О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №1451
гр. Пловдив,
13.06.2017г.
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ХІV гр. състав, в закрито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
РАДОСЛАВ РАДЕВ
ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА
Като разгледа
докладваното от съдия Иванова ч. гр. д. № 1311 по
описа на съда за 2017 г. и взе предвид следното:
Производство по реда на
чл. 577 ГПК.
Постъпила е жалба
Вх. № 16565/26.05.2017г от
И. Н. К. – ДСИ в СИС при РС – Пловдив против определение от 28.04.2017г. на
съдията по вписванията към РС - Пловдив, с което е отказано заличаване на
възбрана върху имот, собственост на длъжника по ИД № 4016/2015 г. по
описа на СИС при РС-Пловдив, 4 р. – К. М. Т., поискано с писмо вх. № 11826/28.04.2017г по
входящия регистър на Службата по вписванията – Пловдив при АВ от ДСИ при РС –
Пловдив поради не внасяне на такса за заличаване на възбраната в азмер
на 7,50 лв.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на
определението, което се иска да бъде отменено, като на съдията по вписванията
се разпореди да извърши заличаването.
Пловдивски окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата и данните по делото, намира следното:
Жалбата
е подадена от процесуално легитимирано лице съгласно ТР № 7/2012г срещу отказ
на съдия по вписванията да извърши заличаване на вписана възбрана, т.е. срещу
акт, който прегражда възможността охранителното производство да завърши по
желания от молителя начин, поради което
е допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Изпълнителното производство, по което е
наложена и вписана процесната възбрана на имот на длъжника, е прекратено с
постановление на ДСИ от 29.03.2017г на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК – поради
погасяване на дълга по изпълнителния лист.
В изпълнение на служебното си задължение по
чл. 433, ал. 2 ГПК и след влизане в сила на постановлението за прекратяване ДСИ
е постановил служебно вдигане на наложената възбрана, като е поискал от съдията по
вписванията заличаването й.
Постановеният
отказ е мотивиран с невнасяне на дължимата за заличаване на вписана възбрана
такса в размер на 7.50 лв.
Отказът
е неправилен по следните съображения:
Съгласно чл. 431, ал. 4 ГПК за
информацията по ал. 3, необходима за съответното изпълнително производство, както и за вписване на обезпечителни мерки
по него се дължи съответната държавна или местна такса, освен в случаите по чл. 83, ал. 1 и чл. 84. Таксата се заплаща от взискателя
и е за сметка на длъжника.
Според чл. 84, т. 1 ГПК освобождават се
от заплащане на държавна такса държавата и държавните учреждения, освен по
искове за частни държавни вземания и права върху вещи - частна държавна
собственост.
Доколкото в случая безспорно ДСИ е
държавен орган, който е поискал заличаване на вписана възбрана в изпълнение на
служебното си задължение по чл. 433, ал. 2 ГПК, а не по искане на страна в
изпълнителното производство, което вече е прекратено, той не дължи такса за
заличаване на вписана обезпечителна мярка.
Ето
защо обжалваното определение като неправилно следва да бъде отменено, а
преписката – върната на Служба по вписванията при РС – Пловдив за извършване на
исканото заличаване.
По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
определение
от 28.04.2017г.
на съдията по вписванията към РС - Пловдив, с което е отказано заличаване на
възбрана върху имот, собственост на длъжника по ИД № 4016/2015 г. по
описа на СИС при РС-Пловдив, 4 р. – К. М. Т., поискано с писмо вх. № 11826/28.04.2017г по
входящия регистър на Службата по вписванията – Пловдив при АВ от ДСИ при РС –
Пловдив поради не внасяне на такса за заличаване на възбраната в размер
на 7,50 лв.
ВРЪЩА преписка
Вх. № 11826/28.04.2017г на АВ
- Служба по вписванията при Районен съд - Пловдив за заличаване на наложената
възбрана върху имот, собственост на К. М. Т., поискано с писмо вх. № 11826/28.04.2017г по
входящия регистър на Службата по вписванията – Пловдив при АВ от ДСИ при РС –
Пловдив.
Определението е окончателно.