РЕШЕНИЕ №146
гр. Монтана, 1 април 2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на 11.03.2022 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ КАМАРАШКА
РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря Антоанета Лазарова в присъствието на прокурор Галя
Александрова, като разгледа докладваното от съдия Рени Цветанова КАНД № 61 по
описа за 2022 г. на Административен съд – Монтана, и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН.
С Решение № 66 от 14.12.2021 г.
по АНД № 390/2021 г. на Районен съд – Лом е отменено Наказателно постановление №
НП-56 от 03.08.2021 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Медицински надзор" – гр. София, с което на В.Р.Г. *** е наложена глоба от
650.00 лв. за това че не е отразил в медицинската документация, чрез писмено
документиране и подпис, прекъснатият от Панагия Петкова Стефанова започнат
болничен престой. Нарушението е квалифицирано на чл. 20, ал. 3 от Наредба №
49/18.10.2010 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят
устройството, дейността и вътрешния ред на лечебните заведения за болнична
помощ и домовете за медико-социални грижи.
В законния срок против решението е подадена
касационна жалба от
административнонаказващия орган, чрез изпълнителния директор Георги
Христов, подписана от юрк. Тютюнджиев, с пълномощно по делото, с която твърди,
че безспорно е доказано, че са били нарушени правата на пациента, като в
наказателното постановление правилно е приложена санкционната разпоредба на чл.
116к, aл. 1 от ЗЛЗ, за извършено нарушение на чл. 20, ал. 3 от Наредба № 49 от
18 октомври 2010 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят
устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична
помощ и домовете за медико-социални грижи. Отделно от това излага мотиви, че
АУАН е съставен от упълномощено лице. Процедурата по съставяне и връчване е
спазена. Съдържанието, както на АУАН, така и на НП отговарят на изискванията за
минимално съдържание на ЗАНН. Наказателното постановление съдържа точно и
конкретно описание на извършените нарушения. Районният съд неправилно и
необосновано е приел че не е налице отказ по смисъла на чл. 20, ал. 3 от
Наредба № 49 от 18 октомври 2010 г. Този извод на съда е в разрез с
установената по делото фактическа обстановка. Обстоятелствата, обуславящи отговорността
на жалбоподателя, се подкрепят изцяло от събраните доказателства в
първоинстанционното производство. В наказателното постановление изрично е
посочено, че нарушението е извършено на 30.01.2021 г., а е установено на
12.03.2021 г. Моли да бъде отменено в цялост горепосоченото съдебно решение,
постановено при неправилно приложение на закона по смисъла на чл. 348, ал. 2 от НПК и да бъде потвърдено процесното наказателно постановление като правилно и
законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационна
инстанция. За насроченото с.з., по пълномощие касаторът се представлява от юрк.
Сайков,, който моли да се уважи касационната жалба, както и им се присъди
юрисконсултско възнаграждение.
Ответната страна, чрез процесуалния си
представител адв. Р.Б. ***, в писмено становище заявява, че оспорва касационната
жалба като неоснователна и моли съда да
постанови решение, с което остави в сила решението на въззивния съд. Моли присъждане
на разноски, направени пред АдмС – Монтана.
Излага мотиви, че изводите на въззивния съд са правилни и законосъобразни, а
именно няма умисъл за извършване на твърдялото нарушение, а съгласно чл. 6 от ЗАНН само виновно извършените нарушения се наказват. Непопълването на
приложение 3 от Наредба № 49 от 18.10.2010 г. е поради самоволното напускане от
пациентката на отделението и невъзможност да подпише този документ, в който
като задължителен реквизит се изисква полагането на подписа на пациента. Този
документ (приложение 3) представлява документ с декларативно действие на
пациента за напълно осъзнато и желано прекратяване на започналия престой в
болница и прекратяване на осъществяваното болнично лечение/диагностика и
наблюдение. АУАН е съставен повече от 3 месеца след откриването на нарушителя и
така е погазена разпоредбата на по чл. 34 от ЗАНН. Счита, че в НП липсват
мотиви защо е наложена глоба в размер на 650 лв., а не 300 лв., какъвто е
минималният размер по чл. 116к, ал. 1 от ЗЛЗ. В с.з., редовно призован, не се
явява и не се представлява.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваното
решение на РС – Лом е правилно и законосъобразно. В хода на проведеното
административнонаказателно производство са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Извършената проверка е непълна, поради
което на наказаното лице е вменено нарушение, което не е извършило и това прави
издаденото НП незаконосъобразно и същото правилно е отменено от районния съд. Решението на въззивния съд е обосновано и
мотивирано. Предлага същото да бъде
потвърдено.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК във вр. чл. 63в ЗАНН, срещу съдебен акт, подлежащ на
касационен контрол и от надлежна страна, с правен интерес от обжалването,
поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана относно
основателността ѝ.
Разгледана по същество, същата е
неоснователна.
Настоящият касационен състав при Административен съд –
Монтана, след като обсъди наведените в жалбата основания и при извършената
служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК намира
следното:
За
да потвърди издаденото наказателно постановление, съставът на Районен съд – Лом
приема, че в АУАН и в НП като нарушена разпоредба е записан чл. 20, ал. 3 от
Наредба № 49/18.10.2010 г. Според тази норма „Отказът на пациента да бъде приет
в лечебното заведение след информирането му от специалист за нуждата от това,
включването му в листа за планов прием или отказът му да бъде включен в нея се
документират задължително писмено срещу подпис или друг инициализиращ знак на
пациента в лист за преглед на пациента в консултативно-диагностичния блок/в
спешното отделение съгласно образеца по приложение № 2а. Отказът на пациента от
продължаване на започналия престой в лечебното заведение се изготвя по образеца
по приложение № 3". Както актосъставителят, така и АНО са имали предвид
второто изречение на чл. 20, ал. 3, тъй като става въпрос за пациентка, която е
прекъснала престоя си в лечебното заведение. В случая обаче съдът намира, че от
д-р В.Г. не е допуснато нарушение на въпросната разпоредба. Това е така, защото
пациентката Панагия Стефанова самоволно е напуснала лечебното заведение, без
знанието и уведомяването на д-р Г.. В тази насока са както показанията на
разпитаната свидетелка Румяна Ванчева, така и събраните по делото писмени
доказателства (вкл. подадената от внучката на пациентката жалба). При това
положение обективно не е възможно да се попълни приложение № 3 към чл. 20, ал.
3 от Наредба № 49/2010 г. Разпоредбата сочи, че отказът на пациента се изготвя
по образец. В конкретния случай пациентката е напуснала лечебното заведение без
предупреждение, а лекуващият лекар д-р В.Г. е разбрал за отсъствието ѝ на
следващия ден. Затова и няма как да бъде съставен въпросният документ.
Фактическата обстановка е описана по идентичен начин и в АУАН, и в НП. Преди
издаването на последното обаче, АНО има задължение да провери всички
обстоятелства и доказателства по делото и едва при безспорно доказано
нарушение, авторът му и неговата вина, да наложи санкция. АНО не е освободен от
задължение да проверява констатациите в АУАН, но това задължение не е
изпълнено, тъй като фактологията е преповторена в НП. Няма как да се установи с
подписите на двама свидетели нежеланието на пациентката. Панагия Стефанова си е
била тръгнала и няма как да заяви отказа си да продължи престоя. Затова и не би
могло с подписите на двама свидетели да се удостовери такъв отказ. В приложение
№ 3 към чл. 20, ал. 3 от Наредба № 49/2010 г. не е предвидено отказ да се
удостоверява с подписи на свидетели. В бланката е предвидено да се полагат
подписите на лекуващ/дежурен лекар и на декларатора. Това е още един аргумент в
подкрепа на извода, че пациентът трябва да заяви изрично отказа си и това да се
удостовери документално. При положение, че Стефанова си е тръгнала без знанието
на лекаря, то не може да се състави документа по приложение № 3. В НП е
описано, че д-р Г. е бил уведомен по телефона от внучката на пациентката. Дори
да се приеме за вярно това твърдение, то не променя факта, че Панагия Стефанова
е напуснала болничното заведение в отсъствие на лекуващия лекар. Затова съдът
приема, че не е налице отказ, който да може да бъде удостоверен с изготвяне на
документ по приложение № 3. Поради което се налага изводът, че д-р Г. не е нарушил разпоредбата на чл. 20,
ал. 3 от Наредба № 49 от 18.10.2010 г., съответно и наложената с НП на основание
чл. 116к, ал. 1 от ЗЛЗ глоба в размер на 650,00 лв. следва да бъде отменена.
Предмет на касационна проверка е въззивното решение и
съответствието му с материалния закон, респ. допуснати от съда съществени
процесуални нарушения.
Между страните няма спор по обстоятелствата, а именно че
пациентката Панагия Стефанова самоволно и без знанието на лекуващия си лекар
д-р Г. е напуснала лечебното заведение, без да заяви изрично това свое
намерение пред болничното заведение и без да оформи какъвто и да е документ при
напускането си.
За
установеното бил съставен АУАН № А-51/04.06.2021 г. като от правна страна
нарушението било квалифицирано като такова по чл. 20, ал. 3 от Наредба № 49/18.10.2010 г.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено атакуваното НП.
Административен съд – Монтана, касационен състав намира, че
обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо и по същество правилно и законосъобразно.
Точно е приложен материалният закон. Настоящият касационен състав възприема
изцяло фактическата обстановка, описана от въззивния съд, като същата е
установена след прецизна проверка и анализ на събраните по делото
доказателства. Съдебният състав изцяло споделя мотивите на въззивния съд, без
да счита за необходимо да ги преповтаря, като намира, че същите изцяло
кореспондират със събраните по делото доказателства, като на основание чл. 221,
ал. 2 от АПК ги възприема изцяло като мотиви към настоящето решение.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, безспорно
се установява, че от страна на лекуващия лекар на пациентката по никакъв начин
не са били нарушени правата ѝ, тъй като обстоятелствата по развилата се
ситуация говорят за действия от нейна страна, предприети изцяло без знанието на
д-р Василев. Неоспорим е фактът, че след като същата самоволно, в отсъствието и
без знанието на лекаря, напуснала болничното заведение, същият е бил изправен
пред фактическа невъзможност да състави документ по образец приложение № 3 Наредба
№ 49 от 18.10.2010 г., тъй като този документ по същество има декларативен
характер и съдържа реквизити относно волеизявление на пациента. Това
самоволното напускане на болничното заведение от пациент, обуславя обективна
невъзможност от съставянето на какъвто и да било документ от лекаря, където да
има изрично изразено желанието на пациента за напускане, удостоверено с неговия
подпис.
При служебна проверка на решението съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира решението за допустимо, валидно и в съответствие с
материалния закон.
По тези
съображения жалбата следва да се отхвърли, а оспореното решение като правилно
да бъде оставено в сила.
При този изход
от дело, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН и предвид надлежно заявеното от
процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски за
касационна инстанция, касаторът следва
да бъде осъден да заплати сторените разноски, представляващи хонорар за един
адвокат, съгласно представения Договор за правна защита и съдействие.
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр.
чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Монтана.
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА като правилно решение № 66 от 14.12.2021 г. по АНД
№ 390/2021 г. на Районен съд – Лом.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция
„Медицински надзор“ – гр. София, бул. „Св. Г. Софийски“ № 3, ЕИК ********* да
заплати на В.Р.Г., ЕГН **********, адрес *** разноски по съдебното производство
пред касационна инстанция в размер на 300 (триста) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: