РЕШЕНИЕ
№ 56
гр. Перник, 06.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:ЛОРА Р. СТЕФАНОВА
ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Въззивно гражданско
дело № 20231700500817 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България № 49, бл.
53Е, вх. В, представлявано от управителите С.Н.Н. и Н.М.Л. срещу Решение №
988/16.10.2023 г. по гражданско дело № 6156/2022 г. по описа на Районен съд – Перник.
С обжалваното решение са отхвърлени исковете, предявени на основание чл. 422, ал.
1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 9 от ЗПК и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване на
установено по отношение на Е. В. Й., че дължи на „Профи Кредит България“ ЕООД сумата
от 439,52 лева, - неплатена главница по договор за потребителски кредит № ***, 160,99 лева
- неплатено договорно възнаграждение, 134,07 лева - законна лихва за забава от 16.01.2020 г.
до 05.05.2022 г. върху вземания за главница, договорно възнаграждение, за услуга „Фаст“ и
за услуга „Флекси“, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл.
410 ГПК - 28.06.2022 г., до окончателното изплащане на сумата, както и исковете, предявени
на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Е. В. Й. да заплати на „Профи Кредит“ ЕООД
сумата от 112,72 лева - възнаграждение за закупена услуга „Фаст“, както и 338,23 лева - за
закупена услуга „Флекси“, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба на 14.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземанията.
Предмет на въззивно обжалване е решението, в частта му с която е отхвърлен
1
установителният иск за сумата от 162.94 лв., представляваща част от претендираната
главница, както сумата от 13.00 лв., представляваща част от претендираната договорна
лихва. Изложени са съображения за неговата неправилност, поради направения от съда
извод за нищожност на клаузата за договорна лихва, който според въззивника противоречи
на разпоредбите на материалния закон.
Искането към въззивния съд е да отмени решението в обжалваната част и да реши
спора по същество, като уважи посочената предявените искове, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 30.06.2022 г. до окончателното плащане.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от ответника.
В съдебно заседание въззивният жалбоподател, чрез пълномощника юрисконсулт С.,
с писмена молба е заявил, че поддържа жалбата и моли съда да отмени решението в
обжалваната му част и да уважи исковете, така както са предявени. Претендира разноски.
В съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника – адв. П., с писмена молба е
заявил, че оспорва жалбата. Моли съда да потвърди решението в обжалваната му част.
Претендира разноски.
Окръжен съд - Перник, след като прецени при условията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от
ГПК събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и в обхвата на
правомощията си съгласно чл. 269 от ГПК, намира следното:
Според чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част.
Обжалваното решение е постановено от първонистанционен съд, в законен състав, в
изискуемата писмена форма и е подписано, поради което е валидно. В обжалваната му част,
съдът се е произнесъл при наличие на процесуалните предпоставки за съществуване и
упражняване на правото на иск и по предявените претенции, поради което е допустимо.
Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК при проверка на правилността му, въззивният съд е
ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи служебно за интереса на някоя от
страните, констатира нарушение на императивна материална норма /т. 1 от ТР 1/2013 г. по
тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/ или нищожността на правни сделки и отделни клаузи
от тях, които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността произтича пряко
от сделката или от събраните по делото доказателства /ТР 1/2020 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на
ОСГТК на ВКС/.
В настоящия случай предмет на спора е дължимостта на суми, представляващи
невърната главница и договорна лихва по договор за потребителски кредит, поради което на
основание чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи.
От представените пред районния съд писмени доказателства се установява, че между
страните е сключен договор за потребителски кредит „Стандарт“ № *** от ***, с който
въззивният жалбоподател се е задължил да предостави на ответника в заем сумата от 650 лв.
Страните са уговорили връщане на заетата сума за срок от 24 месеца, на равни месечни
погасителни вноски от по 39.90 лв., при годишен процент на разходите – 48.98% , годишен
лихвен процент – 41.00% и лихвен процент на ден 0.11%. Общата дължима сума по кредите
е 957.71 лв.
2
С договора страните са постигнали съгласие и за предоставяне на допълнителни
услуги „Фаст“ – за приоритетно разглеждане и изплащане на кредита и „Флекси“ – за
промяна на погасителния план, срещу възнаграждение в размер съответно 195.00 лв. и
585.00 лв., платими на 24 равни месечни вноски, заедно с вноските по кредите, всяка в
размер на 32.51 лв. Общото задължение по кредита е изчислено на 1737.71 лв., а общата
месечна вноска – на 72.41 лв. Уговореният падеж за плащането на последната е 15-то число
на месеца.
Заетата сума е предоставена на потребителя, като 650 лв. са преведени чрез Ийзи пей
на 16.12.2019 г.
От приетата от районния съд съдебно-икономическа експертиза, изготвена от вещото
лице В.В. се установява, че кредитополучателят е извършвал плащания в периода от
27.01.2020 г. до 18.03.2021 г., като е заплатил на кредитора общо сумата от 782.00 лв. В
счетоводството на въззивния жалбоподател тя е отнесени за погасяване, както следва: на
главница в размер на 210.48 лв., на договорна лихва в размер на 155.95 лв., на
възнаграждение по пакет в общ размер на 329.05 лв., на лихва за забава в размер на 16.76
лв., на такси по тарифата в размер на 70 лв. Осчетоводени са дължими суми по кредита -
главница – 439.52 лв., договорно възнаграждение – 160.99 лв., възнаграждение по пакет
услуги – 637.89 лв. и лихва за забава в размер на 134.07 лв.
Вещото лице е посочило, че ако се приеме, че с направените вноски са погасявани само
главница и договорна лихва, то останали дължими биха били главница в размер на 162.94
лв. и договорно възнаграждение в размер на 13.00 лв. за периода от 16.08.2021 г. до
15.12.2021 г., а ако се приеме, че е погасявана само главница, то тя би била изцяло погасена
и са надвнесени 132 лв.
При горните фактически констатации, настоящият състав намира от правна страна
следното:
Въззивникът "Профи Кредит България" ЕООД е финансова институция по смисъла на
чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са
набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.
Въззиваемият е физическо лице, което при сключване на договора за паричен заем, е
действало извън рамките на своята професионална дейност. Следователно страните имат
качество, съответно на потребител и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от ЗПК.
Сключеният между тях договор е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал.
1 от ЗПК и следва да отговаря както на общите изисквания за действителност, така и на
специалните такива, предвидени в ЗПК. На основание чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът следи
служебно за наличие на неравноправни клаузи в него.
Настоящият състав намира за неоснователен основният довод на жалбоподателя за
неправилност на извода на решаващия съд за нищожност на клаузата за дължимост на
договорно възнаграждение в размер на ГЛП от 41%.
Съгласно чл. 9 от ЗЗД договорната свобода на страните е ограничена само от
3
изискването за спазване на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Трайно в
съдебната практика се приема, че възнаградителна лихва, уговорена в размер над
трикратния, определен с постановление на МС за законната лихва за необезпечени кредити
и над двукратния - за обезпечени кредити е противоречаща на добрите нрави и съответно
нищожна на основание чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 9 от ЗЗД /в този смисъл решение №
378/18.05.2006 г. по гр. д. № 315/2005 г. на ВКС, решение № 906/30.12.2004 г. по гр. д. №
1106/2003 г. на ВКС, определение 9901/10.07.2025 г. на ВКС и други/. Това виждане се
споделя и от настоящия съдебен състав.
Към момента на сключване на договора за потребителски кредит, законната лихва е
определена с ПМС № 426/18.12.2014 г. /Обн., ДВ, бр. 106 от 23.12.2014 г., в сила от
1.01.2015 г. /. Съгласно чл. 1, ал. 1 от същото годишният размер за просрочени парични
задължения е в равен на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1
януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. Размерът на
основния лихвен процент на БНБ към 16.12.2019 г. съгласно Методика за определяне на
основен лихвен процент, приета с Решение № 149/16.12.2004 г., в сила от 1.02.2005 г. е
обявен на официалната страница на БНБ и е 0%. Следователно уговореният между страните
ГЛП от 41. 00 % надвишава трикратния размер на законната лихва, който е 10%. Клаузата
противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 9 от ЗЗД и съответно е нищожна на
основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. От изложеното следва, че кредитополучателят не дължи
заплащане на уговорената договорна лихва.
Нищожни са и клаузите за заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги
„Фаст“ и „Флекси“, както и за такси за извънсъдебно събиране на вземания.
Според Общите условия допълнителната услуга "Фаст" предвижда задължение за
ищеца да осигури приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителския
кредит, преди клиенти, които не са закупили тази услуга, а допълнителната услуга "Флекси"
предвижда възможност за кредитополучателя да променя погасителния план при
изпълнение на подробно посочени специфични изисквания.
Кредитополучателят е потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП, поради което за
сключения от него договор за потребителски кредит за приложими императивните правила
на ЗЗП. Такива са нормите, уреждащи неравноправността на договорните клаузи.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща
за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. С уговорените
възнаграждения за закупуване на двете допълнителни услуги се заобикаля разпоредбата на
чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като начисляването и събирането на подобно възнаграждение не
представлява плащане за услуга, а реално представлява прикрити разходи по кредита, с
които се надхвърля максималния размер на същите, предвиден в посочената норма. Следва
да се посочи, че възнаграждението за допълнителните услуги се дължи независимо дали ще
бъдат ползвани от потребителя, т. е. за възможността да му бъдат предоставени.
Принципите на добросъвестност и справедливост при договарянето изискват потребителят
да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не за хипотетично ползване
4
на такава.
Наред с горното, посочените допълнителни услуги представляват по принцип
съществуваща възможност за потребителя да преговаря с кредитора за промяна на
реквизитите на договора и без да дължи възнаграждение за това.
С оглед така изложеното, съдът намира уговорката между страните за заплащане на
възнаграждение за закупени допълнителни услуги "Фаст" и "Флекси" и за такса за
извънсъдебно събиране на кредита за нищожни на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК, поради
заобикаляне на установено законово изискване, регламентирано в разпоредбата на чл. 10а,
ал. 2 ЗПК. Предвид нищожността на посочените клаузи потребителят не дължи основаните
на тях задължения, а именно сумата от общо 1737.71 лв. – възнаграждения за пакети
допълнителни услуги и 70 лв. за такса. Дължима от него е единствено главницата в размер
на 650 лв. С извършените от кредитополучателя плащания в размер на общо 782.00 лв. той я
е погасил изцяло и няма други задължения към кредитора.
До същия краен извод е достигнал районния съд, поради което решението в
обжалваната му част е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника по
въззивната жалба следва да се присъдят направените от него разноски по делото в размер на
400 лв. за адвокатско възнаграждение. Последното е в минималния размер съгласно чл. 7,
ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. поради което не следва да бъде намалявано по направеното
от насрещната страна възражение за прекомерност.
Мотивиран от изложеното, Окръжен съд – Перник
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 988/16.10.2023 г. по гражданско дело № 6156/2022 г. по описа
на Районен съд – Перник, в частта с която са отхвърлени исковете за признаване на
установено по отношение на Е. В. Й., ЕГН ********** от ***, че дължи на „ПРОФИ
КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от управителите С.Н.Н. и Н.М.Л. сумата
от 162.94 лв., представляваща част от претендираната главница в общ размер на 439.52 лв.
по договор за потребителски кредит № ***, както сумата от 13.00 лв., представляваща част
от претендираното договорно възнаграждение в общ размер от 160.99 лв.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА на основание „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В,
представлявано от управителите С.Н.Н. и Н.М.Л. да заплати на адвокат сумата от 400.00 лв.
/четиристотин лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна
правна помощ.
Решението на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК не подлежи на касационно
5
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6