Решение по дело №161/2021 на Административен съд - Видин

Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК.

Образувано е по жалба, подадена от Сдружение гражданско движение „БОЕЦ - България обединена с една цел”, ЕИК *********, с адрес: гр. Видин, ж.к.”Панония”, бл.4, вх.З, ап.157, представлявано от председателя на УС Г.Б.Г., действащи чрез пълн. адв. К.Д. от САК, съд. адрес:***, офис 2, против решение изх.№ 97-00-83/13.07.2021 г. на директора на Дирекция „Правнонормативна дейност и обществени поръчки” при Министерство на културата, в частта по т.5, 6 и 7, с които е отказано предоставянето на обществена информация по следните въпроси: Да се предоставят всички документи по т.нар. проект „Ларгото” – проект, договори за изпълнение, протоколи от проверки и др; Установени ли са и какви злоупотреби при реализирането на проект „Ларгото”, както и да бъдат представени съответните документи, сигнали, констативни протоколи и др., до компетентните институции, ако има установени злоупотреби; Да се предостави кореспонденцията между Министерство на културата и Европейските институции – ЕК, ОЛАФ и Европейската прокуратура, касаещи проект „Ларгото”, с мотив, че исканата информация е класифицирана такава или е защитена тайна, като подлежи на предоставяне по специален ред, регламентиран в чл.198, ал.1 от НПК (с разрешение на прокурора), респ. в чл.10 от Регламент № 883/2013 г. на ЕП и на Съвета, относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ).

В жалбата се развиват оплаквания за незаконосъобразност на оспорения индивидуален административен акт в частта по т.5, 6 и 7. Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното решение. Претендира присъждане на направените разноски по делото.

Ответникът директор на Дирекция „Правнонормативна дейност и обществени поръчки” при Министерство на културата, чрез процесуалния си представител оспорва подадената жалба, като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна: производството по издаване на атакуваната заповед е започнало с подаване на заявление вх.№ 97-00-83/30.06.2021 г., с което жалбоподателят е поискал предоставяне на обществена информация от Министерство на културата, по следните въпроси:

1. Всички сигнали, които Министерството на културата е изпратило до Прокуратурата през 2021 г. до 30.06.2021 г. за корупция и злоупотреби с финансови средства.

2. Всички сигнали, които Министерство на културата е изпратило до европейските институции и Европейската прокуратура за корупция и злоупотреба с финансови средства.

3. Колко броя сигнали са изпратени през 2021 г. до Прокуратурата? Какви са техните входящи номера в Прокуратурата.

4. Колко броя сигнали са изпратени до европейските институции и Европейската прокуратура през 2021 г.? Какви са техните входящи номера.

5. Да се предоставят всички документи по т.нар. проект „Ларгото” – проект, договори за изпълнение, протоколи от проверки и др.

6. Установени ли са и какви злоупотреби при реализирането на проект „Ларгото”, както и да бъдат представени съответните документи, сигнали, констативни протоколи и др., до компетентните институции, ако има установени злоупотреби.

7. Да се предостави кореспонденцията между Министерство на културата и Европейските институции – ЕК, ОЛАФ и Европейската прокуратура, касаещи проект „Ларгото”.

Въз основа на посоченото заявление е постановено процесното решение, с което е предоставена обществена информация по т.1-4. По т.5-7 е постановен отказ, мотивиран с обстоятелството, че съгласно чл.37, ал.1, т.1 от ЗДОИ, основание за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация е налице, когато исканата информация е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон, както и в случаите по чл.13, ал.2 (от ЗДОИ). Според ответника търсената информация по т.5, 6 и 7 подлежи на предоставяне по специален, изрично регламентиран законов ред, а именно по чл.198, ал.1 от НПК – единствено с разрешение на прокурора.

Към преписката е приложена заповед № РД09-430/21.05.2021 г., с която министърът на културата е възложил правомощия по произнасяне по заявления за достъп до обществена информация на директор на Дирекция „Правнонормативна дейност и обществени поръчки” към Министерството на културата, на основание чл.28, ал.2 от ЗДОИ, във връзка с чл.5, ал.2 от Устройствен правилник на Министерство на културата, за периода от 21.05.2021 г. до завръщане на Главния секретар на министерството.

По делото, по искане на ответника, е изискана и получена информация от Специализирана прокуратура (писмо изх.№ 1273/2021 г. от 19.10.2021 г.), съгласно която по посочените данни в СП е образувана пр.пр.№ 202/2019 г. по описа на СП, по която е разпоредена предварителна проверка, не приключена към момента на изготвяне на справката.

Получено е и писмо изх.№ 1210/2019 г. от 26.10.2021 г. на прокурор във ВКП, съгласно което се уведомява съда, че във връзка с проект № BG 161P0001-3-1-01-0013-I0001 „Античен културно-комуникационен комплекс „Сердика”” е образувана преписка в Специализирана прокуратура гр. София.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок срещу годен за обжалване индивидуален административен акт от надлежна страна, участник в административното производство, приключило с атакувания акт.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Оспореният в настоящото производство частичен отказ за предоставяне на обществена информация по ЗДОИ е издаден от компетентен орган: директор на Дирекция „Правнонормативна дейност и обществени поръчки” към Министерство на културата, надлежно упълномощен от Министъра на културата с приложената към преписката заповед № РД09-430/21.05.2021 г. Оспореното решение е издадено в предписаната от закона писмена форма. Съдържанието му съответства на разпоредбата на чл.38 от ЗДОИ. Същото е издадено в срока по чл.28, ал.1 от ЗДОИ, съгласно който заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация се разглеждат във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 14 дни след датата на регистриране. Решението е мотивирано, като съдържа правните и фактически основания, накарали ответника да го постанови. Предвид изложеното, съдът намира, че оспореното решение е постановено в съответствие с процесуалните правила за това.

Съгласно чл. 2, ал.1 от ЗДОИ, обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти.

Жалбоподателят е поискал да му бъде предоставен достъп до всички документи по т.нар. проект „Ларгото” – проект, договори за изпълнение, протоколи от проверки и др., установени ли са и какви злоупотреби при реализирането на проект „Ларгото”, както и да бъдат представени съответните документи, сигнали, констативни протоколи и др., до компетентните институции, ако има установени злоупотреби, както и да се предостави кореспонденцията между Министерство на културата и Европейските институции – ЕК, ОЛАФ и Европейската прокуратура, касаещи проект „Ларгото”.

Видно от представената информация от ВКП и СП, във връзка с исканата информация е образувана прокурорска преписка в СП, която не е приключила към момента на изпращане на горецитираните писма.

Съгласно чл.41 от Конституцията на Република България всеки има право да търси, получава и разпространява информация. Осъществяването на това право не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани, както и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала. Гражданите имат право на информация от държавен орган или учреждение по въпроси, които представляват за тях законен интерес, ако информацията не е държавна или друга защитена от закона тайна или не засяга чужди права. Според дефиницията, съдържаща се в чл.2, ал.1 от ЗДОИ, обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. В същото време чл.37, ал.1, т.1 от ЗДОИ ограничава информацията, която може да бъде предоставяна, като предвижда, че такава не следва да бъде разкривана, когато същата представлява класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон, както и в случаите по чл.13, ал.2 от ЗДОИ. Когато, както е и в настоящия случай, търсената информация е част от образувана прокурорска преписка по съответния ред, чл.198, ал.1 от НПК предвижда, че тя може да бъде предоставена само с разрешение на съответния компетентен прокурор.

Основна конституционна функция на Прокуратурата е да следи за спазване на законността, като ръководи, извършва разследване, привлича към отговорност и поддържа обвинението по наказателни дела от общ характер (в този см. чл.127, т.1-3 от КРБ). Информацията относно образувано и неприключено досъдебно производство по повод т.нар. случай „Ларгото” попада в категорията защитена със закон тайна по смисъла на чл.37, ал.1, т.1 от ЗДОИ, във връзка с чл.198, ал.1 от НПК.

Спорно е дали процедурата по ЗДОИ е приложима в настоящия казус, тъй като информацията, която се иска, попада в предмета на разследване по пр.пр.№ 202/2019 г. по описа на СП, която няма данни да е приключила към настоящия момент. В този смисъл според настоящия състав е налице отрицателна предпоставка за реализация на правото на достъп по чл.4, ал.1 от ЗДОИ, от която правилно е изведено основание за отказ. С разпоредбата на чл.4, ал.1 от ЗДОИ е изключено приложението на този закон за информация, за която в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване. Чл.198, ал.1 от НПК урежда необходимостта от разрешение на прокурора при разгласяване на материалите по разследването. Съдържащото се в разпоредбата ограничение предполага образувано досъдебно производство и достъп до материали, удостоверяващи факти за конкретното разследване. Целта на правилото е да обезпечи контролиран достъп до информацията относно наказателното производство и съответно да се осуети възможността от компрометиране на дейността по разследването и вземането на мерки за разкриване на обективната истина.

С подаденото от жалбоподателя заявление, т.5, 6 и 7, се иска предоставяне на достъп до материали по досъдебното производство, а именно по пр.пр. № 202/2019 г. по описа на СП. Предоставянето на информация, събирана и съхранявана от прокуратурата и съдържаща се в разглежданите от нея дела и преписки, във връзка с функцията й на орган на съдебната власт, следва да става в съответствие с нормите на НПК, като специални по отношение на тези в ЗДОИ. Съгласно чл.198, ал.1 от НПК материалите по разследването не могат да се разгласяват без разрешение на прокурора. Следователно, нормативно е препятствана възможността да се получи свободен достъп по реда на ЗДОИ до преписките на прокуратурата, както и да се снабди с копие от конкретни документи по тях, без регламентираното в чл.198, ал.1 от НПК разрешение за това, като е без значение етапа, на който се намира досъдебното производство – дали е приключило или не е.

В този смисъл всякакви съображения, свързани с надделяващ обществен интерес, са неотносими. Наличието на такъв интерес следва да се преценява само когато исканата информация следва да бъде предоставена по реда на ЗДОИ. В случая по изложените съображенията редът на ЗДОИ е неприложим, тъй като е налице специална процедура, уредена в НПК.

Административния орган е направил правилен и обоснован извод за наличие на пречка за предоставяне на исканата информация по т.5, 6 и 7 от заявлението, въз основа на установените в производството факти.

Поради горното процесната заповед е законосъобразна, а подадената срещу нея жалба следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на правния спор, сравнително невисоката му правна сложност и като съобрази разпоредбите на чл.143, ал.3 от АПК, във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК, съдът намира, че в полза на Министерство на културата следва да бъдат присъдени разноски, определени по реда на чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в минималния размер от 100,00 лева.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК Административен съд Видин

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Сдружение гражданско движение „БОЕЦ - България обединена с една цел”, ЕИК *********, с адрес: гр. Видин, ж.к.”Панония”, бл.4, вх.З, ап.157, представлявано от председателя на УС Г.Б.Г., против решение изх.№ 97-00-83/13.07.2021 г. на директор на Дирекция „Правнонормативна дейност и обществени поръчки” при Министерство на културата.

ОСЪЖДА Сдружение гражданско движение „БОЕЦ - България обединена с една цел”, ЕИК *********, с адрес: гр. Видин, ж.к.”Панония”, бл.4, вх.З, ап.157, представлявано от председателя на УС Г.Б.Г., да заплати в полза на Министерство на културата направените по делото разноски за процесуално представителство в размер на 100,00 (сто) лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Съдия: