№ 1056
гр. София, 17.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20211000503391 по описа за 2021 година
САС е сезиран с въззивна жалба от ищците по гр.д. 13 848/18 г. по описа на СГС. С
решение по делото № 26 4701/16.07.21 г. съдът е отхвърлил предявените на основание
чл. 49 и 86 ЗЗД искове от Р. и Б.К.и за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди, предизвикани от смъртта на сина им Х. Х.. Същият на 10.11.17 г. управлявал
мотоциклет Сузуки АН 400, № ***. На около 300 м. след с. Кутово, в направление с.
Кошава, след ляв завой с широк радиус, ищецът се ударил в купчина инертна маса.
Загубил равновесие и продължил движение по инерция, от което получил травми,
които въпреки лечението, довели до неговата смърт.
За да отхвърли исковете, първоинстанционният съд е приел, че единствена
причина за катастрофата е противоправно поведение на загиналия, управлявал
мотоциклета без правоспособност, с непозволена скорост. Последните станали
причина за невъзможността да се овладее двуколесното средство и мотоциклетистът да
падне.
Въззивниците ищци с жалбата си твърдят, че купчината с чакъл била трудно
разпознаваемо, необозначено (следователно – неочаквано) препятствие. Същото се
намирало частично върху третокласен път, грижата за чиято поддръжка има отвеникът
Агенция Пътна инфраструктура. С допускането чакълът да е на пътното платно е
проявено престъпно бездействие.
Въззиваемият оспорва жалбата. Той счита, че причина за катастрофата е
невъзможността на загиналия да контролира постоянно двуколесното моторно
превозно средство, при движение с 91 км.ч. (при разрешени 80 км.ч.). При тази скорост
опасната зона е била 116 м. Алтернативно, ако съдът счете, че и ответникът има вина,
моли на основание чл. 51 ЗЗД обезщетенията да бъдат по-ниски от заявените
претенции.
1
При служебна проверка САС установи, че е сезиран с допустима жалба,
атакуваща валидно и допустимо съдебно решение.
Дължи се произнасяне с оглед доводите на въззивниците за неправилност на
решението според доказателствата, ангажирани в първоинстанционното производство.
Въз основа твърденията на страните и съобразно наличния по делото
доказателствен материал САС прави следните изводи:
В проведеното на 22.02.21 г. съдебно заседание е разпитан свидетелят на
ответника Ж. М. (с.120). Той заявява, че е старши специалист в Областно пътно
управление Видин към Агенция Пътна инфраструктура. Негово задължение е да
обхожда пътищата и при установени препятствия – камъни, клони…да бъдат
отстранени. За станалото ПТП свидетелят узнал в късния следобед в деня на
катастрофата. Предходния ден свидетелят правил обход и не е имало разтоварена край
пътя купчина инертна маса. Свидетелят заявява, че материалът не е стоварен от
поддържащите пътя – те разчистват, съответно опесъчават с машини, а не правят
камари до пътното платно. През ден се правел обход на пътищата. Тъй като самият
свидетел живее в село, съседно на това на загиналото момче, още в деня след
инцидента той посетил местопроизшествието. Заварил платното с разпилени камъчета
натрошен камък.
При защитаване на прието експертно заключение по допусната автотехническа
експертиза, в.л. инж. А. А. заявява, че камъните са били стоварени на камара, но след
това са били разпилени към пътя. Счита, че и други МПС, освен мотоциклетиста, са
минавали през купчината и са предизвикали разпръсването на фракцията в радиус 6 м.
На с. 85 са записани показанията на св. Е. С. – приятел на загиналия. Той
твърди, че са му се обадили за катастрофата около половин час след нея. Той тръгнал
към мястото. Не заварил приятеля си Х., но там бил още моторът му. Свидетелят
описва купчината камъни като висока към 30 см., с диаметър 2-3 м. Тя била
непосредствено след излизане от завоя. След нея започвал гробищен парк. Свидетелят
посетил Х. в болницата и той разказал, че карал с 60-70 км.ч. След завоя видял
купчината, опитал да я заобиколи, но моторът му поднесъл и той паднал. Било светло.
При така събраните доказателства за местоположението на препятствието и
начина на настъпване на катастрофата, следва да се анализират дадените от
автоексперта заключения (л. 108).
Според вещото лице, ако катастрофата е станала в светлата част от
денонощието, разстоянието, от което препятствието могло да се забележи, е било по-
голямо от опасната зона за спиране и затова мотоциклетистът би могъл да избегне
катастрофа чрез спиране. Това се отнася както при движение с 80 км.ч. (разрешената
скорост), така и при пътуване с 91 км.ч. Само в нощни условия зоната на осветеност от
фара би била по-къса от спирачния път и ударът би бил непредотвратим.
САС приема за доказано чрез засичането на свидетелски показания на
несвързани помежду си лица, че катастрофата е станала в светлата част от
денонощието. Фактът, че св. М. е бил уведомен в късния следобед говори, че
катастрофата е станала по-рано. Свидетелят С. възпроизвежда информация от
загиналия мотоциклетист, който му разказал, че е катастрофирал в светлата част от
денонощието, но и според съдържанието на показанията на св. С. може да се заключи,
че той е посетил мястото на катастрофата при дневна светлина. Той възпроизвежда
размера на камъчетата – 3-5 см. в диаметър, с жълтеникаво-бял цвят. Тези подробности
не биха били забележими след здрачаване, дори при осветеност на пътя с фарове на
кола.
С оглед на това следва да се зачете заключението на автоексперта за
2
предотвратимост на катастрофата чрез спиране.
Установена е съдебната практика, че не е достатъчно да има правонарушение
(непочистен път), за да е налице съпричиняване на вредоносния резултат. Последиците
от правонарушението следва да са в пряка причинна връзка с настъпилите вреди. В
случая, макар, че е имало посипано количество чакъл върху пътното платно, при
наличие на своевременна реакция и умело управление на мотоциклета, падането би се
избегнало.
Тъй като настоящият състав достига до изводи, съвпадащи с направените от
първоинстанционния съд, решението следва да се потвърди. В полза на въззиваемия
ищците следва да заплатят юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.
Водим от горното САС:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 26 4701/16.07.21 г., постановено по гр.д. 13 848/18 г. по
описа на СГС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 8, вр. ал 3 ГПК Р. Н. К. и Б. Х. К. да заплатят
на Агенция пътна инфраструктура разноски за въззивното производство с естество на
юрисконсултско възнаграждение, в размер на 200 (двеста) лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните при спазване изискванията на чл. 280 и сл. ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3