О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И
Е
№ 260081
гр. Пловдив, 26.10. 2020 г.
Пловдивският апелативен съд, първи наказателен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАНЧЕВ
ВЕСЕЛИН ГАНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Веселин Ганев ВНОХД №501/2020г. по описа на ПАС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по Глава 22
НПК- чл.440 ал.2 НПК.
С определение № 260067/07.10.2020г., постановено по ЧНД № 2234/2020г. по описа на Окръжен съд- Стара Загора е била оставена без уважение молбата на лишения от свобода П.К.Т. за постановяване на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното му общо наказание по съвкупност от присъди по НОХД № 1051/2008 г., НОХД № 841/2010 г., НОХД № 686/2012г. на РС-Хасково, НОХД № 2205/2010 г. на PC-Пловдив, НОХД № 150/2010 г. на РС-Хасково и НОХД № 21124/2011г. на РС-София в размер на 6 /шест/ години и 6 /шест/месеца лишаване от свобода.
Недоволен от определението е останал както лишеният от свобода П.К.Т., така и защитникът му адв.И.П., поради което са го обжалвали като неправилно и незаконосъобразно, с искане да се отмени и се постанови условно предсрочно освобождаване.
Пловдивският апелативен съд констатира, че жалбите са подадени в срок и са процесуално допустими, а разгледани по същество се явяват неоснователни.
На първо място, въззивната инстанция не намира за необходимо да разгледа жалбата в открито съдебно заседание, както иска защитата за събиране на гласни доказателства. От една страна това е възможност, предвидена в разпоредбата на чл.345 ал.1 предл.второ НПК, а от друга в развилото се пред окръжния съд открито състезателно производство вече са били депозирани свидетелски показания и като цяло казусът не е с по-особен или специфичен характер в сравнение с други случаи на УПО, че да се налага разглеждането му с призоваване на страните.
По съществото на жалбите- правилно първоинстанционният съд е преценил, че не са налице в съвкупност предпоставките на чл.70 ал.1 от НК, тъй като по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода осъденият Т. не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне по смисъла на чл.439а от НПК. От материалите по делото е видно, че с присъда от 24.02.2004г. по НОХД № 721/2003г. на PC-Хасково, на основание чл. 206, ал.1, вр. чл. 54 от НК Т. е осъден на 6 /шест/ месеца „лишаване от свобода“. На основание чл.66 от НК наказанието е отложено за срок от 3 години. В сила на 10.03.2004г.
С присъда от 28.09.2004г. по НОХД № 352/2004г. на PC-Хасково, на основание чл.206, ал.1, т.1, вр. чл. 54 от НК е осъден на 6 /шест/ месеца „лишаване от свобода“. На основание чл.66 от НК наказанието е отложено за срок от 3 години. В сила на 31.05.2005г.
С присъда № 34/24.02,2005г. по НОХД № 658/2004г. на ОС-Хасково, на основание чл.195, ал.2, вр. ал.1, т.4, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл. 55, ал.1, т.1 от НК е осъден на 2 /две/ години и 6 /шест/ месеца „лишаване от свобода“. На основание чл. 66 от НК наказанието е отложено за срок от 5 години. В сила на 27.09.2005г.
С присъда № 864/09.12.2008г. по НОХД № 1051/2008г. на PC-Хасково, на основание чл. 343б, ал.1, вр. чл. 54 от НК П.Т. е осъден на 4 /четири/ месеца „лишаване от свобода“. На основание чл.25 от НК е определено общо наказание по НОХД № 352/2004г. и НОХД № 658/2004г. в размер на 2 години и 6 месеца „лишаване от свобода“, което на основание чл.66 от НК е отложено за срок от 5 години. На основание чл. 68 от НК привежда в изпълнение отложеното общо наказание. В сила на 10.03.2009г.
С присъда № 62/14.05.2010г. по НОХД № 841/2009г. на РС-Хасково, на основание чл.212, ал.4, пр.1, вр. ал.1, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл. 54, ал.1 от НК е осъден на 8 години „лишаване от свобода“. С Решение № 118/19.10.2010г. по ВНОХД № 151/2010 г. на ОС-Хасково присъдата е изменена, като наказанието е намалено на 6 /шест/ години и 6 /шест/ месеца „лишаване от свобода“. В сила на 19.10.2010г.
С присъда № 328/29.06.2010г. по НОХД № 2205/2010г. на PC-Пловдив, на основание чл.206, ал.1, вр. чл. 58а, вр. чл. 55, ал.1, т.2, б. Б, вр. чл. 2, ал.2, вр. ал.1 от НК му е наложено наказание „Пробация“. В сила на 15.07.2010г.
По НОХД № 21124/2011г. на Софийски районен съд, на основание чл. 316, вр. чл. 309, ал.1 и чл. 54 от НК е осъден на 9 /девет/ месеца „лишаване от свобода“. В сила на 08.11.2011г.
С Присъда № 77/24.06.2010г. по НОХД № 150/2010г. на PC-Хасково, на основание чл. 212, ал.4, пр,1, вр. ал.1, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл.54 от НК е осъден на 5 /пет/ години лишаване от свобода. В сила на 12.11.2010 г.
С Присъда № 26/04.04.2013г. по НОХД № 686/2012г. на РС-Хасково, изменена с Решение № 180/20.12.2013г. на ОС-Хасково, на основание чл. 309, ал.1 от НК е осъден на 1 /една/ година „лишаване от свобода“. В сила на 20.12.2013г.
С Определение № 41/05.02.2014г. по ЧНД № 22/2014г. на PC-Хасково, на основание чл.25 от НК са определени две съвкупности от наказания:
-общо наказание по присъди по НОХД № 352/2004г., НОХД № 721/2003г. на РС- Хасково и НОХД № 658/2004 г. на ОС-Хасково в размер на 2 /две/ години и 6 /шест/ месеца „лишаване от свобода”;
-общо наказание по присъди по НОХД № 1051/2008 г., НОХД № 841/2010 г., НОХД № 686/2012г. на РС-Хасково, НОХД № 2205/2010 г. на PC-Пловдив, НОХД № 150/2010 г. на РС-Хасково и НОХД № 21124/2011г. на РС-София в размер на 6 /шест/ години и 6 /шест/месеца „лишаване от свобода”.
Лишеният от свобода П.Т. е постъпил в затвора на 03.04.2009г. Зачетен е предварителен арест по НОХД № 841/2010 г. - 1 ден.
Наказанието по първата съвкупност е изтърпяно на 03.01.2012г., от която дата е приведено в изпълнение общото наказание по втората съвкупност в размер на 6 години и 6 месеца „лишаване от свобода“.
Изпълнението на наказанието е било прекъсвано по медицински причини от 25.05.2009г. до 25.08.2009г. - 3 месеца ; от 29.03.2013г. до 29.06.2013г. - 3 месеца; от 29.06.2013г. до 29.09.2013г. - 3 месеца, от 29.09.2013г. до 29.12.2013г. и от 29.12.2013г. до 29.03.2014г., от 29.03.2014г. до 29.09.2014г., от 29.09.2014г. до 29.12.2014г., от 29.12.2014г. до 29.03.2015г., от 29.03.2015г. до 29.06.2015г., от 29.06.2015г. до 29.09.2015г., от 29.09.2015г. до 29.12.2015г., от 29.12.2015г. до 29.03.2016г., от 29.03.2016г. до 29.06.2016г., от 29.06. до 29.09.2016г., от 29.09 до 29.12.2016г., от 29.12.2016г. до 29.03.2017г., от 29.03.2017г. до 29.04.2017г., от 29.04.2017г, до 29.07.2017г. и от 29.07.2017г. до 29.10.2017г. От 29.10.2017г. до 31.10.2017г. е незавърнал се от прекъсване. Завърнал се на 31.10.2017г.
Към датата на съдебното заседание пред окръжния съд лишеният от свобода Т. фактически е изтърпял 4 години 2 месец 2 дни, от арест 1 ден, от работа 6 месеца, всичко: 4 години 8 месеца 3 дни, като остатъка от неизтърпяната част от наказанието е 1 година 9 месеца 27 дни.
Разпоредбата на чл.70, ал.1 НК, изисква освен изтърпяване на определен размер от наказанието лишаване от свобода, осъденото лице да е дало „доказателства за своето поправяне“, визирани в чл.439а НПК, които следва да са налице, за да се приеме, че се е поправило.
Наличието на доказателства за поправянето на лишения от свобода съобразно критериите по чл. 439а, ал. 1 от НПК са всички обстоятелства, които сочат за положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за поправянето се установяват от оценката за осъдения по чл. 155 ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от същия закон, както и от всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието.
В конкретния случай, по отношение на лишения от свобода П.К.Т. е отчетен нисък риск от рецидив при първоначална оценка 18 бала. Не са констатирани зони нуждаещи се от засилено пенитенциарно третиране. Нивото на риска от вреди е от ниска степен - насочен е към обществото. Съгласно нормативните изисквания е изготвен план за осмисляне времето на престой.
От приложените по делото доказателства се установява, че след получаване на нова присъда ( за престъпления по чл. 212, чл.206, чл.316, чл.343б, 343г., с групиране на наказанията по чл.25 НК) е направена преоценка на риска от рецидив, която е регистрирала повишение - 52 бала.
Негативните промени се наблюдават в зоните настоящо правонарушение, криминално минало, отношение към правонарушението, начин на живот и обкръжение, междуличностни проблеми и умения за мислене. Нивото на риска от вреди продължава да е от ниска степен - насочен към обществото. Изготвен е план на присъдите, в който са посочени дейности с цел третиране на зоните с дефицити и изграждане на цялостен модел за законосъобразно поведение.
Спазвал е реда и дисциплината, като избягвал конфликтите и конфликтните ситуации. Награждаван е многократно, включително с домашен отпуск. Няма наложени наказания и не е съпричастен към затворническата субкултура. Към пенитенциарните служители се отнасял с нужното уважение и участвал сравнително активно в предлаганите възпитателни дейности. В тази връзка е завършил специализирани групови работи „Отговорно шофиране“ и „Спазвай правилата“, а през 2019 год. е водил курс по руски език по модела „Споделено знание“, участвал в редакционния екип на в.“*“.
През 2019 г. режимът на осъдения П.Т. е заменен от „Строг“ на следващия по- лек „Общ“. Позитивни промени се наблюдават в зоните: отношение към правонарушението, междуличностни промени. Рискът от рецидив е снижен - 48 бала, нивото на риска от вреди продължава да е от ниска степен - насочен към обществото. При поредната преоценка през 2020 г. рискът от рецидив е снижен на 42 бала. Позитивни промени се наблюдават в зоните: отношение към правонарушението и начин на живот и обкръжение. Това показва, че възпитателният и превъзпитателният процес спрямо лишения от свобода не е дал своя резултат и че целите на наказанието не са постигнати. На този етап мотивацията за промяна в нагласите и поведението на молителя Т., според администрацията на затвора, е само формално заявена, тъй като липсва самокритичност към собственото поведение. Очевидно е, че корекционния процес на този етап не е завършен и следователно лишеният от свобода П.Т. не е дал достатъчно доказателства, за да се приеме, че се е поправил.
За подобна преценка, правилно съдът не е взел предвид показанията на разпитания свидетел Д. М., които касаят обстоятелства, свързани с поведението на осъдения по време, когато е било прекъснато изпълнението на наказанието лишаване от свобода. Повече от ясно е, че доказателства за поправянето си, П.Т. е следвало да „даде“ по време на изтърпяване на наказанието, а приложените по делото писмени доказателства сочат, че корекционният процес на наказанието спрямо него не е приключил и че за постигане на целите по чл.36 НК на личната превенция, както и за пълната му ресоциализация, лишеният от свобода Т. следва да продължи да изтърпява наказанието лишаване от свобода в условията на пенетенциарно заведение.
Предвид на изложените съображения, обжалваното определение като правилно и законосъобразно следва да се потвърди, поради което ПАС
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260067/07.10.2020г., постановено по ЧНД № 2234/2020г. по описа на Окръжен съд- Стара Загора.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.