РЕШЕНИЕ
№ 2632
гр. Пловдив, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Костадин Б. Иванов
при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева
като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело №
20205330111386 по описа за 2020 година
Производството по делото образувано по искова молба на
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250,
срещу С. А. А., ЕГН *****, с адрес гр. П., *****, с която са предявени
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1
ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1022,31 лева - главница,
представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена
канална вода за периода от 31.05.2016 г. до 13.05.2020 г. за обект, находящ се
в гр. П., ****, обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
от 31.07.2016 г. до 12.03.2020 г. от 136,91 лева, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда –
02.06.2020 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед от
03.06.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 6006/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, III гр.с. Претендира
разноски.
В исковата молба се твърди, че за периода от 31.05.2016г. до 13.05.2020г.
ответникът има задължения към ищцовото дружество за предоставени услуги
по доставка на питейна вода, в размер на 1022.31 лв. и мораторна лихва към
главницата, за периода от 31.07.2016г. до 12.03.2020г. в размер на 136.91 лв.,
за обект, находящ се в гр.П., ****. Твърди, че за потребените за посочения
период количества вода са издадени фактури за главници, подробно посочени
в исковата молба, с посочена дата на издаване, дължима сума и период, за
който се дължи сумата. Ответникът фигурирал в базата данни на оператора
като потребител с № ****, а отношенията между дружеството и клиентите му
1
се уреждали от публично известни общи условия. Ответникът имал
качеството на потребител съгласно Наредба № 4 от 14.09.2004г., тъй като бил
собственик на водоснабдения недвижим имот, по силата на наследяване от
неговата **** Л А. А.. Отчетът бил извършван при условията на липсващо
измервателно устройство, като количество за двама обитатели. Изложени са
съображения за проведено заповедно производство по чл.410 ГПК, като по
образуваното ч.гр.дело № 6006 по описа на ПРС за 2020г. заповедта била
връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което се и предявявали
настоящите искове. Направено е искане за постановяване на решение, с което
да се приеме за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество
сумата от 1022.31 лв. периода от 31.05.2016г. до 13.05.2020г., както и
мораторна лихва към главницата, за периода от 31.07.2016г. до 12.03.2020г. в
размер на 136.91 лв., за обект, находящ се в гр.П., *****. Претендира се и
законната лихва от депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на сумата, както и направените
разноски в производството.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК по делото е
постъпил писмен отговор от ответника, чрез назначения му особен
представител, със становище за неоснователност на предявените искове.
Нямало представен договор между страните за предоставяне на питейна вода
и отвеждане на канална вода. Ответникът не бил потребител на ищеца, тъй
като не била извършена процедура по промяна на абонатния номер след
смъртта на майка му. Нямало и представен документ, че той е единствен
собственик на имота. При липсващо измервателно устройство операторът бил
длъжен да спре водоподаването до монтиране на измервателно устройство.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на предявените искове:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 6006/2020 г. на Районен съд Пловдив,
III граждански състав, образувано по депозирано от „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД – гр. Пловдив заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена
заповед за изпълнение от дата 03.06.2020 г. Заповедта е била връчена на
длъжника на основание чл. 47 ал.5 ГПК, поради което с разпореждане съдът е
указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на
основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен
настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е
издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по
делото. Затова предявените искове са допустими.
По основателността на предявените искове:
За основателността на заявената главна искова претенция с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, ищцовото дружество
следва да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на
валидно облигационно правоотношение с ответника по доставка на питейна
2
вода и отвеждане на канална вода, че ответникът е потребител на услугите за
исковия период на обекта, находящ се в гр. П., ***, че ищецът е изправна
страна по договора, както и да установи размера на претенциите.
Възникването на облигационно правоотношение между страните по
спора зависи от това, дали ответникът притежава качество на „потребител” на
В и К услуги по смисъла на § 1, т.2 от ДР към Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). За да възникне това
качество, ответната страна следва да е собственик или ползвател на имот, за
който се предоставят съответните услуги. В тази връзка по делото е
представена скица от СГКК гр. Пловдив на водоснабдения обект,
представляващ имот с идентификатор ****, с отбелязване, че лицето Л А. А. е
собственик на имота по силата на акт от 02.10.1958 г. По делото са
представени справка от НБД Население и Удостоверение за наследници на Л.
А. А., *****г., издадено от Община Пловдив, видно от които ответникът С.А.
е ***** на Л. А.. С оглед изложеното, съдът приема, че ответникът е титуляр
на вещното право на собственост на имота, за който се твърди да е доставена
вода, респ. има качеството на потребител на процесния имот, и има
задължение да заплаща на оператора на В и К услуги, какъвто се явява
ищцовото дружество по смисъла на чл.2, ал.1 ЗРВКУ, стойността на
потребените услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода, по
цени, одобрени от ДКЕВР. Липсата на данни относно реда, по който е
прехвърлен абонатния номер след *** на Л А. на ответника, не променя този
извод на съда, доколкото не променя качеството потребител на С.А., като
собственик на имота. Без значение за изхода на спора е и дали имотът е
съсобствен, доколкото в отношенията с доставчика, ответникът, на чието име
се води водомер № *****/видно от представените справки по фактури и
карнетни листи/, дължи начислените суми, а останалото е въпрос на вътрешни
уговорки между съсобственици, респ. на евентуално приложение на чл. 30, ал.
3 ЗС.
По делото се установи и, че ищцовото дружество е доставяло питейна
вода и е отвеждало канална вода за процесния период от 31.05.2016 г. до
13.05.2020 г., поради което се явява изправна страна по договора. Начинът за
отчитане на изразходваното от потребителите количество вода е
регламентиран в Общите условия на ищцовото дружество и в Глава шеста от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. на МРРБ за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни
системи (обн., ДВ, бр. 88 от 2004 г.). С исковата молба се твърди, че
отчитането на количеството вода е ставало по тарифа при условията на
липсващо измервателно устройство, като са начислявани общо 10 куб. м. вода
на месец, т.е. за двама обитатели по реда на чл. 23, ал. 5 от Общите условия.
От приложените по делото карнети /л.14 – 16/ и разпитания инкасатор се
установява, че действително отчитането на водата е ставало по този ред и
съобразно с посочената клауза от общите условия на ищцовото дружество. От
разпита на свидетеля С. М., инкасиращ процесния водоснабден обект от м.
март 2018 г. се установява, че обектът е водоснабден. Същият представлявал
общ двор с няколко къщи, като свидетелят не бил допускан вътре в къщите, а
3
само в двора. Свидетелят не бил виждал в имота да има измервателно
устройство, поради недопускането му в къщата. В таза насока съдът намира,
че отчетът в имота се е извършвал при спазване на нормативните изисквания
и предписания в общите условия ред, при условията на липсващо
измервателно устройство. Обектът е водоснабден, отчетът е воден
ежемесечно и съобразно реда, указан в чл. 23, ал. 5 от Общите условия, като
не се установява в имота да има монтирано годно измервателно устройство.
Следва да се отбележи и че възражения в обратния смисъл не са релевирани.
Твърди се единствено, че ищцовото дружество е следвало да преустанови
водоподаването до обекта. Това възражение обаче е ирелевантно за крайния
изход на спора, доколкото се установи, че през процесния период
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД е снабдявало имота с вода, която
потребена вода е следвало да бъде заплатена.
За доказване исковата претенция по размер е прието по делото заключение
по ССчЕ, което не е оспорено от страните и се кредитира от съда като
компетентно изготвено от експерт в съответната област на науката, който е
отговорил пълно и обосновано на поставените задачи. Съгласно експертното
заключение за периода 31.05.2016 г. – 13.05.2020 г. не са извършвани
плащания от стана на ответника в полза на ищцовото дружество. За същия
период са начислени задължения за консумиране на питейна и отведена
канална вода в размер на 1022,31 лева и лихви за забава за изпълнението на
посочените задължения в размер на 136,91 лева. За процесния период
счетоводството на ищеца е водено редовно, при спазване на изискванията на
Закона за счетоводството, като издадените фактури съответстват на
въведените цени на питейна вода, както и на записаните количества в
карнетите.
По отношение на иска за заплащане на обезщетение за забава следва да
се отбележи, че по силата на чл. 33, ал. 2 и чл. 44 от Общите условия на
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив, приложими в
настоящия случай, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за
ползваните от тях В и К услуги в 30-дневен срок след фактурирането, в
противен случай дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва,
считано от първия ден на настъпване на падежа. С оглед данните от
експертизата длъжника не е заплатил сумите, за които са съставени
процесните фактури, поради което същият е изпаднал в забава след
изтичането на 30 дни от дата на издаване на съответната фактура. В тази
насоки искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява доказан по основание, а с оглед на
приетото експертно за заключение по ССчЕ – доказан и по размер.
Предвид гореизложеното съдът намира, че са налице материалноправните
предпоставки за уважаване предявената претенция на ищеца, а именно
ответникът, в качеството му на потребител на В и К услугите да заплати на
ищцовото дружество стойността на доставената от последното питейна и
отведена канална вода.
При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание
чл.78, ал.1 ГПК. В полза на ищцовото дружество ще се присъди сумата от
4
общо 556,15 лв. съдебно-деловодни разноски, от които 75 лв. за държавна
такса, 311,15 лв. плетен депозит за възнаграждение на особения
представител, 20 лв. депозит за свидетеля и 150 лв. депозит за вещото лице.
На основание чл. 78, ал. 8 ГПК следва да се присъди и сумата от 100 лв.
разноски за юрисконсултско възнаграждение за исковото производство.
Следва да се присъдят и сторените разноски в заповедното производство, а
именно – сумата от общо 125 лв., от които 100 лв. за адвокатско
възнаграждение и 25 лв. за държавна такса, като на основание т.12 от ТР №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с
осъдителен диспозитив.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че СТ.
АС. АС., ЕГН **********, с адрес гр. П., ****, дължи на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, следните суми: 1022,31 лв.
(хиляда двадесет и два лева и 31 ст.) - главница, представляваща неплатени
задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от
31.05.2016 г. до 13.05.2020 г. за обект, находящ се в гр. П., ****, и 136,91 лв.
(сто тридесет и шест лева и 91 ст.) обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 31.07.2016 г. до 12.03.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда – 02.06.2020 г. до изплащане на вземането, за които суми е
издадена Заповед от 03.06.2020 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6006/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, III
гр.с.
ОСЪЖДА С. А. А., ЕГН ****, с адрес гр. П., *****, да заплати на
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, сумата от
общо 556,15 лв. (петстотин петдесет и шест лева и 15 ст.) – съдебно-
деловодни разноски пред първата инстанция и сумата от 100 лв. (сто лева)
представляваща юрисконсултско възнаграждение за исковото производство,
както и сумата от общо 125 лв. (сто двадесет и пет лева) – разноски в
заповедното производство, от които 100 лв. за адвокатско възнаграждение и
25 лв. за държавна такса.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ____/П/___________________
5