Р Е
Ш Е Н
И Е
№ /30.04.2020 год., гр. Варна
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ с-в, в публичното
заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАЛИЦА АНДОНОВА
при секретаря Ангелина Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм.д.№112 по описа за 2020 год., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.186 ал.4 вр.ал.2 от ЗДДС и е образувано по жалба от „Булвекс 2017“ ЕООД – Варна, ЕИК *********, представлявано от
управителя З.Л.Ш., против Заповед №525-ФК/27.12.2019г на началник отдел
„Оперативни дейности” – Варна в ГД „Фискален контрол” при ЦУ на НАП- София, с
която на осн.чл.186 ал.1 т.1 б.„а” и чл.187 ал.1 от ЗДДС на дружеството-жалбоподател
е приложена принудителна административна мярка „запечатване на ресторант
„Къщата” в гр.Варна, ***, и забрана на достъпа до нея за срок от 14 (четиринадесет)
дни. Жалбоподателите принципно не оспорват неиздаването на касов бон за
извършена продажба на ст-ст 34.64лв., но считат, че заповедта за прилагане на
ПАМ е немотивирана, понеже в нея е посочено само формално основанието за
прилагането й, без анализ и обсъждане на конкретиката на казуса и без
съобразяване тежестта на нарушението при определяне срока на запечатването – в
този смисъл тя е в противоречие и с принципа за съразмерност по чл.6 от ПК;
твърдят, че прилагането на мярката не е в съответствие с никоя от целите по
см.чл.22 от ЗАНН и ще доведе единствено до генериране на загуби за дружеството;
не на последно място сочат, че административният орган изобщо ги е лишил от
законовата възможност по чл.187 ал.2 от ЗДДС. С тези съображения настояват за
отмяна на оспорения акт. В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се
представлява от адв.Борислав Дунов, който поддържа изцяло жалбата, като в
допълнение на изложеното в нея сочи и липсата на мотиви за определяне
продължителността на срока на ПАМ, настоява за отмяна на заповедта и претендира
присъждане на сторените в производството разноски (ДТ).
Ответната
страна чрез процесуалния си представител ю.к.Д.Ф. е депозирала молба с.д.№2232/12.02.2020г,
с която оспорва изцяло жалбата, настоява за отхвърлянето й и претендира юрисконсултско
възнаграждение. Идентично становище ю.к.Ф. поддръжа и в откритото съдебно
заседание.
След съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 21.12.2019г около 17:00ч М.Х.и Х.Х.- инспектори
по приходите, посетили стопанисвания от дружеството-жалбоподател ресторант
„Къщата” в гр.Варна с цел извършване на проверка, като консумирали храни и
напитки на обща ст-ст 34.64лв. Контролната покупка била заплатена от
проверяващия във брой на сервитьорката Галя Тодорова, която приела плащането,
но вместо касов бон от въведеното в експлоатация в обекта ФУ Datecs DP150 с ИН DT722487 или ръчна касова бележка от кочан,
издала информационна бележка от нефискален принтер без идентификационни данни
на дружеството. Неиздаването на касов бон било установено и от данните в
изведения в хода на проверката в 17:13ч КЛЕН от устройството (приложен по
адм.преписка) липсва регистрирана продажба на ст-ст 34.64лв., без контролната
покупка да е била сторнирана. При засичане на касовата наличност била
установена отрицателна разлика в размер н 15.36лв.
Констатациите си в хода на проверката
инспекторите отразили в съставения ПИП от 21.12.2019г, с приложени към него
саморъчен опис на наличните средства в
касата и дневен финансов отчет и КЛЕН от ФУ. За установеното административно
нарушение по чл.25 ал.1 т.1 вр.чл.3 ал.1 от Наредба №Н-18/2006г на МФ вр.чл.118
ал.1 от ЗДДС компетентните длъжностни лица съставили АУАН № F533934/13.01.2020г против „Булвекс 2017“ ЕООД; в хода
на настоящото производство не са ангажирани доказателства за издадено въз
основа на акта НП.
В оспорената в настоящото производство
Заповед №525-ФК/27.12.2019г административният орган, надлежно упълномощен със
Заповед №ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2016г на Изп.директор на НАП-София, изложил
гореописаните релевантни факти – неиздаването на касов бон от въведеното в
експлоатация в обекта и работещо ФУ, индивидуализирано с регистрационен номер и
номер на фискалната памет, за извършената контролна покупка на ст-ст 34.64лв.,
и доказателствата, които го установяват (извлечените от ФУ КЛЕН и дневен отчет);
приел, че дружеството е осъществило административно нарушение по чл.25 ал.1 вр.3
ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г на МФ вр.чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС, за което на
осн.чл.186 ал.1 т.1 б. „а“ от ЗДДС приложил на дружеството ПАМ – запечатване на
търговския обект и забрана на достъпа до него за срок от 14 дни, т.е. под
средния предвиден размер от 15 дни. Като мотиви за определяне на тази
продължителност административният орган изложил тежестта на извършеното
нарушение, последиците от същото, вида и местоположението на обекта – на улица
със значителен поток от хора в гр.Варна, голяма търговска площ с 60 места на
открито и 70 места на закрито, характера на дейността – заведение за хранене,
установеното наличие на непогасени публични задължения на дружеството към
бюджета в общ размер на 49 455лв към 23.12.2019г (доказателства за което
са приобщени в хода на съдебното дирене), с цел да се осигури защитата на
обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови
нарушения. Административният орган се е позовал и на факта, че нарушението
засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина, осигуряващ пълно отчетност на
извършените от лицата продажби и тяхната регистрация, както и последваща
възможност за проследяване на реализираните обороти. Издаването на касов бон,
наред с надлежното изпълнение на останалите задължения във връзка с наличието
на ФУ в търговския обект, функционирането и отчитането му, са нормативно
установени задължения на субектите; извършеното от лицето нарушение показва
поведение, насочено срещу установената фискална дисциплина и показва
организация в търговския обект, която няма за цел спазване на данъчното
законодателство. Посочено е, че целта на ПАМ е да гарантира, че всички лица ще
спазват законовите норми и ще осигурят бюджетните приходи, както и надлежното и
законово деклариране на движението на стоки и на всички реализирани обороти.
Твърди се, че ако не бъде приложена ПАМ, съществува възможност от извършване на
ново нарушение, от което за фиска ще настъпят значителни и трудно поправими
вреди, засягащи пряко интересите на държавата поради неотразяване на реално
извършените продажби, водещо до неправилно определяне на дължимите налози;
както и че за извършване на тази промяна в организацията на дейността в
конкретния период е необходим определен срок. В заключение административният
орган е посочил още, че при определяне срока на ПАМ е съобразен принципът за
съразмерност, а срокът е съобразен с целената превенция за преустановяване на
незаконосъобразните пратики в обекта, както и необходимото време за създаване
на нормална организация за отчитане дейността на търговеца.
С определение №86/14.01.2020г по ч.адм.д.№
113/20г на АС – Варна, ХХVІІІ с-в, е отменено разпореждането за предварително
изпълнение на ПАМ; определението не е обжалвано и е в законна сила от 23.01.2020г.
Горната фактическа обстановка, по
същество безспорна между страните, съдът приема за установена въз основа на писмените
доказателства, съставени в хода на проверката, останалите писмени доказателства
по административната преписка, приобщени като такива по делото, и представените
от страните в хода на съдебното дирене писмени такива, които са безпротиворечиви
по отношение на главния подлежащ на доказване факт в производството –
неотчитането на извършена и заплатена продажба с издаването на касов бон от ФУ,
взаимно обвързани и допълващи се, а съвкупният им анализ не налага различни
изводи.
При така установената фактология, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в законоустановения
срок, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес, поради което е
процесуално допустима, а разгледана по същество се преценява като неоснователна.
Разпоредбата на чл.186 ал.1 т.1 б.”б” от ЗАДС предвижда, че принудителната административна мярка „запечатване на обект”
за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се
прилага на лице, което не спази реда или начина за въвеждане в експлоатация или
регистрация в Националната агенция за приходите на фискалните устройства или
интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност. В
конкретния случай, въз основа на безпротиворечивите писмени доказателства
(разпечатка на дневен отчет и КЛЕН от ФУ) безспорно е установено, че на 21.12.2019г
в стопанисвания от дружеството-жалбоподател ресторант „Къщата“ в гр.Варна, е
извършена продажба на ст-ст 34.64лв., която не е отчетена чрез издаване на
фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта ФУ. Нарушението е
обективно съставомерно, доказано с писмените доказателства от ФУ, и правилно
квалифицирано по чл.25 ал.1 от Наредба №Н-18/2006г вр.чл.118 ал.1 от ЗДДС. При
установяване на такова, административният орган в условията на обвързана
компетентност и на осн.чл.186 ал.1 т.1 б.“а“ от ЗДДС дължи прилагането на
предвидената с посочения текст принудителна административна мярка. Съгласно чл.187
ал.1 от ЗДДС при прилагане на принудителна административна мярка се забранява и
достъпа до обекта.
При определянето на срока й – действие в
обхвата на дискреционната му власт, административният орган дължи да изложи
мотивирани съображения за възприетото становище в тази насока, като мотивите му
са задължително условие за законосъобразността на ИАА. Съдът намира, че противно
на поддържаното от жалбоподателите, в настоящия казус това задължение е надлежно
изпълнено. На първо място не може да бъде отречено, че част от мотивите в
заповедта за определяне продължителността на ПАМ де юре са идентични с целите
на принудителните административни мерки, установени от законодателя с чл.22 от ЗАНН (предотвратяване и преустановяване на административните нарушения), и тези
на предварителното изпълнение на ИАА по чл.60 ал.1 от АПК (защитата на
обществения интерес, осуетяване на значителни и трудно поправими вреди), т.е. административният
орган може да се позовава на тях само при налагане на ПАМ и допускане на
предварителното й изпълнение, но не и повторно – за целите на определяне на срока
на ПАМ.
Независимо от горното, при определяне
на срока на ПАМ административният орган в този случай се е позовал и на
конкретни обективни факти и данни, свързани с тежестта на нарушението,
характера, вида и обема на упражняваната дейност, местоположението на
търговския обект, и установеното наличие на непогасени публични задължения към
бюджета в размер на 49 455.88лв. към момента на нарушението. От друга
страна е посочено, че поведението на дружеството-жалбоподател е насочено против
установената фискална дисциплина, и че организацията на дейността му не цели
спазване на данъчното законодателство, което според настоящия съдебен състав се
доказва от наличието на надлежно въведено и регистрирано ФУ в обекта,
едновременно с това – и на нефискален принтер, какъвто принципно не е необходим
за целите на търговската дейност, но пък се ползва за издаване на нефискални
бонове вместо фискални такива на клиентите, което има за пряка последица
неотчитане на доходи и укриване на данъци. В този смисъл основателно е и становището,
че съществува възможност за извършване на нови нарушения, както и за
необходимостта от определен срок за извършване на промяна в организацията на
търговската дейност на дружеството-жалбоподател. Поради изложеното съдът в
настоящия си състав намира, че административният орган е определил 14-дневен
срок на мярката при 30-дневен максимален срок при съобразяване на принципа на
съразмерност по чл.6 ал.2 от АПК предвид тежестта на осъщественото нарушение и
на правните му последици, и същият е съобразен с целената превенция за
преустановяване на лошите практики в обекта. По този начин и не само защото
прилагането на ПАМ е предвидено eх lege, оспорената заповед е издадена и в съответствие с целта на закона
по см.чл.146 т.5 от АПК.
Тя е постановена и от компетентен орган, при
липса на допуснати съществени процесуални нарушения (такива, чието избягване би
резултирало в различно произнасяне по същество), в изискуемата за валидността й
писмена форма, при правилно приложение на материалния закон и с мотиви, изпълващи
условието на чл.186 ал.3 от ЗДДС, което налага извод за законосъобразност,
съответно – и за липса на основания за изменението или отмяната й.
В заключение следва да бъде посочено, че
позоваването на предвидената с чл.187 ал.4 от ЗДДС възможност е ирелевантно в
настоящото производство. В никой от приложимите специални закони – ЗДДС и ЗАНН,
както и в АПК, издаването на АУАН/НП не е предвидено като положителна
процесуална предпоставка за издаване на заповед за ПАМ, понеже производствата
по ЗАНН и по АПК са самостоятелни, отделни и никое от тях не е преюдициално
спрямо другото. Поради това издаване на оспорената заповед за ПАМ преди
издаване на НП против дружеството не представлява процесуално нарушение, съотв.
и основание за отмяна на заповедта само на
това основание. Възможността по чл.187 ал.4 от ЗДДС за преустановяване на ПАМ
след заплащане на определената с НП санкция е приложима в различна фаза на
производството – при изпълнение на влязлата в сила заповед за прилагане на
мярката, а не в тази по оспорването на нейната законосъобразност преди
влизането й в сила, поради което и възражението в този смисъл е неоснователно.
При този изход на делото претенцията на дружеството-жалбоподател
за присъждане на разноски в тяхна полза е неоснователна, а тази на ответната
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна и следва да
бъде уважена в размер на 100лв. на осн.чл.78 ал.8 от ГПК вр.чл.37 от Закона за
правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от изложеното и на осн.чл.172
ал.2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТТХВЪРЛЯ
жалбата на „Булвекс 2017“ ЕООД – Варна, ЕИК *********, представлявано от
управителя З.Л.Ш., против Заповед №525-ФК/27.12.2019г на началник отдел
„Оперативни дейности” – Варна в ГД „Фискален контрол” при ЦУ на НАП- София, с
която на осн.чл.186 ал.1 т.1 б.„а” и чл.187 ал.1 от ЗДДС им е приложена
принудителна административна мярка „запечатване на ресторант „Къщата” в гр.Варна,
***, и забрана на достъпа до нея за срок от 14 (четиринадесет) дни.
ОСЪЖДА
„Булвекс 2017“ ЕООД – Варна, ЕИК *********, представлявано от
управителя З.Л.Ш.,*** юрисконсулстко възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен
съд – София.
Преписи от решението да се връчат на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: