Р Е
Ш
Е
Н
И
Е
№..........
гр.Плевен, 05,08,2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти
граждански състав, в публично заседание на пети
август две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕРА
НАЙДЕНОВА
при
секретаря Цецка Симеонова, като разгледа докладваното от съдията Найденова гр.дело №4812 по описа на ПлРС за 2019 година и на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е молба от С.И.Й., ЕГН **********,***,
против М.И.К., ЕГН **********,***. В молбата се твърди,
че ответникът е син на молителката,
като след употреба на алкохол
същият я бие. Молителката иска забрана на ответника
да я доближава, както и отстраняване от съвместно обитаваното
жилище. Към молбата е приложена като доказателство Декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН.
Със заповед за незабавна защита №47 от 22,07,2019 г. съдът е задължил М.И.К., ЕГН **********,***, да се въздържа
от извършване на домашно насилие
спрямо С.И.Й., ЕГН **********,***;
забранил е на М.И.К.,
ЕГН **********,***, да приближава С.И.Й., ЕГН **********,***,
на по-малко от 50 /петдесет/ метра, както и жилището, което обитава в ***, за срок до влизане
в сила на съдебното решение по настоящото гражданско
дело, и е отстранил М.И.К., ЕГН **********,***, от съвместно обитаваното
със С.И.Й., ЕГН **********,***, жилище,
находящо се в ***, за срок - до
влизане в сила на съдебното решение
по делото.
В
съдебно заседание молителката се явява лично и моли съда да уважи молбата.
Сочи, че след издаване на заповедта ответникът не я е притеснявал, само идвал
да я моли за прошка.
Ответникът,
редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не изпраща представител.
По допустимостта на
депозираната молба.
Съгласно разпоредбата на чл.3, т.5 от ЗЗДН защита по този
закон може да търси всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено от низходящ.
Следователно молбата се явява допустима - подадена в съответствие с
изискванията досежно активната и пасивна процесуална
легитимация и при спазване на установения в закона едномесечен преклузивен срок, поради което следва да се разгледа по
същество.
По основателността на
депозираната молба.
Съдът,
като прецени доказателствата по делото, приема за установено следното от
фактическа страна:
Безспорно по делото е /от служебно изисканото удостоверение за родствени
връзки/, че отв.М.К. е син на молителката.
От приложената като доказателство декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, чиято
доказателствена стойност не беше оборена от ответника, се установява, че
молителката е била подложена на физически и психически тормоз на 21,07,2019 г.
От служебно изисканото свидетелство за съдимост на ответника се установява,
че същият не е осъждан.
От служебно изисканата справка за наложени мерки по ЗЗДН се установява,
че по отношение на молителя е било
образувано дело по ЗЗДН №922/2019 г. на ПлРС,
прекратено поради неотстраняване на констатирани нередовности.
От изисканата справка от *** ЕАД гр.Плевен, ОДНБПЗ, е видно, че ответникът
по молбата не се води на диспансерно наблюдение, но е лекуван еднократно в Първа
психиатрична клиника /жени и мъже/ на *** ЕАД гр.Плевен за периода 16-18 април
2019 г., по повод освидетелстване след образувано ЧНД по чл.155 от Закона за
здравето.
Анализът на горните писмени и гласни доказателства обуславя извода, че са
налице условията за издаване на заповед за защита с оглед наличието на данни за
пряка и непосредствена последваща опасност за живота
и здравето на молителката. При преценката на тежестта на извършените действия
на насилие съдът счита, че подходящи мерки на закрила са задължаване на ответника да
се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо молителката, забрана на ответника
да приближава молителката на по-малко от 50 метра, жилището, което молителката обитава в ***, както и отстраняване на ответника от съвместно
обитаваното с молителката жилище в ***, за срок от ШЕСТ месеца.
Следва да бъде указано на ответника, че при неизпълнение на заповедта на
съда, полицейските органи, констатирали нарушението, следва да го задържат и да
уведомят прокуратурата за това.
При
този изход на процеса и на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН ответника следва да
бъде осъден да заплати по сметка на ПлРС държавна
такса в размер на 30,00 лева и глоба в размер на 200,00 лева.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОСТАНОВЯВА МЕРКИ ЗА ЗАКРИЛА на основание чл.5,
ал.1 от Закона за защита от домашното насилие, както следва:
ЗАДЪЛЖАВА М.И.К., ЕГН **********,***, да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо С.И.Й., ЕГН **********,***.
ЗАБРАНЯВА на М.И.К.,
ЕГН **********,***, да приближава С.И.Й., ЕГН **********,***, на
по-малко от 50 /петдесет/ метра, както и жилището, което обитава в ***, ЗА СРОК ОТ ШЕСТ МЕСЕЦА.
ОТСТРАНЯВА на основание чл.5, ал.1, т.2 от ЗЗДН
М.И.К., ЕГН **********,***, ОТ СЪВМЕСТНО ОБИТАВАНОТО със
С.И.Й., ЕГН **********,***, ЖИЛИЩЕ, находящо се в ***, ЗА
СРОК ОТ ШЕСТ МЕСЕЦА.
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД за наложените мерки за закрила.
ЗАПОВЕДТА на
основание чл.21, ал.1 от ЗЗДН да се изпълни от полицейските органи по
местоживеене на страните.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл.16, ал.2
от ЗЗДН М.И.К., ЕГН **********,***, че при неизпълнение на заповедта ще
бъде задържан незабавно на основание чл.21, ал.2 от ЗЗДН и ще бъдат
уведомени органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН М.И.К., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС Плевен държавна
такса в размер на 30,00 лева, както и глоба в размер на 200,00 лева.
Решението
може да се обжалва пред Плевенски районен съд в едноседмичен срок от получаване
на съобщението, че е постановено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: