Мотиви
към Присъда № 55 от 07.12.2012 година по НОХД № 493/2012 г. НА Павликенски РС
Обвинението е против С.А. ***, за престъпление по чл.343 в, ал. 2, вр. с ал.
1 от НК. В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението и счита, че то е
доказано.
Подсъдимият се явява в с.з., дава
обяснения по обвинението, като навежда доводи да не е управлявал МПС, тъй като
двигателят му не бил запален.
Съдът като взе предвид становищата на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено следното:
На 05.08.2012 год. подсъдимият на
третокласен път между с. Д., община П.и с. В., община П., управлявал лек автомобил „Опел Астра”, с рег.
№ **********. И. бил спрян за проверка от служителя на СПУ – П. св. И.М. и св. Т.Т.
***. Подсъдимият не им представил свидетелство за управление на МПС и заявил,
че същото му е иззето поради отнемане на всички контролни точки. След извършена
справка било установено, че действително И. е неправоспособен водач. Св. Т. му
съставил АУАН № ***/**** год., подписан без възражения от подсъдимия. В
последствие било установено, че С.И. е наказан по административен ред за
управление на МПС без свидетелство за управление с наказателни постановления № ***/*****
год. на началник на РУ на МВР – П., влязло в сила на 14.07.2012 год. и че на
05.08.2012 год. е извършил същото деяние в едногодишния срок от наказването му.
Със ЗППАМ № 9010/12.02.2009 год. на началник Сектор
„ПП” – ОД на МВР – В. Т., издадена на
основание чл. 171 , т. 4 от ЗДвП, във вр. с чл. 157, ал. 2 от ЗДвП връчена на И.
на 17.03.2009 год. последният е загубил придобитата си правоспособност на
управление на МПС, тъй като са му отнети всички контролни точки.
Видно от изложеното по-горе съдът в настоящият му
състав изцяло кредитира показанията на св. Т. и Милков – същите са последователни,
непротиворечиви и логични. Следва да се има предвид и че разстоянието между
двете населени места е около 3-4 километра, пресечен терен и е нелогично да се
твърди, че цялото разстояние е изминато по инерция. Двамата освен това са и
дългогодишни служители на МВР, с утвърден авторитет и уважавани в обществото.
Липсват каквито и да било данни за тяхна заинтересованост.
Съдът не кредитира изразеното в обясненията на
подсъдимия, както и в показанията на ангажираните от него св. И. и А., а именно
че подсъдимият не е управлявал МПС, а го е тикал автомобила и е бил спрян за
проверка по нанадолнище. Подсъдимият и св. И. безспорно са заинтересовани от
изхода на делото – свидетелката е съпруга на подсъдимия.
Свидетелят А. от своя страна дава показания само за
началния момент на движението – когато автомобилът е бил тикан и не е възприел
с исканата от закона категоричност как е продължило движението.
Безспорно се доказа от събраните доказателства –
гласни доказателства, че мястото, където е спрян за проверка автомобила е
нагорнище, баир и че зад волана на автомобила е бил подсъдимия. Самият подсъдим
не отрича, че е седял зад волана и е управлявал автомобила, макар и да твърди
движението да е ставало по силата на набрана инерция. Действително, възможно е
на места, където пътят е бил нанадолнище, той да е тикал същия, но при
проверката, същият е управлявал автомобила. Подсъдимият не спори да е
неправоспособен – да му е отнето свидетелството за правоуправление и че е
неправоспособен.
Тук съдът отчете и константното становище на
доктрината и съдебната практика, че в понятието "управление" се
включват всички действия или бездействия с механизмите или приборите на
моторните превозни средства или машини, както и задължителните разпореждания на
оправомощено лице, независимо дали превозното средство или машината е в покой
или в движение, когато тези действия са свързани с опасност за настъпване на
съставомерни последици – така задължителното за съда Постановление № 1 от
17.I.1983 г. по н. д. № 8/82 г., Пленум на ВС. От така даденото определение
следва и извода, че дори и да се даде вяра на подсъдимия, че не бил привел в
работа двигателя на МПС, то той пак е управлявал МПС – при всяко движение
съществува опасност – това въпреки безспорното за съда, че всъщност подсъдимият
е управлявал МПС с включен двигател. Дори самото управление на МПС „по инерция”
крие по-голяма опасност от обичайното, свързан с така нареченото заключване на
кормилото и загуба на управление.
Тази фактическа обстановка се доказва
от обясненията на подсъдимия, показанията на св. М. и св. Т. и другите писмени
доказателства по ДП № 314/2012 год. по описа на РУП - Павликени.
От обективна страна подсъдимият е осъществил състава
на престъпление по чл. 343в, ал.2, вр. с ал.1 от НК – на 05.08.2012 год. по
пътя между с. Д., община П. и с. В., община П.,
въпреки, че бил неправоспособен водач
управлявал МПС в едногодишен срок
от наказването му по административен ред за същото деяние.
Разсъжденията на защитата на подсъдимия за обективна
несъставомерност на деянието противоречат на смисъла както на чл. 177, ал. 1,
т. 2 от ЗДвП, така и на чл. 343в, ал. 2 от НК.
Безспорно е, че със ЗППАМ № 9010/12.02.2009 год. на
началник Сектор „ПП” – ОД на МВР – В. Т.,
издадена на основание чл. 171 , т. 4 от ЗДвП, във вр. с чл. 157, ал. 2 от ЗДвП
било иззето свидетелството за управление на подсъдимия, тъй като той не го
върнал доброволно в съответната служба на МВР, макар да му били отнети всички контролни
точки. Следователно, след влизане в сила на тази заповед подсъдимият се
превърнал в неправоспособен шофьор с всички произтичащи от този статус
последици. Текстът на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП не създава двойнствен режим
на административнонаказателна отговорност в зависимост от основанието, поради
което водачът е лишен от свидетелство за управление. Напротив, той легитимира
еднаквата тежест на нарушението и не разграничава първоначалната липса на
свидетелство от последващата липса в резултат на отнемане. Не се касае до две
отделни изпълнителни деяния на административно нарушение, а до поясняваща
редакция, която включва отнемането към непритежаването на съответното
свидетелство. Ето защо чл. 343в, ал. 2 от НК е приложим за всички случаи,
когато лицето е вече санкционирано по административен ред на основание чл. 177,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП за управление без свидетелство - както в хипотезата, когато
то не е издавано на водача, така и в хипотезата, когато му е отнето. С факта на
административното отнемане на този документ се преустановява и притежаването му
от титуляра. Това е така, тъй като той е изгубил качествата и уменията,
позволяващи управлението на моторно превозно средство и по тази причина вече
представлява опасност за транспорта. Целите на закона (чл. 1, ал. 2 от ЗДвП) -
да се опазят живота и здравето на участниците в движението, да се улеснява
тяхното придвижване, да се опазват имуществото на юридическите и физическите
лица, както и околната среда от замърсяване, не биха били постигнати, ако при нарушение
водачите с отнето свидетелство са поставени в по-благоприятен режим от тези, на
които изобщо не е издавано такова свидетелство.
От субективна страна деянието е извършено при пряк
умисъл - свидетелството за правоуправление на подсъдимия било отнето
фактически, влязлото в сила на 14.07.2012 година НП № ***/***** год. на
началник на РУ на МВР – П. му било връчено редовно и въпреки това той продължил
да управлява колата си.
Обществената опасност на деянието е завишена. Налице е
престъпление по транспорта – общоопасно престъпление.
Отегчаващи вината обстоятелства – Осъждан е
многократно за престъпление от общ характер, както и за престъпление по
чл.343в, ал.2, във вр. с ал.1 от НК за което му е наложено наказание „Пробация”
с влязло в сила на 27.07.2010 год. Споразумение по НОХД № 326/2010 год. по
описа на ПРС, липсата на критично отношение към извършеното.
Смекчаващи вината обстоятелствата: деецът не е
създавал проблеми на органите на полицията, семеен е, прави частични
самопризнания.
Съдът с оглед обществената опасност на деянието и
дееца и като взе предвид отегчаващите и смекчаващи вината обстоятелства на
основание чл. 343в, ал.2, вр. с ал.1 от НК, във вр. с чл. 36 и чл. 54 от НК
налага на подсъдимия наказание Лишаване от свобода за СРОК от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА,
което да изтърпи при ПЪРВОНАЧАЛЕН СТРОГ РЕЖИМ в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип. Подсъдимият И. има многобройни осъждания за
престъпления от общ характер, между които и осъждане за същото престъпление.
Представлява сериозна заплаха за себе си и за околните на пътя. Наложените му наказания не са изиграли
необходимата превантивна роля. Не е заплатил глобата по НП № ****/******* год.
на началника на РУП – П. Не са налице основанията на разпоредбата на чл.55 от НК, тъй като липсват многобройни смекчаващи вината обстоятелства или
изключително такова.
Напротив
- налице е едно упорито управление на МПС без правоспособност от страна на
подсъдимия, след влизане в сила на НП за наказване на същия по административен
ред за управление на МПС неправоспособен. Има влязло в сила Споразумение по
НОХД № ***/**** год. по описа на РС – Павликени за същото деяние. С оглед
осъжданията за престъпления от общ характер с наказания лишаване от свобода не
са налице основанията за приложение на разпоредбата на чл.66 от НК.
Съдът счита, че така наложеното наказание ще изпълни
целите на наказанието – генералната и индивидуална превенция и ще въздействува
възпитателно, предупреждаващо върху него
и върху другите членове на обществото.
Причини за извършеното деяние: незачитане на правилата
за движение по пътищата.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
Б.Н.