Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, ………/14.06.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI -10
състав, в публично заседание на шестнадесети март две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
при
секретаря Анелия Груева, като
разгледа докладваното от съдията т. дело
№ 1115 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени е иск по чл.57, ал.3 от Закона
за банковата несъстоятелност.
Синдиците на „К.т.б.“ АД (в
несъстоятелност) (Банката) са предявили искове за обезщетение за вреди от
действията на ответниците в качеството им на бивши членове на управителния
съвет. В исковата молба се твърди, че ответниците О.Р.,
Г.Х., А. П.и И.З. в качеството им на членове на УС на банката са взели решение
да се сключи договор за банков кредит с „Б.М.“ ЕООД за сумата от
14 300 000 евро, с обезпечение – особен залог върху активи на
дружеството. На 16.05.2013 г. е сключен договорът за банков кредит между
банката, представлявана от И.З. и А. П.и „Б.М.“ ЕООД за сумата от
14 300 000 евро. За обезпечаване на задълженията по кредита
кредитополучателят е поел задължение да учреди особен залог върху активи. Такъв
договор за особен залог е учреден на 16.05.2013 г., без обаче договорът да е
вписан в ЦРОЗ. Към 28.10.2014 г. кредитополучателят изпаднал в забава. Със
заявление от 13.11.2014 г. банката обявила кредита за предсрочно изискуем. По
искане на Банката, с решение от 10.07.2015 г.
на СГС, VI - 3 състав по т. дело 1688/2015 г. е открито производство по
несъстоятелност на кредитополучателя, като вземането на банката в размер на
2 903 117 лева е включено в одобрения списък с приетите вземания на
дружеството в несъстоятелност. Твърди се, че ответниците имат качеството на
„администратори“ на банката по смисъла на ДР от ЗБН. Твърди се, че задълженията
на ответните като членове на УС и изпълнителни директори са регламентирани
както в закона, така и устава на банката, договорите за управление и Правилника
за кредитната дейност. Поддържа се, че посоченият договор е сключен в нарушение
на чл.237, ал.2 от ТЗ, на чл.44, ал.4 от ЗКИ, на установените правила и на
предвидената процедура по отпускане на кредити съгласно Правилника за кредитната
дейност на банката, при липса на изискуеми за одобряването им документи и при
липса на анализ на дружеството
кредитополучател. Твърди се, че кредитът не е били обезпечен, а усвояването им
е допуснато от ответниците преди учредяването на
обезпечения, в резултат на което вземанията по договора са несъбираеми, като се
има предвид че дружеството е преустановило плащания по посочения договор, а ответниците не са положили грижата на добър търговец при
сключването им. Допуснато в сключване на необезпечен договора и усвояването на
сумите по същия преди обезпечаването му, което е довело и до несъбираемост на
вземането. Предвиденият способ за обезпечение – договор за особен залог се
сочи, че е неопределен – не са посочени конкретни активи, върху които кредитополучателят
следва да учреди особения залог, чия собственост следва да са тези активи. Така
се твърди, че банката е била лишена от възможност да осъществява контрол върху
надлежното обезпечаване на договора за банков кредит още от момента на
сключването му. Твърди се, че с одобряването на отпускането на кредитите, с
решението си да сключат описания договори и с липсата на упражнен контрол върху
банковите служители ответниците са увредили банката
със сумата 2 903 117 лева, представляваща непогасена главница по посочения договор и че
претърпените от банката вреди са пряка и непосредствена последица от действията
им. Претендира се заплащане на посочената сума солидарно от четиримата
ответници (по аргумент, че и четиримата ответници са взели решение като членове на УС за
сключване на договора, в нарушение на техните законови и договорни задължения и
по аргумент и от чл. 53 от ЗЗД ) на основание
неизпълнение на законови задължения и евентуално – неизпълнение на
договорни задължения и при двата случая във връзка с качеството на ответниците като администратори на КТБ АД (н) .
Ответникът О.Н.Р. (отговор на исковата
молба, стр. 81 по делото) оспорва исковете. Твърди, че администраторите са
освободени от отговорност с решения на Общото събрание на акционерите на
основание чл. 221, ал. 1, т. 10 от ТЗ. Твърди, че действията, за които се
твърди, че следва да бъде ангажирана неговата отговорност не представляват
неизпълнение на негови задължения, произтичащи от закона или вътрешен акт и не
се касае до действия по управление на банката. Твърди, че не е налице основание
за солидарна отговорност, както и че липсва неизпълнение на конкретно договорно
задължение. Поддържа, че не е участвал във взимането на решението за сключване
на договора за кредит, в контрола по усвояване на същия, учредяване на
обезпечения и последващ контрол за плащане, с оглед вътрешното разпределение на
функциите, съгласно решение на УС на Банката.
На ответника И.З. е предоставена правна
помощ, чрез осъществяване на процесуално представителство по делото с
определение от 25.10.2017 година (стр. 112 по делото). С разпореждане от
26.03.2018 г. (стр. 186 по делото) като адвокат на ответника И.З. е назначена адв. Н.К., посочена от САК. В постъпил отговор на исковата
молба, ответникът оспорва исковете, като се сочи, че същите са недоказани. В
отговора на допълнителната искова молба се поддържа становището за
неоснователност на исковете. Сочи се, че е сключен предвидения договор за
обезпечаване на задълженията по договора за кредит – особен залог върху
вземания на дружеството – кредитополучател в банката. Невписване в ЦРОЗ не
влияе върху възможността на банката да се удовлетвори. Сочи се, че след
20.06.2014 г. са налице обективни пречки за изпълнението на задълженията по договора,
с оглед поставяне на банката под особен надзор. Твърди се, че след 20.06.2014
г. е имало значителен период на бездействие от страна на банката (в лицето на
квестори, синдици) за упражняване правата на кредитора. Сочи се, че банката е
инициирала производството по чл. 625 от ТЗ едва година след обявяване на
кредита за предсрочно изискуем, и отново поради нейно бездействие (невнасяне на
средства за разноски в производството)
значително е забавено осребряването на активите на дружеството - кредитополучател, от къде и банката би
могла да получи удовлетворяване на вземанията си.). Поради бездействие на
банката като кредитор, длъжникът се е разпоредил със свои имоти, а и не са
заведени и отменителните искове от синдика на Б.М.ЕООД
поради спиране на производството по несъстоятелност поради липсата на средства
за покриване на разноските. Твърди се,
че е налице имущество – собственост на кредитополучателя, което може да бъде
осребрено и да така вземането на банката да бъде удовлетворено. Твърди се, че
при отпускане на кредита са спазени всички законови и вътрешно-банкови правила,
а ответникът не е имал задължение да преглежда цялото кредитното досие и сам да
прави преценка. Към 20.06.2014 г. е била
погасена повече от 90 % от сумата по кредита и същият е бил редовно
обслужван. Ответникът оспорва, че е имал
задължение да осъществява последващ контрол върху
кредита.
Ответникът Г.П.Х. оспорва исковете. Сочи
че, претенциите на банката са преклудирани, тъй като
всички членове на УС на Банката са освободени от отговорност с решение на ОСА
на 16.05.2013 година. Оспорва при сключването на посочения договор да са
нарушени каквито и било нормативни или договорни задължения. Съдът констатира,
че отговорът на исковата молба на ответника Г.Х. и отговора на допълнителната
искова молба на ответника И.З. са с
почти с идентично съдържание и съдържат едни и същи доводи и доказателствени
искания.
Ответникът А. П., редовно уведомен за
производството, не взема становище по исковете.
С протоколно определение от 26.03.2019
г. СГС е спрял производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК по
отношение на всички ответници до приключване на производството по НОХД 2209/2017 г. на СНС.
С определение 5/03.01.2020 г. САС по ч.
т. дело 3402/2019 г. е отменил протоколно определение от 26.03.2019 г. в
частта, в която производството по делото
е спряно само по отношение на О.Н.Р. и е върнал делото в отменената част за
продължаване на процесуалните действия. Посочено е, че независимо, че е
направено искане за солидарно осъждане на всички ответници, същите са
обикновени другари, и имат различно материално-правно положение.
Въз основа на указанията на САС,
производството по делото е продължило срещу ответника О.Р..
С оглед обстоятелството, че по отношение
на останалите трима ответници производството е спряно до приключване на производството по НОХД 2209/2017 г. на СНС,
настоящата съдебна инстанция намира, че материалите по делото срещу тези трима ответници следва да се отделят в отделно производство (така
и определение № 709 от 02.12.2019 г. по ч. т. д. № 1882/2019 г., ТК, ІІ ТО на
ВКС).
Софийски градски съд, след като обсъди
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
Установява се от представените по делото писмени доказателства
(искане за отпускане на кредит от 16.03.20213 г., становище
от 16.05.2013 г. на Г.З.като началник управление „Кредитиране“), че на 16.05.2013
г. Б.М.“ ЕООД е поискало отпускане на кредит в размер на 14 300 000
евро.
На 16.05.2013 г. е проведено заседание
на УС на КТБ АД (н) с участието на И.З., А. П., Г.Х. и О.Р. за вземане на
основание чл. 44, ал.3 и ал. 4от ЗКИ за формиране на голяма експозиция,
надхвърляща 10 на сто от собствения
капитал на банката, в резултат на сключване на кредитна сделка с Б.М.ЕООД. Взето
е решение за сключване на договор за банков кредит с Б.М.ЕООД за сумата от 14 300
000 евро при обезпечение - в срок до
31.08.2013 г. – особен залог върху активи на стойност минимум 120 % от размера
на кредита. В протокола е отразено и че се формира голяма експозиция към
свързани лица на контрагента, представляваща 14,16 % от капиталовата база на
банката. В Протокола е отбелязано,че към същия има приложение 1, което не е
представено по делото.
На заседанието на УС са присъствали и
четиримата членове на УС и протоколът е подписан от тях.
На същата дата между "К.т.б."
АД /н/ и "Б.М.“ ЕООД като кредитополучател, е сключен договор за кредит, с
който банката предоставя на кредитополучателя банков кредит в размер на 14 300 000
евро, който трябва да послужи за закупуване на дълготрайни активи.
В чл. 3.1. от договора е предвидено, че
средствата по кредита се предоставят за ползване по разплащателната сметка на
кредитополучателя в банката, по която се извършва и счетоводното отчитане на
ползваните средства по кредита, а страните са се съгласили, че срокът за
усвояване на кредита е до 31.10.2013 г., като след този срок задължението на
банката за отпускане на кредита отпада, освен ако тя не даде писмено съгласие
за удължаване на срока за усвояването му.
Съгласно чл. 17 от договора крайният
срок за погасяване на задълженията на кредитополучателя е 10.10.2019 г., като издължаването на главницата следва да
бъде извършено на 65 равни ежемесечни погасителни вноски в размер
на по 220 000 евро, платими до 10-то число на месеца, считано от 10.06.2014
г. до 10.10.2019 година.
В чл. 7 от договора е предвидено, че ако
кредитополучателят наруши условията, при които се отпускат средствата по
кредита, банката има право да откаже да предостави суми от него до изпълнение
на всички условия по този договор. Кредитополучателят е поел и задължение да
учреди договорените в чл. 31 обезпечения в договорените срокове – до 31.08.2013
г. – особен залог на активи на пазарна
стойност минимум 120 % от размера на кредита. В чл. 26 от договора е
предвидено, че банката приема да предостави сумата по кредита на
кредитополучателя в срока и при условията по договора, в чл. 42 от договора е
уговорено, че банката има право да не предоставя суми по кредита, в случай че
кредитополучателят не е изпълнил задълженията си по този договор.
Съгласно чл. 32 и сл. от договора банката
си е запазила правото при изменени степента на обезпеченост, при неблагоприятна
промяна във финансовото положение на кредитополучателя, което се определя по
преценка на банката, да изисква предоставянето на допълнително обезпечение,
което би удовлетворило банката. Съгласно чл. 40 от договора банката има право
да обяви едностранно за изискуемо преди срока цялото кредитно задължение,
когато кредитополучателят не е предоставил на банката договорените обезпечения,
намалил е дадените обезпечения или не е предоставил в указания от банката срок
допълнително поисканите нови обезпечения и др.
От името на КТБ АД (н) договорът е
подписан от двама членове на УС –И.З. и А. П..
На 16.05.2013 г. е сключен договор за
особен залог между Банката и Б.М.ЕООД, по силата на който Б.М.ЕООД учредява в
полза на банката особен залог по реда на ЗОЗ върху всички бъдещи и настоящи
вземания по договори за разплащателни сметки, сключени с Банката. Не се спори,
че договорът не е вписан в ЦРОЗ.
На 21.07.2003 година с О.Р. е сключен на
основание чл. 241, ал. 6 ТЗ договор за възлагане на управление за срок от 5
години, като при липса на решение за освобождаване на изпълнителния директор до
датата на изтичане на срока на договора, действието му се продължава до освобождаването (чл. 2.2).
Според договора изпълнителният директор следва да действа като добър банкер, да
уведомява УС за случаите на договори, които се отклоняват извън пазарните
условия /които се сключват от УС/, организира и контролира управлението на
банката в съответствие решенията на ОСА, НС и УС; упражнява цялостен оперативен
контрол върху текущата дейност – взима решения за сключване на сделки, тяхното
съдържание /освен ако това не се решава от НС или УС/, управлява имуществото на
банката, упражнява контрол върху операциите на банката и нейното счетоводство;
отговаря за виновно причинените от управлението вреди, но не и за вреди
вследствие изпълнение решения на други ръководни органи, невиновно бездействие,
задлъжнялост на банката извън границите на контрол на изпълнителния директор и
т.н.
Видно от приетия като доказателство
Правилник за кредитната дейност (ПКД) (редакция 2012 г.), с него се определят условията и реда за проучване,
разрешаване, сключване, управление, отчет и контрол на кредитните сделки. В
правилника е предвидено, че кредите се договарят при взаимно приемливи условия,
а обезпечението следва да е ликвидно и да покрива главницата и определен от
банката марж. В Правилника са приети дефиниции за „кредитна сделка“ (чл. 2(1)),
какво представлява предназначение при отпускане на кредити; като основни
принципи в кредитирането са залегнали тези за доходност, ликвидност и сигурност
(чл. 14), разделеност на функциите и компетенциите
при анализа, сключването, управлението и контрола върху кредитните сделки,
достатъчност и ликвидност на
обезпечението (същото да покрива оценения от банката кредитен риск и да
може да бъде реализирано по всяко време на действие на кредита с най-малко
разходи и на най-добра цена). В чл. 18, ал. 1 от Правилника е предвидено, че
кредитен риск е вероятността банката да понесе загуби, водещи до намаление в
стойността на активите й, в резултат на неизпълнение на задълженията на
кредитополучателите в съответствие със сключените договори.
В чл. 24 и следващите са определени
органите и структурните звена в банката за управление на кредитния риск -
Кредитен комитет; Управление "Кредитиране", Управление
"Правно", Дирекция "Кредитен риск" в Управление
"Анализ и контрол на риска", като в чл. 25 и сл. е разписано и
разпределението на функциите между тях.
Съгласно чл. 28, ал. 3 от Правилника
експозицията към едно лице или икономически свързани лица се счита за „голяма“,
когато е равна или превишава 10 на сто от собствения капитал на банката, като в
ал. 4 на същата клауза е посочено, че решението, което води до формиране на
голяма експозиция, се взема от Управителния съвет на банката. В чл. 34 и сл. е
предвидено, че за всяка кредитна сделка се извършва оценка на искането от
кредитен специалист и правен анализ от правоспособен юрист /вкл. относно общото
финансово състояние на кредитоискателя, събраните данни от Централния кредитен
регистър на БНБ, предмета и целта на кредитирането, предлаганото обезпечение,
икономическата свързаност на кредитоискателя по смисъла на ЗКИ и Наредба № 7 на
БНБ/ и въз основа на тях служител на Дирекция Кредитен риск изготвя писмено
становище /основно относно риска на сделката и оценка на кредитоспособността на
клиента/. В чл. 39 от Правилника е предвидено, че за анализ на предложените
обезпечения от кредитоискателя се изискват документи за собственост, експертна
оценка от независим оценител, застрахователни полици и други документи по
преценка на банката. Съгласно чл. 45, ал. 1 от Правилника, проекто-договорите
по кредитната сделка, съставени и надлежно парафирани от кредитния специалист,
от юрисконсулта от Централно управление на банката и от Началника на управление
"Кредитиране", се предават на представляващите банката лица за
вземане на решение. Предлаганата кредитна сделка се обсъжда от изпълнителните директори,
като когато вземането на решение е в компетенциите на Управителния съвет те
внасят предложението за разглеждане чрез председателя на Управителния
съвет, а при големи експозиции – след
предварително разрешение на Надзорния съвет. Кредитен специалист по искане и
след преглед на придружаващите го документи и в случай, че са спазени условията
на договора парафира искането за изпълнение, като средствата по кредита се
предоставят от заемна сметка по разплащателна сметка на кредитополучателя
съгласно нареждане на кредитния специалист, освен ако не е договорено друго. В
чл. 57 от Правилника е записано, че текущият контрол по сключените кредитни
сделки се осъществява от кредитните специалисти във финансовите центрове,
респективно - от съответните служители в Управление "Кредитиране",
като целта му е да осигурява информация относно спазване на договорените
условия, изменения в правния статут и общото финансово състояние на
кредитополучателя, както и изменения във физическото и правното състояние на обезпеченията, както и на пазарната им стойност.
По делото не се спори, че поради
неизпълнение на задълженията по договора в срок – за заплащане на дължимата
лихва в размер на 56 033,84 евро, банката е упражнила предвиденото в
договора право и е обявила целият кредит за предсрочно изискуем, за което е
уведомила кредитополучателя на 13.11.2014 година.
От заключението на изготвената по делото
съдебно-счетоводна експертиза, което Съдът намира за компетентно и обективно,
се установява, че кредитът по договор от 16.05.2013 г. е усвоен на 17.05.2013
г. и на 18.05.2013 година.
Погасяване на задължение по главницата в
размер на 12 815 660 евро е извършено на 13.12.2013 г., като
остатъкът от 1 484 340 евро е отнесен в друга сметка – просрочена
главница на 13.11.2014 година.
Договорът е обявен за предсрочно
изискуем на 13.11.2014 година. Към 31.12.2013 г. вещото лице е констатирало, че
дружеството – кредитополучател е имало активи на стойност 21 468 хиляди
лева, от които дълготрайни активи – 10 072 хиляди лева и краткотрайни
активи – 11 396 хиляди лева. Към тази дата задълженията са в размер на
31 304 хиляди лева, от които текущи – 30 566 хиляди лева и 738 хиляди
лева – нетекущи задължения.
Видно от справка в ТР по партидата на
дружеството кредитополучател –Б.М.ЕООД, с решение от 10.07.2015 г. СГС,
ТО, 3 състав обявява свръхзадължеността на „Б.М.” ЕООД, ЕИК*********гр.София , бул.”*********определя
началната й дата на 31.12.2009 г. и е открито
производство по несъстоятелност на дружеството. Установява се, КТБ АД (н) е
предявила вземанията си по договор за банков кредит от 16.05.2013 г. в размер
на сумата от 1 484 340 евро – главница, в левова равностойност,
заедно с просрочени лихви и неустойки по договора и същите вземания са включени
в одобрения от съда списък с приетите вземания с ред на удовлетворяване – чл.
722, ал.1, т.1 от ТЗ – обезпечено с особен залог на вземания по банкови
сметки по посочени разплащателни сметки
и открити след това банкови сметки на дружеството в КТБ АД (н).
От служебно извършена справка в
Търговския регистър по партидата на “КТБ” АД се установява, че на 22.04.2015 г.
е постановено решение № 664 по т.д. № 7549/2014 г. по описа на СГС, VІ-4
състав, с което е обявена неплатежоспособността на “КТБ” АД, с начална дата
06.11.2014 г., открито е производство по несъстоятелност за банката, същата е
обявена в несъстоятелност и дейността й е прекратена.
С решение № 1443 от 03.07.2015 г.,
постановено по т.д. № 2216/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско
отделение, 3 състав, с което е отменено Решение № 664 от 22.04.2015 г.,
постановено по т.д. № 7549/2014 г. по описа на СГС, VІ-4 състав в обжалваната
част, с която за начална дата на неплатежоспособността на “КТБ” АД е определена
датата 06.11.2014 г., и вместо него е постановено, че се определя начална дата
на неплатежоспособността на “КТБ” АД датата 20.06.2014 година.
При така установената фактическа
обстановка, Съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 57, ал. 3 ЗБН (редакция ДВ,
бр. 50/2015 г.) синдикът на банка, по отношение на която е открито производство
по несъстоятелност, следва в двугодишен срок от встъпването си в длъжност да
извърши проверка относно наличието на данни за причинени вреди на банката от
нейни бивши администратори и при установяване на такива данни да предяви пред
съда по несъстоятелността искове за обезщетение на вредите срещу виновните
лица.
В § 1, т. 2 от ДР на ЗБН е дадено
легално определение на понятието администратор, като е посочено, че това е
всеки член на надзорен или управителен съвет (съвет
на директорите) на банка, всяко длъжностно лице с ръководни функции в банката и
всяко друго лице, което самостоятелно или съвместно с друго лице може да
сключва сделки за сметка на банката.
Съгласно съдебната практика (така решение
131/15.01.2019 г. по т. дело 1996/2018 г. на САС, недопуснато до касационно
обжалване с определение 421/19.06.2020 г. на ВКС по т. дело 2059/2019 г.,
решение 2695/22.12.2017 г. на САС по т. дело 4423/2017 г.) имуществената
отговорност по чл. 57, ал. 3
от ЗБН е законово уредена специална отговорност за вреди, на
изчерпателно определени от законодателя лица, която произтича от заеманата от
тях длъжност на „администратор“ на банка в несъстоятелност. Заеманата длъжност
е основание за ангажиране на гражданската им отговорност за причинените вреди
на банката, изразяваща се в задължение за тяхното поправяне. Отговорността за
имуществените последици от неизпълнение на договорно и/или органно
задължение на изпълнителните директори, която произтича от дейността им като
администратори на банката, се приема за аналогична на отговорността, уредена в
разпоредбите на чл.145 и чл.240, ал.2 от ТЗ - така наречения "управителски
деликт". Както при всяка гражданска отговорност
за вреда и елементите от фактическия състав на чл. 57, ал. 3 от ЗБН включват
вреда, противоправно причиняване, вредоносно
деяние/действие или бездействие/ и причинна връзка между деянието и вредата.
Това е специална имуществена отговорност, която произтича едновременно от
договорното правоотношение на администратора с банката/мандат/ и от разпоредба
на закона - като негов органен представител,
натоварен с функциите да организира и управлява добре дейността и имуществото
на банката. Тя е неограничена и резултатна - възниква и подлежи на ангажиране
за обезщетяване в пълен размер на вредите, които банката реално е претърпяла
вследствие на лошото управление. В това
число се включва и хипотезата, когато вследствие конкретни действия или
бездействия, намиращи израз в неупражнен контрол от страна на администратори на
банката, е причинен неоправдан разход, загуба или липса на парични средства.
При всички случаи, съобразно общите
правила на гражданската отговорност за вреди, последните следва да бъдат
установени по вид и размер, като реално отразили се върху патримониума на
банката.
Доколкото вредата настъпва в имущественото състояние на банката, доказването й по
иска по чл. 57, ал. 3
от ЗБН като факт е в тежест на ищеца
По изложените
съображения, Съдът намира, че независимо, че синдиците на КТБ АД (н) са
посочили, че предявяват искове при
условията на обективно евентуално съединяване, като имуществената претенция за обезвреда в размер на сумата от 2 903 117 лева се
основава - при главните искове - на твърдения за нарушаване на законови
задължения на администраторите, а при евентуалните искове – на твърдения за
нарушаване на договорни задължения, следва да се приеме, че е предявен един иск
срещу ответника О.Р. по чл. 57, ал. 3 от ЗБН. Този иск се основава именно на специална
отговорност за вред на изчерпателно определени от законодателя лица, която
произтича от заеманата от тях длъжност на „администратор“ на банка в несъстоятелност.
Касае се за отделни действия или бездействия, в нарушение на законови и
договорни разпоредби, които в своята съвкупност, по твърденията на синдиците
водят до твърдения вредоносен резултат.
В конкретния случай
Съдът е изготвил доклад по делото, като е дал правна квалификация на спора по
чл. 240, ал.2 от ТЗ, но независимо от посочването на този текст, доколкото
предпоставките на отговорността на администраторите по чл. 57, ал.3 от ЗБН
обхващат фактите, за които Съдът е
дал указания, правото на защита на
страна не е нарушено.
Производството по
несъстоятелност на “К.Т.Б.” АД е открито на 22.04.2015 г. с Решение № 664 по
т.д. № 7549/2014 г. по описа на СГС, VІ-4 състав. Исковата молба е подадена на
23.03.2017 г., т.е. в законоустановения двугодишен
срок по чл. 57, ал. 3 от ЗБН (редакция ДВ, бр. 50/2015 г.).
По делото се установи,
че ответникът О.Р. е заемал длъжността „изпълнителен директор“ и член на УС на
КТБ АД (н) към датата на сключване на процесния договор.
От вписаните в търговския регистър по
партидата на КТБ АД (н) обстоятелства е видно, че изпълнителният директор
притежава представителна власт да представлява банката съвместно с други лица,
включително при сключване на банкови сделки (към дата на сключване на процесния договор за кредит - 16.05.2013 г. КТБ АД (н) се
представлява винаги заедно от всеки двама от изпълнителните директори).
Следователно, ответникът О.Р. е администратор
по смисъла на § 1, т. 2, б „а“ от ЗБН и надлежен ответник по иска.
Неоснователни са възраженията на
ответника О.Р. относно надлежната
легитимация на синдиците на КТБ АД (н) да предявят исковете по чл. 57, ал.3 от
ЗБН, свързани с назначаването им. Съгласно чл. 17, ал.2 от ГПК съдът се
произнася инцидентно по валидността на административните актове независимо от
това, дали те подлежат на съдебен контрол.
Съгласно чл. 39, ал.1, т.1 от ЗБН ФГВГ
назначава и освобождава синдиците на банката в несъстоятелност.
Изложените от ответника Р. аргументи за
нищожност на решението за назначаване на Д. и М. за синдици не касаят компетентността
на органа, който ги е назначил или неспазване на установената форма. Аргументите,
касаещи липсата на основания за отнемане на лиценза на КТБ АД (н), което е
основание за назначаване на синдици, излизат извън обхвата на контрола по
валидност на административните актове по чл. 17, ал.2 от ГПК, а засяга правилността
на тези актове (чл. 105 от Закон за кредитните институции (ред - ДВ, бр. 27 от
2014 г.)).
Наличието на договор
между страните не изключва деликтната отговорност,
ако вредата е настъпила не от неизпълнение на задължения по договора, а от
факти и обстоятелства, осъществяващи фактическия състав на деликта
- нарушаване на общото законово задължение да не се вреди другиму. Договорната
отговорност не отменя общото законно задължение, установено в чл. 45 от ЗЗД, че
всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму (така в ТР
№ 54/23.06.1986 г. по гр.д. № 21/1986 г. на ОСГК на ВС). Още повече, че в
случая основанието за отговорността на ответника е сходна с т. нар управленски деликт, доколкото се предполага от наличието на договорни
взаимоотношения между банката и ответника, които именно са предпоставили
възможността за ответника да обвързва с дейността си банката.
На първо място следва
да се отбележи, че отговорност към КТБ АД (н) за свои действия/бездействия
ответникът О.Р. може да носи само за периода до 20.06.2014 г., когато е
отстранен от заеманата длъжност с решение на Управителния съвет на БНБ. След
посочената дата ответникът не е имал правна, и фактическа възможност да
осъществяват каквито и да било действия от името или за сметка на банката или в
изпълнение на функциите му като член на управителния съвет на КТБ АД (н).
По делото се установява, че фактическите
и правни действия, които ответникът Р. е
извършил във връзка с договора от 16.05.2013 г. се ограничават до участие в заседание
на УС, където е взето решение да се сключи договор за кредит с „Б.М.” ЕООД за сумата от
14 300 000 евро.
Затова преценката за това дали е налице
неизпълнение на законови, договорни или с друг източник задължения на ответника
следва да се насочи преди всичко към посочените действия/ евентуално
бездействия, които биха представлявали неизпълнение на възложени му задължения.
В конкретния случай синдиците
на КТБ АД (н) твърдят, че е налице основание за ангажиране имуществената
отговорност на ответника за възникнала за банката вреда в размера на невърнатата
част от отпуснатия кредит поради неизпълнение на законови и договорни задължения
при сключване на договора от 16.05.2013 г. по чл. 237, ал. 2 от ТЗ относно
дължимата грижа на добър търговец на ответника като член на управителния орган
на банката (така молба – уточнение от 25.04.2017 г.). Не са посочени обаче
какви конкретни законово определени задължения не е изпълнил ответникът Р. при
сключване на договора, съответно при контрола
за неговото изпълнение.
Действащите в страната
закони в периода май 2013 г. - юни 2014
г. не поставят в тежест на членовете на управителните съвети на търговските
банки конкретни задължения относно ред, начин и условия за сключване на
договорите за банкови кредити, нито им възлагат някакви контролни правомощия по
отношение изпълнението на конкретни банкови сделки.
В допълнение, се
установява, че договорът за кредит от 16.05.2013 г. е сключен в предвидената от
закона писмена форма, след решение на УС съобразно чл. 44 от ЗКИ, с оглед
формирането на голяма експозиция.
Следва да се отбележи,
че чл. 430, ал. 1 от ТЗ не се съдържа изрично изискване за отпускане на банков
кредит при предварително учредяване на посочените в договора обезпечения. Не е
налице и конкретно задължение за ответника Р., произтичащо от закона или
договора за възлагане на управление/ПКД да дава съгласие като член на УС за
сключване на договор за банков кредит с предвидено изискване за усвояване на
кредита само след предоставянето на обезпечение от страна на кредитополучателя.
Макар че банковата
дейност подлежи на специална регулация и засилен държавен контрол, доколкото не
се нарушават повелителни разпоредби на закона, то при сключването на договора
за кредит се прилага общият принцип на свобода при договарянето по чл. 9 от ЗЗД. Поради това при отпускане на кредита при собствен риск на банката, не може
да се обоснове неполагане на грижата на добрия търговец от страна на членовете
на УС на банката, вкл. и ответника Р. по
чл. 237, ал. 2 от ТЗ, поради невключването в договора на разпоредба за
предварително учредяване на обезпеченията.
В случая от събраните
по делото доказателства се установява, че още в деня на сключването на договора
за кредит – на 16.05.2013 г. е сключен между банката и кредитополучателя “Б.М.”
ЕООД договор за особен залог на вземания върху банкови сметки и всички бъдещи
негови сметки, съгласно уговореното между страните в чл. 31 от договора за
банков кредит. Обстоятелството, че не се установяват особеният залог да е
вписан в ЦРОЗ, не води до липса на обезпечение на кредита, а само до непротивопоставимост на залога на трети лица с оглед
действащата към датата на сключването му разпоредба на чл. 12, ал.1 от ЗОЗ
(изм. – ДВ, бр. 42/05.05.1999 г.). Също така от
списъка на приетите вземания на кредитори на “Б.М.” ЕООД в производството по
несъстоятелност на това дружество, се установява, че приетото вземането на
“КТБ” АД (н.) по процесния договор за банков кредит
от 16.05.20213 г. в размер на 2 903 117 лева – главница и
допълнително просрочени лихви, неустойки и разноски, е обезпечено с договор от16.05.2013 г. за
учредяване на особен залог на вземания и с ред на удовлетворяване по чл. 722,
ал. 1, т. 1 от ТЗ.
Т.е твърденията, че е
сключен необезпечен договор за кредит не се доказаха.
Ищецът твърди и, че
ответникът Р., заедно с останалите ответници, са нарушили
разпоредби на Правилника за кредитната дейност на “КТБ” АД относно условията и
реда за проучване на искания за кредит и сключването на кредитни сделки, както
и редът за усвояване и издължаване на кредита.
В случая не се
установява от ищеца, който носи доказателствената
тежест, че не е изпълнено конкретно договорно задължение по договора му за
управление от 21.07.2003 г. от ответника Р., съответно по Правилника за
кредитна дейност. Общото позоваване на неизпълнение, без конкретизиране на
същото, не може да доведе до ангажиране на имуществената отговорност.
Както
бе посочено и по-горе, подготовката на документите за отпускане на кредит и
изготвянето на становище са правомощия на съответните служители на банката,
включително на ниво началник управление и директор на дирекция. Съгласно чл. 43
от ПКД на ресорния изпълнителен директор се представя кредитното досие по
сделката, заедно с правния анализ и
становищата, изготвени от
Управление „кредитиране“ и Дирекция „Кредитен риск“, а според чл. 45 от
ПКД заседание на УС на банката се
провежда за вземане на решение за сключване на сделка, като на представляващите
банката лица се представят проекто – договорите по кредитната сделка, съставени
и надлежно парафирани от кредитния специалист, юрисконсулта от ЦУ на банката,
началника на управление „Кредитиране“.
Анализът на цитираните
разпоредби на Правилника за кредитната дейност на „К.т.б.“ АД показва, че
задълженията на членовете на управителния съвет във връзка със сключването на
договори за банков кредит, са свързани с преценката (обсъждане) на предложените
договори, на базата на предоставените им документи, анализи и становища,
изготвени от други служители на банката. Членовете на управителния съвет нямат
задължения да следят за това дали останалите служители на банката са спазили
установените правила и процедури при отпускане на кредита, нито да следят за
наличието на обезпечения.
В
конкретния случай, ищецът не твърди, а и не се доказва по делото, че именно
ответникът О.Р. е ресорният изпълнителен директор, който е следвало да се
запознае с цялостното кредитно досие на посочения кредитополучател. Съответно,
за заседанието на УС на КТБ АД (н) на 16.05.2013 г., на което е присъствал О.Р.,
е било необходимо да се представи проекто –договор, а по делото се установява
подписан договор и становище от началника на управление „Кредитиране“, от което
следва, че така, както е предвидена процедурата
по вземане на решение от УС за сключване на конкретния договор за кредит,
същата е спазена в частта относно вземане на решението на УС дали да се сключи
договорът, тъй като се формира голяма експозиция. Достатъчно е, съгласно
вътрешно създадения механизъм в банката, че има становище от началника на
управление „Кредитиране“, в подкрепа на сделката, че ресорният изпълнителен
директор е запознат с детайлите по сделката, вкл. и цялостното кредитно досие,
за да се обезпечи вземане на решение от УС.
В допълнение, следва да
се отбележи, че не се доказа от ищеца, чиято е доказателствената
тежест, че не е изпълнена процедурата по ПКД за създаване на надлежно кредитно
досие на кредитополучателя Б.М.ЕООД (н) към датата на сключване на процесния
договор за кредит от 16.05.2013 година (независимо, че не се установи, че
създаването, съответно контрола дали е създадено да е в тежест на ответника,
т.е че съставлява неизпълнение на негови задължения по договора за възлагане на
управление или на правилата, посочени в ПКД).
С определение от
16.01.20219 г. ищецът бе задължен да представи пълното кредитно досие на Б.М.ЕООД
(н) във връзка с посочения договор за кредит. Това задължение обаче не бе
изпълнено.
С оглед правилото на
чл. 161 от ГПК и по аргумент от чл. 216 и чл. 217 от ГПК установяването на
общите факти по делото следва да е общо за всички другари. Съответно,
независимо по чие искане е допуснато определено доказателство, при преценка
правните последици от неизпълнението на страната по чл. 190 от ГПК във връзка с
чл. 190 от ГПК, Съдът следва да зачете този факт по отношение на всички другари.
Към момента на
образуване на делото, и постановяване на определението за насрочване на делото Nо 355/16.01.2019 г., Съдът се е
произнесъл по направените доказателствени искания и на четиримата ответници. Обстоятелството,
че по обективни причини – спиране на производството по отношение на трима от
ответниците, поради наличието на основанията за това, и отделянето им в отделно
производство, не променя възможността ответникът О.Р. да се ползва от правните
последици на неизпълнение на задължението на ищеца да представи намиращи се в
тях документи, в случая пълното кредитно досие на дружеството - кредитополучател.
Синдиците на КТБ АД (н)
чрез процесуалния си представител, с молба от 12.02.2019 г. са посочили, че
изпълняват указанията на Съда за представяне на документи. Представените
писмени доказателства обаче не съдържат пълното кредитно досие на Б.М.ЕООД (н).
В съдебно заседание, проведено на 16.03.2021 г. пълномощникът на синдиците относно
е посочил, че така представените документи представляват пълното кредитно досие
на дружеството – кредитополучател.
Отрицателните факти,
като конкретни явления или състояния от обективната действителност, могат да
бъдат предмет на доказване страната, която ги твърди, защото извежда от тях
изгодни правни последици, поради което същата (в случая ищецът) носи доказателствената тежест. Доказването на отрицателен факт
става чрез ангажиране на доказателства за положителни факти, които да създават
достатъчно убеждение за сбъдването на отрицателния (така в решение №
134/17.03.2011 г. по гр.д. № 1713/2010 г. по описа на ВКС, Г.К., IV Г.О.).
Видно от становище на Г.
Зяпков, приложено към
молбата за банков кредит (стр. 14 по делото), в същото е посочено, че
към него се намира
и приложение - анализ на финансовото състояние
на дружеството. Непредставяне на този анализ, който е част от кредитното досие
от ищеца, независимо от изричните указания на Съда, сочи на извод за успешно
проведено насрещно доказване (т.е че е вероятно твърдените от ответника факти
да са се реализирали). За насрещното доказване е достатъчно да е непълно, тъй
като то разрушава сигурността, че претендирания факт,
за който насрещната страна носи тежестта за доказване, т.е който следва да бъде
доказан при условията на пълно, главно доказване, се е осъществил.
В случая, доколкото би
следвало да се приеме, че синдиците на КТБ АД (н) претендират, че са
представили в цялост всички документи, намиращи се у банката, засягащи договора
за банков кредит от 16.05.2013 г. с “Б.М.” ЕООД (н), а от позоваването в
документ, представен от банката на друг документ, който обаче не е представен,
може да се направи извод, че вероятно са налице и други документи, които би
следвало да са част от кредитното досие на този кредитополучател по този
кредит.
С оглед неизпълнение на
задълженията на ищеца по чл. 190 от ГПК, на основание чл. 161 от ГПК, Съдът
следва да приеме, за доказани фактите, за които същите са създали пречки за
събиране на относими и необходими доказателства.
Поради това и следва да се приеме, че при отпускане на процесния
кредит е спазена очертаната в Правилника за кредитната дейност процедура,
включваща съставяне на всички необходими документи по отношение на процесния кредит, т.нар кредитно досие.
В допълнение, следва да
се отбележи, че при отпускане на кредитите и понасяне на риска от евентуалната
им бъдеща несъбираемост, банката извършва преценка по отношение на всеки клиент
индивидуално - за размера на кредита, за условията за предоставянето му, за
гаранциите и обезпеченията и т.н. Тази преценка е резултат от обстоен и сложен
анализ /вкл. на кредитното досие и история на кредитополучателя, финансовото му
състояние, целевото предназначение и т.н. и т.н./, като крайният резултат от
който е именно обективирането му в кредитния договор. Поради това и при липса
на конкретика относно извършените от ответника Р. нарушения, самото разрешаване
и сключване на договора, както и разрешаване нареждане на сумата при спазване
на договореностите, не е достатъчно да обоснове ангажиране на отговорността му
за тези действия.
Не се установи по делото ответникът Р. да е
имал конкретни задължения да упражнява текущ и последващ
контрол във връзка с отпускането на кредита, нито да разрешава и проследява
усвояването на средствата и да предприемат някакви действия за защита
интересите на банката. Посочените действия и преценки са възложени от ПКД на
други служители на банката.
Кредитополучателят, в
случая, както се установява от представените от самия ищец доказателства, вкл.
и от данните по партидата в ТР е дългогодишен клиент на банката. Установява се,
че дружеството е изпълнявало задълженията си към банката до момента на
сключване на договора от 16.05.2013 година. В решението на СГС, с което е
открито производство по несъстоятелност на това дружество, е посочено, че всички
кредити са били обявени за предсрочно изискуеми след октомври – ноември 2014
година, като до този момент забавите са били за не повече от четири-пет месеца,
т.е към 16.05.2013 г. – датата на отпускане на процесния
кредит, всички кредити на това дружество към КТБ АД (н) са надлежно обслужвани
и не се доказа да има просрочия.
Действително, СГС в
решението по т. дело 1688/2015 г. е посочил като начална дата на
свръхзадлъжнялостта 31.12.2009 година. Поради това би следвало да се приеме, че
при адекватен финансов анализ на състоянието на дружеството преди отпускане на
кредита от 16.05.2013 г., това обстоятелство би следвало да се установи.
Същевременно обаче, за
да се приеме, че са налице основания за ангажиране отговорността именно на
ответника О.Р., би следвало да бъде доказано по делото, че същият не е изпълнил
свои конкретни задължения до закон или договор като член на УС и изпълнителен
директор за събиране на цялостната информация, засягаща конкретния
кредитополучател.
В случая, синдиците
изхождат от твърденията си за проявено бездействие от страна на ответника О.Р.,
т.е за неосъществяване на контрол върху неспазване на цялостната изградена в
банката процедура по проучване на дружеството, подало искането за сключване на
договор за кредит, с аргумент, че искането
е подадено на 16.05.2013 г. и още в същия ден е получено становище от Г.З.в
качеството му на началник управление „Кредитиране“.
Както бе посочено и
по-горе, не се установи нарушение на процедурата по вземане на решение на УС за
сключване на посочената сделка, в частта която засяга дейността на О.Р.. Налице
е било положително становище, данни за проекто-сделката, вкл. данни, че има
приложен правен анализ на дружеството – кредитополучател. За О.Р. като изпълнителен
директор липсват други конкретни задължения, по ПКД или по договора му за
възлагане на управление, които да се установи, че не е изпълнил. Извършването
на преценка на сделката и самото подписване на договора не представляват
нарушения на някакви правила, поради което и следва да се приемат за
неоснователни и доводите на ищеца, че сключването на договора е извършено в
нарушение на предвидената процедура и при липса на изискуеми документи.
В решение № 125 от
15.01.2020 г. по т.д. № 1204/2018 г. на ВКС, ТК, II ТО е посочено, че отговорността
по чл. 145 от ТЗ като специална имуществена отговорност включва установяване на
натоварване за извършване на действия на управление, действие или бездействие
на управителя, установяване на вредата, по основание и размер. В случай, че е
налице вреда следва конкретно да се посочи как е реализирана, кое е
действието/бездействието на лицето, натоварено с управленски функции, какво
конкретно нарушение на кое правило е извършил.
Именно така конкретика липсваше в твърденията на ищеца по делото.
По-конкретно не се твърди и не се
доказва съгласието за сключване на договора от 16.05.2013 г. да нарушава по
някакъв начин възложените на ответника Р. конкретни управленски, организационни
и контролни функции, нито ответникът да е бил уведомен за констатирани проблеми
или рискове преди или след сключване на договора, въз основа на което той да е
в състояние да направи извод, че е необходимо да се обърне специално внимание
на този договор, да се откаже сключването му или да предприемат някакви
действия в упражнение на контролните си и управленски функции. Също така не се
твърди и не се доказва да са били налице някакви обстоятелства, които ответникът
Р. (който не се установи, че е ресорният изпълнителен директор, на който следва
да се докладва цялостното кредитно досие, съответно да може да вземе обосновано
решение да изиска допълнителна информация при сключване на договора) да е знаел
и която биха могли да направят решението му да сключи договора за банков кредит
незаконосъобразно, необосновано, нецелесъобразно или рисково.
Не се установява и да са били налице
някакви решения на други органи на банката, които ответникът да е нарушил във
връзка с подписване на договора или впоследствие. При това положение следва да
се приеме, че не е налице неизпълнение и на задълженията на ответникът Р.,
произтичащи от договорите им за управление.
Неоснователни са и твърденията в
исковата молба за липса на положена от ответника грижа на добър търговец.
Полагането или неполагането на грижа на добрия търговец е правна квалификация,
която трябва да се отнесе към конкретно поведение – действие или бездействие.
Ето защо е необходимо да се установи какви конкретни действия или бездействия,
различни от произтичащите от закона, от ПКД или от договорите им за управление,
е следвало да предприеме ответникът Р., за да може да се счита, че е положил
грижа на добър търговец.
Противоправно
е това деяние на един правен субект, с което той нарушава правна норма,
нарушава определено правило за активно, съответно пасивно поведение, или не
изпълнява свое задължение, възникнало от правна сделка.
С оглед на
гореизложеното съдът намира, че в случая не може да се приеме, че е налице противоправно действие/бездействие на ответника Р.,
извършено в нарушение на твърдените от ищеца повелителни разпоредби на закона,
нито бездействие при изискуемо от закона/договора, вътрешните правила на банката действие от тяхна страна.
Не се установява по
делото и да е настъпила вреда за банката към датата на подаване на исковата
молба, която да е в причинно-следствена връзка с противоправно
поведение на ответника Р..
Невърната част от
кредита възлиза на около 8 % от целият размер на кредита, който е обявен за
предсрочно изискуем, след като ответникът Р. е бил освободен от позицията му на
изпълнителен директор, като до 20.06.2014 г. кредитът от 16.05.2013 г. е бил
надлежно обслужван, като кредитополучателят се е възползвал от възможността за
предсрочно погасяване на задълженията му.
Съгласно легалната
дефиниция на чл. 2, ал. 1 от Закона за кредитните институции, банката (кредитна
институция) е юридическо лице, което извършва публично привличане на влогове
или други възстановими средства и предоставя кредити или друго финансиране за
своя сметка и на собствен риск. От така дадената от законодателя дефиниция
следва, че кредитирането е една от двете задължително присъщи дейности за всяка
една банка. Поради това не може да се приеме, че по принцип отпускането на
кредит и усвояването на същия от кредитополучателя представляват вреди на банката.
С усвояването на
кредита възниква вземане в полза на банката към кредитополучателя за връщане на
усвоената сума по кредита, ведно с вземанията за възнаградителни
лихви, такси и комисионни, чрез които банката формира печалба от търговската си
дейност. Следователно, с усвояването на паричните средства по кредита от
кредитополучателя, за банката възниква вземане за сумата по усвоения кредит,
което представлява част от нейния актив от счетоводна гледна точка. Възникват и
вземания за лихви, такси и комисионни, които зависят от договореностите по
кредита, и които също се включват в актива на банката.
Също така, производството
по несъстоятелност на Б.М.ЕООД (н) не е приключило, и в полза на КТБ АД (н) има
прието вземане, с право на
удовлетворяване по чл. 722, ал.1, т.1 от ТЗ. Т.е банката има вземане. Твърденията,
че дружеството - кредитополучател няма никакво имущество, не се доказаха по
делото, доколкото производството по несъстоятелност на Б.М.ЕООД (н) е във
фазата на осребряването, а от справките в имотния регистър, се установява, че
към 20.06.20214 г. (датата на освобождаване на О.Р. като изпълнителен директор)
Б.М.ЕООД (н) разполага с недвижими имоти. Осребряването продължава, като се
установява, чрез служебна справка от съда, че именно кредиторът КТБ АД (н)
привнася разноски за развитие на производството по несъстоятелност, от където
следва извод, че се очаква постъпване на средства за погасяване на задълженията
на кредитополучателя. Т.е вземането на КТБ АД (н) не е погасено по смисъла на
чл. 739 от ТЗ.
Както бе посочено,
банковата дейност по принцип иманентно съдържа в себе си определено ниво на риск,
поради което и изпадането на кредитополучателя в състояние на неплатежособносност/ свръхзадлъжнялост
не води автоматично до извод за нарушаване на задълженията на мениджмънта на
банката, освен ако не се докаже при условията на пълно, главно доказване, че са
пренебрегнати определени процедури, игнорирани данни при отпускане на кредита,
което поведение да е в отклонение на нормативно/договорно
определени изисквания . А именно такова доказване не бе направено по делото.
Не
е категорично установена и причинно-следствената връзка между действия/бездействия
на ответника Р. и твърдяната вреда. Действията на О.Р. и резултата (който също не е установен при
условията на пълно/главно доказване) са опосредени от
действия/бездействия на самия кредитополучател и на трети лица след 20.06.2014
г., поради което не е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка.
Налице са редица фактори и обстоятелства, които стоят извън поведението на
ответника – поставяне на банката под специален надзор, отстраняването на
ответника Р. от длъжност и назначаването на квестори, др. (така в решение №
131/15.01.2019 г. по т.д. № 1996/2018 г. по описа на САС, 9 състав, недопуснато
до касационно обжалване с определение № 421/19.06.2020 г. по т.д. № 2059/2019
г. по описа на ВКС, ТК, I ТО).
По изложените
съображения съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 57, ал. 3
от ЗБН е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Относно разноските
Съгласно чл. 57, ал. 6
от ЗБН, по исковете по чл. 57, ал. 3 от ЗБН държавна такса не се събира
предварително от синдика.
Съгласно нормата на чл.
62, ал. 2, изр. второ от ЗБН, която следва да се приложи в случая с оглед
систематичното тълкуване по ЗНА на разпоредбите в Глава Четвърта “Запазване,
управление и попълване на масата на несъстоятелността. Охранителни мерки” на
ЗБН, ако искът бъде уважен, следващата се държавна такса се събира от осъдената
страна, а ако искът бъде отхвърлен, държавната такса се събира от масата на
несъстоятелността.
Предвид горното и с
оглед изхода на спора, съдът намира, че съгласно чл. 72, ал.1 от ГПК държавната
такса в размер на 116 124,68 лева следва
да бъде събрана в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски
градски съд от масата на несъстоятелността на “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност).
Водим от горното и на основание чл. 235
от ГПК, СГС, ТО, VI-10
състав
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от синдиците А.Д. и К.М. на “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност), ЕИК *****,
седалище и адрес на управление:*** срещу О.Н.Р., ЕГН **********, съдебен
адрес:г*** , адв. Я.
иск с правно основание чл. 57, ал. 3 от ЗБН за осъждане на О.Н.Р., ЕГН **********
при условията на солидарност да заплати сумата от 2 903 117 лева - обезщетение за претърпени от “К.Т.Б.” АД (в
несъстоятелност) имуществени вреди от неизпълнение на законовите и договорните задължения
на О.Р. в качеството му на администратор на КТБ АД (н) при сключване и
изпълнение на договор за банков кредит от 16.05.2013 г., сключен между “К.Т.Б.”
АД и Б.М.ЕООД (н), ЕИК *****, ведно със законната лихва върху тази сума от 23.03.2017
г. до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА
К.Т.Б.
*** да заплати по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, гр.София, бул.*****сумата от 116 124,68 лева - държавна такса.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от съобщението
от страните.
СЪДИЯ: