Определение по дело №36/2023 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 19
Дата: 6 януари 2023 г.
Съдия: Валери Цветанов Цветанов
Дело: 20234430200036
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 6 януари 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 19
гр. Плевен, 06.01.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Валери Цв. Цветанов
при участието на секретаря ПЕТЯ П. АНТОВА
в присъствието на прокурора П. П. П.
като разгледа докладваното от Валери Цв. Цветанов Частно наказателно дело
№ 20234430200036 по описа за 2023 година
и на основание данните по делото и закона, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 64 от НПК

Първоинстанционният съд е сезиран с искане от РП-Плевен по реда
на чл.64, ал. 1 от НПК да бъде взета мярка за неотклонение “Задържане под
стража” спрямо В. С. А., с ЕГН ********** от гр.Плевен - обвиняем по
досъдебно производство ЗМ №2/2023г. по описа на Първо РУ-Плевен.
В съдебното заседание представителят на РП-Плевен поддържа
изцяло така направеното предложение. Счита, че са налице всички
предпоставки по смисъла на чл.64, във вр.с чл.63 от НПК да бъде взета
спрямо обвиняемия В. С. А. най – тежката мярка за неотклонение. Позовава
се на събраните в досъдебната фаза на наказателното производство
доказателства, въз основа на които счита, че може да се направи обосновано
предположение за авторството на обвиняемия в извършване на
инкриминираното деяние, както и реалната опасност обвиняемият да извърши
ново престъпление предвид предходните му осъждания и лошите
характеристични данни.
Обвиняемият В. С. А. се явява лично и със служебен защитник адв. Ц.
1
П. от АК-Плевен, който изразява становище, че не е основателно внесеното
искане по реда на чл.64 от НПК. Навежда доводи, че не са налице
предпоставките на чл.63 от НПК за вземане на най-тежката мярка за
неотклонение, като от доказателствата по делото не може да се направи
обосновано предположение за авторството на извършеното престъпление и не
съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши друго
престъпление. Моли съда да определи по-лека мярка за неотклонение.
Съдът, като съобрази събраните в досъдебната фаза на наказателното
производство доказателства, изложените в предложението доводи,
съображенията на страните и разпоредбите на закона, намира за установено
следното:
С постановление от 04.01.2023г. лицето В. С. А., с ЕГН **********
от гр. Плевен е привлечен в качеството на обвиняем за престъпления по чл.
198 ал.1 от НК, за това, че на 25.12.2022г. отнел чужди движими вещи –
дамска чанта и други от владението на С.М.Д. от същия град, с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила.
В хода на разследването като свидетели са разпитани С.М.Д. и Л.В.М..
Приобщени са като писмени доказателства по делото протокол за
доброволно предаване от 03.01.2023г.; протокол за оглед на веществени
доказателства от 04.01.2023г.; Електронна справка за съдимост от 04.01.2023
от ЦАИС „Съдебен статут“ за обвиняемия В. С. А. и характеристична
справка.
Преценявайки горните обстоятелства съдът счита, че така внесеното от
страна на РП-Плевен предложение по реда на чл.64 от НПК, е
ОСНОВАТЕЛНО.
Разпоредбата на чл.63 ал.1 от НПК предвижда мярка за неотклонение
“Задържане под стража” да се взема, когато е налице обосновано
предположение, че обвиняемият е извършил престъплението, за което е
привлечен в това му качество, както и съответното наказание за него да е
“Лишаване от свобода” или друго по–тежко наказание, и доказателствата по
делото да сочат, че съществува реална опасност той да извърши ново
престъпление или да се укрие. До настоящия момент от събрания
доказателствен материал по делото може да се направи напълно обосновано
2
предположение, че обвиняемият А. е автор на деянието, предмет на
повдигнатото обвинение. Законодателят не изисква по категоричен начин да
се установи деянието, дееца и неговата вина, а само наличието на обосновано
предположение, че обвиняемият е извършил престъплението. В тази насока
събраните доказателства, в това число показанията на свидетелите С.М.Д. и
Л.В.М. и приобщените по делото писмени доказателства – протокол за
доброволно предаване от 03.01.2023г.; протокол за оглед на веществени
доказателства от 04.01.2023г.; Електронна справка за съдимост от 04.01.2023
от ЦАИС „Съдебен статут“ за обвиняемия В. С. А. и характеристична справка
са достатъчни, за да се направи обосновано предположение, че обвиняемият
А. е автор на деянието. За престъплението по чл. 198, ал.1 от НК се
предвижда наказание лишаване от свобода от три до десет години.
Следователно престъплението, за което е налице обосновано предположение,
че е извършено от обвиняемия А. е наказуемо с лишаване от свобода. Налице
е и третата кумулативна предпоставка на чл.63 ал.1 от НПК, а именно, че
доказателствата по делото сочат, че съществува реална опасност обвиняемият
да се укрие и да извърши друго престъпление. За наличие на реална опасност
от извършване на престъпление при изпълнение на най-тежката мярка за
неотклонение може да се изхожда от всички релевантни фактори, сред които
характера, морала, имуществото на лицето /например делото W. срещу Ш. на
ЕСПЧ/, както и със строгостта на очакваното наказание и общественото
безпокойство за определено време /делата Льотелие и Томази на ЕСПЧ/.
Според богатата съдебна практика на съда в гр. Страсбург опасността от
извършване на престъпление се мотивира предимно със съдебното минало на
обвиняемото лице, а в конкретния случай то е незавидно. От справката за
съдимост се установява, че обвиняемият А. е осъждан за извършени
умишлени престъпления от общ характер 3 пъти. От същата справка за
съдимост се установява, че обвиняемият А. е извършил престъпно деяние, за
което е привлечен в качеството на обвиняем по досъдебно производство ЗМ
№2/2023г. по описа на Първо РУ-Плевен, в изпитателния срок на условното
осъждане по НОХД №1653/2022г. по описа на РС-Плевен и в периода на
изтърпяване на наложено наказание „Пробация“ по НОХД №2056/2022г. по
описа на РС-Плевен. Също така от характеристичната справка се установява,
че обвиняемият А. е регистриран като извършител по 13 заявителски
материала, като 8 от тях за 2022г. Освен това в конкретния случай се касае за
3
извършено деяние, което се отличава с изключително висока степен на
обществена опасност, предвид на същественото засягане на особено важни и
значими охраняеми обществени интереси, както и предвид условията на
време, място и обстановка, и механизмът на извършването на деянието.
Личната опасност на обвиняемия А. в случая е мотивирана както от
предходните му осъждания, които не са изиграли своето превъзпитателно и
предупредително въздействие, така и от механизма и начина на извършване
на деянието, което също не може да се игнорира. Тази опасност се извежда от
обстоятелството, че се касае за извършено тежко умишлено престъпление,
извършено на обществено място през светлата част на денонощието, което
показва крайно незачитане на установените правила и силна мотивация за
реализиране на престъплението. Отнетите вещи обвиняемият е отнел чрез
употреба на сила, изразяваща се в силно издърпване на дамска чанта. Всички
тези обстоятелства, характеризират самото деяние като такова с
изключително висока степен на обществена опасност, предвид на
същественото засягане на особено важни и значими охраняеми обществени
интереси, както и предвид условията на време, място и обстановка, и
механизмът на извършването на деянията. Съществува реална опасност при
налагане на по-лека мярка за неотклонение обвиняемият А. да извърши други
престъпления. В този смисъл следва да се има предвид, че целите на мерките
за неотклонение се свеждат до обезпечаване на законосъобразното
провеждане на наказателното производство, както и до ограничаване
възможността обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление. В
конкретният случай са налице високи по интензитет опасности от укриване и
от извършване на престъпление от страна на обвиняемия А..
Следователно налице са всички кумулативни предпоставки на чл.63
ал.1 от НПК и спрямо обвиняемия А. следва да се вземе мярка за
неотклонение “Задържане под стража”. Според съда случаят е изключителен
по смисъл на чл.306 ал.2 от НПК като с оглед изключително високата степен
на обществена опасност на обвиняемия А. предвид миналите му осъждания и
предвид наличието на регистрирани 13 заявителски материала за извършени
престъпления от общ характер, така и с оглед условията на време, място и
обстановка, и механизмът на извършването на деянието – в светлата част на
денонощието, на обществено оживено място, като употребената сила за
противозаконното отнемане на вещите се е изразила в дърпане на дамската
4
чанта на пострадалия. При формиране на своето решение за изключителност
на случая съдът съобрази и обстоятелството, че осъжданията на обвиняемия
А. не са изиграли своето превъзпитателно и предупредително действие.
Водим от горното и на основание чл. 64 ал.1 във вр. с чл. 63 ал.1 от НПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВЗЕМА спрямо обвиняемия В. С. А., с ЕГН ********** от гр.Плевен
мярка за неотклонение „Задържане под стража” по досъдебно производство
ЗМ №2/2023г. по описа на Първо РУ-Плевен.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва и протестира в 3 дневен срок от
днес пред ПОС.
В случай на жалба или протест НАСРОЧВА делото за разглеждане пред
ПОС в открито съдебно заседание на 10.01.2023г. от 14:00 часа, за която дата
защитника и прокурора уведомени в днешното съдебно заседание, а
обвиняемият да се призове от ОЗ “Следствени арести “ Плевен.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5