РЕШЕНИЕ
гр. Кърджали, 14.06.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кърджалийският районен съд в публичното заседание на четиринадесети май през две
хиляди двадесет и първа година в състав :
Председател: Невена Калинова
при секретаря Анелия Янчева като разгледа докладваното от
съдията гр. N 888/2020г. и за да се произнесе, взе
предвид:
Делото е образувано по предявени от
ищеца И.Г.Я. срещу ответника С.Н.А. искове по чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, за
парични вземания, произхождащи от частично неизпълнение на договор за заем от
06.02.2008г. В исковата молба,
по която е образувано делото, ищецът твърди, че е предоставил на ответника сумата от 82 000лв., от които 59 000лв.
са заплатени на „Евробау“ ООД за погасяване на задължение на ответника и 23
000лв. са предадени в брой на ответника, като за удостоверяване на тези
отношения ищецът и ответникът подписали на 06.02.2008г. договор за заем, в
който описали начина на връщане на сумата, при уговорено възнаграждение в размер на 7 %
годишна лихва за целия срок на договора, която представлява стойността на
банковия ресурс, определен от „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД по договора за
банков кредит плюс два пункта годишно, защото за да предостави сумата от 82
000лв. за нужди на ответника, ищецът на
27.12.2007г. подписал договор за ипотечен кредит с „Райфайзенбанк /България/„
ЕАД за сумата 121 383.55 лв.
Ищецът твърди, че след усвояване на заемната сума, ответникът започнал да връща
задължението си по договора съгласно уговорките в него и последно е платена
вноска от 5 000лв. на 21.09.2017г. oт майката на ответника/Я.Г.А./, с основание изплащане на главница по договор за заем
от 06.02.2008г., след което ответникът престанал да обслужва задължението си по
договора за кредит и останали незаплатени 8 907.27лв. непогасена главница и 1
870.53лв. договорна лихва в размер на 7 % на година за периода от 21.09.2017г.
до 21.09.2020г. – дата на предявяване на иска, които суми претендира ответникът
да му заплати съгласно договор за заем от 06.02.2008г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на иска на 21.09.2020г., до
окончателното й изплащане.
Тези твърдения на ищеца,
макар и непълни относно срока на действие на договора, относно уговорения начин на връщане на
заемната сума и размера и времето на частичното изпълнение на договора за заем,
обуславящо претендираното частично неизпълнение, квалифицират отношението между
страните като заемно. Твърденията на ищеца са, че за да помогне на своя приятел - ответника,
ищецът изтеглил кредит, от който му предоставил 82 000лв., подлежащи на връщане
от ответника на ищеца с възнаградителна лихва за целия срок на подписания
помежду им договор от 06.02.2008г., по който е налице частично изпълнение,
което обуславя правния интерес на ищеца като кредитор да предяви осъдителен иск
за частично неизпълнените парични задължения за главница и възнаградителна
лихва.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът
с отговор на исковата молба оспорва иска за главница и възнаградителна лихва по
договора от 06.02.2008г., при възражение този договор да е нищожен, тъй като същият никога не е породил
действието си и противоречи на добрите нрави и морала, поради това, че е
използвана нуждата му от парични средства, защото не е получил одобрение за
отпускане на кредит от кредитен институт, както и договореният размер на лихва
от 7 % е по-висок от законната лихва към
този период и този процент на лихва е договорен независимо от това какъв е този
процент по договора за банков кредит. Освен възраженията, че не става ясно как
е формирана исканата главница и възнаградителна лихва, и не е ясно дефиниран
правопораждащият им факт, ответникът претендира, че исковете са неоснователни,
защото посочените в исковата молба суми от общо 82 000лв. са изплатени преди на
ищеца да са отпускани средства по договор за кредит от 27.12.2007г. и
уговорката между страните била заемът да бъде предоставен на ответника, за да
погаси свои задължения и да го върне на ищеца без да дължи възнаградителна
лихва, като не е фиксирана конкретна дата за връщането и лихва не е договаряна,
но след сключването на този договор, устен и неформален, ищецът поискал през
месец февруари 2008г. ответникът да подпише гаранционен документ за отпуснатия
заем, какъвто е подписан с обяснение на ищеца, че договорът няма да породи
действия с оглед на тежките условия по него. По постигнатата устна договорка
ответникът започнал да връща заема на вноски и в периоди, различни от
договореното в договора за заем от 06.02.2008г. и от погасителния план по договора
за кредит от 27.12.2007г., които факти безспорно според ответника биха довели
до предсрочна изискуемост на целия заем съобразно чл.7 и чл.8 т.3 от договора,
ако страните са основавали отношенията си на него, но такава изискуемост не е
била обявена, поради което ответникът релевира, че отношенията между страните
не се уреждат по представения договор, а по общите правила за предоставяне на
заем съгласно чл.240 и сл. от ЗЗД. Ответникът твърди, че от предоставянето на
заемната сума до пълното й погасяване, той като заемател е плащал според
възможностите си ежемесечно суми за погасяване, без това да е възразявано, като
е плащано по банков път, по посочената от ищеца банкова сметка, ***еди
сключване на договора за кредит на 29.11.2007г. в размер на 3 000лв. по
посочена от ищеца сметка за покриване на разходи по отпускане на кредита и на 24.01.2008г. за
покриване на такса по отпускането на кредита на ищеца/непосочена по размер/.Твърди
също, че през периода от 29.11.2007г. до 21.09.2017г. е заплатил на ищеца сума
от общо 147 940лв., надхвърляща дължимата сума по предоставения заем, като част
от сумите са внасяни по поръчение на ответника от други лица, посочени в
отговора на исковата молба, но по сметка на ищеца и със средства на ответника,
включително са правени плащания и от самия ищец, който получавал средствата от
ответника на ръка. Наред с това ответникът сочи, че ако ищецът претендира
право, произтичащо от договор за заем от 06.02.2008г., то той не притежава
такова, защото то е погасено по давност, тъй като заемателят е връщал заема на
вноски и в периоди, различни от уговореното в договора от 06.02.2008г. и от погасителния план по
договора за кредит от 27.12.2007г., като никога не е учредявана и посочената в
чл.4.1 в договора за заем от 06.02.2008г. ипотека в полза на заемодателя, които
две неизпълнения на договорни клаузи по силата на самия договор го правят
предсрочно изискуем още от 06.03.2008г. и поради неупражняване на правото на
заемодателя да получи дадената в заем сума, то се е погасило по давност на
07.03.2013г., а претендираната лихва се е погасила по давност на 07.03.2011г.
Обобщено, ответникът счита, че ищецът не притежава в патримониума си
претендираното право да получи търсената сума и претенцията му е неоснователна,
в т.ч. и неоснователно е твърдението, че ответникът е изпаднал в забава на
21.09.2017г.
Във връзка с възраженията на ответника, в първото съдебно заседание, проведено на 19.01.2021г.,
ищецът заявява, че не може да изпълни указанията на съда да допълни твърденията
си относно срока на действие на договора, уговореният начин на връщане на
заемната сума и размера и времето на частичното изпълнение на договора за заем,
поради което и с оглед възраженията на ответника, исковата молба е оставена без
движение за посочване на тези обстоятелства.В указания срок ищецът сочи, че
крайният срок за изпълнение на процесния договор за заем от 06.02.2008г.,
първоначално определен от страните по договора, е датата на която ответникът
върне към банката главницата от 82 000лв. по сключения от ищеца с
„Райфайзенбанк /България/“ ЕАД договор за банков кредит от 27.12.2007г., при
нови твърдения, че този договор за банков кредит е неразделна част от договора
за заем от 06.02.2008г. и неговите клаузи са инкорпорирани в последния, като
срокът за погасяване на сумата по договора за заем се установява от първия, предоставен на ищеца от банката кредитор кредитен
калкулатор, от който се вижда, че след като от сумата 121 383.55лв., отпусната по договора за банков кредит, се приспадне
сумата на заема от 82 000лв., се установява, че ответникът е следвало да връща
вноските по кредита до 25.08.2020г., когато е следвало да внесе последната
вноска от 549.23лв., като до датата на връщането на главницата от 82 000лв.
ответникът се е задължил да връща и всички задължения по договора за банков
кредит от 27.12.2007г., сключен между банката и ищеца, а поради подписвани
допълнителни анекси по този договор за разсрочване на плащанията по кредита,
погасявани и с лични средства на ищеца, за да не бъде обявена предсрочната му
изискуемост, крайният срок за плащане на главницата от 82 000лв. е разсрочван
във времето и съгласно последния анекс е до 25.09.2021г., когато е следвало да
се плати последна частична вноска от 387.58лв. Ищецът сочи, че не може да
посочи какви суми е заплатил ответникът по договора за заем, респ. по договора
за банков кредит, тъй като това е било задължение на ответника.
С така посочените твърдения, ищецът въвежда нови факти,
различни от тези в първоначалната искова молба, и наред с първоначално
посоченото правоотношение, релевира ново правоотношение, от което задължението
на ответника за връщане на заемната сума не е към ищеца, а към трето по делото
лице – банката кредитор на ищеца по договора за банков кредит от 27.12.2007г.,
и то не само за главница и възнаградителна лихва, но и за други типични за
банковия кредит плащания /такси, комисионни и др./, по който договор на
ответника е даден мандат да погасява задълженията към банката, докато се погаси
кредитна главница в размер на 82 000лв. Така ищецът сочи нов правопораждащ
факт, който не е заем, тъй като задължението на ответника за връщане на сумата
82 000лв. не е към ищеца, а към трето на делото лице. Това обстоятелство не е
посочено в исковата молба, нито в същата е посочено, че изпълнението на
ответника по договора за банков кредит обуславя изпълнението на договора за
заем от 06.02.2008г., при което съдът може да разгледа предявения иск
единствено на първоначално посочения от ищеца правопораждащ факт за предаване
на сума срещу задължение за връщане с възнаградителна лихва, като твърденията
на ищеца, че ответникът се е съгласил да изпълни поетите от ищеца към трето
лице задължения, съдът обсъди по същество, с оглед възраженията на ответника в
отговора на исковата молба, след които ищецът сочи обстоятелствата във връзка с
договора за банков кредит и доколкото по същество се установи, че страните са
преуредили отношенията си с обратна сила и дължимото е по договора за заем от
06.02.2008г. така, както се твърди в исковата молба.
За да приеме това, съдът при проверка на редовността на
исковата молба, изхожда от твърденията
за фактите, правопораждащи спорното право, а не и от представени към исковата
молба доказателства, и дава правна квалификация на спорното право въз основа на
тези факти, които ищецът не може да променя след връчване на исковата молба на
ответника, при което новите твърдения на ищеца относно срока за връщане на
заета сума, следва да се преценят по същество при изследване наличието на
твърдяно заемно правоотношение между страните по договор за заем от
06.02.2008г., което се отнася и до
посочения уговорен начин на връщане на заетата сума. Що се отнася до
непосоченото от ищеца частично изпълнение на договора за заем по размер и време,
при съобразяване на разпределение на доказателствената тежест по делото, за
това кои са подлежащите на установяване факти от ищеца и ответника по иск с
правно основание чл.240 от ЗЗД, ищецът следва да установи постигнато съгласие
между страните за договор за заем и реално предаване на сумата, предмет на
договора, а ответникът, че е върнал сумата, ако такива са твърденията му, респ.
ако твърди, че частично е изпълнил или задължението е погасено изцяло.
С оглед на горното, съдът прие, че е предявен иск за
връщане на частично неплатена заета сума и частично неплатена възнаградителна
лихва по договор за заем от 06.02.2008г., сключен между страните по делото, за
посочените в исковата молба размери, както и период на възнаградителна лихва.
Районният съд като прецени събраните
по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:
На 27.12.2007г. ищецът И.Г.Я.
сключва с „Райфайзенбанк/България/“ ЕАД договор за банков кредит за сумата
121 383.55 лв. с краен срок на погасяване на кредита 25.10.2023г., като
сумата по кредита се усвоява в срок до 30 дни след изпълнение на изискванията,
посочени в чл.2 от договора, еднократно по сметка на кредитополучателя с IBAN ***, BIC: ***,
и същата подлежи на
връщане с годишна лихва в размер на 7% за целия срок на кредита, която лихва,
представлява СБР/стойност на банковия ресурс, определен от банката - лихвеният
процент по междубанковите депозити за съответния период и валута по котировка
„предлага“ плюс законоустановените разходи на Банката, в т.ч. за поддържане на
ЗМР и свързаните с Фонда за гарантиране на влоговете, изчисляван текущо от
отдел „Ликвидност и инвестиции“ при Банката/ + 2 пункта надбавка годишно, и
която лихва може да се променя едностранно от банката в частта й за СБР, при
промяна на пазарните условия, считано от датата, посочена в уведомлението до
кредитополучателя, когато Банката изготвя нов погасителен план за дължимите по
кредита анюитетни вноски, който изпраща на кредитополучателя в 7-дневен срок от
влизането в сила на променената лихва.Уговорено е преди първо усвояване на суми
по кредита, заплащане на банката от кредитополучателя на комисионна за
управление от 2 % върху размера на кредита, като такава е дължима и ежегодно,
до 25-и януари на текущата година, в размер на 0.25 % върху непогасената част
от главницата, при уговорена дължима комисионна за ангажимент в размер на 0.5 %
годишно върху размера на неусвоената част от кредита за срока на управление.При
забава в плащането е уговорено кредитополучателят да дължи наказателна надбавка
към лихвата в размер на 12 пункта годишно.Уговорено е кредитът да се погасява с
една първа изравнителна вноска в размер на 539.43 лв. и със следващи 189 равни
месечни вноски, всяка от 1058.68 лв., дължими до 25-то число на месеца, считано
от 25.01.2008г. до 25.10.2023г., с приложима годишна лихва в размер на 7 %
съгласно погасителен план, неразделна част от договора, като вноските са
платими по сметка с IBAN ***, BIC: ***.Към договора са подписани Анекси N 1/29.03.2010г., N 2/24.06.2010г., N 3/04.06.2013г. и N 4/01.09.2017г., с които
съответно договореният лихвен процент първоначално е увеличаван съответно на 10
%/първите два анекса/ и на 8.65 %/третия анекс/ и впоследствие намален на 3.95
%, считано от 25.10.2017г./четвърти анекс/. С последния анекс N 4/01.09.2017г. е прието, че непогасената главница по кредита
е 77 080.98 лв.
На 06.02.2008г. ищецът И.Г.Я., в
качество на заемодател, и ответникът С.Н.А., в качество на заемател, подписват
договор за заем, в който засвидетелстват следните обстоятелства: поради това,
че С.Н.А. има необходимост от парични средства и не е получил одобрение за
предоставяне на кредит, той и И.Г.Я. са постигнали съгласие И.Г.Я. да сключи
договор за кредит, който да обезпечи със свой личен имот и средствата от
кредита да предостави на С.Н.А., срещу което последният е поел задължение да
изплаща всички дължими от И.Г.Я. вноски по сключения от него на 27.12.2007г.
договор за банков кредит с „Райфайзенбанк/България“ ЕАД, по който последната
поела задължение да отпусне кредит от 121 383.55 лв./посочено в преамбюла
на договора/; дефинират предмета на договора за заем от 06.02.2008г - заемодателят предоставя
на заемателя паричен заем от 82 000 лв. и вторият дължи на първия връщане
на сума, равна по размер на всички дължими от първия суми на „Райфайзенбанк/България“ ЕАД, ведно с всички
дължими лихви по договора за банков кредит/раздел I/; изразяват съгласие как се
предоставя заемът – сума от 59 000 лв. заемодателят, по искане на
заемателя, превежда на „Евробау“ ООД, с която се погасява задължение на
заемателя към „Евробау“ ООД и сума от 23 000 лв. заемодателят предоставя в
брой на заемателя, като договорът служи за разписка за предоставяне на тази
сума/раздел I/; уговарят срок на договора –
заемът се връща от заемателя на заемодателя съгласно сроковете и условията,
установени от договора за банков кредит/ раздел II/; уговарят, че заемателят дължи
на заемодателя годишна лихва в размер на 7 % за целия срок на договора и я
дефинират идентично както в договора за банков кредит от 27.12.2007г. като СБР +
2 пункта надбавка годишно, която се съгласяват, че се променя автоматично, ако
се промени лихвата по договора за банков кредит, oт датата на промяната по
последния; уговарят, че връщането на заема ще се извърши от заемателя на
вноски, дължими по банкова сметка *** ***, BIC: ***, на 25-то число на всеки
месец съгласно договора за банков кредит и приложения към него погасителен
план, като изрично посочват, че последният е неразделна част от договора между
тях, както и че при промени в този план, автоматично се променя и планът по
договора между тях/раздел III/. Ръкописно в договора, на първата му страница, към раздел I е допълнено, че „в деня на
връщане на дължимата сума от заемателя в размер на 82 000 лв., ще бъдат
приспаднати всички платени главници до момента върху тази сума“. В раздел IV уговарят обезпечението, което заемателят ще
предостави на заемодателя и в раздел V.5.1 постигат съгласие,
че сам заемодателят има право да иска връщане на заетата сума, заедно с
дължимата лихва, при условията на раздели I и II, а именно сумата 82 000 лв.,
подлежаща на връщане съгласно сроковете и условията по договора за банков кредит.
С отговора на исковата молба
ответникът сочи, че ищецът не черпи правата си от договор за заем от
06.02.2008г., защото двамата сключили неформален договор за 82 000 лв.,
които били платени преди отпускането на средства по договора за кредит от 27.12.2007г.,
с уговорка със заетата сума ответникът да погаси свои задължения и да я върне
на ищеца без да плаща възнаградителна лихва, като не бил уговорен и срок за
връщане, след което през месец февруари 2008г. ищецът поискал от ответника да
подпише гаранционен документ за отпуснатия заем.След подписване на заема,
ответникът започнал да връща заема на вноски и в периоди, различни от
договореното в договора заем от 06.02.2008г. и от погасителния план по договора
за кредит от 27.12.2007г. по посочената от ищеца банкова сметка, ***. две от
плащанията били на дати преди сключване на договора за кредит – на 29.11.2007г.
сума от 3 000 лв. за покриване на разходи по отпускане на кредита и на
24.01.2008г. за покриване на такса за отпускане на кредита, и през периода от
29.11.2007г. до 21.09.2017г. ответникът заплатил общо 147 940 лв., като
част от сумите били внасяни по поръчение на ответника от други лица, но по
сметка на ищеца и със средства на ответника, като включ. имало плащания от
самия ищец, който получавал средства за това от ответника на ръка.
Така съвпадащи са изявленията на
ищеца и на ответника, че първият е предоставил на втория в заем парични
средства в размер на 82 000 лв..Спорно е кога средствата са предоставени –
преди или след сключване от ищеца на договора за банков кредит и дали връщането
им е дължимо на основание подписания между ищеца и ответника договор за заем от
06.02.2008г., както и върната ли е изцяло заетата сума.
С отговора на исковата молба
ответникът представя вносни бележки в подкрепа на твърденията си за сочените
плащания, като вносните бележки в голямата си част се отнасят за внесени в
полза на ищеца по банкова сметка *** ***/посочена в договора за банков кредит
от 27.12.2007г. и в договора за заем от 06.02.2008г./ множество суми в периода
от 24.01.2008г. до 31.05.2017г., с посочено основание за плащане „захранване на
сметка“, „вноска по кредит“, „захранване на вноска“, „вноска по задължение“,
„захранване на сметка“, „кредит от А.“, „вноска“, и с посочени вносители освен С.Н./С.А./преимуществено/,
и И.Г.Я., Н.А., В.М.П., Р.А., Д.А.Н., К.А.,
Т.Д.Т., Т.Г.М., Т.Н., Г.М., всички посочени от ответника в срока по чл.131 от ГПК като лица, които по негово поръчение са внасяли суми в полза на ищеца, при
което и предвид, че вносните бележки са в държане на ответника, няма основание
да не се зачетат плащанията по тях, в т.ч. и поради оспорването на ищеца, че издател
на част от тези вносни бележки е „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, авторството на
които е установено от ответника по възложената му в откритото производство по
чл.193-194 от ГПК доказателствена тежест. Конкретно оспорено е от ищеца, че вносни
бележки, приети по делото, представляващи лист 56 гръб/за плащане на сума от
219.52 лв. в полза на Райфайзен застрахователен брокер/, лист 77 лице и гръб/за плащане на сума от 1045
лв. на дата 01.08.2016г. и на сума от 1050 лв. на 28.10.2016г./, лист 74 лице и
гръб/за плащане на 1 040 лв. на 26.02.2016г. и за плащане на 28.03.2016г. на
1040 лв./, лист 68 гръб/за плащане на 27.04.2015г. на сума от 1220 лв./, лист
67 лице/за плащане на 25.11.2014г. на сума от 1 145 лв./, и лист 66 лице и гръб/ за плащане на 28.07.2014г. на
сума от 1000 лв. и за плащане на 24.09.2014г. на сума от 1 145 лв./, са издадени
от „Райфайзенбанк /България/“, като от документацията по делото, в т.ч.
представена и от банката, се установява, че плащанията са извършени на
посочените дати, от посочените лица и в посочените размери по банкова сметка ***
***, поради което и на основание чл.194, ал.1 предл.1-во от ГПК следва да се
признае, че оспорването им не е доказано, в т.ч. и за първата посочена вносна
бележка, подписана и подпечатана от банката като издател така, както и
останалите оспорени такива, и по която плащането не е за погасяване на
задължение за главница и лихва.
От ответника са представени вносни
бележки за внесени суми по банкови сметки на ищеца в ПИБ както следва: 3 000
лв. на дата 29.11.2007г. лв. по банкова сметка ***, ***, с посочено основание „вноска по
депозит“; 1 500 лв. на дата 09.06.2010г. и 1000 лв. на дата 21.06.2010г.
по банкова сметка ***: ***, с посочени
основания съответно „такса образов. консулт“ и „захранване на сметка“, които не
могат да се зачетат като плащания, относими към процесното задължение, с оглед
на посоченото основание в тях.
От ответника са представени платежни
нареждания за платени чрез Зираат банк по банкова сметка ***, ***, суми както следва: 25 000 лв., датата не се
чете/установена от експертизата като дата 28.07.2017г./, 15 000 лв. на
23.08.2017г. и 5 000 лв. на дата 21.09.2017г., всички с основание за
плащане –изплащане на главница по заем по договор от 06.02.2008г., като по първите
две наредител е ответникът, а по третото наредител е Я.Г.А., за която сам
ищецът сочи, че е майка на ответника и това плащане е последното, което
ответникът прави в изпълнение на задължението си да върне кредита, без да
оспорва, че е приел тези три плащания като погасяващи задължението на ответника
за връщане на сумата от 82 000 лв..
Представени са и вносна бележка за
внесена на 01.06.2012г. в полза на Диана Петрова Радкова по сметка в Уникредит
Булбанк сума от 1 200 лв., с основание „задължение на И. Г.Я.“, както и
вносна бележка за внесена на нечетлива дата в полза на Райфайзен застрахователен брокер сума от
219.52 лв., по сметка в Райфайзенбанк с IBAN, ***, които не са относими към
процесното задължение за главница и възнаградителна лихва.
От основното и допълнителното заключение на
съдебно-счетоводната експертиза, неоспорени от страните по реда на чл.200, ал.3
от ГПК и изслушването на вещото лице в съдебно заседание се установяват
следните обстоятелства: При съобразяване на подписания от ищеца договор за
банков кредит от 27.12.2007г. и подписаните към него Анекси 1-3 и погасителни
планове към тях, както и плащанията за внесени за сметка от ответника суми, от
самия него и посочените от него лица/описани в таблица/, общо внесената сума
по банкова сметка ***: ***, е в размер на 91 838.95 лв., с която е
погасена главница от 30 431.84 лв. съгласно условията на банковия кредит,
като отделно ответникът е внесъл по сметка на ищеца в друга банка 45 000
лв..Ако последните се вземат предвид, то общо плащанията ще са 136 838.95
лв., които погасяват главница по банковия кредит до размер от 75 431.84
лв., като плащанията са изчислени върху главницата по банковия кредит, а не
върху главница от 82 000 лв., и при увеличаван във времето лихвен процент,
като непогасена до достигане на главница от 82 000 лв. е сума от
6 568.16 лв.Ако се приеме, че с последните три плащания от общо
45 000 лв. се погасява не само главница по банковия кредит, а и лихви, то
общо погасената главница ще възлиза на 73 777.51 лв., общо погасените
лихви ще възлизат на 59 404.66 лв. и към 21.09.2017г. непогасената
главница по договора за банков кредит до достигане на сумата от 82 000 лв.
е в размер на 8 222.49 лв., при забележка, че платената сума от
45 000 лв. не е прехвърлена за погасяване на задължения по договора за
банков кредит и е допустимо реалният остатък да е различен.Ако внесените от и
за ответника суми, при съобразяване, че дължима е главница от 82 000 лв./т.е.
тя е базата по кредита, а не тази, която е отпусната/, то съгласно условията на
банковия кредит ще е погасена главница от 88 372.75 лв., лихви от
44 699.43 лв. и 3 766.76 лв. други дължими плащания към
банката-комисионни, наказателни добавки, такси, отложени лихви, като са
съобразени лихвените проценти, които след сключване на договора са променени на
8.25 %, 10% и 8.65 %, за периодите, посочени от вещото лице.Ако внесените за и
от ответника суми при съобразяване, че дължима е главница от 82 000 лв. и
лихвите се определят в размер на 7 % върху база от 82 000 лв., то погасена
ще е главница от 99 211.19 лв., лихви от 34 925.17 лв. и такси от
2 702.59 лв., при общо платена до 21.09.2017г. сума от 136 838.95 лв.
С оглед тези изчисления на вещото
лице и заявените в исковата молба правопораждащи факти за предоставени парични
средства от 82 000 лв., подлежащи на връщане с възнаградителна лихва от 7
% годишно, следва да се приеме, че заетата е сума е върната, както ако
задължението е уговорено като безсрочно/ чл.240, ал.4 от ЗЗД/, така и ако е
срочно съгласно датите на погасяване на вноски по сключения от ищеца банков
кредит, кредитната главница по който не е 82 000 лв., а 121 383.55
лв., при разлика от 39 383.55 лв., каквато не е предоставяна на ответника
и за която не е налице основание за ангажиране на отговорността му за дължими
върху същата възнаградителни лихви, на
основание договор за заем.
В отговора на исковата молба
ответникът признава, че е подписал договора за заем от 06.02.2008г. като
обезпечаващ задължението му да върне на ответника вече получен заем от
82 000 лв. и счита, че така подписаният договор е нищожен, тъй като
противоречи на добрите нрави – чл.26, ал.1 предл.3-то от ЗЗД, с оглед
договорената лихва, която е по-висока от законната, в момент, когато той като
заемател е имал нужда от пари и не е получил одобрение от кредитна институция.
Доводът е несъответен на действащото към 06.02.2008г. Постановление N 72 на МС на МС от 8.04.1994 г. за определяне на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, което в чл.1,
ал.1 т.1 регламентира, че годишният
размер на законната лихва за просрочени задължения в левове е основният лихвен
процент на Българската народна банка за периода плюс 10 пункта. Т.е. годишната
законна лихва е не по-малко от 10 пункта/процента и уговорената с договора за
заем от 7 % е под нейният постоянен минимален размер.Доводът, че размерът на
лихвата от 7 % е договорен без оглед на това дали лихвените проценти ще се
намаляват и е предвидено те само да се увеличават, е несъответен на договора от
06.02.2008г., в който е постигнато съгласие, че лихвата се променя автоматично
съгласно промяната на същата по договора за банков кредит, т.е. независимо дали
се намалява или се увеличава. Ако обаче намалението е в полза на заемателя, то
увеличението на възнаградителната лихва, доколкото то е в зависимост от волята
на банката кредитор, към която заемателят не е задължен, не ангажира
отговорността му за възнаградителна лихва в процент по-висок от 7 %, по
следните съображения: първо, в исковата молба ищецът сочи за правопораждащ факт
поетото задължение от ответника да върне заема с годишна възнаградителна лихва от
7 % за целия срок на договора и не сочи този размер да е променян, като и
искането му за защита е за дължима договорна лихва в размер на 7 % годишно
съгласно договора за заем от 06.02.2008г., за периода от 21.09.2017г. до
21.09.2020г.; второ, по делото не са представени доказателства, че ищецът и
ответникът са постигнали изрично съгласие за друг процент на възнаградителна
лихва и едностранното изменение от банката на възнаградителната лихва към
увеличаване на нейния размер, макар и по двустранно подписани анекси, не
обвързва заемателя, защото той не е страна по договора за банков кредит и
защото едностранното изменение на лихвата от банката не обвързва и ищеца като
кредитополучател по договора за банков кредит, тъй като клаузата за това е
неравноправна и като такава е нищожна. С Решение N 92 от 09.09.2019 г. по т. д. N 2481/2017 г.
ВКС,
II т.о, приема, че
когато лихвата по чл.430, ал.2 от ТЗ е уговорена в отнапред известен за
кредитополучателя размер, клаузата, даваща право на банката да изменя
едностранно лихвата по кредита при промяна на БЛП, макар и неравноправна, не
обуславя нищожност и на уговорката за заплащане от кредитополучателя на
договорна лихва, формирана като сбор от БЛП с точно определен към датата на
подписване на договора размер в проценти и договорна надбавка, при което
изчисленията й следва да се направят по уговорения размер без да се имат
предвид последващите й изменения, които я увеличават.Трайно в практиката си ВКС
приема, че клауза, позволяваща на банката едностранно и периодично да определя
собствения си базов лихвен процент, дефиниран като стойност банковия ресурс,
чрез който се формира размерът на лихвите по договора - възнаградителни и
наказателни, е неравноправна по смисъла
на чл.143 т.10 от ЗЗП и за нея не се прилагат изключенията по чл.144 от ЗЗП,
тъй като промяната на базовия лихвен процент е изцяло в преценка на банката без
в договора да са посочени конкретни параметри на изменение на факторите, които
го формират, тежестта на участието на всеки един от тях, и кое определя
необходимостта от промяната му, т.е. не е налице обвързаност на изменението на
лихвения процент с конкретни обективни показатели, като напр. в случая компонентата
„законоустановени разходи на Банката“ като една от тези, формиращи стойността на
банковия ресурс, не позволява нито преди, нито при сключването на договора
кредитополучателят да получи конкретна информация каква е цената на услугата и
при какви условия банката ще може едностранно да я променя, което изцяло е в
противоречие с изискването за добросъвестност и води до неравновесие между
правата и задълженията на страните по договора за банков кредит, при което са
налице условията както на чл.143 от ЗЗП, поради липса на разписана обективна методика
за изменението и невъзможността съответно да се обоснове „основателна причина“
по чл.144, ал.2 т.1 от ЗЗП/ и в относимите му редакции към сключване на
договора/ или да се направи извод за допустимо едностранно изменение по причина
външни фактори „извън контрола на търговеца“ по чл.144, ал.3 т.1 от ЗЗП. И това
е от съществено значение, защото в срока на действие на договора за банков
кредит, част от който е изтекъл до датата на последното от ответника плащане
към ищеца, макар и по друга сметка, изпълнението по която е прието, възнаградителната
лихва като процентно изражение единствено е била увеличавана от банката по
размер.
С подписания между страните договор
от 06.02.2008г. е постигнато съгласие връщане на заема да се осъществи чрез
поемане на изпълнението от заемателя на дълга на заемодателя по договора за
банков кредит.Поемането на изпълнението – тогава, когато едно трето лице се
задължи към длъжника да изпълни вместо него или да поеме задължението му, без в
това съглашение да участва кредиторът, не е уредено изрично като съглашение в
ЗЗД, но сключването му е допустимо съгласно чл.9 от ЗЗД. Съглашението урежда
вътрешните отношения между длъжника и трето лице и длъжникът може да иска
реално изпълнение от третото лице, но само ако поетото изпълнение се основава
на валидно съглашение между длъжника и неговия кредитор.И ако към сключването
на договора от 06.02.2008г. е налице валидно съществуващо облигационно
отношение между ищеца като длъжник по договора за банков кредит и „Райфайзенбанк/България/“
ЕАД като кредитор по този договор за кредитна главница и годишна
възнаградителна лихва от 7 %, за каквито ответникът като трето лице се е
задължил да отговаря докато се достигне погасяване на главница от 82 000
лв., колкото не оспорва, че е получил като косвен заем чрез банков превод на сума
от 59 000 лв./т.нар. косвено предаване чрез депозиране на пари у трето
лице за погасяване на задължение на заемателя като длъжник на третото лице/ и реално на сума от 23 000 лв., то
валидно облигационно отношение между ищеца като длъжник и банката като кредитор
за плащане на възнаградителна лихва в размер по-висок от първоначално
уговорения не е възниквало нито към 06.02.2008г., нито след тази дата. За
недействително съглашение поемането на изпълнение не поражда действие така
както в случаите на изрично уредените в закона съглашения по чл.101 от ЗЗД -
встъпване в дълг и по чл.102 от ЗЗД - заместване в дълг/ а и комисионен договор
по чл.349 от ТЗ/. За разлика от последните, поемането на изпълнение може да
уреди и да преуреди отношенията между страните по него, защото то урежда
вътрешните им отношения и не се нуждае от съгласието на кредитора. Поради това
и отговорността на ответника не може да се ангажира от ищеца за плащане на
възнаградителна лихва по-висока по размер от уговорения, въпреки уговорката за
автоматичната й промяна в съответствие с договора за банков кредит, защото
клаузата за това в последния е неравноправна, а съгласно чл.7, ал.1 от ГПК
съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи, сключени с
потребител, какъвто в случая се явява ищецът, който в исковата молба не
основава иска си на клауза за едностранно изменение на възнаградителната лихва,
обусловена от уговорка за това в договора за банков кредит, но претендира
такава с оглед предмета на изследване на счетоводната експертиза и разширяване
на обема на правопораждащите факти в хода на делото, на които основава
неизпълнението на ответника. Както поради това, така и защото спорът не се
развива между потребителя и кредитора по договора за банковия кредит, съдът
няма задължение да осигурява възможност на страните по делото да изразяват
становище по наличието на неравноправни клаузи в договора за банков кредит,
пренесени и в договора, подписан между страните.Поради това и на основание неоспореното
експертно заключение, съдът приема, че по договора от 06.02.2008г. ответникът е
престирал дължимия резултат по поетото изпълнение и задължението му е погасено изцяло, което
обуславя отхвърляне на предявените главен и акцесорен искове.Отхвърлянето им следва
и от извода, че процесните суми се претендират на основание договора за заем, а
от установените факти следва, че поетата от ответника престация по договора за
банков кредит, по който не е страна, е изпълнена, с оглед уговорката между
страните за погасяване на кредита до
достигане на главница от 82 000 лв. с дължимите лихви/дори и с едностранно
увеличените от банката и другите дължими към нея разходи/, при което правото на
ищеца да иска връщане на заетата сума, за каквото страните изрично са
постигнали съгласие в раздел V oт договора за
заем от
06.08.2008г., е погасено. Да се приеме друго, че ответникът частично не е
изпълнил процесните задължения, ще е в противоречие с принципа за недопустимост
на неоснователното обогатяване, защото престирането по нищожен договор, в
частност по нищожна уговорка в него, ще е без основание съгласно чл.55, ал.1
предл.1-во от ЗЗД.
Съгласно чл.240, ал.1 от ЗЗД с
договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други
заместими вещи от същия вид, количество и качество, а заемателят се задължава
да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.Договорът за
заем е реален и преди предаване на престацията от заемодателя на заемателя е
необходимо постигане на съгласие между страните за вида и размера на тази престация
и за връщането й, без да е необходимо уговаряне на срок за това, тъй като
задълженията могат да бъдат както срочни, така и безсрочни. Съгласието за
връщане на сумата може да бъде постигнато и след предаване на сумата, защото
задължаването за връщане на определена сума може да е свързано с други
отношения между страните, но това съгласие е задължителен елемент от
фактическия състав на договора, тъй като без такова няма договор/ Решение N 379/13 от 06.01.2014г. по гр.д. N 171/2012г. на ВКС, IV г.о./.Фактическият състав на
договора за заем, регламентиран в разпоредбата на чл.240, ал.1 от ЗЗД, е
установен с договора от 06.02.2008г., в който наред с поетото изпълнение от
заемателя на задължението на заемодателя по банковия кредит, е поето и
задължение за престиране в полза на заемодателя, като изпълнението на всяко
едно ще погаси правото на последния да иска връщане на предоставената на заем
сума и съответно ще обуслови неоснователност на търсената с исковете защита,
при което съдът, с оглед установеното изпълнение, дължи да отхвърли исковете.
Без значение в случая е, че
заемодателят не е упражнил правото си да търси предсрочно дадената в заем сума
поради неточно изпълнение и поради непредоставяне на уговореното обезпечение по
договора. Срокът на договора е уговорен в полза на длъжника/чл.70, ал.1 от ЗЗД
и чл.430, ал.1 от ТЗ/, а правото да се обяви кредита за предсрочно изискуем
принадлежи на кредитора, арг. от чл.71 от ЗЗД, чл.60, ал.2 от ЗКИ и чл.432,
ал.1 от ТЗ, в т.ч. и когато длъжникът не
е предоставил обещаните обезпечения.А когато задължението е изпълнено от трето
лице дори против волята на кредитора, то е надлежно, щом той няма интерес то да
бъде изпълнено лично от длъжника и не доказва както в случая, че изпълнението
от посочените от ответника трети лица на дължимата от него заместима престация
не е погасило задължението, защото установява се, че сметката на ищеца е
заверена с платените по нея от тези лица суми съгласно чл.75, ал.3 от ЗЗД.
Съгласно трайната съдебна практика
позоваването на изтекла погасителна давност в преклузивния срок за отговор на
исковата молба е достатъчно, за да се приеме, че съдът е сезиран надлежно с
възражение за давност и дължи произнасяне по него. Евентуалната нередовност на
възражението, свързана с непълнота или липса на фактически твърдения относно
началния момент на давността или приложимия давностен срок, са от значение за
преценката на основателността на възражението, но не и за правомощията на съда
да разгледа възражението и да се произнесе по него. Определянето на началния
момент, от който тече погасителната давност, и на приложимата за спорното
вземане погасителна давност /обща по чл.110 ЗЗД или специална по чл.111 ЗЗД/ е
част от решаващата правораздавателна дейност на съда. Дори ответникът да е
навел фактически твърдения за началния момент на давността и за приложимата
давност, съдът не е длъжен да ги възприеме, а следва да разреши спора за
давността въз основа на фактите и доказателствата по делото и закона, който
урежда давността /Определение N 17/17.01.2018г. по т.д. N 2046/2017г., ТК, II
о., ВКС/.По възражението за давност съдът се произнася само, ако искът е
основателен, поради което и в случая не следва да излага съждения дали
претендирано от ищеца притезание е погасено по давност.
При този изход на делото и на
основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът има право на разноски по делото в пълен
размер, възлизащи на 150 лв. за платено възнаграждение на вещо лице и на
1 100 лв. за платено адвокатско възнаграждение, които се възложат в тежест
на ищеца.
Мотивиран от изложеното,
Районният съд
РЕШИ
:
ПРИЗНАВА за недоказано оспорването на истинността
на вносни бележки, представляващи лист 56 от делото - гръб/за плащане на сума
от 219.52 лв. в полза на Райфайзен застрахователен брокер/, лист 77 от делото -лице и гръб/за плащане на
сума от 1045 лв. на дата 01.08.2016г. и на сума от 1050 лв. на 28.10.2016г./,
лист 74 от делото - лице и гръб/за плащане на 1 040 лв. на 26.02.2016г. и за
плащане на 28.03.2016г. на 1040 лв./, лист 68 от делото - гръб/за плащане на
27.04.2015г. на сума от 1220 лв./, лист 67 от делото - лице/за плащане на
25.11.2014г. на сума от 1 145 лв./, и лист
66 от делото - лице и гръб/ за плащане на 28.07.2014г. на сума от 1000
лв. и за плащане на 24.09.2014г. на сума от 1 145 лв./, че издател на същите не
e „Райфайзенбанк /България/“ АД.
ОТХВЪРЛЯ предявените от И.Г.Я. с ЕГН
**********,***, срещу С.Н.А. с ЕГН **********,***, осъдителни искове за сумата 8
907.27 лв. частично невърната главница и 1 870.53 лв. договорна лихва за
периода от 21.09.2017г. до 21.09.2020г., ведно със законна лихва върху
главницата от 21.09.2020г. до окончателното й плащане, произтичащи от неизпълнение
на договор за заем от 06.02.2008г..
ОСЪЖДА И.Г.Я. с ЕГН **********,***,
да заплати на С.Н.А. с ЕГН **********,*** лв., представляваща разноски по
делото.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Кърджалийския окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия: