Р Е Ш Е Н И Е
№ 374
гр. Велико Търново, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, VII-ми
състав,
в публично заседание на седемнадесети ноември две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ДИАНКА
ДАБКОВА
с
участието на секретаря С.Ф.
разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 657/2022
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по реда на чл. 145 и сл.
от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 186, ал.
4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Административното
дело е образувано по жалба вх. № 5408/17.10.2022г. в АСВТ, подадена от името на
дружеството „ДЕСИ-Д.Б. ВЕЛИКО ТЪРНОВО“ ЕООД с ЕИК *********, гр. В. Търново.
Оспорва
се Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) №11290/12.09.2022
г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в Главна
дирекция „Фискален контрол“ (ГДФК) при ЦУ на НАП. Със същата е постановено запечатване
на търговски обект – магазин плод-зеленчук, находящ се в гр. В. Търново ж.к.
„Бузлуджа“ – микропазар, стопанисван от дружеството. Кумулативно е постановена
и забрана на достъпа до него за срок от 10 дни на основание чл. 186, ал.
1, т. 1, б. „а“ и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
Жалбоподателят, действащ чрез
упълномощения ***излага съображения за незаконосъобразност на оспорената ПАМ
поради постановяването й при съществени процесуални нарушения, допуснати от
контролния орган при преценка на доказателствения материал и неправилно
установена фактическа обстановка, което е довело до неправилно прилагане на
материалния закон и противоречие с целта на закона. Оспорва се съставения
протокол за извършена проверка, че не отразява вярно фактическа обстановка, че
не извършена контролна покупка. Твърди се, че лицето, обслужило проверяващите
не заема длъжност продавач-консултант, не може да борави с касовия апарат, а зарежда продуктите. Не е налице разлика в
касовата наличност, което сочи на спазване на правилата за работа с касовия
апарат. Жалбоподателят възразява, че
липсва правно основание за прилагане на ПАМ, защото същата не трябва да е
санкция за търговеца. Определя мотивите относно продължителността на срока на
ПАМ като общи, бланкетни и лишени от конкретност. Счита срока за запечатване за
определен по свободно усмотрение на ОП, без д са изложени конкретни мотиви за
това.
В
съдебно заседание дружеството се представлява от упълномощения адвокат, който поддържа
доводите за незаконсъобразност на процесната ПАМ, изложени в жалбата. Претендира
отмяна на процесната ПАМ и присъждане на направените разноски.
Ответната страна – началникът на
Отдел „Оперативни дейности“ към ГДФК в ЦУ на НАП, се представлява от упълномощения
***, който оспорва жалбата. Излага съображения за законосъобразност на Заповедта,
включително за мотивираност на срока, за който подчертава, че е под средния
законов размер. Счита, че събраните доказателства установяват посоченото
материалноправно основание за издаване на заповедта, което е неиздаване на
касова бележка без да се държи сметка за стойността на продажбата. Иска от съда
да отхвърли жалбата срещу ПАМ и да присъди на НАП възнаграждение за ***.
Съдът,
като взе предвид разпоредбата на чл. 168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства, ведно с констатациите
в оспорения акт и доводите на страните прие за установено следното:
На
01.09.2022 г. е извършена проверка на посочения
по-горе обект. Същата е започнал със скрито наблюдение в 11ч. В 11:30ч. са
извършили контролна покупка на обща стойност 9,23лв., която е заплатена в брой
от С.К. – ИП с банкнота от 50лв. Плащането е прието от Р.Д.Д. – на длъжност
продавач-консултант, който е върнал ресто от 40,77лв., но не е издал фискална
касова бележка, нито бележка то кочан за ръчни касови бележки. Проверяващите са
напуснали обекта и наблюдението е продължило извън него до 11:50 часа. След това органите по приходите са се върнали в
обекта и са се легитимирали. От наличното и работещо фискално устройство е
изведен дневен финансов отчет № 0035270/01.09.2022г. По данни от ФУ паричните
средства са в размер на 114,53лв., а наличните парични средства в касата са
114,60лв. Установени са некоректни данни в реквизитите на ФБ, а именно седалището
на обекта. Вписано е седалище на ЗЛ в ***, а декларирани пред НАП са данни за ***.
По отношение на ФУ – модел DATECS DP-150, декларирано в
НАП с индивидуален №4161204 и индивидуален номер DT779185 и инд. Номер на
фискалната памет № 02779185 е установена
разлика от 7часа и 50 минути назад между
данните, които са визуализирани на часовия календар на ФУ и астрономическото
време в страната. Установено е, че ЗЛ не стопанисва други обекти и не извършва
други дейности.
Въз
основа на тези доказателства ответникът е приел, че лицето, в качеството си на
задължено лице по Наредба №Н-18/13.12.2006 г., не регистрира и не отчита всяка
извършена продажба на стоки, чрез издаване на касова бележка от въведеното ФУ в
обекта. Този извод е направен, след като инспектор по приходите е извършил
контролна покупка на стоки като при
приемане на плащането не е издаден фискален касов бон, нито касова бележка от
кочан с ръчни касови бележки. Не се спори, че касов бон не е издаден и по-късно
– в рамките на самата проверка. Разпитаният в о.с.з. Р. Д. сочи, че до края на
деня е бил издаден ФКБ за покупката и представя копие от такъв, но това не е
подкрепено със съответния дневен финансов отчет, а и като време на издаване не
може да бъде отнесен към времето след приключване на проверката/вж. л. 59.
Поради това съдът приема, че не е опровергана констатацията на ОП, че при
приемане н аплащането за контролната покупка не е издаден ФКБ от наличното и
работещо в обекта ФУ. От друга страна констатациите на ОП за системно
неиздаване на ФКБ при наблюдението не се подкрепя от положителната касова разлика в размер на
0,07лв.
При
тези фактически констатации ОП са приели, че са налице две нарушения на Наредба
Н-18, съответно по чл.25, ал.1, във вр. с чл.118, ал.1, и ал.4, т.4 от ЗДДС, както и на чл.25, ал.12
от Наредба Н-18. На това основание, което изпълнява състава на чл. 25, ал. 1,
т. 1, вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба №Н-18/2006 г. вр. чл. 118, ал. 1 и ал. 4 от ЗДДС и чл. 186, ал 1, т. 1, б. „а“ от същия закон, спрямо ЮЛ е приложена ПАМ
запечатване на търговския обект и забрана на достъпа до него за срок от 10 дни,
за което е съставена Заповед №11290/12.09.2022 г. от началник Отдел „Оперативни
дейности“ – Велико Търново.
Според
текстовата част на заповедта за прилагане на ПАМ при определяне конкретно на
продължителността на мярката са отчетени вида и тежестта на допуснатото
нарушение и последиците от него, местоположението на обекта, характера на
дейността му. Посочено е, че ПАМ е предназначена както да охрани интересите на
фиска, като се прекратят подобни противоправни практики от същия търговец, така
и като превенция на непосредствено настъпващите вреди от неотчитане на приходи.
Процесната
заповед за прилагане на ПАМ е връчена на управляващия дружеството на 29.09.2022
г. Дружеството е оспорило ПАМ по съдебен ред с жалба, изпратена по пощата до ТД
на НАП – Велико Търново на 12.10.2022 г., въз основа на която е образувано настоящото
дело на АСВТ.
В хода на делото, наред с пълната
административна преписка са събрани като нови писмени доказателства представеният
от жалбоподателя касов бон № 0035288 от 01.09.2022г. 06:22:44 часа, и
Постановление № 11335/02.11.2022г. за преустановяване на действието на
процесната ПАМ, т.к. наложената с НП глоба за установеното нарушение на Наредба
Н-18 е заплатена от лицето.
Открито
е производство по оспорване достоверността на съдържанието на Протокола от извършената проверка /л.11/, с
твърдението, че всъщност контролна покупка не е била извършена. В тази връзка
бяха допуснати гласни доказателства. Чрез свидетелските показания на Р. Д. –
служител на дружеството и съпруг на З.Т., собственик на капитала/вж. л.63-гръб/
се установи следната обстановка. Свидетелят твърди, че помни проверката, която е
била извършена на 01.09.2022г. Сочи, че по принцип той зарежда със стока, а
съпругата му работи с касовия апарат. Тогава тя било отишла в тоалетната, имало 4-5 клиента. После се бил усетил,
че не е издал касова бележка и я чукна. Макар и в последствие, издал касов
бон. По принцип съпругата му работи, на него
не му се е случвало друг път. Потвърждава, че издал касов бон за грозде без
семка и за две курабии на стойност 9,23 лв. Касовият бон не го представил на
проверката Не може да каже след колко време го е издал. Не е поискал да го
приобщят като доказателство. Съпругата му присъствала на проверката.
На
основание чл.50 от ДОПК, Протоколът за извършената проверка, съставен по
установения ред и форма от орган по приходите при изпълнение на правомощията
му, е доказателство за извършените от и пред него действия и изявления и
установените факти и обстоятелства. Поради това,съдът приема за безспорно
доказани както факта на извършване на плащането в брой за стоките, така и
липсата на издадени ФКБ за тях. Показанията на свидетеля потвърждават, противно
на твърденията на жалбоподателя, че е била извършена контролна покупка на стоки
и за същата при плащането не е издаден
ФКБ. Поради това и с оглед другите доказателства съдът приема, че материалната
доказателствена сила на ПИП не е
опровергана от жалбоподателя. В тази връзка съдът възприема като една защитна
теза показанията на свидетеля в частта им , в която сочи, че издал по-късно ФКБ.
Представеният такъв пред съда е очевидно новосъздаден документ, т.е. издаден
след проверката, защото нито на място, нито по-късно е представен на
проверяващите. Това на свой ред означава, че визираното от органите по
приходите нарушение – неиздаване на ФКБ е осъществено и е налице основание за
прилагане на ПАМ по чл.186 от ЗДДС.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.
Разпоредбата
на чл. 186, ал. 4 от ЗДДС предвижда, че заповедта, с която се налага ПАМ по чл.
186, ал. 1 от ЗДДС, подлежи на обжалване по реда на АПК. С оглед на това
препращане приложение намира текстът на чл. 148 от АПК, според който
административният акт може да се оспори пред съда и без да е изчерпана
възможността за оспорването му по административен ред, освен ако в този кодекс
или в специален закон е предвидено друго. Доколкото по отношение на заповедта,
с която се налага ПАМ, не е предвидено задължително обжалване пред
по-горестоящия административен орган, то последното не се явява задължителна
предпоставка за съдебно обжалване, а зависи от волята на адресата на акта по
кой ред да защити права си.
Разгледана
по същество жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:
Според
конкретното предметно съдържание на спора, приложим процесуален закон при
издаване и обжалване на акта е АПК, а материален такъв специалните разпоредби
на чл.186 до 188 вклч. от ЗДДС, във
връзка с нормите на Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин/за кратко Наредба Н-18/13.12.2006г./.
Предмет
на оспорване в настоящото съдебно производство е Заповед за налагане на ПАМ №11290/12.09.2022
г., издадена от началник Отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в ГДФК
при ЦУ на НАП. Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в
кръга на неговите правомощия, съобразно разпоредбата на чл. 186, ал.
3, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 3 от Закона за Национална агенция по
приходите и на основание заповед №ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. (л. 30 от делото) на
изпълнителния директор на НАП, поради което е валиден такъв.
Съдът
намира, че заповедта за прилагане на ПАМ е постановена в съответната писмена
форма и съдържа необходимите реквизити. Неоснователни са наведените от
оспорващото дружество възражения, че в оспорения административен акт не са
изложени мотиви в нарушение на чл. 59, ал. 2
от АПК и чл. 186, ал. 3 от ЗДДС – в заповедта за налагане на ПАМ се
съдържа словесно описание на приетите за установени от административния орган
факти и посочване на правното основание за прилагането на ПАМ, както и за
нейната продължителност.
В
хода на административното производство органите по приходите са изпълнили
задълженията си по чл. 26 и сл. от АПК, като са извършили проверката си с
посещение на място, в присъствието на представител на жалбоподателя.
Проверяващите са довели до знанието на данъчния субект установените факти и
предприетите въз основа на тях последващи действия, като са му предоставили
възможност да ангажира доказателства. Осигурено е участие на страната в
производството, събрани са годни и относими доказателства и са изяснени фактите
и обстоятелства от значение за случая. В тази връзка, съдът не констатира
нарушение на процесуални правила и
принципи нито в хода на производството, нито при прилагането на процесната ПАМ
от нейния издател.
Съдът
не откри и пороци, засягащи материалната
законосъобразност на оспорената заповед, предвид следното:
Съгласно
чл. 186, ал.
1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС ПАМ запечатване на обект за срок до 30 дни,
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице,
което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118 от ЗДДС. По силата на
чл. 187, ал.
1 от ЗДДС при прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът
до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите
към тях складове се отстраняват от лицето или от негов пълномощник. В нормата
на чл. 118, ал.
1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат
извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване
на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба №Н-18/2006 г. на МФ
всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на
стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва
чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен
дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по
смисъла на Закона за
платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен
превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски
парични преводи по смисъла на Закона за
пощенските услуги. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредба №Н-18/2006 г. на
МФ независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се
издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка
продажба като фискалната касова бележка се издава при извършване на плащането,
а според чл. 33, ал. 1 от Наредба №Н-18/2006 г. извън случаите на
продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума,
въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ
чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми.
От
цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния
ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на
фискална касова бележка или касова бележка от кочан, административният орган
налага на търговеца ПАМ – запечатване на обект и забрана за достъп до него. Законът
определя момента, в който следва да се издаде бележка различно – в зависимост
от вида на търговията – директна или разносна. В общия случай, на директната
търговия, какъвто е и процесният, фискалната касова бележка се издава при
извършване на плащането. В случая не се спори, че е извършена продажба на
стока, за която е получено плащане, като платената сума е приета от Р. Д..
Последният е служител на дружеството на длъжност продавач-консултант, съгласно
представената по делото собственоръчна декларация на л.13 от делото. Намирал се
е в обекта и е имал достъп до касовия апарат. Следователно като е приел дължимата за стоката сума е дължал и издаването
на касова бележка. След като липсва касова бележка при извършване на плащането
е извършено нарушение на реда и начина на документиране на продажбата и е
изпълнено материалноправното условие на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС за
прилагане на процесната ПАМ – неиздаване съответен документ за продажба по чл.
118.
Съдът
не кредитират обясненията на свидетеля Д., не е издал касова бележка, защото не
знае как се работи с касовия апарат и нямал навици за това, тъй като е видно,
че заема длъжност в щата на дружеството. Лицето е било в обекта и е предприело
всички обичайни действия, привични на продавач-консултант. В случай, че не му е
било вменено това качество и действително не е бил информиран как да процедира,
то няма обяснение защо е предприел конкретната продажба, за която едва впоследствие
е узнал, че е контролна доставка. Обучението на обслужващия персонал е
отговорност на проверявания субект.
Касовата
бележка (фискалния бон) е първичен счетоводен документ, който се издава
задължително за всяко отделно плащане в брой при доставка на стока или услуга,
независимо дали за тази доставка е издадена фактура. След като плащането е
прието, то няма съмнение, че е следвало да бъде издадена и касова бележка. Такава
касова бележка както в хода на проверката не е издадена, а представенат по
делото е новосъздадена и не може да бъде отнесена към времето на проверката,
поради другото констатирано нарушение при което ФУ не кореспондира с
астрономическото време. Следователно нарушението – неиздаване на ФКБ при
плащането за извършената покупка на стоки е установено по безспорен начин от
контролните органи. Косвено този извод се потвърждава и от неоспореното
издадено НП за същото нарушение и впоследствие заплащане на наложената глоба,
за да бъде преустановено действието на ПАМ. Само по себе си установяването на
нарушението е единствено и достатъчно условие органът по приходите да приложи
ПАМ и последният не разполага с други юридически равностойни варианти, поради
което преценката относно обществената значимост на административното нарушение,
включително поредността му и причиняването или не на щети на фиска, е направена
от законодателя, а не е предоставена на органа по приходите. При описаните
по-горе факти са налице предвидените в закона предпоставки за прилагане на ПАМ
по чл. 186, ал.
1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС и приложението на чл. 187 от ЗДДС и органът няма право на преценка да наложи ПАМ или не.
По
отношение на срока на действие на ПАМ:
Единствената
преценка, която дължат органите по приходите при прилагането на ПАМ от вида на
процесната, е тази по отношение на срока ѝ и такава е била направена.
Видно от съдържанието на Заповедта, за мотивиране на десетдневния срок на
действие на ПАМ са съобразени, освен вида на нарушението и последиците от него,
са посочени следните обстоятелства: видът на търговския обект, местоположението
му в града и човекопотокът там, характерът и организацията на дейността, наличието
на други нарушения, освен неиздадения касов бон. Направено е обосновано заключение,
че е налице възможност за реализиране на значителни обороти, а оттам и укриване
на приходи от задълженото лице. Неотразяването на продажби/плащания и
неиздаването на фискален касов бон за тях е преценено, че накърнява съществено
държавния интерес и фискалната политика, като причинява значителни и трудно
поправими вреди, тъй като не позволява да бъдат проследени извършените в обекта
продажби, което води до неправилно определяне на реализираната печалба, а оттам
и на дължимите налози. Посочено е, че се касае за отклонение от данъчното
облагане, което винаги води до негативни последици за фиска, поради неотчитане
на приходи. Като допълнителен аргумент е изтъкнато и другото констатирано от
проверката нарушение – разликата между астрономическото време и това отчитано
чрез ФУ, както и непосочването на действителния адрес на управление на
дружеството като реквизит във ФБ. Всичко изложено обуславя, че спазването на
стриктна финансова и бюджетна дисциплина е важно условие за защита на
обществения интерес. Така с неиздаването на изискуемата по чл. 118, ал.
1 от ЗДДС фискална касова бележка за извършена в търговския обект
продажба при всички положения е нарушена фискалната политика на държавата. При
определяне на срока в размер под средно допустимия е съобразена и нуждата от отстраняване
на съпътстващите нарушения, посочени по-горе.
Във
връзка с горното, съдът намира, че Заповедта за прилагане на ПАМ съдържа
достатъчно и то относими мотиви за продължителността на срока й, тъй като
всички горепосочени факти са именно такива. В заповедта за прилагането на ПАМ
са посочени като такива конкретни факти, които са релевантни – напр. местонахождението
на проверения обект (на микропазар със значителен поток от хора), естеството на
дейността (предлага стока, за която има постоянна клиентела и възможност за
реализиране на обороти, което от своя страна има значение за мащабите на
укритите приходи, установените още две нарушения на финансовата дисциплина при
проверката/. Всички тези обстоятелства не са бланкетни, а са съобразени с
релевантните факти. Правилно е преценена степента на обществена опасност,
произтичаща от възможността за многократно проявление на установеното нарушение
във времето, тъй като се касае за специфичен обект с благоприятна локация и
постоянна клиентела. От друга страна, касовата наличност се формира от
средствата, които са постъпили от продажби за съответния ден, средствата, с
които е започната работа в началото на деня, както и средствата, които
постъпват в или излизат от касата във връзка с извършени разплащания. Установената
от органите по приходите минимална разлика от седем стотинки между паричните
средства в касата и тези по дневен финансов отчет, при положение че самата
контролна покупка е от 9,23лв. сочат, че между ФУ и касата няма засичане.
Подобна разлика според съда потвърждава констатациите от наблюдението, че системно
не се издават касови бележки. Нарушението, заради което е приложена ПАМ, е
формално, като за съставомерността му не е необходимо да настъпят вредни
последици. Стойност на контролната сделка в случая според съда няма отношение
към времетраенето на ПАМ в случая.
По
изложените съображения съдът намира, че при съобразяване на принципа на
съразмерност и като е взел предвид тежестта на нарушението, административният
орган правилно е определил 10-дневен срок на мярката, при 30-дневен максимален
срок. Административният орган е действал целесъобразно при упражняване на
предоставената му оперативна самостоятелност, тъй като срокът от 10 дни е
съразмерен на извършеното и е съобразен с целената превенция за преустановяване
на лошите практики в обекта, както и с необходимото време за създаване на
нормална организация за отчитане на дейността от търговеца.
Накрая,
заповедта е издадена и в съответствие с целта на закона, а именно
предотвратяване и преустановяване на административни нарушения в защита на
държавния бюджет и за осигуряване на регулярност на приходите и нормално
функциониране на цялата държавна бюджетна система. В случая се касае за
законоустановена цел, тъй като нормата на чл. 22 от ЗАНН предвижда налагане на принудителни административни мерки за
предотвратяването и преустановяването на административни нарушения. Уредената в
чл. 186, ал.
1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС принудителна административна мярка „запечатване
на обект“ е насочена към постигане именно на такава превантивна цел, доколкото
към момента на постановяването й търговецът не е преустановил дейността си в
търговския обект, т.е. съществува възможност за извършването и на друго
нарушение, свързано с неиздаване на документ за прието плащане. В случая издадената
заповед цели именно това с оглед защита интересите на държавния бюджет,
правилно отчитане на продажбите и определяне размера на публичните задължения.
По
изложените мотиви съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен
орган, в определената форма, при спазване на процесуалните правила, в
съответствие с материалните разпоредби и целта на закона, поради което по
отношение на нея не са налице основанията по чл. 146 от АПК за отмяната й и жалбата следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
При
този изход на делото искането на представителя на ответника за присъждане на
направените по делото разноски за ***ско възнаграждение се явява основателно
съгласно разпоредбата на чл. 143, ал.3
от АПК и следва да бъде уважено. Съобразно чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 37, ал. 1
от Закона за правната помощ и с оглед фактическата и правна сложност
на делото. Съдът намира, че съразмерно определеният размер на възнаграждението
следва да е 200 лева.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал.
2 от АПК, Административен съд Велико Търново, VII-ми състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на дружеството
„ДЕСИ-Д.Б. ВЕЛИКО ТЪРНОВО“ ЕООД с ЕИК *********, предявена против Заповед за
налагане на принудителна административна мярка №11290/12.09.2022г., издадена от
началник Отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в Главна дирекция
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА търговско дружество
„ДЕСИ-Д.Б. ВЕЛИКО ТЪРНОВО“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Велико
Търново, ул. „Полтава“ №3, вх.3, ет.1, ап.2, с ЕИК *********, представлявано от
З.Т. Д.а да плати на Национална агенция за приходите – гр. София разноски за
настоящото дело в размер на 200 (двеста) лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред Върховния административен съд
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: