Решение по дело №5362/2019 на Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

 №

гр. Плевен,10.09.2019г.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

          ПЛЕВЕНСКИ  РАЙОНЕН СЪД,  ХІ граждански състав в  открито заседание, на десети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ : АСЯ ШИРКОВА

при секретаря Веска Андреева, като разгледа докладваното от съдия Ширкова гражданско дело № 5362 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното :

         

          Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие.

Делото е образувано по молба от Н.С.И. с ЕГН ********** *** против Е.М.И. с ЕГН ********** ***. Молителката твърди, че с ответника по молбата са имали сключен брак, от който имат родено едно дете – А.Е.И. с ЕГН **********. Твърди, че бракът им бил прекратен с решение, с което било одобрено сключено между съпрузите споразумение. Твърди се в молбата, че родителските права били предоставени за упражняване на майката и на детето било определено местоживеене при нея, а на бащата бил определен режим на лични контакти.    

Твърди, че между 13 и 27 юли 2019г. била с детето на море, когато ответникът и се обадил по телефона, да поиска да вземе детето. Твърди, че в телефонния разговор я обиждал като я наричал „курва“, „мърша“ „ще те запаля, ще платя на някой, ако трябва да те няма.“

Молителката твърди, че на 29.07.2019г. ответникът отишъл в дома на молителката в гр.Плевен ж.к.Дружба, за да вземе детето. Твърди, че когато му казала, че може да вземе детето само за два дни, защото на третия ден има час при психолог, ответникът я заплашил, като и казал „Не ме нерви,защото ще те убия, ще вляза в затвора и детето ти ще го гледат майка и ти и баща ти. Ти не знаеш кой съм аз.“, хванал я за блузата и я бутнал назад. Твърди, че в резултат на това се изплашила и не можела да спи.

Твърди, че на 02.08.2019г. му позвънила, за да попита за детето. Твърди, че ответникът и казал, че ще доведе детето на 04.08.2019г. и заявил :“Не ме нерви. Ще платя да те сринат“.

Твърди, че на 06.08.2019г. около 15 часа звъняла на съпруга си да пита за детето, но той не отговорил, в резултат на което тя била срината психически.

Твърди, че изпитва страх от ответника, че може да посегне на живота и и на този на детето. Моли съда да издаде заповед, с която да забрани на ответника да приближава нея, детето и местоработата и. Към молбата е представена декларация.

Ответникът е представил писмен отговор, в който оспорва твърденията в молбата. Оспорва, че е заплашвал молителката, че я е обиждал и че не е искал да върне детето в срока съобразно режима на лични контакти. Твърди, че на 29.07.2019г, когато е взел детето бил с приятелката си, с която живее на семейни начала, че молителката е дала детето и не е имало никакви спорове и пререкания. Оспорва твърденията, че е заплашвал и обиждал бившата си съпруга по телефона.

Съдът като съобрази изложеното в молбата и представените доказателства, намира за установено следното:

С оглед на изложеното от страна на молителката, съдът приема, че молбата за постановяване на мерки за закрила по ЗЗДН, е депозирана от и срещу надлежна страна, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

По делото са допуснати до изслушване като свидетели М*М**, М* Г*, Ц*Ц* и М* *

В показанията си свидетелката М* М*заяви, че до 29.07.2019г била с молителката на море и през целия им престой ответникът звънял по телефона. В показанията си заяви, че през този период е чула разговори между страните и че ответникът я наричал с обидни епитети и я заплашвал. Свидетелката твърди : „Той използва грозни епитети спрямо нея, заплашваше я като казваше: „Ще те удуша, ще те убия”, каза й „мърша“. Тя беше притеснена, не можеше да говори. Тя пусна този разговор на високоговорител през м.юли и аз бях там и чух.“ Не се установи тези заплахи да са стигнали до детето и то да е станало техен свидетел.

Не се доказаха твърденията в молбата, на 29.07.2019г. по време на среща между страните, ответникът да е обиждал и заплашвал молителката, да я е хванал за блузата и блъснал, каквито са твърденията в молбата, по следните съображения :

Съдът изслуша като свидетел М*Г., която заяви, че е чула телефонен разговор между страните, в който ответникът заплашвал молителката. Свидетелката заяви, че ответникът и казал „Не ме предизвиквай за да не направя така, че детето да остане сираче и да го гледат родителите ти.“ В показанията си свидетелката цитира думите на ответника,  като в същото време твърди, че не го е чула, а молителката и предавала съдържанието на проведените разговори. Твърди : „Била съм свидетел на телефонни разговори, но не съм чула неговото слово“. По – късно в показанията си твърди :“По телефона чух като я заплашва“. Съдът не кредитира тези показания, тъй като са противоречиви. Първоначално свидетелката твърди, че чула ответникът да казва, че ще остави детето сираче, а по-късно казва, че молителката и предавала разговорите си с ответника. След което заяви  „По телефона чух като я заплашва. Той, което заявих, че я заплашва, че ще остави детето сираче, това беше по телефона.“ При така обсъденото, съдът счита, че показанията на свидетелката М* Г* не следва да бъдат кредитирани. За случилото се на 29.07.2019г., съдът допусна като свидетел Ц* Ц*, която заяви, че е присъствала, когато ответникът е взел детето, но спор между страните не е имало. В показанията си заяви, че пред блока е имало много майка с деца, тъй като празнували детски рожден ден. Заяви, че детето само се е затичало към автомобила на ответника.

Съдът изслуша и социален работник, работил с малолетното дете, от показанията на когото се установи, че детето не е споделяло за инцидент между родителите си на 29.07.2019г.

По отношение на твърденията в молбата за упражнено домашно насилие над нея на 02.08.2019г, не са събрани доказателства. Никой от свидетелите не е чул проведен на тази дата разговор между страните. Видно е от представената справка, че е проведен телефонен разговор в 12,21 часа, но същият не е имал свидетели на съдържанието му.

Относно твърдяното в молбата домашно насилие, упражнено над молителката на 06.08.2019г., съдът счита, че липсват доказателства. Молителката твърди, че на 06.08.2019г. около 15 часа е търсила ответника по телефона, но той не вдигнал, което я сринало психически и тя не знаела какво да прави.  Съдът не приема за житейски логично обстоятелството, че след като не е разговаряла с ответника по телефона, тя е преживяла домашно насилие, изразявяващо се в психически тормоз.

При така обсъдените доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, че се доказа упражнено над молителката домашно насилие от страна на ответника само в периода 23 – 27.07.2019г, когато в телефонен разговор ответникът казал на молителката: „Ще те удуша, ще те убия“, „Мърша“, от което молителката се е притеснила и изплашила.

Относно останалите цитирани в молбата случаи, а именно на 29.07.2019г, на 02.08.2019г. и на 06.08.2019г. съдът приема, че не се доказа по безспорен и категоричен начин упражнено над молителката от страна на ответника домашно насилие.

Не се установи и домашно насилие над малолетното дете, каквото би представлявало упражнено домашно насилие над майката в присъствие на детето. В молбата няма твърдения, детето да е чуло разговора между родителите си и такива данни няма в събраните по делото доказателства. С оглед твърденията на молителката, че се страхува за живота и този на детето си, съдът служебно е конституирал детето като пострадало лице.

Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1 от Закона за защита от домашното насилие, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Т.е., за да е основателна молбата, следва да се докаже, че е налице осъществено от ответника спрямо молителката домашно насилие, че ответникът е упражнил психическо насилие, което съгласно твърденията в молбата се изразява в заплаха за живота и, съдържащо се в думите „„Ще те удуша“, „ще те убия“, „че няма да стане нейната, че ще я срине“, „че Плевен ще й стане  тесен“.

При така събраните и обсъдени доказателства, съдът приема, че подадената молба е доказана частично по основание и следва да бъде уважена по отношение на молителката Н.И., а по отношение на малолетното дете няма доказано осъществено домашно насилие.

По отношение на посочените мерки, съдът намира следното:

При констатирано домашно насилие във всички случаи следва да бъде наложена  мярката по чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН, като бъде задължен извършителят да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителя. Съдът счита, че адекватни се явяват мерките по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН.

Ответникът следва да бъде задължен на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката Н.С.И.. Тази мярка не е обвързана с някакъв срок, а следва постоянно да се спазва от ответника.

Налице са условията да бъде наложена и мярката за закрила по чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН забрана ответника да приближава молителката Н. Станчена И., жилището, в което живее, на адрес *и местата за социални контакти и отдих на молителката, като за конкретизация на забраната следва да се определи, че не може да я приближава на разстояние по-малко от 50 метра. Срокът на мерките по чл.5, ал.1 и т.3 от ЗЗДН според нормата на чл.5, ал.2 от ЗЗДН е от три до 18 месеца. Съдът счита, че в случая подходящ е срок от три месеца, считано от издаване на временната заповед за защита. При определяне на този срок, съдът съобрази степента на упражненото насилие.

Ограничението за приближаване на молителката от ответника търпи изключения в случаите, когато страните се срещат за предаване на детето с оглед осъществяване на личните му контакти с бащата.

При този изход на процеса и на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 30лв. по сметка на ПлРС и глоба в размер на 200лв.

По разноските : Молбата е визирала четири случая на упражнено домашно насилие, от които се доказа един. Т.е разноските на молителката са 140 лева. По отношение на трите останали случая на упражнено насилие, които не се доказаха разноските на ответника са 450 лева.

          Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

          ПОСТАНОВЯВА МЕРКИ ЗА ЗАКРИЛА на основание чл.5, ал.1 от Закона за защита от домашното насилие, както следва:

           ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН Е.М.И. с ЕГН ********** *** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ спрямо Н.С.И. с ЕГН ********** ***.

          ЗАБРАНЯВА на основание чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН на Е.М.И. с ЕГН ********** *** ДА ПРИБЛИЖАВА на по-малко от 50 метра Н.С.И. с ЕГН ********** ***, жилището, в което живее на адрес * а също така да не доближава местата за социални контакти и отдих на молителката, за срок от три месеца, считано от 12.08.2019г., когато е издадена заповедта за незабавна защита с изключение на случаите, когато страните се  срещат за предаване на детето с оглед осъществяване на личните му контакти с бащата.

В останалата част за упражнено домашно насилие на 29.07.2019г,  на 02.08.2019г и на 06.08.2019г. ОТХВЪРЛЯ подадената от Н.С.И. с ЕГН ********** *** против Е.М.И. с ЕГН ********** *** молба като неоснователна и недоказана.

По делото е служебно конституирано като пострадало лице малолетното дете А.Е.И., като домашно насилие над него не се доказа.

ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД за постановените мерки за закрила на основание чл.15 ал.2 от ЗЗДН.

Заповедта и решението, на основание чл.16 ал.3 от ЗЗДН да се връчи на страните и да се връчи и изпълнява от полицейските органи по местоживеене на молителката и на ответника.

В случай на неизпълнение на заповедта, Е.М.И. с ЕГН ********** ***, ДА БЪДЕ ЗАДЪРЖАН НЕЗАБАВНО, на основание чл.21 ал.2 от ЗЗДН, за което да бъде уведомена прокуратурата.

ОСЪЖДА, на основание чл.5 ал.4 и чл.11 ал. 2 от ЗЗДН, Е.М.И. с ЕГН ********** ***, да заплати по сметка на ПлРС глоба в размер на 200.00 лв. и държавна такса за производството в размер на 30.00 лв.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Н.С.И. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Е.М.И. с ЕГН ********** *** деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 310 лв.

Решението може да се обжалва пред ПлОС в 7-дневен срок от връчването му на страните.

 

           

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: