по-благоприятния закон обуславя извод за
несъставомерност на описаното в НП административно нарушение. При това с оглед на
всичко изложено съдът намира, че НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
2
В случая от обжалващата страна се претендират разноски за адвокатско
възнаграждение. Съдът като изхожда от разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН намира, че на
жалбоподателя следва да се присъдят разноски за адвокатски хонорар в претендирания и
доказан размер от 300 лв, която сума наказващата администрация следва да бъде осъдена да
му заплати
Воден от изложените съображения, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 38-0002631 от 14.10.2022г. на
Директор на Регионална Дирекция „Автомобилна администрация”– гр.Русе, с което за
нарушение на чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвП и на основание чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвП на
обжалващото дружество *************** –гр.Разград е наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 3000 лв.
Осъжда Изпълнителна Агенция “Автомобилна администрация” – гр. София да
заплати на *************** –гр.Разград ЕИК ****** сумата от 300 лв за деловодни
разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Разград
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
3