№ 335
гр. Бургас, 25.02.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Частно наказателно дело
№ 20222120200296 по описа за 2022 година
намери за установено следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 4 и сл. от НПК.
Образувано е по повод жалба на „Кипро” ООД, чрез управителя К.П.Й. (без посочен
адрес), против постановление на прокурор от РП-Бургас от 10.01.2022 г., с което е било
прекратено наказателното производство по ДП № 1783/2004 г. по описа на 05 РУ-Бургас,
пр.пор. 5649/2004 г. на БРП, водено за извършено престъпление по чл. 195, ал.1, т. 3 НК.
В жалбата се посочва, че изводите на БРП са неправилни. Застъпва се, че
жалбоподателят не е доволен от действията на длъжностните лица във връзка с извършеното
спрямо управляваното от него дружество престъпление. Изразява несъгласие срещу
изводите на прокурора, че инкриминираната сума е в размер на 4 500 лева, когато в
действителност тя е в размер на 11 420 лева. Счита се, че разследването е формално и
повърхностно проведено, като се изтъква несъгласие с част от твърденията на разпитаните
свидетели и в частност с времето за реакция на охранителния екип. Посочва се, че месец-два
след кражбата жалбоподателят се е срещнал с цивилен полицейски служител (непосочен),
който е имал готовност да му съдейства, но срещу съответна облага, което жалбоподателят е
отказал. Иска се от съда да постанови преразглеждане на делото, въпреки формално
изтеклите срокове за това.
Съдът намира, че така депозираната жалба е процесуално ДОПУСТИМА. Същата
изхожда от легитимирано лице – соченото за ощетено юридическо лице от престъплението
(изрично в постановлението е посочено, че отнетата парична сума е собственост на „Кипро“
ООД), чрез неговия законен представител, срещу акт подлежащ на съдебен контрол, като е
подадена в преклузивния седемдневен срок (по делото не са ангажирани доказателства
постановлението за прекратяване да е било връчено преди датата на депозиране на жалбата).
Разгледана по същество съдът я намира за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения.
Наказателното производство е образувано на 16.12.2004 г. по реда на НПК (отм.) и е
1
водено за извършено престъпление по чл. 195, ал.1, т. 3 НК.
С атакуваното постановление на БРП от 10.01.2022 г. наблюдаващият прокурор
приел, че от датата на извършване на деянието до настоящия момент е изтекъл срок по-
голям от давността за преследване на това престъпление, поради което и на основание чл.
24, ал.1, т. 3 НПК е прекратил наказателното производство по делото.
Настоящият състав, след като се запозна с материалите по делото, счита, че крайните
изводи на прокурора са правилни и законосъобразни и следва да се подкрепят.
Целта на съдебния контрол по реда на чл. 243, ал. 5 и сл. от НПК е да се извърши
проверка за правилността и законосъобразността на постановленията на прокурора, с които
се поставя край на наказателното производство. За нуждите на производството по чл. 243 от
НПК съдът проверява дали са обосновани и законосъобразни изводите на прокурора, като за
целта следи служебно за спазване на материалния и процесуалния закон.
Няма спор, че ДП № 1783/2004 г. по описа на 05 РУ-Бургас, пр.пор. 5649/2004 г. на
БРП е образувано на 16.12.2004 г. и е водено за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т.
3 НК. В хода на разследването извършителят на деянието не е бил открит, поради което с
постановление от 15.03.2005 г. разследването по делото е било спряно. От тази дата до
настоящия момент разследването не е било възобновявано и не са били извършвани
следствени действия срещу конкретно лице, поради което и най-късно от 15.03.2005 г. няма
действие, което да е прекъсвало или спирало теченето на давността. Съгласно правилото на
чл. 80, ал.1, т. 3 НК наказателното преследване се изключва по давност, когато не е
възбудено срещу конкретно лице в продължение на десет години за деяния наказуеми с
лишаване от свобода повече от три години, каквато е процесната кражба. При това
положение – обикновената давност е изтекла още на 16.12.2014 г. (или най-късно на
15.03.2015 г., ако се приеме за меродавна датата на спиране на производството), а
абсолютната на 16.12.2019 г. (респективно 15.03.2020 г.)
На база тези факти съдът приема, че изводите на прокурора са правилни и
законосъобразни. Давността по чл. 80 - 81 НК е период от време, с изтичането на който
завинаги се погасява възможността на държавата да реализира правомощията си по
санкциониране на виновното лице, независимо от стадия, на който се намира
производството по реализация на отговорността на субекта. Казано по друг начин –
изтичането на давността има за правна последица прекратяване на наказателното
производство, без значение какви действия са били извършени или не са били извършени
(както твърди жалбоподателя) от страна на съответните органи и какви са причините за
това. Щом давността е изтекла, прокурорът няма друга правна възможност освен да
прекрати производството на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК, поради което и издаденият
акт в тази насока е правилен и законосъобразен.
В случая е без практическо значение дали се касае за отнета сума в размер на 4500
лева, както е приел прокурорът на базата на показанията на св. М.И. от 16.12.2004 г. или се
касае за кражба в размер на 11 420 лева, както е заявил в разпита си управителят на
дружеството. Това обстоятелство би имало значение единствено за правната квалификация
2
на деянието, при което ако се приеме, че действително се касае за 11 420 лева, това би
довело до квалифициране на кражбата по чл. 195, ал. 2 НК, доколкото сумата би
надхвърлила 70 минимални работни заплати за страната към датата на деянието – т.е. е в
големи размери. Въпреки това давността за престъплението по чл. 195, ал. 2 НК съгласно чл.
80, ал. 1, т. 2 НК е 15 години и при всички случаи към датата на постановяване на
прокурорския акт е изтекла, дори ако започне да се брои от 15.03.2005 г.
Доводите на жалбоподателя, че не е доволен от проведеното разследване в случая са
ирелевантни за преценката дали производството следва да се прекрати поради изтекла
преследвателска давност или не, но евентуално биха имали отношение при искане за
обезщетение по ЗОДОВ, което обаче излиза извън процесното произнасяне на съда. Следва
да се подчертае, че нито прокурорът, нито съдът разполага с възможност за постановяване
на преразглеждане на делото, щом процесуалните давностни срокове са изтекли.
Всичко горепосочено дава основание на БРС да приеме, че в случая правилно РП-
Бургас е преценила, че давността за преследване на конкретното деяние е изтекла, поради
което и правилно на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК е прекратила наказателното
производство.
Така мотивиран и на основание чл. 243, ал. 6, т. 1 НПК, Бургаският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановление на Бургаска районна прокуратура от 10.01.2022 г., с което
е било прекратено наказателното производство по ДП № 1783/2004 г. по описа на 05 РУ-
Бургас, пр.пор. 5649/2004 г. на БРП, водено за извършено престъпление по чл. 195, ал.1, т. 3
НК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване или протест в седемдневен срок от
съобщаването му пред БОС.
ПРЕПИС от определението да се връчи на БРП и на жалбоподателя („Кипро” ООД,
чрез управителя К.П.Й.) на посочения в делото адрес.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3