Определение по дело №3349/2020 на Софийски градски съд

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр. София, 08.07.2020 г.

 

            СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІI „В“ въззивен състав, в закрито заседание на осми юли през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

           ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

                                  Мл. с. МАРИЯ ИЛИЕВА

 

            като разгледа докладваното от младши съдия Илиева в. гр. дело № 3349 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

           

Производството е образувано по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

            Производството по делото е образувано по въззивна жалба от „Р.Б.“ ЕАД чрез юрисконсулт Л.Х.срещу решение № 240639 от 10.10.2019 г., постановено по гр.д. № 10505/2018 г. на СРС, ІI ГО, 61 състав, в частта, с която предявените от ищеца „Р.Б.“ ЕАД срещу ответниците Д.К.И. и Е.А.И., искове по чл. 422, от ГПК, за признаване за установено по отношение на ответниците, че дължат на ищеца солидарно сумите над 3100 лева до пълния предявен размер от 13230,17 лева – главница по договор за кредит № 1602151675239136 от 19.02.2016 г. и сумата над уважения размер от 137,54 лева до пълния предявен размер от 288,06 лева, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 27.11.2017 г. по ч.гр.дело № 901/2017 г. на Районен съд – гр. Пирдоп са отхвърлени, както и в частта, с която, на основание чл. 130 от ГПК, производството по гр.д. № 10505/2018 г. на СРС, ІI ГО, 61 състав е прекратено по предявените при условията на евентуалност от ищеца срещу ответниците осъдителни искове за сумата от 13230,17 лева - главница по договор за кредит № 1602151675239136 от 19.02.2016 г., сумата от 1490,98 лв. – договорна възнаградителна лихва за периода от 15.08.2016 г. до 29.10.2017 г. и сумата от 288,06 лева – обезщетение за забава за периода от 15.08.2016 г. до 21.11.2017 г.

            Настоящият състав на въззивния съд намира, че подадената от страна на въззивника – ищец, въззивна жалба срещу решението на СРС, 61-ви състав, в частта, с която, на основание чл. 130 от ГПК, е прекратено производството по делото по предявените евентуални осъдителни искове, има характер на частна жалба, а не на въззивна такава. В тази част решението на първоинстанционния съд има характер на определение, което подлежи на обжалване по реда на частните жалби, а не по реда на въззивно обжалване (чл.258 и сл. от ГПК), независимо че това не е посочено в диспозитива на атакуваното решение.

            Независимо, че е обективирано в един съдебен акт – решение, произнасянето на първата инстанция инкорпорира два съдебни акта с различен характер - решение по съществото на една част от предявените от ищеца установителни искове, и определение по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, с което е отречена допустимостта на предявените при условията на евентуалност осъдителни искове. В хипотеза на едновременно сезиране на въззивния съд както с въззивна жалба, така и с частна жалба срещу определение по чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, дори двете жалби- въззивна и частна да са инкорпорирани в един документ, въззивният съд следва най-напред да се произнесе по частната жалба и ако я намери за основателна - да постанови отменяването на атакуваното определение (едновременно с което се дава и разрешение на повдигнатия с прекратителното определение процесуален въпрос по наличието на процесуалните предпоставки за допустимостта на иска) и връщане на делото за разглеждане на спора по същество от първата инстанция.

            По изложените съображения, съдът приема, че първо следва да бъде разгледана и решена подадената от ищцата въззивна жалба в частта имаща характер на частна жалба в отделно от настоящото въззивно производство, по друго гражданско дело по реда на чл. 274- чл. 278 от ГПК и едва след това следва да се разгледа подадената от страна на ищцата по делото въззивна жалба срещу решението на СРС, в останалата му част, като съответният състав на съда следва да прецени необходимо ли е последващо прекратяване на производството и връщане на делото на районния съд за преценка за наличие на предпоставките за провеждане на процедура по чл. 247, ал. 1 от ГПК досежно диспозитива на решението в частта, с която исковете за установяване на съществуването на вземането за обезщетение за забава над сумата от 137,54 лева до сумата 288,06 лева – посочено в решението „над сумата от 137,54 лева над сумата 288,06 лева“ са отхвърлени.

            По изложените съображения, съдът приема, че първо следва да бъде разгледана и решена подадената въззивна жалба, в частта имаща характер на частна жалба в отделно от настоящото въззивно производство, по друго гражданско дело по реда на чл. 274 - чл. 278 от ГПК и едва след това да се разгледа подадената въззивна жалба срещу решението на СРС, в останалата му част.

            По тези мотиви, съдът,

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. дело № 3349/2020 г. Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІI „В“ въззивен състав.

ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА на Зам.-Председателя на СГС и ръководител на Гражданско отделение за автоматично разпределение и образуване на частно гражданско дело по подадената въззивна жалба (в частта, в която има характер на частна жалба) на въззивника – ищец „Р.Б.“ ЕАД срещу решение № 240639 от 10.10.2019 г., постановено по гр.д. № 10505/2018 г. на СРС, ІI ГО, 61 състав, в частта, в която решението има характер на определение.

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:  1.                          2.