РЕШЕНИЕ
№ 4
гр. Раднево, 10.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на четиринадесети
декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Асен Цветанов
при участието на секретаря Росица Д. Динева
като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело №
20235520100608 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр.
чл. 9 ЗПК.
Производството е образувано по искова молба на „Изи финанс“ ЕООД,
действащ чрез пълномощника юрисконсулт Г., срещу Т. Д. Т., с която се
предявява иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 9 ЗПК. Ищецът твърди,
че на 01.03.2023 г. сключил с ответника договор за кредит от разстояние №
427198, с който му отпуснал кредит в размер на 1500 лв., която била
преведена по банкова сметка на ответника в „Банка ДСК“ АД. Твърди, че
главницата била разсрочена на 24 вноски по 62,50 лв. в периода от 31.03.2023
г. до 18.02.2025 г., като били погасени първите 4 вноски за главници с падеж
до 29.06.2023 г. Твърди, че претендира главница в размер на 62,50 лв. за
вноска с падеж 24.04.2024 г. Твърди, че договорната лихва била фиксирана
при лихвен процент от 40,15 % и претендират сумата от 43,30 лв. договорна
лихва, дължима за периода от 30.05.2023 г. до 29.06.2023 г. Твърди, че
правили опит да уредят отношенията с ответника извънсъдебно, но били
неуспешни, тъй като ответникът отказвал да погасява задълженията си.
Твърди, че било образувано ЧГД № 538/2023 г. по описа на РС-Раднево, по
което била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за претендираните
1
вземания, но ответникът подал възражение в срока по чл. 414 ГПК. Поради
това иска от съда да постанови решение, с което да бъде признато вземането
му от 62,50 лв. главница по договора за кредит за вноска с падеж 24.04.2024
г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба, и сумата от 43,30
лв. договорна лихва за периода от 30.05.2023 г. до 29.06.2023 г.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Т.
Д. Т., чрез адв. Д., с който оспорват частично исковете. Твърди, че не оспорва
сключването на договора за кредит. Твърди, че договорът за кредит бил
нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК поради липса на
посочен ГПР. Развива съображения за необходимото съдържание на ГПР.
Твърди, че уговорената неустойка в чл. 3, ал. 1 от договора за даване на
обезпечение е нищожна и цели получаване на допълнително възнаграждение
от ищеца в нарушение на чл. 33 ЗПК и същата била неравноправна клауза по
смисъла на ЗЗП и нарушавала чл. 16 ЗПК. Твърди, че не бил посочен реалния
годишен лихвен процент по заема, с което бил нарушен чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК
вр. чл. 22 ЗПК. Излага съображения за наличие на неравноправни клаузи в
договора за кредит. Излага съображения за цялостна нищожност на договора.
Иска отхвърляне на иска за договорна лихва.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С протоколно определение от 14.12.2023 г. е обявен за окончателен
проекта на доклад по делото, с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от
ГПК съдът е обявил за признати и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че между страните е сключен договор за кредит от
разстояние № 427198 от 01.03.2023 г., с който му е отпуснат кредит в размер
на 1500 лв., която сума била усвоена по банкова сметка на ответника в „Банка
ДСК“ АД.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът е разпределил
доказателствената тежест като е възложил по иска с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. чл. 9 ЗПК на ищеца да докаже настъпил падеж на 24.04.2024 на
вноска за главница в размер на 62,50 лв. и дължима договорна лихва в размер
на 43,30 лв. за периода от 30.05.2023 г. до 29.06.2023 г.
На ответника му е указано да докаже наведените възражения за
2
нищожност и неравноправност на клаузи от договора.
С оглед установените безспорни факти е видно, че ответникът е получил
в заем сумата от 1500 лв. и се е задължил да я върне на 24 вноски по
погасителен план, посочен в чл. 4, т. 3 от договора за кредит /л.7-9 от делото/.
Видно е, че първата месечна вноска е с падеж 31.03.2023 г., а последната с
падеж 18.02.2025 г. Всички месечни вноски имат посочена различна обща
стойност, като главницата за всяка от тях е в размер на 62,50 лв., а
договорната лихва е в намаляващ размер с различна стойност за всяка
месечна вноска.
Ищецът претендира единствено главницата от 62,50 лв. за месечна
вноска с падеж 24.04.2024 г., която дата не е настъпила все още, а с оглед
липсата на посочени обстоятелства за настъпила предсрочна изискуемост на
кредита, съдът не ще изследва такива обстоятелства. Към момента на
приключване на устните състезания на 14.12.2023 г. тази падежна дата
24.04.2024 г. не е настъпила и не е настъпила изискуемост на вземането за
нея, което обосновава извод за неоснователност на исковата претенция за
главница за месечна вноска с падеж 24.04.2024 г. и същата следва да се
отхвърли като неоснователна.
По отношение на претендираната договорна лихва е видно, че същата е
уговорена при фиксиран лихвен процент от 40,15% в чл. 3 от договора, а ГПР
е посочен като 48,44% в чл. 5 от договора /л.7 от делото/. В разпоредбата на
чл. 5 от договора е посочено, че ГПР е относим при изпълнение точно и в
срок на задълженията по договора, съответно без начисляване на разходи за
събиране, законна лихва и неустойки.
Процесният договор за заем може да се характеризира като договор за
потребителски кредит по смисъла на ЗПК и следва да бъде съобразен с
неговите изисквания, включително относно действителността му. Ищецът
„Изи финанс“ ЕООД е финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3
ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени
чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това
означава, че дружеството предоставя кредити, което го определя като
кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният между страните договор
по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за
потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици следва
3
да се съобразят с изискванията на специалния закон - ЗПК.
Съгласно чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, договор за потребителски
кредит е недействителен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и
условията за прилагането му. Липсва разпоредба за условията за прилагането
на лихвения процент в случая. Липсва уточнение за базата, върху която се
начислява лихвеният процент - дали върху целия размер на кредита или върху
остатъчната главница, т.е. не става ясно как е разпределян лихвеният процент
във времето - за какъв период, върху цялата дължима главница или съобразно
поетапното й намаляване. Без значение дали лихвеният процент е фиксиран
или променлив, следва в договора за кредит да са посочени условията
/начините/ за прилагането му. Това изискване не е изпълнено в разпоредбата
на чл. 5 от договора за кредит. В договора е посочен единствено размерът на
лихвения процент, както и че същият е фиксиран. В този смисъл съдът
намира, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК,
която е императивна. В този смисъл е постановеното решение № 106 от
27.03.2023 г. на ОС-Стара Загора по в.т.д. № 25/2023 г., 2-ри търговски
състав, постановено по идентично от фактическа страна дело и със същата
финансова институция, касаещ точно договор за предоставяне на кредит от
разстояние.
Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т.
7 -
12, договорът е недействителен. Касае се за изначална недействителност, тъй
като посочените в разпоредбите императивни изисквания са изискуеми при
самото сключване. С оглед изложеното, съдът приема, че не са спазени тези
на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, поради което договорът за кредит е недействителен.
За разлика от унищожаемостта, която се инициира от съответната страна, за
нищожността съдът следи служебно и при констатиране се позовава на
същата в мотивите при обсъждане основателността на исковете. Имайки
предвид последиците й, съгласно чл. 23 ЗПК, потребителят - ответник би
следвало да дължи връщане само на чистата стойност по кредита, но не и
лихви или други разходи. Разпоредбата на чл. 23 ЗПК гласи: „Когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита.“.
4
Предвид на изложеното съдът намира, че ответникът не дължи
претендираната договорна лихва, поради което ще се отхвърли и искът за
претенцията от 43,30 лв. договорна възнаградителна лихва за периода от
30.05.2023 г. до 29.06.2023 г.
По разноските:
На ответника се дължат разноски съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК съобразно
отхвърлената част от исковете. Ответникът не е сторил разноски, извън тези
за предоставената му безплатна адвокатска защита на основание чл. 38, ал. 1,
т. 2 ЗА /виж договора за правна помощ, представен към отговора на исковата
молба на ответника на л.63-64/. Следва да се определи на адв. А. Д.
възнаграждение съобразно чл. 38, ал. 2 ЗА съобразно отхвърлената част от
исковете, което съдът определя в размер на 480 лв. с ДДС съгласно чл. 7, ал.
1, т. 1 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения и съобразно
отхвърлената част от исковете. Претендираните разноски за заповедното
производство, следва да се претендират и присъдят в същото, с оглед
оттегляне на заявлението и евентуалното обезсилване на заповедта за
изпълнение, което възпрепятства пренасяне на делото в исково по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „Изи финанс” ЕООД,
вписано в ТР при АВ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
град София, ул. „Балша” № 17, ап. 1, срещу Т. Д. Т., ЕГН **********, с адрес
с. Сърнево, община Раднево, ул. ********, искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК сумата от
62,50 лв. - главница, представляваща главница по месечна вноска с падеж
24.04.2024 г. по договор за предоставяне на кредит № 427198 от 01.03.2023 г.
и сумата от 43,30 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва за
периода от 30.05.2023 г. до 29.06.2023 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 295/13.09.2023 г. по
ч.гр.д. № 538 по описа за 2023 г. на РС-Раднево.
ОСЪЖДА „Изи финанс” ЕООД, вписано в ТР при АВ с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Балша” №
5
17, ап. 1, да заплати на адвокат А. З. Д. от САК, с адрес гр. София, *********,
на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата сумата от 480 лв.
(четиристотин и осемдесет лева) с ДДС за оказана безплатна правна помощ на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. за исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
6