№ 82
гр. Русе , 22.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ в публично заседание на
шести април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анета Георгиева
Членове:Татяна Черкезова
Николинка Чокоева
при участието на секретаря Вероника Якимова
като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Въззивно гражданско дело
№ 20214500500142 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е обжалвало решението на Русенския районен
съд, постановено по гр. д. № 1131/2020 г., с което е признато за установено по
отношение на дружеството, че П. Л. Ш. и А. Д. П. не дължат солидарно
сумата в общ размер 1 842,49 лева, от които: главница – 709.39 лева, законна
лихва – 2.76 лева за периода 17.12.2019 – 17.12.2019 г., неолихвяеми вземания
– 551.88 лева, разноски по изпълнителен лист – 148 лева, както и 430.46 лева
допълнителни разноски и такси по Тарифата към ЗЧСИ по изп. дело №
1475/2019 г. по описа на ЧСИ рег. № *** на КЧСИ в частта, в която е
образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 2660/2009
г. на РРС, поради погасяване на задълженията по давност. Развива оплаквания
за неправилност и необоснованост на решението, иска отмяната му и
пререшаване на спора по съображения, подробно изложени в жалбата.
Ответниците П. Л. Ш. и А. Д. П. считат жалбата за допустима, но
неоснователна и искат потвърждаване на решението. Претендират адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА.
1
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна в
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Производството по делото е образувано по предявените от П. Л. Ш. и А.
Д. П. против „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД гр. София отрицателни установителни
искове с правно основание чл. 439 от ГПК за установяване недължимост в
условията на солидарност на сумата в общ размер 1 842,49 лева, от които:
главница – 709.39 лева, законна лихва – 2.76 лева за периода 17.12.2019 –
17.12.2019 г., неолихвяеми вземания – 551.88 лева, разноски по изпълнителен
лист – 148 лева, както и 430.46 лева допълнителни разноски и такси по
Тарифата към ЗЧСИ по изп. дело № 1475/2019 г. по описа на ЧСИ рег. № ***
на КЧСИ в частта, в която делото е образувано въз основа на изпълнителен
лист, издаден по ч. гр. д. № 2660/2009 г. на РРС, поради погасяване на
задълженията по давност и липсата на надлежно уведомяване за извършената
цесия съобразно изискването на чл. 99 от ЗЗД по отношение само на П.Ш..
По делото не е спорно, че по ч. гр. д. № 2660/2009 г. Русенският
районен съд е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417
от ГПК в полза на „Алианц банк България“ АД солидарно срещу П. Л. Ш. и
А. Д. П. за сумите 727.57 лева просрочена главница, ведно със законната
лихва от 27.05.2009 г. до окончателното изплащане, 1.79 лева лихва върху
редовната главница от 02.04.2009 г. до 26.05.2009 г., 4.70 лв. лихва върху
просрочената главница от 25.12.2008 г. до 26.05.2009 г., 0.11 лв. неустойка от
02.04.2009 г. до 26.05.2009 г., както и 75 лв. разноски. Въз основа на
издадения изпълнителен лист е образувано изп. дело № 496/2009 г. по описа
на ЧСИ рег. № 760 с район на действие РОС.
По отношение на А.П. последното изпълнително действие по делото е
предприето на 20.01.2011 г. с изпращане на запорно съобщение за налагане на
запор върху трудово възнаграждение, получено от работодателя на 01.03.2011
г., който запор впоследствие е вдигнат на 11.03.2011 г. Други действия по
2
принудително изпълнение спрямо длъжницата не са предприемани в
двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и считано от 20.01.2013 г. е
настъпила законовата перемпция по отношение на процесните вземания.
В хода на изпълнителното производство са предприети действия по
принудително изпълнение и спрямо длъжницата П.Ш., последното от които е
изпращане на запорно съобщение на 20.07.2012 г. за налагане на запор върху
трудово възнаграждение, получено от работодателя на 25.07.2012 г. Срещу
Ш. също не са извършвани други действия в срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от
ГПК. Такива са предприети обаче след настъпилата на 20.07.2014 г.
перемпция, чрез изпращане на 25.05.2016 г. на запорно съобщение за налагане
на запор върху трудово възнаграждение, получено от работодателя на
31.05.2016 г.
С постановление от 17.08.2018 г. ЧСИ Ц.Г. е прекратила
производството по изпълнително дело № 496/2009 г. на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 от ГПК.
По молба на взискателя „Алианц банк България“ АД е върнат в
оригинал изпълнителният лист, послужил като основание за образуване на
изпълнителното производство, за което по делото е приложена разписка.
Жалбоподателят „ЕОС Матрикс“ ЕООД се легитимира като взискател
по силата на договор за прехвърляне на парични вземания, сключен с
„Алианц банк България“ АД на 10.01.2019 г. и въз основа на два
изпълнителни листа – по ч. гр. д. № 2659/2009 г. и № 2660/2009 г. по описа на
РРС, на 14.11.2019 г. е образувано ново изпълнително дело № 1475/2019 г. по
описа на ЧСИ рег. № *** М.М., по което ЧСИ е наложил запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника П.Ш. на 31.01.2020 г. По това
изпълнително дело длъжницата А.П. е получила съобщение за образуваното
дело с взискател дружеството-жалбоподател и е уведомена за извършената
цесия на вземанията на банката-кредитор.
Чрез иска, предмет на разглеждане в съдебното производство,
длъжниците са оспорили вземанията, като са се позовали на изтекла
погасителна давност. С обжалваното решение районният съд е приел, въз
основа на установените по делото обстоятелства, че изпълнително дело №
3
1475/2019 г. по описа на ЧСИ М. е образувано след изтичане на погасителната
давност по отношение и на двете длъжници, тъй като последните валидни
изпълнителни действия са наложените запори на трудовите възнаграждения
на 20.01.2011 г. спрямо А.П. и на 20.07.2012 г. спрямо П.Ш..
Решението на районния съд е валидно и допустимо. По същество то се
явява правилно и следва да бъде потвърдено. Искът по чл. 439, ал. 2 от ГПК е
едно от средствата за правна защита срещу незаконно принудително
изпълнение, обусловено от липсата на материалноправните предпоставки на
изпълнителния процес. Същият предоставя възможност на длъжника чрез
отрицателен установителен иск да оспори съществуването на изпълняемото
право въз основа на новонастъпили факти, като в случая длъжниците и
ответници по жалбата са навели доводи, че вземанията на взискателя са
погасени по давност.
Погасителната давност е правен способ за погасяване на вземания,
регламентиран в чл. 110 и сл. от ЗЗД, който законът свърза с бездействие от
страна на кредитора за определен срок. Съгласно разпоредбата на чл. 110 от
ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за
които законът не предвижда друг срок. Разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД
определя началния момент на давностния срок като го свързва с деня, от
който вземането е станало изискуемо. Този общ принцип, заложен в
цитираната разпоредба, намира приложение във всички случаи, освен когато
със закон не е предвидено друго. Ако вземането бъде прехвърлено на друго
лице, нова давност не започва да тече.
Съгласно чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, давността се прекъсва с предприемане
на действия за принудително изпълнение и от този момент започва да тече
нова давност. В тази връзка, не могат да се споделят възраженията на
жалбоподателя, че давността не е била изтекла към момента на образуване на
изпълнително дело № 1475/2019 г. по описа на ЧСИ М., поради това, че са
искани и извършени действия по предходното изпълнително дело, както и
предвид отбелязванията на ЧСИ за последното извършено действие през 2016
г. Както беше посочено по-горе, изпращането на запорно съобщение на
25.05.2016 г. за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на П.Ш.,
получено от работодателя на 31.05.2016 г. е извършено след настъпилата
4
законова перемпция на вземанията по отношение и на двете длъжници –
20.01.2013 г. и 20.07.2014 г. Без правно значение е дали съдебният изпълнител
ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще
направи това. В случая извършените от ЧСИ действия на 25.05.2016 г. са без
правна стойност и не биха могли да прекъснат погасителната давност, тъй
като са извършени по едно прекратено по право принудително производство,
независимо, че едва на 17.08.2018 г. ЧСИ е издал постановление в този
смисъл. Не може да бъде споделено и разбирането, че по отношение на
давността следва да намери приложение тълкуването на закона, изразено в
ППВС № 3/1980 г. Даденото в този тълкувателен акт разрешение е обявено за
загубило сила с ТР № 2/2013 г. на ОСГТК. За разлика от исковия процес, в
изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът, чието вземане
е съдебно потвърдено, може да иска нови изпълнителни способи, ако не е
удовлетворен или да бездейства, като законът придава правно значение на
неговото поведение в изпълнителния процес – при поискване и предприемане
на действия по принудително изпълнение давността се прекъсва, а при
бездействие давността тече. В разглеждания случай, от последните
предприети изпълнителни действия спрямо всяка от длъжниците – на
20.01.2011 г. и 20.07.2012 г., кредиторът е бездействал и така вземането му е
погасено по давност към 20.01.2016 г. и съответно – 20.07.2017 г. По
изложените съображения и мотивите на първоинстанционното решение, към
които съдът препраща на основание чл. 272 от ГПК, предявените искове са
основателни. Решението, с което са уважени, следва да бъде потвърдено, а в
тежест на жалбоподателя съдът възлага разноските в настоящото
производство за адвокатско възнаграждение на ответниците, определено по
реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА, в размер на 718 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260633 от 23.12.2020 г., постановено по
гр. д. № 1131/2020 г. на Русенския районен съд.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД гр. София с ЕИК ********* да
5
заплати на адв. В.Р. от АК - Русе сумата 718 лева- адвокатско възнаграждение
в производството пред Окръжния съд,по чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6