Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 12.03.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-13 ти състав в закрито заседание в състав
СЪДИЯ: Владимир Вълков
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 174 по описа за 2020 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО::
Производството е по реда на чл.25 от Закона за търговския регистър във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на Е.В.Б., представлявана от адв. М.М.П.-Х., срещу отказ № 20200114111844/15.01.2020 г. Оспорва извода на длъжностното лице по регистрацията за ненадлежно уведомяване на дружеството с довод, че удостовереното връчване от нотариус включва и спазването на процедурата по чл. 47 ал. 1 ГПК. Твърди, че е в обективна невъзможност да удостовери изпълнението на тези изисквания с оглед неприкосновеността на служебния архив на нотариуса. Иска се отказът да бъде отменен и да бъде указано на Агенция по вписванията да впише заявеното обстоятелство.
По допустимостта на жалбата
Частната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, против подлежащ на обжалване акт и в установения едноседмичен срок, което я определя за допустима. Дължимата държавна такса е внесена.
По основателността на жалба.
Жалбоподателката е заявила за вписване заличаването си като управител на „Т.М.Е.“ ООД.
За да постанови обжалвания отказ длъжностното лице по регистрация приема, че нотариусът не е удостоверил осъществяване на предписаните от чл. 47 ал. 1 ГПК обстоятелства, за да се приложи нормата на чл. 50 ал. 4 ГПК, позовавайки се и на съдебна практика.
Възложеното на длъжностното лице по вписванията действие обезпечава обществения интерес от достоверност на утвърдените от закона като подлежащи на огласяване обстоятелства. В тази насока законът очертава кръга от лицата, овластени да инициират регистърното производство. Според чл. 21 т. 5 ЗТРРЮЛНЦ длъжностното лице дължи да се увери в съществуването на заявените за вписване обстоятелства от приложените към заявлението документи. В случая нотариалната покана сочи на писмено изявление – изискуемата от чл. 141 ал. 5 изр. първо ТЗ форма.
Получаването на изявлението в указаната форма е предписано изрично като факт с правно значение в следващото изречение на същата норма. Сред документите към заявлението е приложено и удостоверяване от нотариус за връчване на поканата на 28.06.2019 г. на „Т.М.Е.“ ООД на основание чл. 50 ал. 4 от ГПК.
Съгласно чл. 21 т. 5 ЗТРРЮЛНЦ дължимата от длъжностното лице по регистрация проверка включва преценката за осъществяване на фактите, от които произтича заявеното за вписване обстоятелство. Както правилно отчита и длъжностното лице по регистрацията при охранителното производство по връчване на книжа приложение намират общите правила за връчване на съобщения. По силата на чл. 592 ал. 1 ГПК нотариусът е овластен да удостовери върху нотариалната покана, че е съобщена на лицето, до което се отнася. При така очертаното удостоверително правомощие настоящият състав приема, че от външна страна представения документ позволява еднозначен извод за извършените от нотариуса и пред него действия, предпоставящи указания в разписката начин за връчване. Нормативно учредената удостоверителна компетентност не се нуждае от верификация, а принципът за процесуална икономия еднозначно налага зачитането на този охранителен акт. Следователно, налице е документ, удостоверяващ по предписан от закона интересуващото регистърното производство обстоятелство – получено ли е изявлението за отказ от доверителната сделка от търговеца. Макар и правилни по съдържанието си, наведените съображения от длъжностното лице по регистрацията предпоставят повдигнат спор, който едва обосновава необходимост от проверка достоверността на нотариалното удостоверяване. В регистърното производство такъв не е повдигнат и не би могло да бъде повдигнат. По тези съображения и настоящият състав не споделя съдебната практика, на която длъжностното лице се позовава, за да обоснове отказа.
По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че писменото изявление на жалбоподателката е получено от търговеца на 28.06.2019 г. Тъй като ефективната комуникация предпоставя адресатът да създаде реални условия за получаване на писмени изявления чрез обявения в търговския регистър адрес на управление, без значение остава дали и кога е узнал за изявлението. Периодът от време между необоримото предположение за връчване по чл. 47 ал. 5 ГПК поставя началото на предписания от чл. 141 ал. 5 ТЗ срок, гарантиращ възможност за търговеца да организира представителството си. Към датата на депозиране на заявлението този срок е изтекъл, поради което и налице са предпоставките за вписване на заявеното обстоятелство.
При наличие на противоречива съдебна практика обжалваният отказ следва да бъде отменен, поради което съдът
ОТМЕНЯ отказ № № 20200114111844/15.01.2020 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията.
УКАЗВА на Агенция по вписванията да впише обстоятелствата, заявени със заявление вх. обстоятелства по заявление № № 20200114111844.
Решението не подлежи на обжалване
Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията – търговски регистър за изпълнение.
СЪДИЯ: