Р Е Ш
Е Н И Е
№ .....................
гр. Карлово, 21.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловският районен съд І наказателен
състав,
на двадесет и четвърти ноември две
хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ГЕОРГИЕВА
при секретаря Маргарита
Тянчева
като разгледа докладваното от съдията
наказателно административен характер дело № 167 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С
наказателно постановление № 19-0281-000186 от 28.03.2019 г. на ВПД Началник
Група към ОД на МВР- Пловдив, РУ- К., на Л.Д.К., ЕГН ********** ***, П. обл., ул. „З.п.“, кв. С. № ** са наложени административни
наказания на основание чл.183 ал.2 т.11 от Закона за движението по пътищата
/ЗДвП/- глоба в размер на 20 лв., за нарушение на чл.40 ал.1 от ЗДвП; и на
основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП- глоба в размер на 150 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 3 месеца, за нарушение на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят и чрез
упълномощен процесуален представител го обжалва, като с жалбата прави искане за
отмяната му като незаконосъобразно и необосновано. Излага доводи и прави
искания.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, явява се лично и с адв. Г.- упълномощен, който поддържа жалбата. Излага доводи
за незаконосъобразно, необоснованост и неправилност на атакуваното наказателно
постановление и пледира за отмяната му.
Органът,
издал наказателното постановление, редовно призован, не изпраща представител. В
писмено становище по делото излага доводи за неоснователност на жалбата, като
иска от съда да потвърди атакуваното наказателно постановление като правилно и
законосъобразно.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки
за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите
на страните, намери за установено от фактическа страна следното:
Жалбата
е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана
от съда е основателна.
След
като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез показанията на
разпитаните в качеството на свидетел полицейски служители И. като актосъставител и С. като свидетел по акта, както и
приобщените писмени доказателства- наказателно постановление № 19-0281-000186
от 28.03.2019 г., разписка за връчването му, АУАН бл. №228200 от 26.02.2019 г.,
справка за нарушител/водач, заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., заповед №
8121К-1500/29.01.2019 г., протокол за ПТП № 1704239/26.02.2019 г., справка, фотоалбум от ПТП, заключението на
изготвената по делото съдебно- стоковооценъчна
експертиза, съдът намира за установено следното:
На 26.02.2019 г. полицейските служители И. и С.
изпълнявали служебните си задължения като автопатрул
по пътен контрол. Около 19,15 часа получили сигнал за ПТП на ул. „М.д.“ № ** в
гр. К.. При пристигане на място установили материални щети по товарен автомобил
„Фиат Страда“ с рег. № ********. На място установили, че
произшествието било причинено от жалбоподателят К., който като водач на лек
автомобил „Ауди А4“ с рег. № ********се движил в лентата за насрещно движение,
но срещу него се движило друго МПС. Тъй като не могъл да продължи пътя си в
насрещната лента за движение, водачът К. предприел маневра движение назад без
да се убеди, че пътя зад него е свободен, поради което се блъснал в паркираното
отстрани МПС- товарен автомобил „Фиат Страда“ с рег. № ********, като причинил вдлъбнатини по предна
лява врата и заден ляв калник. След това жалбоподателят, без да спре, напуснал местопроизшествието.
Бил установен няколко минути по- късно в края на града срещу входа на завод „Б.р.“.
Движейки се от запад на изток излязъл от пътя и се обърнал в канавката вляво по
посока на движението на автомобила. При пристигане на място на мястото полицейските
служители установили в автомобила единствено жалбоподателят К., който седял на
мястото на водача. Същият бил изпробван за алкохол, като била установено
количество над 2 промила.
За
констатираното мл. автоконтрольор И. направил
фотоснимки, съставил протокол за ПТП, подписан от К.
без възражения. Издал и процесният АУАН, с който
приел, че жалбоподателят е осъществил нарушения на разпоредбите на чл.40 ал.1
от ЗДвП и на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП, тъй като на 26.02.2019 г., около 19,15
часа, в гр. К., на ул. „М.д.“ срещу № ** управлявал лек автомобил „Ауди А4“ с
рег. № ******, чужда собственост, и започнал движение назад без да се увери, че
пътят зад превозното средство е свободен като се удря в паркирания зад него
товарен автомобил „Фиат Страда“ с рег. №
********, при което допуснал ПТП с материални щети по двата автомобила,
след което напуснал произшествието без да установи последиците от него.
АУАН бил
съставен в присъствие на нарушителя, който го подписал и не направил
възражения. Такива не постъпили и в законоустановения
тридневен срок след това.
Въз основа
на така съставения АУАН, на 28.03.2019 г. било издадено атакуваното наказателно
постановление, с което при идентично отразени с акта обстоятелства по
нарушението, дата и място на извършването му и индивидуализация на нарушителя,
на жалбоподателя К. били наложени административни наказания на основание чл.183
ал.2 т.11 от ЗДвП- глоба в размер на 20 лв., за нарушение на чл.40 ал.1 от ЗДвП
и на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП- глоба в размер на 150 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 3 месеца, за нарушение на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Наказателното
постановление било връчено на жалбоподателя на 13.02.2020 г., а жалбата срещу
него депозирана на 18.02.2020 г.
Съгласно
заключението на изготвената по делото съдебно- стоковооценъчна
експертиза по товарен автомобил „Фиат Страда“ с рег. № ******** били нанесени повреди- по предна
лява врата в задния ѝ край малка вдлъбнатина и ожулване на боята и по
заден ляв калник- вдлъбнатина и ожулване; щети на обща стойност 25 лева.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира атакуваното наказателно
постановление за законосъобразно и правилно. При съставяне на процесния АУАН и атакуваното наказателно постановление са
спазени всички изисквания относно задължителното им съдържание, съобразно чл.42
и чл.57 ал.1 от ЗАНН. Съдът не констатира при съставянето им да са допуснати
нарушения от категорията на съществените, които да са нарушили правото на
защита на жалбоподателя. АУАН и наказателното постановление са издадени в законоустановените срокове по чл.34 от ЗАНН. Връчването на
наказателното постановление около една година след издаването му не се явява
порок от процесуална и материална страна, доколкото не са изтекли към датата на
връчване преклузивните давностни
срокове, изключващи изпълнение на наказанието.
Събраните по
делото гласни доказателства- показанията на свидетелите И. и С., както и
приложените писмени доказателства по делото установят безспорно, че на процесната дата жалбоподателят е управлявал лек автомобил, като
движейки се назад без да се увери, че пътят зад него е свободен се удря в
паркирания отстрани товарен автомобил като причинява материални щети, след
което напуска произшествието без да спре и установи последиците от него, с
което е осъществил нарушения на чл.40 ал.1 от ЗДвП и чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Така установените по делото обстоятелства не се оспорват от страна на
жалбоподателя.
Правилно деятелността на
жалбоподателя е съотнесена към разпоредбите на чл.40
ал.1 от ЗДвП, съгласно която „Преди да започне движение назад, водачът е длъжен
да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде
опасност или затруднения за останалите участници в движението“ и чл.123 ал.1
т.1 от ЗДвП, съгласно която „Водачът на пътно превозно средство, който е
участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава опасност за движението
по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието“.
Административно-
наказващият орган, определяйки вида и размера на административните наказания, е
приложил относимите към нарушенията, както следва-
санкционна норма на чл.183 ал.2 т.11 от ЗДвП /“Наказва се с глоба 20 лв. водач, който нарушава правилата за движение
назад“/, като е определил наказание във предвидения фиксиран
размер от 20 лева; както и санкционната разпоредба на чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП
/“Наказва се с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до
200 лв., водач, който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно
произшествие“/, като е определил наказание около
средния предвиден размер, а именно глоба в размер на 150 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от три месеца. Съдът намира така определените по
вид и размер наказания за съобразени с обществената опасност на деянията и личността
на жалбоподателят. По отношение на наказанието по чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП,
съдът намира, че в определения вид и размер то се явява адекватно на извършеното
от жалбоподателя, предвид, че същият е бил в пияно състояние, а и видно от
приложената по делото справка за нарушител/ водач е многократно наказван за нарушения
на правилата за движение.
Възраженията
на жалбоподателя относно незаконосъобразност на атакуваното наказателно
постановление, тъй като К. вече бил наказан за управление на МПС след употреба
на алкохол, което следвало да се кумулира с настоящите
наказания, съдът намира за неоснователно. С процесното
наказателно постановление жалбоподателят е наказан за административни
нарушения, различни от забраната за управление на МПС след употреба на алкохол,
визирана в чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП. Доколкото процесните
деяния представляват административни нарушения по ЗАНН с различен предмет от
престъплението по чл.343б ал.1 от НК, а именно управление на МПС след употреба
на алкохол над 1,2 промила, установено по надлежния ред, за тях се явяват
неприложими разпоредбите на чл.23 и чл.25 от НК за групиране и определяне на
едно общо най- тежко наказание. Съдът не споделя и възражението на
жалбоподателя, че при повреда функционалното състояние на съответното МПС
следвало да бъде променено така, че същото да не може да се използва по
предназначение. Съгласно действащата съдебна практика досежно
престъплението по чл.216 от НК /унищожаване и повреждане/ това се явява по дефиниция
престъпното унищожаване, но не и престъпното повреждане, изискващо повреждане само
на отделна част от предмета на престъплението, което обаче не го прави негодно
като цяло за обичайната му употреба. Не е основателно и възражението на
жалбоподателя за незначителния характер на вредите, които реално не променяли
функционалното състояние на веща. Именно защото стойността на нанесените вреди
е минимална, в размер общо на 25 лв., то и деянието е преценено като административно
нарушение, тъй като ако вреди бяха значителни следваше да се обсъди
приложението на разпоредбата на чл.343 ал.1 т.1 от НК. На следващо място не е
основателно и възражението в жалбата, че не са описани по вид и размер щетите
върху процесните МПС. В конкретния случай е достатъчно
да се посочи, че е настъпило ПТП с материални щети, а техния вид е посочен в
издадения протокол за ПТП, който е връчен на жалбоподателя.
По
изложените по- горе мотиви съдът прие, че атакуваното наказателно постановление
е законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Ето защо и
на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 19-0281-000186 от 28.03.2019 г. на ВПД Началник Група към ОД на
МВР- Пловдив, РУ- К., с което на Л.Д.К., ЕГН ********** ***, П. обл., ул. „З.п.“, кв. С. № 13 са наложени административни
наказания на основание чл.183 ал.2 т.11 от ЗДвП- глоба в размер на 20 лв., за
нарушение на чл.40 ал.1 от ЗДвП; и на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП- глоба
в размер на 150 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца,
за нарушение на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване от страните в
14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд- Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МТ