№ 66
гр. Велико Търново , 09.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на осемнадесети май, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно гражданско
дело № 20214000500131 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, пр. последно и сл. от ГПК,
във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
С Решение № 260023/ 08.02.2021 г., постановено по гр.д. № 534/ 2020
г. по описа на Плевенския Окръжен съд, състав на съда е ОСЪДИЛ ответника
Прокуратура на РБ, представлявана от Главния прокурор, да заплати на
ищеца ВЛ. Д. П., ЕГН **********, от гр. Плевен, на основание чл. 2, ал. 1, т.
3 от ЗОДОВ, сумата 5 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на обвинение в извършване на
престъпление по чл. 234, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, за което е
оправдан с Присъда по н.о.х.д. № 225/ 2018 г. по описа на РС – гр. Левски,
влязла в сила на 25.11.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на влизане в сила на присъдата до окончателното й
заплащане, като е ОТХВЪРЛИЛ иска в останалата му част за разликата над
5 000 лева до 26 000 лева, като неоснователен и недоказан; ОСЪДИЛ е
1
ответника да заплати на ищеца, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, във
връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 10 лева направени по делото разноски,
както и да заплати на адвокатите Д.Н. и П.Е. от АК – гр. Плевен, на основание
чл. 38, ал. 2 от ЗА, във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК, адвокатско възнаграждение в
размер на 580 лева /за един адвокат/ за осъществено безплатно процесуално
представителство на ищеца.
Недоволен от постановеното Решение в отхвърлителната му част, в
която е бил отхвърлен, като неоснователен и недоказан, искът срещу
Прокуратурата на РБ за обезщетение за претърпени неимуществени вреди
вследствие на повдигнато незаконно обвинение за разликата над 5 000 лева до
претендирания размер от 26 000 лева, ищецът ВЛ. Д. П., ЕГН **********, от
гр. Плевен, чрез пълномощниците си адвокатите Д.Н. и П.Е. от АК – гр.
Плевен, е подал въззивна жалба. Оплакването е за неправилност на съдебния
акт, в обжалваната част. Навеждат се доводи за нарушение на материалния и
на процесуалния закон. Твърди се, че при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди съдът не е съобразил принципа за
справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД, като се цитира съдебна практика на
ВКС. Твърди се също така, че е налице пряка причинна връзка между
заболяването на ищеца и воденото срещу него наказателно производство, а не
косвена такава, както е приел съдът. Излагат се съображения в подкрепа на
доводите и твърденията. Иска се от въззивния съд да постанови Решение, с
което да отмени решението, в обжалваната му част и вместо него да
постанови друго, с което да уважи изцяло иска. Претендират се направените
разноски.
В законно-определения срок, редовно уведомена, насрещната страна
не е подала отговор.
Въззивна жалба срещу решението, в неговата осъдителна част, в която
Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на ищеца обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, вследствие на повдигнато незаконно
обвинение, в размер на 5 000 лава е подадена от ответника. Оплакването е за
неправилност на съдебния акт, в обжалваната част. Твърди се, че по делото
липсват доказателства за претърпени от ищеца неимуществени вреди, като се
излагат съображения в тази насока. Иска се от въззивния съд да отмени
решението, в обжалваната част и да отхвърли изцяло иска или да редуцира
2
размера на присъденото обезщетение, съобразно преценката на съда и
практиката в аналогични случаи.
В законно-определения срок, редовно уведомена, насрещната страна е
подала отговор. Изразено е становище за неоснователност на въззивната
жалба, като са изложени доводи в тази насока. Иска се от въззивния съд да
остави без уважение жалбата, ведно със законните последици от това.
Претендират се разноски.
Великотърновският Апелативен съд като обсъди доводите на страните,
прецени доказателствата по делото и провери правилността на обжалвания
съдебен акт, намира за установено следното:
Въззивните жалби са подадени в срок, от легитимирани страни, срещу
съдебен акт, който подлежи на обжалване и са процесуално допустими,
поради което следва да се разгледат по същество.
Пред Плевенския Окръжен съд е подадена искова молба, с вх. № 534/
14.07.2020 г., от ищеца ВЛ. Д. П., ЕГН **********, от гр. Плевен, чрез
пълномощниците си адвокатите Д.Н. и П.Е. от АК – гр. Плевен, срещу
ответника Прокуратура на РБ, с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ,
с цена на иска – 26 000 лева. В исковата молба ищецът твърди, че с
Постановление за привличане на обвиняем от 25.05.2017 г. по Досъдебно
производство № 5/ 2017 г. на Митница Свищов /прокурорска преписка № 89/
2016 г. на РП – гр. Левски/ му е повдигнато обвинение по чл. 234, ал. 1, във
вр. с чл. 20, ал. 2 от НК. Наказателното производство срещу ответника
приключило на 25.11.2019 г. с влязла в сила Присъда, с която е бил оправдан.
Във връзка с воденото срещу ищеца наказателно производство, същият е
претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения, непрекъснат
стрес, безпокойство и тревога. Не можел да спи и да води нормален живот.
Чувствал се унизен пред близките, приятелите и съседите си, бил
дискредитиран в обществото. Тези неимуществени вреди ищецът оценява на
сумата 26 000 лева и иска от съда да осъди ответника да му заплати тази сума,
ведно със законната лихва, считано от 25.11.2019 г. до окончателното
изплащане на главницата.
Пред Плевенския Окръжен съд е било образувано гр.д. № 534/ 2020 г.
по описа на съда.
3
В о.с.з. на 17.11.2020 г. процесуалният представител на ищеца –
адвокат Н. е заявила, че подържа исковата молба. В пледоарията по
съществото на делото адвокат Н. е поискала от съда да уважи изцяло иска,
като в представената писмена защита са изложени доводи за неговата
основателност.
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил основателността
на иска, като е възразил и срещу размера на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди, като в пледоарията си по съществото на делото
процесуалният представител на Прокуратурата – прокурор Баракова е
поискала от съда да отхвърли иска.
От фактическа страна се установява следното:
По делото са представени писмени доказателства във връзка с
воденото срещу ищеца наказателно производство, които са били допуснати и
приети от съда. От приложеното Постановление за привличане на обвиняем
от 25.05.2017 г. се установява, че на В.П. е повдигнато обвинение в
извършване на престъпление по чл. 234, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.
Видно от влязлата в сила на 25.11.2019 г. Присъда № 20/ 25.07.2019 г.,
постановена по н.о.х.д. № 225/ 2018 г. по описа на Районен съд – гр. Левски е,
че подсъдимият В.П. е бил признат за невинен и оправдан по повдигнатото му
обвинение поради неговата недоказаност.
С исковата молба ищецът е представил трудов договор, от който е
видно, че считано от 07.02.2018 г. същият работи на длъжност „младши
сътрудник“ във „ВИВАКОМ“ АД.
По делото съдът е допуснал до разпит, при условията на довеждане,
двама свидетели, поискани от ищеца.
С оглед на тази фактическа обстановка, въззивният съд достига до
следните правни изводи.
Обжалваното Решение е валидно, допустимо и правилно.
За да бъде уважен иска, с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ,
следва да се установи от доказателствата по делото повдигнато срещу ищеца
незаконосъобразно обвинение, по което същият е бил оправдан с влязла в
4
сила Присъда; причинени неимуществени вреди, които се намират в пряка
причинна връзка с повдигнатото му обвинение.
В случая не е било спорно, че на ищеца е било повдигнато обвинение в
извършване на престъпление по чл. 234, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, по
което ищецът е бил оправдан с влязла в сила Присъда, като наказателното
производство срещу него е продължило около две години и половина и
спрямо ищеца е била взета най-леката мярка за неотклонение „Подписка“.
С оглед на тези обстоятелства въззивният съд приема наличието на
първите две предпоставки от отговорността на държавата в хипотезата на чл.
2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
Спорен по делото между страните е бил въпросът за причинените на
ищеца неимуществени вреди вследствие на повдигнатото му незаконно
обвинение.
В тази връзка са били разпитани двама свидетели – майката на ищеца
Мима Златанова П.а и съпругата на ищеца И. Н. П.а.
В показанията си майката на ищеца твърди, че той е бил притеснен
дали ще си намери работа, а след като си намерил такава във „Виваком“ –
дали работодателят няма да научи за воденото наказателно производство и да
го уволни. Вследствие на тези притеснения кръвното на ищеца започнало да
се повишава, стомахът му се „разбутал“. Свидетелката посочва, че ищецът
сключил брак през 2019 г., а на 05.05.2020 г. му се родило дете. Всички
съседи от с. Обнова, където ищецът ходел често, защото имал кошери, знаели
за воденото срещу него наказателно производство. На въпрос на прокурора
заявява, че през периода 2017 г. – 2019 г. са живеели заедно с ищеца.
В показанията си съпругата на ищеца твърди, че в резултат на
воденото срещу него наказателно производство се обострили страданията на
ищеца от киселини и гастрит. Ищецът се притеснявал дали ще докаже
невинността си, тъй като това можело да рефлектира върху работата му.
Ищецът бил винаги много спокоен, но наказателното производство се
отразило на характера му, станал изнервен, бил под напрежение. На въпрос на
адвокат Е. заявява, че са заедно с ищеца от 11 години, а живеят съвместно от
преди 2017 г.
5
Въззивният съд кредитира показанията на тези две свидетелки,
независимо от близостта им с ищеца, тъй като показанията им в цялост
съвпадат и не си противоречат, с изключение на обстоятелството, с кого е
живял ищеца. От тях се установява, че ищецът е изпитвал притеснения от
воденото срещу него наказателно производство, свързани с чистото му
съдебно минало и вероятността да бъде осъден по повдигнатото му
обвинение, както и с търсенето, намирането на работа и възможността
работодателят да научи за воденото срещу него наказателно производство и
да го уволни. Тези притеснения са били свързани и с обстоятелствата, че през
2019 г., преди да приключи наказателното производство, е сключил брак и е
очаквал раждането на детето си. Майката на ищеца твърди, че се е променило
отношението на съседите в с. Обнова към ищеца, след като научили за
воденото наказателно производство. Всички тези обстоятелства
представляват причинени на ищеца неимуществени вреди, които подлежат на
обезщетение.
При преценка размера на обезщетението за неимуществени вреди
следва да се вземат предвид и следните обстоятелства:
Времетраенето на наказателното производство срещу ищеца - около
две години и половина, както и взетата спрямо него най-лека мярка за
неотклонение „Подписка“, което не е възпрепятствало ищеца да си намери
работа и да води нормален живот. Въззивният съд не кредитира твърдението
в исковата молба, че вследствие на образуваното наказателно производство
бил разбит социалния и нормалния начин на живот на ищеца. От показанията
на свидетелите става ясно, че той си е намерил работа, оженил се е и има дете,
което навежда на противоположния извод. Липсват доказателства по делото,
че много от приятелите на ищеца се отдръпнали от него, не контактували и не
разговаряли с него, защото го смятали за недостоен за тяхната компания.
Въззивният съд не кредитира и твърденията в исковата молба за
влошаване на здравословното състояние на ищеца, тъй като по делото
липсват писмени доказателства в тази насока, нито пък е извършена съдебно-
медицинска експертиза, а това обстоятелство не може да се установява само
със свидетелски показания.
Въззивният съд намира, че като се има предвид възрастта на ищеца –
6
роден е през 1989 г., периодът на времетраене и най-вече по-ниския
интензитет на търпените от ищеца неимуществени вреди, справедливият
размер на обезщетението следва да се определи на сумата 5 000 лева. До този
размер искът е основателен и следва да се уважи, като за разликата над тази
сума до претендирания размер 26 000 лева – искът следва да се отхвърли, като
неоснователен и недоказан.
До същия правен извод е достигнал и Плевенският Окръжен съд,
поради което обжалваното Решение е правилно и следва да се потвърди, като
въззивните жалби следва да се оставят без уважение.
Относно разноските:
С оглед оставяне без уважение на въззивните жалби, на страните не
следва да се присъждат разноски.
Тъй като е осъществена защита по въззивната жалба на
жалбоподателя-ответник Прокуратура на РБ чрез подаване на отговор от
пълномощника на ищеца ВЛ. Д. П. – адвокат Н., за оказаната безплатна
правна помощ на адвокат Н. следва да се присъди адвокатско възнаграждение
по чл. 38 от ЗА, на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, във връзка с чл. 9, ал.
1 от същата наредба – за изготвяне отговор без процесуално представителство
¾ от възнаграждението по чл. 7 от наредбата в размер на 580 лева, а имено –
435 лева.
Водим от гореизложеното, Апелативният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260023/ 08.02.2021 г., постановено по
гр.д. № 534/ 2020 г. по описа на Плевенския Окръжен съд.
ОСЪЖДА Прокуратура на РБ да заплати, на основание чл. 38 от ЗА, на
адвокат Д.Н. от АК – гр. Плевен, с адрес на кантората: гр. Плевен, ********,
адвокатско възнаграждение в размер на 435 /четиристотин тридесет и пет/
лева за оказаната безплатна правна помощ пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на
7
РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8