ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№…
05.03.2020
г., гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 53 състав, в закрито заседание на пети март през две
хиляди и двадесета година, в състав:
Районен
съдия: НЕДЕЛИНА МАРИНОВА
като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 357/2020
г. по описа на Районен съд – Варна, 53 състав, взе предвид следното:
Производството е образувано по иск, предявен
от „Т.М. Комерс“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, срещу „О.Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Илка Димова – Мазгалева – Изпълнителен директор, с правно основание чл.
49, вр. чл. 3 ГПК, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 386,16 лева, представляваща цедирано
вземане с предмет имуществена вреда, изразяваща се в удръжка от трудовото
възнаграждение на лицето Петър Красимиров Машев, ЕГН **********
– вноска месец януари 2015 г., причинена
в резултат от неправомерно поведение на служител/и на ответника – злоупотреба с
процесуално право, изразяваща се в продължаване на принудителното изпълнение по
изп.д.№ 20117170400637 по описа на ЧСИ Румяна
Тодорова, рег.№ 717, с район на действие Окръжен съд – Варна, по издадени
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 ГПК по
ч.гр.д. № 1533/2011 г. по описа на Районен съд – Варна, 25 състав, въпреки
знанието за липса на качеството поръчител на Петър Красимиров Машев по Договор за кредит за текущо потребление от
13.08.2007 г.
Съдът, при извършване на проверка относно
допустимостта на предявения иск, установи следното:
С влязло в сила Решение от 23.12.2019 г. по
в.гр.д. № 1848/2019 г. по описа на Окръжен съд - Варна, е отхвърлен предявеният от „Т. М.
Комерс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** срещу „О.Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, за
осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 386,16 лева, представляваща цедирано
вземане с предмет имуществена вреда, изразяваща се в удръжка от трудовото
възнаграждение на лицето Петър Красимиров Машев, ЕГН **********
– вноска за месец април 2014 г., причинена в резултат от неправомерно поведение
на служител/и на ответника – злоупотреба с процесуално право, изразяваща се в
продължаване на принудителното изпълнение по изп. дело
№ 637/2011 г. на ЧСИ Румяна Тодорова, рег. № 717, по издадени заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 ГПК по ч.гр.д. №
1533/2011 г. на РС - Варна, въпреки знанието за липса на качеството „поръчител“
на Петър Красимиров Машев, ЕГН **********, по Договор
за кредит от 13.08.2007 г., въз основа на който са издадени заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. дело № 1533/2011 г. на РС –
Варна и срещу Петър Машев е предприето принудително
изпълнение.
Съгласно т. 2 от мотивите на ТР №
3/22.04.2019 г. по т.д. № 3/2016 г. на ВКС, ОСГТК, при отхвърляне на частичния
иск като неоснователен, ищецът не би могъл успешно да предяви иск за останалата
непредявена част от вземането, тъй като с влязлото в сила решение, с което се
отхвърля частичният иск, се отрича цялото спорно право. Следователно СПН
обхваща цялото вземане, т.е. това решение се ползва със СПН и по отношение на
непредявената част от вземането, включително и относно правопораждащите
факти. Тази позиция на ВКС е изразена в т. 9 на Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСТТК на
ВКС - „обективните предели на СПН, когато правото е отречено, обхващат
установяване, че правото никога не е съществувало или че е съществувало от
момента на неговото възникване, но се е прекратило или погасило към момента на
приключване на съдебното дирене“. Силата на пресъдено
нещо на отхвърлителния диспозитив
по частичния иск разпростира действието си и за непредявената част, защото от
гледна точка на материалното право несъществуването на част от цялото вземане
поради неосъществяване на правнорелевантните за
възникване на твърдяното субективно материално право факти е равнозначна на
несъществуване и на разликата до неговия пълен обем според твърденията на
ищеца.
Безспорно настоящият иск се явява частичен,
доколкото е предявена само част от претенцията, произтичаща от едно и също
правно основание - злоупотреба с процесуално право, като твърдените от ищеца
факти са напълно идентични по двете дела. Разликата в делата се явява
единствено частта от цялото вземане, която се претендира, доколкото ищецът е
избрал път за защита чрез разделянето на цялото вземане на отделни вноски, въз
основа на наложения запор в изпълнителното производство за процесното
вземане.
Доколкото вече е налице произнасяне на съда с
влязло в сила решение по отношение на основанието за цялото вземане, с което е
отречена дължимостта на вземането, то последващи процеси за другите части от вземането се явяват
недопустими. Налице е сила на пресъдено нещо по
отношение на правопораждащия фактически състав, т.е.
е отречено цялото вземане. Поради това, е недопустимо съдът да пререшава спора
между страните, преразглеждайки отново основанието на вземането.
С оглед на това, предявеният в настоящото
производство иск се явява недопустим и производството по същия следва да бъде
прекратено.
На основания чл. 81 ГПК и чл. 78 ал. 4 и ал. 8 ГПК, съдът намира, че в полза на ответника следва да се присъдят и разноските
за производството, като съдът намира за основателно искането в отговора на исковата
молба за присъждане в негова полза на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева, на основание чл. 25 ал. 1 от Наредба за
заплащане на правната помощ.
Воден от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА
производството
по гр.д. № 357/2020 г. по описа на Районен съд - Варна, 53 състав, на основание
чл. 130 ГПК.
ОСЪЖДА „Т.М. Комерс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ НА
„О.Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, сумата от 100 (сто) лева, представляваща
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение,
на основание чл. 78, ал. 4 и ал. 8 ГПК, вр. чл. 25,
ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: