РЕШЕНИЕ
№ 70
гр. ХАСКОВО, 14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ в публично заседание
на двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ
Членове:БОРЯНА П. БОНЧЕВА-
ДИМИТРОВА
КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря РУМЯНА АЛД. ГИГЕЛОВА
в присъствието на прокурора Павел Йорданов Жеков (ОП-Хасково)
като разгледа докладваното от КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20215600600317 по описа за 2021
година
Производството е по реда на глава ХХI от НПК.
С Присъда № 260022 от 11.05.2021г., постановена по н.о.х.д.№ 145/2020г., РС
Хасково е признал подсъдимия Д. А. К. за виновен в това, че:
На 29.01.2019 г. в град Х., извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - псувал и
обиждал Д. Л. М. и М. Л. М.; удрял с ръце (юмруци) и крака по лицето и тялото Д. Л. М.,
счупвайки очилата на М., както и тричленната му мостова конструкция (протеза) на долната
му челюст; блъскал и удрял по лек автомобил, марка „Крайслер" с рег. № *****, счупил
външните странични огледала на посочения лек автомобил, като деянието по своето
съдържание се отличава с изключителен цинизъм и дързост, поради което и на основание
чл. 325, ал. 2, предл. 2-ро, вр. ал. 1, вр. чл. 54 от НК му наложил наказание „лишаване от
свобода" за срок от 10 месеца;
На 29.01.2019 г. в град Х., се заканил на другиго - Д. Л. М. и М. Л. М., с
1
престъпление против личността им - с убийството им, като им казал: „******!", като
държейки брадва в ръката си, вдигната над главата му, се насочил към горепосочените две
лица, и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му у тези
лица, поради което и на основание чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 54 от НК му наложил
наказание „лишаване от свобода" за срок от 1 година.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подс. Д. А. К. е било определено едно
общо наказание, измежду наложените му с присъдата - „Лишаване от свобода" за срок от 1
/една/ година, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК е било отложено за
изпитателен срок от 3 години.
В тежест на подсъдимия са били възложени разноските, направени от частните
обвинители в производството, суми от по 1 250 лева – възнаграждения за адвокат, както и
тези направени в ДП, платими по сметка на ОД МВР Хасково 352. 80 лева, а по сметка на
РС Хасково – направени в съдебното производство такива – 80 лева.
Разпоредено е вещественото доказателство – брадва да се върне на
подсъдимия.
Недоволен от присъдата е останал защитникът на подсъдимия, който я
обжалва в законовия срок с доводи за постановяването й при съществени нарушения на
процесуалните правила, незаконосъобразност, дължаща се на необоснованост на изводите
относно фактите и приложимото право; и явна несправедливост. В жалбата са формулирани
искания: за отмяна на присъдата и прекратяване на наказателното производство; за отмяна
на присъдата и връщане на делото на РС; за отмяна на присъдата и постановяване на нова от
ОС, с която подсъдимият бъде признат за невинен и оправдан по предявените му обвинения.
След насрочване на делото в деловодството на ОС е постъпило писмено допълнение към
въззивната жалба; в което се посочва и допуснато на досъдебното производство съществено
нарушение на процесуалните правила на етап изготвяне на обвинителен акт, като
защитникът твърди необоснованост на прокурорския акт, пропуск на органите по
разследването да установят взаимоотношенията между участниците в конфликта
лица(подсъдим и пострадали), като неверните, непълни и некореспондиращи с
доказателствата по делото факти, изложени в обвинителния акт повлияли изначално
негативно на обективното възприемане на действителното положение. Твърди се и
необоснованост на възприетите от РС факти, дължаща се на неправилна интерпретация на
част от разпитаните в първоинстанционното производство свидетели (К. Г, А. К.) и
надценяване достоверността на изложените от други (Д. М. и М. М.) обстоятелства.
Недооценени, продължава по-нататък защитникът, останали конкретните обстоятелства
относно семейно-битовия характер на скандала, изключващ квалифицирането му като
хулиганство, според приетата в обвинителния акт квалификация. Освен това присъствието
на пристигналите на място полицаи, само по себе осуетявало възникването на основателен
страх у пострадалите, респ. изключва се съставомерен признак от обективната страна на
2
престъпния състав по чл. 144, ал. 3 от НК. Изразявайки несъгласие с окачественото от РС
„като не изцяло положително процесуално поведение на подс. Д. К.“, продиктувано с
ограниченията в пътуванията в ЕС във връзка с К 19 защитникът поддържа формулираните
във въззивната жалба искания за отмяна на присъдата.
В съдебно заседание се поддържа – несъставомерност на деянието по чл. 325,
ал. 2 от НК, в условията на алтернативност – иска се отмяна на присъдата и постановяване
на нова по отношение на обвинението за първото престъпление, а в случай, че въззивната
инстанция приема за налично осъществено престъпление по чл. 144, ал. 3 НК – присъдата да
бъде изменена и намален размера на наложеното наказание.
Подс. Д.К. поддържа становището на своя защитник, даде обяснения на
съдебното следствие пред въззивната инстанция. В последната си дума изрази съжаление за
инцидента.
Участващият в съдебно заседание прокурор от ОП Хасково зае позиция за
законосъобразност на съдебния акт, поради което иска да бъде потвърден.
Поверениците на частните обвинители, а и самите те, изразиха становище за
законосъобразност на присъдата, като искат съдебния акт да бъде потвърден и им бъдат
присъдени разноски.
Хасковският окръжен съд, като провери правилността на обжалваната
присъда по направените оплаквания, изтъкнатите доводи и на основание чл. 314, ал. 1 от
НПК, констатира следното:
Присъдата, предмет на настоящата проверка, е постановена при спазване на
всички съдопроизводствени правила, като не са налице основания за нейната отмяна и:
прекратяване на наказателното производство или връщане на делото на РП Хасково.
Основанията за прекратяване на наказателното производство от въззивната инстанция,
изчерпателно изброени в чл. 334, т. 4 НПК във вр. чл. 21, ал. 1, 2 – 8а и ал. 5 от с.з. не са
налични. Липсва възможност за отмяна на присъдата, връщане на делото на РС на етап
разпоредително заседание, поради констатирани от ОС съществени нарушения на
процесуалните правила, допуснати на досъдебната фаза на производството, довели до
ограничаване правото на защита на подсъдимия, както поради настъпилата преклузия по
смисъла на чл. 248, ал. 3 от НК (определението за прекратяване на съдебното производство
и връщане на делото на РП е било отменено с акт на ОС), така също и от забраната за
влошаване положението на обжалващия. Действително неправилно разследващият полицай
и наблюдаващият делото прокурор са квалифицирали действията на подс. Д. К. спрямо Д. и
М. М. по чл. 144, ал. 3 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, доколкото продължавано престъпление против
личността на две лица е невъзможно (чл. 26, ал. 6 НК). Тази грешка на разследващите
органи обаче е изцяло в интерес на подс. К., който иначе би бил изправен пред обвинение за
извършени в реална съвкупност не две, а три деяния. Не е основание за отмяна на присъдата
3
и връщане на делото на първоинстанционния съд и заради начина на изложение от
прокурора на фактическите обстоятелства, касаещи инцидента, които според защитника
довели до негативна оценка за личността на подсъдимия, респ. повлияли върху съда при
разрешаване въпросите по чл. 301 от НПК. Стилът и начинът на пишещия обвинителния акт
не обвързват четецът му със съгласие за верността на изложените обстоятелства, а още по-
малко това се отнася до решаващия съд, който е длъжен да събере доказателства, направи
оценка на доказателствения материал и сам изложи, установените от него факти в мотивите
към присъдата си. Голословен е и соченият във въззивната жалба довод за допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила изразяващо се едностранчива, в ущърб на
защитата, преценка на доказателствата по делото, както и неглижиране на показанията на
св. К. Г. и А. К. С основание са приети за неубедителни показанията на тези свидетели,
относно нанесен от пострадалия М. в гърба на св. Г. удар, след претърпяна от нея преди това
операция, провокирал ответната реакция на подсъдимия. Освен, че отчел съществуващите
връзки на тези свидетелки с подсъдимия (първата дългогодишно съжителства с К., а втората
е дъщеря на Г. и К.) съдът е съпоставил показанията им тези на останалите свидетели,
включително и полицейските служители, което наред с липсата на обективни находки за
твърдяното е довело до извод, че показанията на тези свидетели, в тази им част обслужват
защитната позиция за налично противоправно поведение на Д. М.. Този извод на РС е
подкрепен и от обективно установеното поведение на св. Г. – препречва със собствения си
автомобил колата на М., започва разтоварване от колата на М. на вещи на бившата й снаха и
внука й, за които синът й и св. М. са се разбрали да бъдат взети от последната. Тези
показания са обсъдени в мотивите към присъдата, като са съпоставени с останалите гласни и
писмени доказателства. С основание не е дадена вяра и на обясненията на подсъдимия,
дадени на ДП, в присъствието на защитник и приобщени по надлежния процесуален ред,
като в тази им част те (обясненията) обслужват защитната теза. Като такива, приема и
въззивната инстанция дадените по настоящото дело подс. К. обяснения, в частта относно
налично над св. Г. нападение. В случай, че такова нападение от страна на М. върху Г. е било
налице и то е причината за агресията на подсъдимия спрямо частния обвинител, то
необяснима остава причината, поради която К. в началото на инцидента се опитва да влезе в
съприкосновение със св. М. М., вместо с нанеслия на Г. удар Д. М.. Показанията на
свидетелите Д. и М. М. са категорични – последният не е удрял К. Г.; за такъв удар не
споменават и дошлите по-късно на място полицейски служители. И макар защитата да
твърди пристрастност и заинтересованост от изхода на делото на свидетелите Д. и М. М.и,
предвид конституирането им в процеса като частни обвинители и родствената им връзка, то
същото в пълна степен се отнася и за свидетелите Г. и К., чиито отношения с подсъдимия
бяха посочени по-горе. Д. и М. М. са свидетели и в последното им качество носят
наказателна отговорност за лъжесвидетелстване и под страх от реализиране на такава са
дали еднопосочни, подредени, логични и кореспондиращи си показания, които съдът не е
имал основание да не ползва като обективни. Първоинстанционният съд е изпълнил
задълженията си за всестранно и пълно изясняване на фактите, гарантирайки правото на
страните да участват активно в наказателния процес и да представят доказателства, както и
4
да аргументира позицията си защо дава вяра на едни показания, а на други не. Въз основа на
събраните в производството пред районния и на съдебното следствие пред въззивната
инстанция доказателства, настоящият състав на ОС прие за установено следното:
Няма спор между страните в производството, че на 29.01.2019 г., след
приключване на гражданско дело в РС Хасково, М.М. и брат й -Д. Л. М., с лекия автомобил
на последния „Крайслер" рег. № ****** отишли до къща с адрес - ул. „****" № ****, която
била семейното жилище на М. и Г. В. От съжителството си двамата имали родено дете. В. и
М. уточнили кои вещи тя да вземе, след което Д.М. и Г. В. натоварили чантите с вещите в
автомобила. М. седнал зад волана на колата, а на седалката, до тази на водача седнала М.М..
Д.М. потеглил на заден ход с автомобила, за да намери пространство - пресечка, където да
обърне. След около 20 м. пътят на превозното средство бил препречен от друг автомобил -
„Опел Астра", управляван от св. К. Д. Г. - майка на Г. Н. В.. Г. слязла от автомобила си и
отишла до шофьорската врата на колата, собственост на Д.М.. Г. поискала от М. да свалят
всички, взети от къщата вещи. Г. В. се опитал да успокои майка си и обяснил, че се разбрали
с М.М. за вещите. К. Г. настоявала на своето, ударила с ръце по автомобила, опитала да
отвори багажника и вратите му. Д.М. и М.М. излезли от автомобила, първият опитал да
успокои Г., втората поискала да разтоварят вещите. Д.М. казал на сестра си да се прибере в
колата, което тя сторила. В този момент до автомобила на Д.М. се приближила св. А. Д. К.,
която била изпратена от св. К. Д. Г. да извика баща си - подс. Д. А. К.. Последният, след
като се прибрал от нощна смяна в мината изпил две ракии и се готвел да си ляга. Излизайки
от двора на къщата Д. К. се насочил към вратата (дясна предна) на автомобила на Д.М.,
където седяла М.М., опитал да я отвори, но не успял, защото вратата била заключена.
Подсъдимият започнал да псува Д. и М. М., да блъска по вратата на автомобила, опитвайки
се да я отвори и да се саморазправи с М.М.. Д.М. и Г. В., се опитвали да успокоят
подсъдимия. в един момент Д.К. се обърнал и нанесъл на Д.М. удар с ръка в лицето,
попаднал в областта на лявата му страна. Подс. Д.К., въпреки опитите на Г. В. да го възпре,
нанесъл още един удар в носа на Д.М., при което очилата на последния се счупили и
паднали на земята. М. се отдръпнал от подсъдимия и започнал да обикаля около колата си.
Докато бил преследван от подс. К. и св. Г. М. получил нов удар, нанесен му от подсъдимия,
който попаднал в областта на долната челюст, вляво и довел до счупването на тричленната
му мостова конструкция (протеза) на долната му челюст. От устата на М. потекла кръв, но
подсъдимият успял да нанесе още няколко удара с крак и юмруци по тялото на Д.М.. Побоят
на М. бил придружен от ругатни, псувни и обиди към Д. и М. М.. Агресията на К. се
насочила и към автомобила на М., като подсъдимият с ръце счупил/премахнал двете
странични външни огледала на колата. Увещан от Г. .В. Д.К. се прибрал в къщата си, което
дало възможност на Д.М. да сигнализира за ставащото органите на МВР, а св. К. Г. да
премести автомобила си и освободи пътя. В момента в който Д. М. и К. Г. разговаряли за
намерението на първия да изчака пристигането на полицейски патрул подс. Д.К. излязъл от
къщата и отново се насочил към Д. и М. М., държейки в ръцете си две дървени пръчки,
свързани помежду си с верига. М. запалил автомобила си и заедно със сестра си в колата се
5
отдалечил на около 100 метра от къщата на К.. До неговия автомобил спряла своята кола и
св. К. Г.. В този момент на място пристигнали полицейските служители П. Л. П. и Т. Р. И..
Двамата поискали личните карти на Д. и М. М.. Тогава тичайки към автомобила на
пострадалите и крещейки към тях „*****!", „******!", „******!", се насочил подс. Д.К.,
който държал в ръцете си брадва. Виждайки това, полицейските служители извадили
служебното си оръжие, насочили се към К., разпореждайки му да пусне брадвата.
Подсъдимият се спрял, пуснал брадвата, а полицейските служители му поставили белезници
на ръцете. Брадвата била предадена с Протокол за доброволно предаване от 29.01.2019 г. и
приобщена като веществено доказателство. Подсъдимият К. бил отведен в сградата на РУ на
МВР - Хасково и задържан за 24 часа.
Според заключението на вещото лице по назначената в хода на досъдебното
производство съдебно-медицинска експертиза, след инцидент на 29.01.2019 г., в около 13:00
часа, Д. Л. М. получил следните травматични увреждания: кръвонасядане на носната
пирамида, кръвонасядане под лявата очница, счупване на режещия ръб на втори горен ляв
зъб, изкълчване на същия зъб 1-ва степен, контузионен оток на горна и долна устна,
контузия (болезненост) на коремната стена, състояние след избиване и повреда на зъбна
протеза. Описаните увреждания, според вещото лице, са причинени от действието на твърди
тъпи предмети и е възможно да са били получени по време и начин, съобщени от
пострадалия - побой. Посочено в заключението е, че уврежданията са причинили
разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и 129 от НК, възстановяването трае по-
малко от 30 дни, частичното счупване на коронката на зъб 22 не е възможно да се
възстанови от само себе си, като това счупване и изкълчването му в лека степен не засягат
функцията му за повече от 30 дни. Повреждането на зъбната протеза, според вещото лице, не
е телесна повреда, а имуществена вреда на посочената в документите стойност, представени
от пострадалия Д.М. - 480 лв.
От заключението на вещото лице по назначената в досъдебна фаза експертиза
за оценка на щетите - двете странични огледала по лек автомобил, марка „Крайслер
Круизер" с рег. № ******, очилата на Д.М. и по счупения му зъбен мост, се установява, че
общата им стойност, които Д.М. е претърпял във връзка с инцидента на 29.01.2019 г.,
възлиза на 1 045.00 лв.
Тези факти се установяват от показанията на свидетелите Д. М., М. М., П. П. и
Т. И., а и от дадените във въззивното производство от подсъдимия обяснения. Безспорно
установено е, че след сутрешната злоупотреба с алкохол подс. К. е станал агресивен, псува и
ругае – показанията на свидетелите М. При посещението си на инкриминираната дата в гр.
Х. на улица ***** двамата са заварили подсъдимия точно в такова състояние. А, че
подсъдимият е отправил заплаха с убийство към бившата си снаха и нейния брат, и е
нанесъл побой на последния е достатъчно да се посочат показанията не само на М., на
отзовалите се на сигнала полицейски служители, а и на медицинската експертиза. Факт,
установен по несъмнен начин е, че Д. М. и М. М. са се отдалечили от къщата и са останали
6
на улицата до идването на полицейския патрул. Присъствието на служители на РУ на МВР
обаче не е възпряло подс. К., който излизайки от дома си с брадва и крещейки заплахи с
убийство се насочва към свидетелите М.. Обстоятелството, че полицейските служители
прибягват до изваждане на служебно оръжие възприемайки поведението на подсъдимия
обуславя и извода, че отправените от него заплахи не само са могли, а са възбудили
основателен страх от осъществяването им у пострадалите. Факт е отправена закана, след
предварително нанесен на М. побой, опит за саморазправа със св. М., повреждане на
автомобил, свидетелстващ както за проявена от дееца арогантност, така също и за
сериозното намерение от осъществяването й.
При установените факти въззивният съд прие, че подсъдимия Д.К. е
осъществил състава на престъплението по чл. 144, ал. 3 предл. І-во вр. ал. 1 от НК, като на
29.01.2019 г. в гр. Х., се заканил на Д. Л. М. и М. Л. М. с убийството („****!", държейки
брадва насочил се към двамата) и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му. Престъплението е извършено от подс. К. с пряк умисъл - съзнавал е,
че с поведението си, изразяващо се в отправяне на закана с лишаване от живот към Д. и М.
М., последните възприемат заканата непосредствено и деецът цели точно това – да възбуди
у пострадалия основателен страх от осъществяването й.
К. е осъществил от обективна и субективна страна и престъпление по чл. 325,
ал. 2 вр. ал. 1 от НК защото на същите дата, месец, година и населено място извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение
към обществото (псувал и обиждал Д.М. и М.М.; нанесъл побой - удрял с ръце и крака по
лицето и тялото първия, счупил очилата и мостовата конструкция (протеза) на долната му
челюст; блъскал и удрял автомобил „Крайслер" с рег. № ******, счупил външните му
странични огледала), като деянието по своето съдържание се отличава с изключителен
цинизъм и дързост. Изброените извършени от подсъдимия непристойни прояви грубо
нарушават обществения ред и изразяват явно неуважение към обществото. Провокативното
поведение на подсъдимия против двама граждани, нанесеният побой на публично място,
причиняването на телесна повреда, са все действия грубо нарушаващи обществения ред.
Налице е и една упоритост, продължителност във времето и нарастваща агресия,
обективиращи проявеното от К. пълно неуважение към обществото и установените
обществени порядки. Деянието е извършено на улицата, по обяд, в присъствието на
множество свидетели. Неправомерните действия на подсъдимия, подробно посочени no-
горе, грубо засягат лични и обществени интереси и изразяват явното му пренебрежение към
утвърдения правов ред. Тези действия се отличават с изключителна дързост. Нещо повече.
Подсъдимият не е прекратил действията си, въпреки присъствието на полицейски
служители, а едва след няколко техни разпореждания. Засегнати са в много груба форма
интересите на обществото. От субективна страна при осъществяването на процесното
престъпление деецът е действал с пряк умисъл като форма на вината, изразяващ се в
конкретното му психическо отношение към извършеното от него деяние, към
общественоопасните му последици и общественоопасния му характер. Подсъдимият е
7
съзнавал, че чрез непристойните си действия нарушава реда и общественото спокойствие,
установените в обществото морални норми за общуване между членовете на това общество,
като по този начин изразява явно неуважение към него и е целял с това си поведение
настъпването на общественоопасния резултат.
При определяне наказанието на подс. К. съдът е посочил единствено
смекчаващи отговорността обстоятелства: чистото съдебно минало, доброто име, с което се
ползва в квартала, липсата на данни за връзки с криминално проявени лица, трудовата му
ангажираност, а като единствен негатив – отсъствието му от съдебни заседания. На тази
основа наказанията „лишаване от свобода“ за двете деяния са били определени при
условията на чл. 54, ал. 1 НК с превес на смекчаващите обстоятелства, съответно за
престъплението по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК в размер от една година; за престъплението по
чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 от НК в размер на десет месеца. Въззивният съд счита, че конкретните
размери на наказанията са завишени: процесуалното поведение на подсъдимия е изцяло
обусловено от въведените от страните членки на ЕС различни мерки за предотвратяване
разпространението от К 19, които продължават и към настоящия момент. Несигурността на
пътуванията от и за ****, където подсъдимият се е устроил на работа, е ноторно известно
обстоятелство и въвеждането на различни ограничения от държавите не се дължи на Д.К..
Вярно е, че предявеното обвинение изисква участието на подсъдимия в съдебната фаза на
производството, но отсъствието му от заседания пред районния съд се дължи на обективна
невъзможност да вземе участие в процеса, невъзможност обусловена от световната
пандемия и свързаните с това предписания на здравните власти на отделните държави. Вън
от изложеното К. участва на въззивното следствие, даде обяснения, с което способства за
разкриване на обективната истина, изрази искрено съжаление за инцидента и своето
поведение. Всичко това води до извод, че наказанията на К. следва да се определят при
условията на чл. 54, ал. 1 НК, но в минимума предвиден в общата част на НК, а именно –
„лишаване от свобода за срок от по три месеца” – за всяко едно от двете престъпления.
Казаното налага обжалваната присъда да бъде изменена, в наказателно осъдителната й част,
относно размера както на отделните, така и на определеното общо наказание. Размерът на
последното следва да се редуцира до три месеца лишаване от свобода. Както правилно е
приел и РС налице са формалните предпоставки за приложение на чл. 66, ал. 1 НК, а за
постигане целите на наказанието и най-вече за поправянето и превъзпитанието на
подсъдимия не е наложително той да изтърпи ефективно общото наказание. Определеният
от РС изпитателен срок от три години ще възпре подсъдимия от извършване в бъдеще на
противоправни действия, в един относително дълъг период.
Подсъдимият ще следва да заплати на частните обвинители направените от
тях, пред въззивната инстанция разноски, представляващи изплатено адвокатско
възнаграждение – суми от по 1 600 лева.
Така мотивиран съдът
8
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 260022 от 11.05.2021г. на РС Хасково, постановена по
н.о.х.д.№ 145/2020г. в частта й:
относно наложените на подсъдимия Д. А. К. наказания, като намаля размера
им от 1 (една) година за престъплението по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК и 10 (десет) месеца за
престъплението по чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 от НК на 3 (три) месеца – за първото и 3 (три)
месеца – за второто и
намаля размера на определено общо наказание „лишаване от свобода“ от 1
(една) година на 3 (три) месеца.
Потвърждава присъдата в останалата й част.
ОСЪЖДА подс. Д. А. К. от град *****, ул. „*****" № ****, ЕГН **********
да заплати на Д. Л. М. ЕГН **********, с адрес: град ****, обл. ***, ул. „****" № *** и М.
Л. М. ЕГН **********, с адрес: град **** ул. „****" № ***, вх. ***, ет.**, ап. *** суми от
по 1 600 лева, представляващи направени от всеки един от тях разноски във въззивното
производство.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9