Решение по дело №531/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

№.......

 

гр. София, 06.11.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

    

     СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ - Д въззивен състав, в публичното заседание на тридесети октомври две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА

                                                                          Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА

 

     при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от мл. съдия Симеонова гр. д. № 531 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

     Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

 

     С решение № 269188 от 08.11.2019 г. по гр. д. № 72436/2018 г., Софийски районен съд, I ГО, 32 - и състав, е осъдил С.О., с адрес: гр. София, ул. „********, да плати на Е.Д.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 2 000 лв., частично от сума в общ размер 4 000 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 14.11.2018 г. до плащането, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от причинена фрактура в долния край на лъчевата кост на дясната китка и контузия на двете колена, настъпили на 21.04.2018 г. в гр. София, ул. „********, както и сумата 1 180 лв. - разноски по делото.

     В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ответника С.О., представлявана от кмета Й.Ф., чрез юрисконсулт И.М., с доводи за необоснованост, неправилност и незаконосъобразност на решението. Излагат се съображения, че в исковата молба ищцата е посочила дата на произшествието - 21.04.2018 г., а датата, посочена от свидетеля В., очевидец на инцидента, е 22.04.2018 г., т. е. налице е съществено разминаване между показанията на свидетеля и твърденията на ищцата. Посочва се, че е неясно по какъв начин съдът е определил размера на обезщетението за неимуществени вреди без да направи преценка на възрастта на ищцата, характера на увреждането, произтичащите от него физически и психологически последици, обема, тежестта, интензитета и продължителността на твърдените неимуществени вреди и в каква връзка са те с увреждането, при положение, че в съдебно - медицинската експертиза /СМЕ/ и в твърденията на свидетеля не се споменава за силни болки или за настъпили усложнения в здравословното състояние на ищцата. Предвид изложеното се моли въззивният съд да отмени обжалваното решение и да постанови такова в съответствие със задължителната практика на ВКС относно критериите за справедливост, установени в ППВС № 4/1968 г., и практиката за аналогични случаи. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

     Въззиваемата страна - Е.Д.Ч., чрез адвокат М.П., взема писмено становище в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК. Излагат се съображения, че датата на инцидента е доказана чрез приложената по делото медицинска документация, като противоречията с показанията на свидетеля се дължат на отдалечеността на събитието във времето. Претърпените болки се установяват от медицинските документи и от СМЕ, от която се установява и причинно - следствената връзка между настъпилото увреждане и инцидента. От показанията на свидетеля В. се установява, че ищцата не е можела да се обслужва и да се грижи за себе си. Исковата претенция е доказана не само чрез клинична картина, но и чрез свидетелски показания и медицинска експертиза, като всички критерии, установени с ППВС № 4/1968 г. са доказани. Моли се въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна, а първоинстанционното решение - потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на разноски.

 

     Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

 

     Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

     Разгледана по същество, същата е неоснователна.

     Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

     Въззивната инстанция намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като настоящият състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави и следното:

     Пред първоинстанционния съд е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД - за заплащане на обезщетение в размер на 2 000 лв. (частичен иск от 4 000 лв.) за претърпени от ищцата неимуществени вреди (болки и страдания) в резултат на настъпил на 21.04.2018 г., около 09:45 ч., инцидент - спъване в необозначена и необезопасена неравност на тротоара в близост до сладкарница „Фаворито“ на адрес: ул. „********, кв. „Лозенец“, в резултат на което ищцата е претърпяла увреждане - счупване на долния край на лъчевата кост на дясната китка и контузия на двете колена.

     От представената по делото епикриза на Е.Д.Ч., изготвена от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ - ЕАД от дата 21.04.2018 г. се установява, че на ищцата е поставена диагноза „счупване на долния край на лъчевата кост - закрито - дясно“, както и че е извършена оперативна намеса - под местна упойка е извършена мануална репозиция с гипсова имобилизация, назначен е постелен режим и консултация с рентгенолог. Ищцата е изписана в подобрено общо и локално състояние, с препоръки за провеждане на рехабилитационна програма в оздравителния период.   

     Представен е болничен лист за временна неработоспособност № Е20181261531, от който се установява, че ищцата е била в отпуск през периода 21.04.2018 г. - 21.05.2018 г., поради счупване на долния край на лъчевата кост.

     От представеното по делото съдебно - медицинско удостоверение № 405/2018 г., издадено от УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, се установява, че на 18.05.2018 г. на ищцата е извършен личен преглед, от горната част на дясната предмишница до основите на пръстите на дясната ръка ищцата е била с обездвижваща гипсова превръзка. При прегледа е установена фрактура в долния край на дясната лъчева кост и анамнестични данни за контузия на двете колена. Посочено е, че тези травматични увреждания са получени в резултат от действието на твърди тъпи предмети, каквито характеристики има и теренът  (тротоарната повърхност) и могат да се получат при спъване и падане, по време и начин, както съобщава прегледаната. Посочено е, че фрактурата в долния край на дясната лъчева кост е довела до трайно затруднение в движенията на горния десен крайник. Останалите увреждания сами по себе си са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

     От показанията на свидетеля - очевидец Г.М.В. се установява, че ремонтът на тротоара започнал в края на 2017 г. - началото на 2018 г. В събота, 22.04.2018 г., към 9,30 ч. - 10,00 ч. се случило падането на ищцата, като свидетелят пиел кафе, на два метра от тротоара. Момичето от кафенето ѝ помогнало, сложило лед на дясната ръка, след което ищцата отишла на преглед в „Пирогов“. Свидетелят твърди, че след инцидента същата не можела да пазарува, да се обслужва. Ръката ѝ била обинтована, според свидетеля претърпяла и операция. Почти 10 - 15 дни ѝ помагали, за да си занесе багажа. Според показанията на свидетеля в процесния участък са се случвали и други подобни инциденти, заявява, че дори след втората операция ищцата трудно движи ръката си, трудно работи, а и самият стрес е огромен.

     Съдът приема свидетелските показания, преценени по правилата на чл. 172 ГПК, за обективни, последователни и съответстващи на останалите събрани по делото доказателства.

     От приетата в хода на първоинстанционното производство и неоспорена от страните СМЕ, която настоящият съдебен състав, след преценка по реда на чл. 202 ГПК, кредитира напълно като компетентно изготвена, се установява, че вследствие на инцидента на 21.04.2018 г. ищцата е получила следните травматични увреждания: счупване на долния край на дясната лъчева кост, причинило на пострадалата трайно затруднение на движенията на десен горен крайник за срок по - дълъг от 30 дни; контузия на двете колена, причинила на пострадалата болка и страдание. Вещото лице е посочило, че съгласно представените писмени доказателства по делото получените увреждания са в причинно - следствена връзка с настъпилия инцидент (спъване в неравност/тротоарна плочка и падане върху терен). Ищцата е хоспитализирана в Първа клиника по ортопедия и травматология - Пирогов. По спешност под локална анестезия е извършена мануална репозиция на фрактурата и гипсова имобилизация. Пострадалата е поставена под наблюдение за 2 часа, с оглед сетивни и циркулаторни смущения на увредения крайник. Изписана е с подобрение, издаден е и болничен лист за 31 дена временна нетрудоспособност, с указания за последваща рехабилитация и физиолечение. В експертизата е посочено, че общият възстановителен период е продължил около 2 - 2,5 месеца. За в бъдеще при натоварване, промени във времето, пострадалата може да се оплаква от болка и дискомфорт в мястото на увредата.

     Въз основа на така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема от правна страна следното:

 

    Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително - гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични основания за освобождаването им от отговорност.

     Когато вредоносните последици настъпват от действие или бездействие на лице, на когото е възложено да извършва определена работа, то правният субект, който е възложил тази работа, следва да носи уредената в чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД гаранционно - обезпечителна отговорност за виновното деяние (действие или бездействие) на лицата, на които е възложил да поддържат в изправност тротоарните настилки, намиращи се на територията на общината. Когато при изпълнение на така възложената работа е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД. В този смисъл са задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в т. 2 от ППВС № 17 от 18.11.1963 г.

     Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в ППВС № 7/1959 г., юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.

     За да възникне обезпечително - гаранционната отговорност на възложителя за вреди, причинени при или по повод на уговорената работа, трябва в обективната действителност да са настъпили следните юридически факти: 1) деяние (действие или бездействие); 2) противоправност (несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение); 3) вреди (неблагоприятно засягане на имуществената сфера на увредения или накърняване на неговия телесен интегритет); 4) причинно - следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите имуществени и неимуществени вреди (вредоносният резултат да е закономерна, необходима, естествена, присъща последица от виновното противоправно поведение на делинквента); 5) вина на делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се предполага и 6) виновното лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на възложената работа.

     Отговорността на С.О. следва да се ангажира по реда на чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД, в качеството ѝ на юридическо лице по смисъла на ЗМСМА, тъй като дейностите по поддръжка и ремонт на поверените ѝ пътища, се осъществяват от нейни служители или други лица, натоварени за изпълнението им, които в конкретната хипотеза са бездействали и поведението им е в пряка причинно - следствена връзка с настъпилото процесно събитие, което се установява от обсъдените по - горе доказателства. Следва да се посочи, че предвид оплакванията във въззивната жалба, Общината не оспорва факта, че причина за спъването на ищцата е необозначена и необезопасена неравност на тротоара, а доказването и размера на претърпените от ищцата неимуществени вреди, и критериите, по които същите следва да бъдат определени.

     В този смисъл (при липса на оплаквания за настъпване на инцидента и при установена причинно - следствена връзка между него и настъпилите за ищцата увреждания) въпросът в кой точно ден е настъпило увреждането е ирелевантен за ангажиране отговорността на ответника. Само в допълнение следва да се посочи, че не е налице твърдяното съществено разминаване между показанията на свидетеля и твърденията на ищцата относно датата на настъпване на инцидента. Както от обстоятелствата, изложени в исковата молба, така и от представените медицински документи се установява, че увреждането е настъпило на 21.04.2018 г. Обстоятелството, че свидетелят В. посочва като дата 22.04.2018 г. не променя така направения извод, тъй като от датата на инцидента до проведеното открито съдебно заседание е минал период от около година и половина, поради което е нормално свидетелят да не си спомня точна дата. Следва обаче да се посочи, че последният заявява, че денят е бил събота - т. е. 21.04.2018 г.

     С оглед на така събраните и описани по - горе доказателства, съдът намира, че в причинна връзка с инцидента ищцата е претърпяла телесна повреда, вследствие на което за определен период от време е изпитвала болки и страдания. Налице е основание за обезщетение на претърпените неимуществени вреди.

     Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. В т. II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г. са дадени задължителни за съдилищата указания, според които понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението - характерът на увреждането, начинът на извършването му; претърпените болки и страдания, причинени неудобства и негативните психически изживявания; периодът на лечение и възстановяване, както и периодът, през който ищецът е търпял болки и страдания; прогноза за възстановяване и допълнителното влошаване състоянието на здравето, осакатявания, загрозявания и др.; общественото му положение;  възрастта на пострадалия; социално - икономическите условия в страната. Причиняването на неимуществени вреди от деликт, стоящи в пряка и непосредствена причинно - следствена връзка със съответното противоправно поведение, включително тези, свързани с негативни емоционално - психологически преживявания, подлежат на пълно и главно доказване по общия ред.

     За определяне на справедливия размер на обезщетението за причинени неимуществени вреди настоящият съдебен състав съобрази характера и тежестта на причинените телесни увреждания на ищцата - счупване на дясна лъчева кост (която се установява както от представената медицинска документация, така и от свидетелските показания), довела до трайно затруднение на движенията на десен горен крайник за срок по - дълъг от 30 дни, както и контузията на двете колена, имаща характер на лека телесна повреда, наложилата се оперативна интервенция - мануална репозиция на фрактурата и впоследствие гипсова имобилизация, възстановителния период при ищцата, който е продължил около 2 - 2,5 месеца. Въззивната инстанция отчита и допълнителните неудобства, които инцидентът е причинил на пострадалата - близо месец тя е била нетрудоспособна и възпрепятствана да полага труд, имала е нужда от помощ за пазаруване и в ежедневните грижи (което се установява безспорно от свидетелските показания). При определяне на размера на обезщетението следва да се съобрази, че макар към настоящия момент оздравителният период да е приключил и да липсват данни за настъпили усложнения, са налице остатъчни болки - ограничения на движенията (според свидетеля В. ищцата трудно движи ръката си), както и че за в бъдеще при натоварване, промени във времето, пострадалата може да се оплаква от болка и дискомфорт в мястото на увредата. Болките на ищцата от увреждането, както и изпитания стрес, са доказани по безспорен начин от показанията на свидетеля В.. Предвид изложеното, с оглед възрастта на ищцата към момента на увреждането - 65 г., възраст, предполагаща по - трудно и продължително възстановяване, както и с оглед социално - икономическите условия на живот в страната към 2018 г., въззивният съд намира, че сумата 4 000 лв. представлява справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за доказаните по делото болки и страдания, от които на ищцата следва да бъдат присъдени 2 000 лв., предвид предявяването на иска като частичен, в какъвто смисъл е и постановеното от Софийски районен съд решение. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди първоинстанционният съд изцяло е съобразил събраните по делото доказателства, като е взел предвид специфичните за конкретния случай обстоятелства, значими за установения в чл. 52 ЗЗД принцип на справедливостта. Съдебната практика приема като критерии за определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай.

     Предвид изложеното, поради съвпадането на крайните изводи на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд по отношение на предявения иск, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено на основание чл. 271, ал. 1 ГПК.

 

     По разноските:

 

     При този изход на правния спор, предмет на настоящото съдебно производство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК, разноски се дължат на въззиваемата страна в размер на 400 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК (л. 25 от въззивното дело), договор за правна защита и съдействие от 09.01.2020 г. и адвокатско пълномощно.

 

     С оглед цената на иска въззивното решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

 

     Предвид изложените съображения, Софийски градски съд

 

Р Е Ш И :

 

     ПОТВЪРЖДАВА решение № 269188 от 08.11.2019 г., постановено по гр. д. № 72436/2018 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 32 - и състав.

     ОСЪЖДА С.О., с адрес: гр. София, ул. „********, представлявана от кмета - Й.Ф., да плати на Е.Д.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК, сумата 400 лв. (четиристотин лева) - заплатено адвокатско възнаграждение във въззивното производство.

     Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            ЧЛЕНОВЕ:   1.                               2.