Р Е Ш Е Н И Е
№556/23.12.2019 г.,
град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ДОБРИЧ, в открито съдебно
заседание на единадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, І състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
при
участието на секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА и прокурора ДИМИТЪР Д. разгледа докладваното от председателя адм. дело № 400/
2019 г. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба на А.С.М., ЕГН **********,***, с правно основание чл. 1, ал.
1 от ЗОДОВ срещу Община град Добрич, представлявана от Кмета, Йордан Йорданов и
Областна дирекция на МВР – Добрич, представлявана от Директора, Николай Панчев.
С исковата молба /част от жалба срещу
наложена ПАМ и отделена в отделно исково производство/, както и в уточнителната
молба от 18.06.2019 г. /л. 27 – 28 от АД № 371/ 2019 г./, съответно молба от
5.11.2019 г. /л. 48 – 49/ се претендира заплащането на причинените имуществени
вреди в размер на 54 лв., представляващи платена такса за репатриране и услуга
синя зона /според отразяването в касовия бон/ и сумата от 300 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от отменена като незаконосъобразна ПАМ
за «преместване на ППС», ведно със законната лихва върху претендираните суми от
предявяване на иска до окончателното издължаване, както и сторените в
настоящото производство съдебно -деловодни разноски.
Ищцата сочи, че по отношение сумата от 54 лв.
спор не може да има предвид приложената по делото касова бележка. По отношение
неимуществените вреди претендира, че те произтичат от причинените ѝ
стрес, уплах, безпокойство при установяване липсата на автомобила, считайки, че
е станал предмет на престъпление поради липсата на уведомяване за извършеното
репатриране от административния орган. Настоява, че по отношение наложената ПАМ
е налице влязло в сила съдебно решение и е безспорно доказано, че мярката е
била незаконосъобразна.
В открито съдебно заседание ищцата, редовно
призована, се явява лично, представлява се от адв. М., редовно упълномощен. Поддържа
исковата молба срещу двамата ответници, излага становище по съществото на
спора, съответно по основателността на иска, като настоява за уважаване на
исковата претенция – заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди и неимуществени вреди, ведно със законната
лихва от предявяване на иска, както и присъждане на разноски за настоящото
производство, вкл. адвокатски хонорар.
Ответникът – Община град Добрич, редовно
призован, се представлява от старши юрисконсулт М. Г., която оспорва
предявените искове, като счита, че Община град Добрич не е пасивно легитимирана
да отговаря по тях, доколкото лицето, разпоредило принудителното преместване, е
от структурата на Областна дирекция на МВР – Добрич. Същевременно излага
становище за неоснователност и недоказаност на иска за предявени неизмуществени
вреди. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – Областна дирекция на МВР -
Добрич, редовно призован, се представлява от гл. юрисконсулт Максим Желев, който
оспорва исковете и моли да бъде отхвърлена исковата молба като неоснователна и
недоказана и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура - Добрич
изразява становище за основателност на исковата молба по отношение на втория
ответник, като счита, че претенцията за неимуществени вреди е завишена.
След съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, на доводите в исковата молба и изразените становища, съдът
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
На 24.04.2019 г., в 10.00 часа, ****, от звено
„Общинска полиция“ при Районно управление „Полиция“ при ОД на МВР град Добрич, в
присъствието на свидетеля Пламен Колев – касиер - репатратор в отдел „Контрол синя
зона“ при Община град Добрич, е извършил проверка на бул. „Трети март“, преди кръговото
на болницата, при която е установил, че моторно превозно средство с рег. № ****,
„Мазда“, модел „2“, е „паркирано в нарушение на правилата за движение на места,
обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на
паркирано превозно средство“. В образеца – бланка на КП е поставил отметка в квадратчето
срещу това основание. Като фактическо обстоятелство е добавил, че МПС е паркирано
в зоната на спирка. Отразил е, че проверката е в отсъствие на водача, като за констатираното
са съставени 11 броя снимки. Позовал се е на Заповед № 1 от 02.01.2019 г. на Кмета
на Община град Добрич, с която са определени длъжностните лица, действащи в
екип по принудително отстраняване на неправилно паркирани автомобили (л. 33 от
АД № 371/ 2019 г.) и е разпоредил принудителна административна мярка (ПАМ) – «преместване
на паркирано МПС». В КП е записал, че МПС е транспортирано с автокран, съответен
номер и е разтоварено на Общински охраняем паркинг в гр. Добрич, ул. „Простор“ №
12, като са уведомени органите на ОД на МВР – Добрич за това в 10.00 часа. Отбелязал
е изрично, че разходите за преместването на МПС са за сметка на собственика на транспортираното
МПС. КП е подписан от съставителя и свидетеля по него.
Ищцата е заплатила 54 лв. в 10.30 часа (л. 7
от АД № 371/ 2019 г.) по сметка на Общинско предприятие „Паркинги и пазари“, след
което е взела автомобила си от наказателния паркинг.
Срещу наложената ПАМ А.С.М. е подала жалба,
по която е образувано адм. дело № 371/ 2019 г. по описа на Административен –
съд Добрич. С Решение № 422/ 28.10.2019 г. съдът е отменил Принудителна административна
мярка „Принудително преместване на МПС“, наложена от ****, служител в звено „Общинска
полиция“ при Първо РУ на ОД МВР - Добрич, представляваща действия по репатриране
на л.а. „Мазда“ с ДК № ****, разпоредени от служителя с Констативен протокол №
000105/ 24.04.2019 г. Решението е влязло в сила на 28.10.2019 г., видно от
отразяването върху него.
По делото е прието като доказателство АД № 371/
2019 г. на Административен съд – Добрич.
По делото е приета като доказателство Заповед
№ 10/ 08.01.2019 г. на Кмета на Община град Добрич, с която е утвърдена
Инструкция за работа при репатриране на неправилно паркирани МПС на територията
на Община град Добрич. (л. 38; л. 39 – 47)
По делото като св. е разпитан ****, син на
ищцата, относно състоянието на същата след установяване липсата на автомобила.
При така събраните доказателства и установена
фактическа обстановка от правна страна се налага следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ
държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица
от незаконосъобразните актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Анализът на цитираната
норма обосновава извод, че за да се ангажира отговорността на държавата за вреди,
причинени на граждани следва да са налице при условията на кумулативност следните
материалноправни предпоставки: 1.незаконосъобразен акт, действие или бездействие
на административен орган или длъжностни лица, осъществени при или по повод изпълнение
на административна дейност; 2.вреда, причинена на гражданите или юридическите лица
и 3.пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт,
действие или бездействие и вредоносния резултат. В конкретния случай ищцата претендира
възстановяване на претърпените от нея имуществени вреди, представляващи такса за
репатриране на автомобила ѝ в наказателен паркинг и услуга синя зона,
както е отразено в касовия бон, в общ размер от 54 лева. Искът за тази
претенция е основателен спрямо втория ответник по следните съображения:
От събраните по делото доказателства се налага
извод за незаконосъобразно приложена принудителна административна мярка по чл.
171, т. 5, б. "б. " от ЗДвП, разпоредена от служител на ОД МВР –
Добрич, звено «Общинска полиция» - преместване на паркираното от ищцата МПС без
нейно знание и съгласие, за което е налице влязло в сила съдебно решение. При това
положение, от обективна страна е осъществена първата предпоставка на чл. 1, ал.
1 от ЗОДОВ, т.е. налице е незаконосъобразен административен акт, постановен от длъжностно
лице при и по повод изпълнение на административната дейност. На изследване в производството
подлежат претърпените от ищцата имуществени вреди и наличието на причинна връзка
с незаконосъобразния административен акт. От представения по делото фискален бон
се установява, че за извършеното репатриране и услуга синя зона на автомобила ищцата
е заплатила в полза на Община град Добрич сумата от 54 лева. Престирането на тази
сума е в пряка и непосредствена причинна връзка с разпореденото принудително преместване
на автомобила и поради отмяната на последното, се явява недължимо.
На следващо място е необходимо да се прецени
кой следва да носи от отговорността за тези вреди. Субективно право на ищеца е да предяви исковете
за обезщетение спрямо лицето, от което се претендират вредите и от чиито органи
или длъжностни лица счита, че са причинени. Ищцата поддържа исковете срещу
двамата ответници – Областна дирекция на МВР – Добрич и Община град Добрич. В
тази връзка следва да се има предвид, че екипите на действие по принудително
отстраняване на неправилно паркирани автомобили са определени със Заповед № 01/
02.01.2019 г. на Кмета на Община град Добрич. Тези екипи вклрючват щофьор
(кранист) на специализиран автомобил към ОП «Паркинги и пазари», касиер паркинг
също към ОП «Паркинги и пазари», служители от звено «Общинска полиция» към ОД
МВР – Добрич. Репатрирането се извършва съгласно утвърдена от Кмета на Община
град Добрич Инструкция. (л. 38) В случая разпореждането за незаконосъобразното
преместване е от служител на ОД на МВР – Добрич. Същевременно сумата от 54 лв. е
постъпила в бюджета на Общината. Служителят, разпоредил преместването, действа
в качеството си на такъв, по длъжностна характеристика от Директора на ОД на
МВР – Добрич и изпълнявайки своите задължения към звеното, в което работи.
Съгласно нормата на чл. 205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото
лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие
са причинени вредите. В случая това е Областна дирекция на МВР – Добрич, чийто
служител е ****. Същевременно обаче е налице съвместна дейност между ОД на МВР
– Добрич и Община град Добрич в изпълнение на Инструкцията, утвърдена от Кмета
на Община град Добрич. Служителят на ОД МВР – Добрич е разпоредил преместването,
но част от екипа по репатрирането е и служител на Община град Добрич, касиер –
репатратор. Нещо повече, превозното средство, с което е преместен автомобилът, също
е собственост на Общината, управлявано от служител на Общинско предприятие
«Паркинги и пазари», също от част от екипа по репатриране, съгласно Заповед №
01/ 02.01.2019 г. на Кмета на Община град Добрич. С оглед изложеното и
съобразно нормата на чл. 4, ал. 2 от ЗОДОВ, в сила към заседанието по същество
на спора и на произнасянето от настоящия състав, съгласно която, когато искът е
предявен срещу няколко ответници, те отговарят солидарно, правилно ищцата
поддържа иска и спрямо двамата ответници, поради което поради неговата
основателност, те следва да отговарят солидарно.
По отношение предявените неимуществени вреди настоящият
състав отчете следното:
Репатрирането е извършено в 10.00 часа, видно
от КП.
Касовата бележка за заплащане на таксата от
54 лв. е издадена в 10.30 часа, което означава, че към този момент ищцата вече
е знаела, че автомобилът ѝ е преместен на наказателния паркинг. В този
смисъл показанията на св. Димов, че в рамките на два - три часа майка му е била
под стрес, не следва да се кредитират. Няма спор, че е настъпило притеснение у
ищцата, но то очевидно е траяло съвсем за кратко време и по – скоро е било
предизвикано от съзнанието за незаконосъобразни действия, извършени спрямо
автомобила ѝ. Обезщетението трябва да съответства на понесената от ищцата морална вреда. Изпитаните
от нея чувства на тревога и раздразнение вследствие правонарушението на администрацията
не могат да се характеризират като преживявания, които се отличават с интензивност
и дълготрайност и биха могли да окажат сериозно отрицателно въздействие върху душевното
ѝ равновесие. Поради това обезщетението в размер на 50 лв. по преценката на
настоящия състав е достатъчно за възмездяването на вредата. Обезщетението следва
да отговаря по размер на действително причинените вреди и се определя по справедливост
в зависимост от вида на засегнатите блага, характера и продължителността на въздействието,
оказано върху личната сфера на лицето. С оглед на това претенцията от 300 лв.
се явява несъразмерно висока и справедливостта налага уважаването на иска за
неимуществени вреди до размер на 50 лв. спрямо ответниците солидарно по
изложените по – горе съображения.
При този изход на спора и изрично стореното
от страна на ищцата чрез процесуалния ѝ представител искане за присъждане
на съдебно – деловодни разноски, както и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ,
съгласно който, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника
да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна
такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един
адвокат или юрисконсулт, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска,
на същата следва да бъдат присъдени пропорционално на уважената част от иска
съдебно – деловодни разноски в размер на 88.13 лв. за адвокатско възнаграждение
и 10 лв. за държавна такса.
Същевременно с оглед отхвърлената част на
иска за неимуществени вреди и изявената претенция от ответника ОД на МВР –
Добрич и ответника Община град Добрич, чрез главен юрисконсулт ****и ст.
юрисконсулт М. Г., на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ, съгласно който съдът осъжда
ищеца да заплати на ответника възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв,
съразмерно с отхвърлената част от иска, а в полза на юридическите лица се присъжда
възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, чийто размер не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ, на ответниците следва да бъдат присъдени
съдебно – деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение, пропорционално
на отхвърлената част или в размер на по 70.62 лв. за всеки един от тях.
Така мотивиран и на основание чл. 203 и следващите
от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1, чл. 4, чл. 10 от ЗОДОВ, Административен съд
– Добрич, І състав
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Добрич,
представлявана от Директора, и Община град Добрич, представлявана от Кмета, да заплатят
на А.С.М., ЕГН **********,***, солидарно, сумата от 54.00 лв. (петдесет и
четири лева), представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди – заплатена
такса репатриране и услуга синя зона и 50 лв. (петдесет лева), представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, произтекли от отменената Принудителна административна
мярка „Принудително преместване на МПС“, наложена от ****, служител в звено „Общинска
полиция“ при Първо РУ на ОД МВР - Добрич, представляваща действия по репатриране
на л.а. „Мазда“ с ДК № **** ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване
на исковете – 7.06.2019 г. до окончателното издължаване.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Добрич, представлявана
от Директора, и Община град Добрич, представлявана от Кмета, да заплатят на А.С.М.,
ЕГН **********,***, солидарно, сумата в размер на 88.13 лв. (осемдесет и осем
лева и тринадесет стотинки) съдебно – деловодни разноски във вид на адвокатско възнаграждение
и сумата от 10 лв. (десет лева) за държавна такса.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за неимуществени
вреди срещу Областна дирекция на МВР – Добрич, представлявана от Директора, и Община
град Добрич, представлявана от Кмета, за разликата от 50 лв. (петдесет лева) до
300 лв. (триста лева), като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА А.С.М., ЕГН **********,*** да заплати
на Областна дирекция на МВР – Добрич, представлявана от Директора, сумата от
70.62 лв. (седемдесет лева и шестдесет и две стотинки) съдебно – деловодни
разноски за юрисконсултско възнаграждение съобразно отхвърлената част на иска
за неимуществени вреди.
ОСЪЖДА А.С.М., ЕГН **********,***, да заплати
на Община град Добрич, представлявана от Кмета, съдебно – деловодни разноски в
размер на 70.62 лв. (седемдесет лева и шестдесет и две стотинки) за
юрисконсултско възнаграждение съобразно отхвърлената част на иска за неимуществени вреди
.
Препис от решението, на основание чл. 138, ал.
1 от АПК, да се изпрати/връчи на страните по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба,
подадена чрез Административен съд - Добрич, пред Върховния административен съд на
РБ, в четиринадесетдневен срок от съобщаването или връчването му на страните.
СЪДИЯ: