Определение по дело №3490/2019 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 512
Дата: 3 февруари 2020 г.
Съдия: Емилия Колева Енчева
Дело: 20195530103490
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 юли 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 512                                     03.02.2020 г.                           Гр. Стара Загора

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                             ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав

На 3 февруари                                                               2020 г.

В закрито заседание в следния състав:

 

                                                        Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА                                                       

 

Секретар:

Прокурор: 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА

гр. дело 3490 по описа за 2019 година.

 

         СЪДЪТ ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

Постъпила е искова молба от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, в която твърдят, че на името на ответника имало открита партида във “В и К” ЕООД гр. Стара Загора, район Стара Загора, с номер 056391 за имот, находящ се в гр. Стара Загора, бул. „Свети Патриарх Евтимий“ № 155, ет. 4, ап. 52.

Партидата се откривала по заявено желание от абоната. С откриването на партидата между експлоатационното предприятие и абоната възниквали договорни отношения, по силата на които “В и К” ЕООД се задължавала да доставя питейна вода и да отвежда и пречиства отпадъчната такава до и от имота на абоната, а той се задължавал да заплаща консумираната и отчетената от инкасатора вода през месеца, следващ този на засичането. За това свое задължение абонатите били уведомени по надлежния ред както от длъжностните лица на дружеството, така и били задължени с чл. 33, ал. 2 от Общите условия за предоставянето на В и К услуги на потребителите от В и К оператор. При закъснения се начислявали лихви съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.

За периода 20.03.2017 год. до 08.11.2018 год. ответникът дължал на дружеството сума в размер на 225.37 лева /двеста двадесет и пет лева тридесет и седем стотинки/, представляваща изконсумираната от домакинството му вода за горепосочения период от време, за което задължение били издадени 13 броя квитанции, приложени като доказателства към исковата молба. За закъснялото плащане за периода от 01.05.2017 год. до 08.01.2019 год. ответникът дължал и лихва в размер на 21.91 лева /двадесет и един лева деветдесет и една стотинки/.

Поради обстоятелството, че в срока, определен в чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - 30 дни от датата на изготвяне на квитанция за задължението, ответникът не заплатил задълженията си, подали до PC - Стара Загора Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Образувано било ч.гр.д. № 335/2019 год. по описа на PC - Стара Загора и била издадена Заповед № 226 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 16.01.2019 год. Заповедта била връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което с Разпореждане № 5771 от 30.05.2019 год. по ч.гр.д. № 335/2019 год., PC Стара Загора им указал, че в едномесечен срок могат да предявят иск за вземането си, предмет на заявлението.

Молят съда да постановите решение, с което:

ДА ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че В.Й.Р. с ЕГН **********,*** дължи на “В и К” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора , ул. “Христо Ботев“ № 62, с ЕИК *********, представлявано от управителя Румен Тенев Райков сума в размер на 225.37 лева /двеста двадесет и пет лева тридесет и седем стотинки/, представляваща цената на незаплатената доставена и изконсумирана питейна вода и отведена, и пречистена канална вода по партида № 056391 за имот, находящ се в гр. Стара Загора, бул. „Свети Патриарх Евтимий“ № 155, ет. 4, an. 52, за периода от 20.03.2017 год. до 08.11.2018 год., както и законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на завеждане на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до PC - Стара Загора по ч.гр.д. № 335/2019 год. - 15.01.2019 год. - до окончателното й изплащане.

ДА ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че В.Й.Р. с ЕГН **********,*** дължи на “В и К” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора , ул. “Христо Ботев “ № 62, с ЕИК *********, представлявано от управителя Румен Тенев Райков, сума в размер на 21.91 лева /двадесет и един лева деветдесет и една стотинки/, представляваща обезщетение за забавено изпълнение на паричното му задължение за периода от 01.05.2017 год. до 08.01.2019 год.

Молят съда да им присъди направените по делото съдебни и деловодни разноски, както и направените разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 335/2019 год. по описа на PC - Стара Загора.

 

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор  от ответника В.Й.Р., чрез назначения й особен представител, в който заявява, че „ВиК" ЕООД подало настоящата искова молба на основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.

Моли съда да прекрати производството по настоящето дело, т.к. към исковата молба не били приложени доказателства, удостоверяващи провеждането на производство и издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с конкретно съдържание съвпадащо с предмета на иска, прави възражение за недопустимост на подадената искова молба.

„ВиК" ЕООД твърдяли, че били подали заявление по чл. 410 от ГПК, по което било образувано ч. гр. д. № 335/2019 г. и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Заповедта била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което на взискателя било указано, че в 1 месечен срок може да предяви иск за вземането си, предмет на заявлението.

Т.к. към исковата молба не били приложени доказателства, удостоверяващи спазването на 1 месечния срок, прави възражение за просроченост на подадената искова молба и моли съда да прекрати производството по настоящето дело.

 

Моли съда да отхвърли като неоснователни и недоказани предявените искове за установяване съществуването на изискуеми вземания в размер на 225,37 лв., представляващи цена на неплатена и доставена питейна вода и отведена, и пречистена канална вода по партида 056391 за имот, находящ се в гр. Ст. Загора, ул. "Свети патриарх Евтимий" № 155, ет. 4, ап. 52 за периода от 20.03.2017 г. до 08.11.2018 г. и 21,91лв. - лихва за забава върху главницата за периода от 01.05.2017 г. до 08.01.2019 г.

Оспорва фактите и обстоятелствата, на които ищеца основава тези искове.

Особеният представител, заявява, че няма връзка с ответника и не може да заявя пред съда дали той е сключил с ищеца по делото Договор за предоставяне на ВиК услуги. Не може да заяви пред съда и дали посочената в исковата молба партида с номер 056391 е за имот находящ се в гр. Ст. Загора, ул. "Свети Патриарх Евтимий" № 155, ет. 4, ап. 52, нито дали ответника имал качеството на титуляр на тази партида за периода 20.03.2017 г. до 08.11.2018 г.

Счита, че към исковата молба не били приложени Договор за предоставяне на ВиК услуги, сключен между ищеца и ответника по делото, нито документи установяващи по безспорен начин за кой имот се отнасяла партида 056391 във ВиК ЕООД Стара Загора и кой бил титуляр на същата в периода 20.03.2017 г. до 08.11.2018 г.

Непредставянето на доказателства за тези твърдени от ищеца факти и доказателства поставяло под съмнение същите и било пречка да се установи по безспорен начин сключили ли са страните договор и какво било неговото съдържание, както и дали ответника е бил ползвател на услугите на ВиК ЕООД в периода 20.03.2017 г. до 08.11.2018 г.

Твърди, че в обстоятелствената част и в петитума на исковата молба изобщо не било посочено как е формирана претенцията за плащане на сумата 225,37 лв. - колко на брой, какви по размер, и за какъв период задължения били включени в нея и какви счетоводни документи били издадени за всяко едно от тях. Счита, че това бил недостатък на исковата молба, който бил съществен и моли съда да остави същата без движение като дадете указания на ищеца за отстраняването му.

Към исковата молба нямало доказателства, които да доказват твърдението, че ответника бил потребил ВиК услуги в периода в периода 20.03.2017 г. до 08.11.2018 г. и, че техният размер бил установен по реда предвиден в закона.

Към исковата молба нямало доказателства, които да доказват твърдението, че доверителят бил уведомен за задължение към ВиК.

Не се представяли и доказателства, доказващи че приложените към исковата молба квитанции били осчетоводени от ищеца нито, че по същите имало неплатени задължения.

В този смисъл твърденията на ищеца за наличие на задължение за плащане стойност на потребени услуги в размер на 225,37 лв. били изцяло неоснователни недоказани.

Моли съда да отхвърли като неоснователен и недоказан и предявения иск за установяване съществуването на изискуемо вземане в размер на общо 21,91лв. - лихва за закъсняло плащане.

В обстоятелствената част и в петитума на исковата молба не било посочено как е формирана претенцията за плащане на сумата 21,91 лв. -колко на брой, какви по размер, и за какъв период задължения за лихви са включени в нея и какви счетоводни документи били издадени за всяко едно от тях. Счита, че това също е недостатък на исковата молба, който е съществен и моли съда да остави същата без движение като дадете указания на ищеца за отстраняването му.

Оспорва фактите и обстоятелствата, на които ищеца основава този иск.

Към исковата молба не били приложени Общи условия за предоставяне на ВиК услуги, действали към процесния период и цитирани от ищеца, на които ищецът основавал претенцията си за лихви за забава.

Моли съда да отхвърли като неоснователни и недоказани претенциите на ищеца срещу ответника, включително и тези за заплащане на съдебни и деловодни разноски по това дело и по цитираното от него ч.гр.д.

 

Съдът след като се запозна с исковата молба и постъпилия отговор към нея намира за установено следното:

На 15.01.2019 г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. На 16.01.2019 г. съдът е издал Заповед № 226 за изпълнение на парично задължение за сумата от 225,37 лева за главница, представляваща неизплатено задължение за доставка на питейна вода и отведена канална вода по партида № 56391, за периода от 20.03.2017 г. до 08.11.2018 г., с 21,91 лева лихва за забава от 01.05.2017 г. до 08.01.2019 г., и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда 15.01.2019 г. до изплащане на вземането, както и сумата 25 лева – държавна такса. С разпореждане от 30.05.2019 г. съдът е указал на заявителя, че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви иск относно вземането си, предмет на заявлението, като довнесе дължимата държавна такса. Същото е получено от заявителя на 11.06.2019 г., като на 03.07.2019 г. представят искова молба – в срок. При тези данни съдът намира, че предявеният установителен иск е допустим и производството по делото не следва да бъде прекратено.

 

От изложените в исковата молба обстоятелства се налага изводът, че предявеният иск е с правно основание чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК. Този иск е установителен по своя характер и има за предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 335/2019 г. по описа на РС Стара Загора  съществува. Страните следва да докажат всички твърдени от тях факти и обстоятелства в исковата молба и отговора. Ищецът следва да докаже фактите, от които произтича вземането му.

 

СЪДЪТ:

ПРИКАНИ страните към спогодба, като им РАЗЯСНЯВА нейните предимства, както следва: със спогодбата страните доброволно уреждат спора си и десезират съда, поради което делото се прекратява; одобрената от съда спогодба не подлежи на обжалване и има значението на влязло в сила решение, като се ползва със сила на присъдено нещо и изпълнителна сила; при спогодба се дължи заплащане на държавна такса в половин размер.

 НАПЪТВА  страните към медиация – доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове, при която трето лице – медиатор подпомага спорещите страни да постигнат споразумение.  Спорът може да бъде решен и чрез друг способ за доброволното му уреждане – извънсъдебна спогодба.

 

Съдът счита, че следва да приеме като писмени доказателства приложените към исковата молба и отговора документи, тъй като същите са допустими, относими и необходими по смисъла на ГПК.

Ето защо, съдът 

О П Р Е Д Е Л И :

                                                                                                                                              

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото: Компютърно извлечение за сметките - Лихвен лист от 08.01.2019 год. за партида №056391 в гр. Стара Загора, както и 13 броя квитанции за партида № 056391, описани в приложения лихвен лист.

 

ПРИЛАГА ч.гр.д. № 335/2019 г. по описа на РС Стара Загора.

 

ЗАДЪЛЖАВА ищеца да представи по делото: Договор за предоставяне на ВиК услуги сключен с ответника; Доказателства, че ответникът е ползвател на ВиК услуги на адрес ул. "Свети Патриарх Евтимий" " № 155, ет. 4, ап. 52, за периода от 20.03.2017 г. до 08.11.2018 г.; Общи условия за предоставяне на ВиК услуги действали през процесния период; Доказателства за предоставяне и отчитане на конкретни по вид и стойност Вик услуги от ищеца на ответника на стойност 225,37 лв. през периода от в периода 20.03.2017 г. до 08.11.2018 г., както и доказателства за уведомяване на ответника за задължения към ВиК.

 

ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА същото за 10.03.2020 г. от 10.50 ч., за която дата да се призоват страните.

 

ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на страните.

 

Разпореждането не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                                   

                                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: