Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, 02.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI „А“ въззивен
състав, в открито заседание на единадесети юни две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от мл. съдия Углярова в.гр.д.
№ 2344 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 305670 от 19.12.2019г.,
постановено по гр. д. № 14773/2019 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 24
състав, е уважен предявеният осъдителен иск с
правно основание по чл.240 ЗЗД, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, за осъждане на ответника Ю.В.А.
да заплати на ищеца „К.“ ЕООД сумата от 8 400,00 лева, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда –
13.03.2019г. до окончателното плащане на сумата.
С решението съдът се е произнесъл по
разноските в производството, съобразно изхода на спора.
Въззивникът – ответник Ю.В.А.,
посредством надлежно упълномощения си процесуален представител адв.П.К., обжалва
решението в цялост, с оплакване за неправилност и нарушение на материалния
закон. На първо място поддържа, че първоинстанционният съд е разменил тежестта
на доказване в производството, като е възложил на ответника да доказва, че не е
получил процесната сума като заем, което като отрицателен факт не подлежи на
доказване от него, а ищецът е този, който следва да установи, че е платил в заем.
Счита, че съдът е нарушил правилата за тълкуване на действителната воля на
страните, като е направил извод за възникнала облигационна връзка с предмет –
заем за послужване, както и за наличие на изискуемо задължение на ответника,
произтичащо от тази връзка. Навежда, че когато предаването на паричната сума е
установено, но липсват данни на какво основание е направено то, не може да се
презумира, че задължението е възникнало от заемен договор. Сочи, че в
конкретния случай приетите в производството доказателстват установяват
единствено предаване от ищеца във фактическата власт на ответника на парична
сума в общ размер от 9 200,00 лева, но не обективират волеизявление от страна
на получателя на сумата за поемане на правно задължение за нейното връщане.
Наличието на банкови документи само по себе си не доказва сключването на
договор за заем, тъй като задължението може да произтича от всякакъв друг
източник, респективно в тежест на ищеца е да докаже възникването на заемен
договор, в това число не само предаване на паричната сума, но и постигнато
съгласие за връщането й. По изложените съображения, моли въззивния съд да
отмени първоинстанционното решение, като вместо него постанови друго, с което
да отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира
сторените в производството разноски по представен списък по реда на чл.80 ГПК.
Въззиваемият – ищец „Г.“ ООД (съгласно
допусната от съда промяна в наименованието и правно – организационната форма на
въззиваемата страна от „К.“ ЕООД в „Г.“ ООД), посредством процесуален представител
с доказателства за надлежно учредена представителна власт по делото, е
депозирал в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор, с който оспорва
въззивната жалба като неоснователна. Конкретно поддържа, че в случая ищецът е
провел пълно и главно доказване на всички факти – предаване на сумата,
основание, падеж, които са правопораждащи предявеното вземане и за които са
надлежно представени в първоинстанционното производство и неоспорени от
насрещната страна, писмени доказателства. Навежда, че в срока за отговор по
реда на чл.131 ГПК, ответникът не е депозирал такъв на исковата молба, не е
взел становище, не е релевирал възраженията си, нито е представил
доказателства, респективно по отношение на релевираните от негова страна
възражения е настъпила процесуална преклузия. Предвид изложеното счита, че
въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционният
съдебен акт потвърден, като правилен и законосъобразен. Претендира сторените в
производството разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2,
т.2 от ЗА, за които представя списък по реда на чл.80 ГПК.
Софийски градски
съд, II А въззивен състав, след преценка по реда на въззивното производство на
твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства,
намира следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради
което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само
по наведените оплаквания в жалбата.
При извършената
служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо. Пред настоящата инстанция не са
събрани доказателства по смисъла на чл. 266 от ГПК, които да променят
установената фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия
съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция
доказателства, от които се установяват факти и обстоятелства, относими към
конкретния правен спор, като настоящият съдебен състав изцяло споделя мотивите
на СРС, към които препраща по реда на чл. 272 ГПК. С оглед доводите в жалбата,
следва да се отбележи следното:
Предмет на
разглеждане в настоящото производство е осъдителен иск с правно основание по
чл.240 от ЗЗД.
За да постанови
решението си, първоинстанционният съд е приел за установено съществуването на
действително правоотношение по договор за заем за потребление, сключен между ищеца
и ответника, по силата на което заемополучателят е получил сумата от общо 9 200,00
лева. Мотивирал е изводите си въз основа на приетите по делото платежно
нареждане и нотариална покана, с падеж на плащане 02.03.2019г. Освен това съдът
и въз основа на представените доказателства, е формирал извод, че процесната сума
е била предадена от заемодателя в полза на заемополучателя. Предвид
обстоятелството, че по договора бил настъпил падежа на задължението за връщане,
а ответникът нито твърди, нито доказва изпълнение на задължението си за връщане
на заетата сума, предявеният иск бил уважен в пълния претендиран размер от 8
400,00 лева.
Договорът за заем
за потребление е неформален, реален, едностранен, възмезден или безвъзмездне, и
комутативен – правните последици настъпват при предаване в собственост на
вещите, предмет на тази сделка, като за заемодателя възниква притезателното
право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в същата валута и размер.
Фактическият
състав на договора за заем, регламентиран в разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД,
се състои от следните правопораждащи юридически факти: 1). съгласие на страните
(съвпадане на две насрещни волеизявления с идентичен предмет за пораждане на
признат от закона правен резултат) за предаване от заемодателя в собственост на
заемателя на парична сума със задължение на заемателя да я върне при настъпване
на изискуемост на това парично задължение и 2). реално предаване на тази сума
от заемодателя на заемателя. Тези материални предпоставки, включени във
фактическия състав на договора за заем, както и настъпването на изискуемостта
на паричното договорно задължение за връщане на заетата сума, следва да бъдат
установени от ищеца – заемодател при пълно и главно доказване - съгласно
правилата за разпределяне на доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК.
При оспорване на иска с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД ответникът може
само да проведе насрещно доказване на своите възражения и оспорвания: че
средствата са дадени на друго основание; че е налице порок на волята; че
задължението е прекратено чрез изпълнение или чрез други правопрекратителни
способи и др. В този смисъл следва да бъде отбелязано, че първостепенният съд
правилно е разределил доказателствената тежест между страните в производството
с определение № 189473 от 12.08.2019г., постановено по реда на чл.140 от ГПК,
който проект за доклад по делото е обявен за окончателен без възражения от
страните в проведеното открито съдебно заседание по делото на 21.11.2019г.,
поради което и доводите на въззивника за недопустимо разместване на
доказателствената тежест в процеса, настоящият състав на съда намира за
неоснователни.
От приетото и
неоспорено по делото преводно нареждане (кредитен превод) от 03.10.2018г. се
установява, че „К.“ ЕООД – наредител, е наредил по сметка на получателя с IBAN ***, с титуляр Ю.В.А., сумата от 9 200,00 лева, с
основание – „личен заем за глоба на хърватска граница номер 639“.
Прието по делото е
Авизо местен превод от 02.11.2018г., видно от което с номер на операция 562CHDC18306MPLE с получател „К.“ ЕООД, е наредена сумата от 200,00
лева с основание – „Ю.Б.А.********** връщане на заем Ю.А.
*********/27.09.2015“.
Представена е по
делото нотариална покана от „К.“ ЕООД, същата адресирана до Ю.В.А., с която
последният е поканен в 7 – дневен срок от получаването й да изпълни
задължението си по договор за заем от 03.10.2018г. и да заплати оставащата по
договора сума от 9 000,00 лева, платими чрез банков превод по сметка на „К.“
ЕООД. Видно от извършеното отбелязване от нотариус Д.С.М., с рег.№ 393 при НК,
с район на действие Районен съд – Лом, нотариалната покана е връчена на Ю.В.А.
на 22.02.2019г. лично и срещу разписка № А.
От прието по
делото Авизо местен превод от 28.02.2019г. е видно, че с номер на операция 562CHDC19059ОХ2Н с
получател „К.“ ЕООД, е наредена сумата от 200,00 лева с основание – „Ю.В.А. **********
връщане на заем *********/26.10.2016“.
Видно от
представеното по делото Авизо местен превод от 05.04.2019г. е, че с номер на
операция 562CHDC119095РМОР с получател „К.“ ЕООД, е наредена сумата от 200,00
лева с основание – „Ю.Б.А.********** Ю.В.А. връщане на заем
*********/27.09.2016“.
Видно от
представеното по делото Авизо местен превод от 05.06.2019г. е, че с номер на
операция 562CHDC19156QQT5 с получател
„К.“ ЕООД, е наредена сумата от 200,00 лева с основание – „Ю.Б.А.**********
връщане на заем ********** Ю.В.А. *********/27.09.2016“.
Други, релевантни
за спора доказателства, не са ангажирани.
Основното спорно по делото обстоятелство на етапа на
въззивното производство е свързано с установяване основанието на възникналото
облигационно правоотношение, а именно – договор за заем. По така наведените
възражения, настоящият съдебен състав намира следното:
В действителност,
по иск за връщане на заета сума с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД в тежест
на ищеца е да докаже не само получаването на заема, но също така и постигнатото
съгласие за връщането му /в този смисъл Решение № 546 от 23.07.2010 г. на ВКС
по гр. д. № 856/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 837 от 13.12.2010 г. на ВКС по
гр. д. № 1727/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 253 от 17.10.2014 г. на ВКС по
гр. д. № 2902/2014 г., III г. о., ГК/. Отделно от това, не всяко плащане от
едно лице на друго става въз основа на сключен договор за заем между тях. Освен
като заем, плащането може да бъде резултат на уреждане на сметки, погасяване на
дълг, поръчка, упълномощаване и др. /В този смисъл Решение № 37 от 25.VI.1969
г. по гр. д. № 32/69 г., ОСГК, Решение № 52 от 22.05.2009 г. на ВКС по т. д. №
695/2008 г., I т. о., ТК, Решение № 390 от 20.05.2010 г. на ВКС по гр. д. №
134/2010 г., IV г. о., ГК, Решение № 524 от 28.12.2011 г. на ВКС по гр. д. №
167/2011 г., IV г. о., ГК, Решение № 283 от 3.10.2013 г. на ВКС по гр. д. №
2202/2013 г., IV г. о., ГК, Решение № 274 от 19.12.2013 г. на ВКС по гр. д. №
1285/2012 г., IV г. о., ГК и Решение № 361 от 11.11.2015 г. на ВКС по гр. д. №
1864/2015 г., IV г. о., ГК/.
Основанието, на
което се сключва един договор, подлежи на доказване от страната, която се
позовава на него, поради което ищецът следва да установи, че предаването на
процесната сума пари е сторено на основание договор за заем, по силата на който
за насрещната страна е възникнало задължение за връщане на дадената сума в
същата валута и размер.
В конкретиката на случая
и от представеното по делото преводно нареждане (кредитен превод) от
03.10.2018г., същото неоспорено от ответника и в което изрично е посочено
основанието – „личен заем за глоба на хърватска граница номер 639“, съдът
намира за установено в производството, че ответникът е получил от ищеца сумата
от 9 200,00 лева на основание именно договор за заем, сключен между страните,
със задължение за връщане на тази сума в същата валута и размер. Липсва спор
между страните в производството относно получаването на сумата. Самият факт на
предаване на сумата, при посочване на основанието, на което се предава същата,
може да обоснове извод, че страните сключват именно договор за заем. Отделно от това и с оглед представените и
неоспорени от въззивника – ответник Авизо местен превод от 02.11.2018г., Авизо
местен превод от 02.11.2018г., Авизо местен превод от 28.02.2019г. и Авизо
местен превод от 05.06.2019г., всички с посочено основание „връщане заем Ю.В.А.“
удостоверяват, както получаване на сумата, така
и основанието, на което последната е предадена от ищеца на ответника, а именно
възникнало заемно правоотношение със кореспондиращо задължение за връщане на
претендираната сума.
От представеното
по делото платежно нареждане не се установява падежът на задължението на
заемополучателя за връщане на получения финансов ресурс в същата валута и
размер, т. е. не се установява да е уговорен падеж – конкретен срок за
изпълнение на задължението на заемополучателя. Следователно при лиспа на
установен срок, задължението става изискуемо веднага – арг. чл. 69, ал. 1 ЗЗД,
в която разпоредба е установено, че ако задължението е без срок, кредиторът
може да иска изпълнението му веднага. Поканата има значение за изпадане на
длъжника в забава. По делото е приложена нотариална покана, заверена от
нотариус Д.С.М., с рег.№ 393 при НК, с район на действие Районен съд – Лом,
връчена лично на въззивника – ответник на 22.02.2019г. От последната се
установява, че ответникът е поканен да върне на ищеца сумата в размер от 9 000
лева (след приспадане на извършеното към момента на връчването й частично
плащане), предадена на длъжника в заем по силата на сключен договор на
03.10.2018г., в седемдневен срок от получаване на поканата.
Съобразно
гореизложенето и при липсата на конкретни оспорвания от страна на въззивника,
както и липсата на представени доказателства от негова страна, съдът намира за
безспорно установено, че ответникът е получил на 04.10.2018 г. сумата от 9
200,00 лв. в заем от ищеца „К.“ ЕООД, срещу насрещното задължение на длъжника
да върне получената сума в същата валута и размер. Доколкото не е установен
срок за погасяване на задължението на заемателя, съдът намира, че неговата
изискуемост е настъпила веднага – в момента на пораждане на заемното
правоотношение с получаване а сумата от длъжника – на 04.10.2018 г., поради
което и възраженията на въззивника за липса на установяване от страна на ищеца,
че процесната сума е предадена по силата на сключен договор за заем, че е
приета на това основание, че е възникнало насрещно задължение за връщането й от
страна на ответника, както и другите условия на договора – в това число неговият
срок, настоящата инстанция намира за неоснователни.
По изложените
съображения, предявеният иск е основателен и доказан до пълния предявен размер,
а предвид съвпадението на изводите на двете инстанции, решението следва да бъде
потвърдено.
По
искането за разноски:
Процесуалният
представител на въззиваемата страна адв. А.Д., е направил искане за присъждане
на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Съгласно
разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗА, адвокатът може да указва безплатна правна
помощ на материално затруднени лица. Същевременно, от данните в
първоинстанционното производство е видно, че ответникът е бил представляван пред
районната съдебна инстанция от адв.Д. по силата на пълномощно и договор за
правна защита и съдействие от 11.03.2019г. с уговорено и платено в брой
възнаграждение в размер на 780,00 лева, присъдени на страната, предвид изхода
на правния спор. Следва да се отбележи, че в настоящото въззивно производство
страната не е навела доводи и липсват данни по делото за промяна на
платежоспособността на юридическото лице, които биха могли да обосноват присъждане
на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА за оказана
безплатна правна помощ поради материално затруднение. С оглед изложеното, претендираното
адвокатско възнаграждение не следва да бъде присъдено.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 305670 от 19.12.2019г., постановено по гр. д. № 14773/2019 г. по
описа на Софийски районен съд, ГО, 24 състав.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок
от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.