Р Е
Ш Е Н
И Е
№
71 10.03.2020 година град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично заседание на тринадесети
февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: БОЙКА
ТАБАКОВА
Чл Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Ива Атанасова
и с участието на прокурор Маргарита Димитрова
като разгледа докладваното от
съдия Р. Тодорова КАН дело № 27 по описа за 2020г., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е по реда
на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с
чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Дирекция
„Инспекция по труда” – Стара Загора, срещу Решение № 648 от 03.12.2019г., постановено
по АНД №1302/ 2019г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отменено
като незаконосъобразно Наказателно постановление № 24 – 002260 от 23.04.2019г.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора.
В жалбата се съдържат
оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно
приложение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с
ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва
като необоснован направения от въззивния съд извод, че не е доказано по
безспорен начин извършеното от работодателя „ТЕРАМИС 2007” ЕООД нарушение на
чл.1, ал.2 от Кодекса на труда КТ/, като основание за налагане на
административна санкция по чл.414, ал.1 от КТ. Поддържа, че неправилно и в
противоречие с материалния закон съдът е направил извод, че правоотношението
между „ТЕРАМИС 2007” ЕООД и Ж.М.А. няма характер на трудово такова като твърди,
че престирането на работна сила при упражняване на трудова функция се
установява по несъмнен начин от събраните по делото доказателства. Направено е
искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се
постанови друго, с което да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно
постановление № 24 – 002260 от 23.04.2019г. на Директора на Дирекция „Инспекция
по труда” – Стара Загора.
Ответникът по
касационната жалба – „ТЕРАМИС 2007” ЕООД, редовно и своевременно призован за
съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по
основателността на жалбата.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за
неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение, като
постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, да бъде
оставено в сила.
Касационният състав на
съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от
жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като
извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е
подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт
е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата
е неоснователна.
Производството пред
Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на „ТЕРАМИС 2007” ЕООД срещу Наказателно
постановление № 24 – 002260 от 23.04.2019г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция
по труда” – Стара Загора, с което, въз основа на Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № 24 – 002260 от 29.03.2019г., на „ТЕРАМИС
2007” ЕООД, в качеството му на работодател, на основание чл. 414, ал.1 от КТ е
наложена имуществена санкция в размер 3 000лв., за нарушение на чл. 1, ал.2 от КТ. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това,
че при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на 20.03.2019г.
на строителен обект: смесена сграда в УПИ ХIII 9914, кв.15 по плана на гр.
Стара Загора, стопанисван от „ТЕРАМИС 2007” ЕООД и на 29.03.2019г. по
представени документи в Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора, е установено,
че „ТЕРАМИС 2007” ЕООД, в качеството си на работодател, урежда в горепосоченото
предприятие на 19.03.2019г. отношенията при предоставяне на работна сила като
отношения по ЗЗД с лицето Ж.М.А. със сключен граждански договор № 6 от 19.03.2019г.
за извършване на работа чрез личен труд. Същевременно Ж.М.А. работи като общ
работник, с работно място – горепосоченото предприятие, трудово възнаграждение
500 лв. под контрола и ръководството на работодателя, които са елементи на трудовото
правоотношение.
Старозагорският
районен съд е отменил обжалваното наказателно постановление по съображения за
неговата материална незаконосъобразност. Въз основа на събраните по делото
доказателства и установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че
не е доказано извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение на
трудовото законодателство. В мотивите към решението са изложени съображения, че
не се установява съществувало към 19.03.2019г. правоотношение с характеристиките
на трудово такова между „ТЕРАМИС 2007” ЕООД, в качеството на работодател и Ж.М.А.,
в качеството на работник, с оглед на което не е налице допуснато „ТЕРАМИС 2007”
ЕООД нарушение на императивното изискване на чл.1, ал.2 от КТ, като основание
за налагане на административна санкция по чл.414, ал.1 от КТ.
Решението на
Старозагорския районен съд е постановено в съответствие и при правилно
приложение на закона.
Действително един от основните принципи, регламентирани в
Кодекса на труда, е отношенията по предоставянето на работна сила да се уреждат
като трудови правоотношения - чл.1, ал.2 от КТ. За да се счита, че е допуснато
нарушение на това нормативно изискване на трудовото законодателство и съответно
че е осъществен състава на административното нарушение по чл. 414, ал.1 от КТ,
от обективна страна е необходимо такова поведение на лицето, спрямо което е
наложена административната санкция, което да сочи на уреждане на отношения по
предоставяне на работна сила не като трудовоправни, а като граждански,
търговски и т.н.
Не всяко полагане на труд представлява престиране на работна
сила и основание за квалифициране на възникващите във връзка с това отношения
като трудови правоотношения по см. на чл.1, ал.2 от КТ. Когато страните са
договорили извършване на конкретно определена работа или постигане на определен
резултат, за които изпълнителят да получи възнаграждение, се касае за
граждански правоотношения, а не за трудови такива. Трудовият договор така,
както е регламентиран в Кодекса на труда, има за предмет предоставяне от едно
физическо лице на работната сила за изпълнение на даден вид работа при
определени работен режим, трудово възнаграждение, работно време, работно място
и спазване на трудова дисциплина, а предмет на гражданския договор /за изработка/ услуга /поръчка и др./,
съгласно разпоредбите на ЗЗД, е постигане на определен трудов резултат /също
свързан с полагането на труд/, за което да бъде заплатено предварително
договорено възнаграждение, при липса на йерархична зависимост между възложителя
и изпълнителя. Преценката дали се касае за "трудов" или
"граждански" договор се извършва конкретно за всеки отделен случай,
като се изхожда от съдържанието на договора и действителната воля на страните. В
случая, въз основа на събраните във въззивното съдебно производство писмени и
гласни доказателства, обстойно обсъдени и преценени от Старозагорския районен
съд, обоснован, в съответствие и при правилно приложение на закона е направения
извод, че съществувалото от 19.03.2019г. правоотношение между „ТЕРАМИС 2007”
ЕООД и Ж.М.А., не е имало за предмет предоставяне от лицето Ж.А. на работна
сила за изпълнение на трудова дейност като „общ работник” при определени
трудово възнаграждение, работно време, работно място и спазване на трудова
дисциплина. Действително от доказателствата по делото се установява, че към
момента на извършената от контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда” –
Стара Загора проверка, Ж.А. е извършвал строителни дейности /зидане/ на
строителния обект. Но както правилно и обосновано е приел Старозагорският
районен съд, няма доказателства за престиране на работна сила и изпълнение на трудови
задължения от страна на Ж.А. при наличие на съществените елементи на трудовото
правоотношение т.е не е доказано, че лицето е осъществявало трудова дейност при
изпълнение на трудови функции като „общ работник“. Тъкмо обратното – събраните
по делото доказателства сочат за съществувало облигационно отношение между
страните. Съдържанието на гражданския договор и обективираните в него
волеизявления на страните, не сочат на уреждане на отношения по предоставяне на
работна сила и полагане на труд при изпълнение на определена трайно осъществяваща
се работа и трудови функции на определена длъжност, срещу договорено трудово
възнаграждение, при установено работно време и работно място, спазване на
трудова дисциплина и йерархична зависимост т.е формално липсва основание да се
приеме че са налице отношения, които следва да бъдат квалифицирани
и уредени като трудови правоотношения. Липсата на доказателства за наличието на
престация на труд, квалифицираща правоотношението като трудово, а не като
облигационно, обуславя извод, че не доказано предоставяне на работна сила по
см. на чл.1, ал.2 от КТ без правоотношенията между работодателя „ТЕРАМИС 2007”
ЕООД и работника Ж.А. да са уредени като трудовоправни.
С оглед на което
административнонаказателното обвинение за допуснато нарушение на трудовото
законодателство от „ТЕРАМИС 2007” ЕООД, се явява фактически, правно и
доказателствено необосновано. Ето защо правилно
Старозагорският районен съд е приел, че не е доказано по несъмнен начин извършването
на вмененото на санкционираното лице административно нарушение - допуснато в
качеството му на работодател нарушение на императивното изискване на чл.1, ал.2
от КТ, като обосновано и в съответствие със закона съдът е постановил отмяна на
наказателното постановление.
Предвид изложените съображения съдът намира че
не е налице твърдяното касационно основание, поради което обжалваното решение
като валидно, допустимо и постановено в
съответствие и при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в
сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2,
предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 648 от 03.12.2019г., постановено по АНД № 1302/ 2019г. по описа
на Старозагорския районен съд, с което е отменено Наказателно постановление №
24 – 002260 от 23.04.2019г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по
труда” – Стара Загора.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.